mn mi e tejko no az sy6to iskam bebe.pyrvo iskam da se izvinia no tova mi e pyrvoto pose6tenie vav va6eeto goliamo semeistvo.problema e tam 4e priateliat mi o6te ne e gotov, a az mn stradam ot tova.boli me.
- Публикувана: 15 септ. 2006, 19:39 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2006, 03:30 ч.
zdraveite iskam syvet
milenii не се притеснявай ,повечето мъже са така в началото,и моят мъж все ми викаше изчакай има време ,и аз се чувствах по същия начин като теб ,но след време вече се оказа че и той много го иска бебчето ,ние от предния месец почнахме да правим опити ,но уви не стана ,за това този месец съм решила с тетсове да сваря овулацията 
.
всичко ще е наред споко ,ще видиш че ще дойде моментът в който и той ще го иска повече от всичко на света,стискам палци да се променят нещата
.всичко ще е наред споко ,ще видиш че ще дойде моментът в който и той ще го иска повече от всичко на света,стискам палци да се променят нещата
Не се притеснявай и при мен е така 
Как ли не го убеждавах, какво ли не му говорих, но той си знае неговото. Аз стигнах до извода, че някои мъже и на 100 години да станат се не са готови.
Забелязах, че напоследък започна да поддава на напъна от моя страна и се надявам скоро да почнем да работим по въпроса Говори му и се надявам скоро да се съгласи. Успех
П.С. Само не го притискай много, да не се получи обратния ефект.
Как ли не го убеждавах, какво ли не му говорих, но той си знае неговото. Аз стигнах до извода, че някои мъже и на 100 години да станат се не са готови.
Забелязах, че напоследък започна да поддава на напъна от моя страна и се надявам скоро да почнем да работим по въпроса
Говори му и се надявам скоро да се съгласи. Успех П.С. Само не го притискай много, да не се получи обратния ефект.
mn mi e tejko no az sy6to iskam bebe.pyrvo iskam da se izvinia no tova mi e pyrvoto pose6tenie vav va6eeto goliamo semeistvo.problema e tam 4e priateliat mi o6te ne e gotov, a az mn stradam ot tova.boli me.
Ти като му казваш,че искаш дете,той какво ти отговаря?
На колко години си ти,на колко е той/
Живеете ли заедно?
На колко години си ти,на колко е той/
Живеете ли заедно?
Когато се събрахме със съпругът ми решихме да не бързаме(сега като се замисля май той го реши).Итака дискотеки,почивки, лесни моменти, трудни моменти.Да си поживеем, да си стъпим на краката.Държа да се похваля, че сами сме се справяли.Когато се решихме забременях но направих спонтанен аборт.Точно след десет години решихме отново да пробваме и...мисля че изразът е"сякаш адът се отвори".родих много рано и аз и бебчо едва оцеляхме.Имам в предвид не ситуацията "ох три дни се мъчих а то се роди посиняло и едва изплака,а адетето първоначално без шансове за оцеляване, а аз после цял месец в родилно трески, инфекции, кюртажи и т.нТа за какво иде реч, през цялото това време до мен имаше човек който познавам и обичам, силен уверен, знаещи можещ.И другите стари чанти ще ти кажат,че няма нищо по-хубаво от мъж който знае какво иска и знае как да се бори.И си помисли ,ако имаш дете защото, само ти си го искала до кой момент можеш да разчитащ на него или ще ти се наложи да продължиш сама (имам и такива познати велики са,но винаги са знаели че ще могат да се справят сами).
Много е важно първо да си убедена,че това е човека който искаш да бъде баща на децата ти и с който искаш да споделиш живота си.Оттам нататък както каза teis да си сигурна,че можеш да разчиташ на неговата покрепа и помощ,защото и двамата сте го искали и заедно сте взели това решение.И помисли си-дали просто майчинския ти инстинкт не е прекалено изострен в момента и затова да се чувстваш така..много,много са факторите и това е много важно решение,което не касае само теб,а и бъдещия живот,който ще създадете с човека до теб.
В моя случай май беше обратното-на моменти се разубеждавах,мислех,че още не сме твърде готови,твърде устроени,твърде порастнали...И всеки път,когато споделях съмненията си с моя мъж той ми казваше,че по тази логика никога няма да сме ТВЪРДЕ готови и така човек може и цял живот да изчаква "подходящия" момент.
Стискам ти палци и ако си убедена,че това е човека за теб то тогава не губи кураж се зареди с малко повече търпение.И тогава ще видиш,че чудото ще стане
В моя случай май беше обратното-на моменти се разубеждавах,мислех,че още не сме твърде готови,твърде устроени,твърде порастнали...И всеки път,когато споделях съмненията си с моя мъж той ми казваше,че по тази логика никога няма да сме ТВЪРДЕ готови и така човек може и цял живот да изчаква "подходящия" момент.
Стискам ти палци и ако си убедена,че това е човека за теб то тогава не губи кураж се зареди с малко повече търпение.И тогава ще видиш,че чудото ще стане