Нова седмица,изпълнена с училищни трепети!

Йосариан,не знаех,че вече и в Плевен има ресурсен център.Ще съм ти благодарна ако ми дадеш някакви координати,аз също ще потърся.Но какво повече искат-нали именно комисия ме насочи към тяхната градина,че дори и квартира си търсихме наблизо,за да мога спокойно да я водя и вземам,защото наистина,ама наистина няма на кого да разчитам през деня с двете деца,Как си представят да седя с нея в градината,а Мими какво да я правя,направо едва ли неме накараха да се почувствам виновна,че съм родила и второ дете.Хубавото е,че поне логопедката започна да се държи много добре с Буби,не зная на какво се дължи,но е факт.Каза,че тя ще работи с Буби без значение кога и дали ще остава в групата.Това поне е добре.
Ами ето това сътвориха великите педагози за 15мин вчера-детето ми цял ден беше кисело,което е непривично за нея,аз както виждате будувам и си рева,дано се нарева сега,че утре да не плача пред Буби,че тя се сърди.
Благодаря ви,милички мами!

Извинявам се,че и аз ще се пооплача малко.  Правя се на силна и уж си вярвам,че съм такава,опитвам се да не показвам колко ми е тежко пред другите,за да не ги натоварвам,запасила съм се с оптимистични мисли и си ги повтарям,като мантра...Но напоследък все по-често станаха моментите,в които си казвам,че не мога повече и не издържам...моментите,в които се чудя няма ли край лошото! За известно време бяхме спрели професионалната рехабилитация на Калоянчо,защото рехабилитаторката се разболя много сериозно.Явно тази,която аз му правя не е била достатъчна,защото сега отново е стегнал мускулатурата и е поограничил движенията на крачетата ,иначе ръчичките са си добре,ако не се броят неконтролируемите замятания.Отвратителен тонус...Заради него и стойката му се поизкриви от таза,едното краче изглежда по-късичко от другото,гръбнака също е изкривен и май ще се окаже,че има сколиоза.Казаха ми,че сигурно ще се наложи да носи специален корсет.Не може да седи сам все още.Рушат му се и всички зъбки. 
На 27.09 имам среща с д-р Чавдаров в клиниката да го види и да каже какво столче е подходящо за него,за да се стабилизира гръбчето,както и цялото телце.Иначе си е на ръце през повечето време,гледа ме с едни огромни очички и все едно всеки момент ще ми каже нещо.Говоря си му и знам,че ме разбира . Батковците много си го обичат и помагат,особено големия се грижи за него,като татко.
И за капак с мъжа ми се  развеждаме.Откакто се роди бебчо съвсем се отчуждихме.Дори в началото(незнам дали съм писала),мъжа ми изобщо не искаше да взимаме Калоян в къщи,а настояваше да го дадем в дом,не идваше в болницата,каза ми да си го взимам,като искам,но той щял да вземе другите деца,за да не им почерням бъдещето с "това" дете .И какъв живот сме щели да имаме оттук насетне,като няма да можем да се забавляваме...А аз се чудех как може да се мисли за такива неща в такъв момент .Винаги се ядосвам,като се сетя как всички ме натискаха да си оставя детенцето в дом и освен това ме гледаха,като луда,като че ли това не е най-естественото нещо на света. Болно ми е,че мъжа ми обвинява само и единствено мен за това,че той бил изстинал към мен...питах го каква ми е вината конкретно...че правя всичко възможно за Нашето дете,че не спя изобщо и не излизам с месеци от апартамента,докато той си има свои живот и не ме е пожалил  поне една нощ да погледа Калоян ,за да поспя аз,че когато най-много имах нужда от него,от топлина,от прегръдка,той го нямаше...не ме е докосвал цели три години ... Толкова се радвам на тези мами,които споделят как татковците са плътно до тях и поемат част от грижите за мъничетата.Нашият татко вече много се привърза към Калоян,казва че го обича,но до тук.Порадва му се за малко,писва му и го оставя. Извинявайте,че мрънкам,предполагам няма да се повтори,няма да си го позволя повече.Просто ми е "някакво никакво",както се пее в една песен .И въпреки всичко една надеждичка не угасва в мен,че в бъдещето ме чака нещо наистина хубаво!

 Валенце,стана ми много мъчно от това,което споделяш...аз хич не съм най-добрата и ободряваща компания в момента,но ако ти имаш желание може да си направим една среща или да ми дойдеш на гости.Ако искаш пиши ми на кю-то. 

nandy,в това което пишеш намирам толкова прилика с всичко,което ми се случва и на мен... даже и това,че мъжете ни са от един край,рода на моя е в Рибарица и редовно ходим.
Знам колко е трудно да бъдеш силна,когато сърцето ти кърви,да се усмихваш,когато душата ти плаче...но ти се опитай...съхранявай себе си и се пази,защото още дълго ще си нужна на мъничето.Прегръщам те много топло,приятелко със сродна съдба! 

Catadeen,миличка,честито детенце  !Много,много,много здраве му пожелавам преди всичко,да расте и хубавее за щастие на мама.Не ти е лесно и на теб,през какво не мина ...но,ние жените,майките се справяме винаги...скоро ми казаха един лаф в тази връзка- че "Жените и хлебарките оцеляват при всякакви условия!" .За хлебарките незнам,но поне за жените в този форум определено е вярно! Разцелувай малката душичка.Имаш обичта на всички нас! 


Добро утро и да е хубав деня ви!

Искрице, ,радвам се,че се включи,та дори и да се пооплачеш,това помага,казвам го от опит.Много съжалявам за проблемите,които имаш,за тях съвет не мога да ти дам,но мога да ти кажа,че щом така е станало,значи така е трябвало.Може би съпругът ти не е способен да оцени какво съкровище има в твое лице и в лицето на Калоянчо.Щом не го оценява...и все си мисля,че не се правиш на силна-ти Си силна,ние сме силни.Но това не ни пречи да си поплачем,да паднем духом понякога.Дупките,в които изпадаме са съвсем нормално психологическо състояние според мен.Аз лично в такива моменти не спирам да рева-мъжа ми само ми повтаря,че така ще се разболея и не може да разбере,че ако не се нарева ще се пръсна.ето,сега съм плакала цял ден и цяла нощ и сега съм свежа като репичка ,готова за "бойни действия" в градината на Буби.После сигурно пак ще поплача,така се успокоявам,не зная дали разбирате.
Искрице,хубаво е в този момент да имаш до себе си близък човек-майка,приятелка,някой,който може да те разбере,но като чета,май няма такъв.На мен това много ми тежи-мъжа ми е прекрасен,разбира ме,но много ми се иска примерно майка ми или някоя приятелка да се обаждат и просто да се интересуват какво става с градината.Може би отстрани проблемите ми изглеждат маловажни,но не са.
Искрице,надявам се скоро да се видим,много бих се радвала,наистина.Винаги,когато те чета се зареждам някак,представям си какво ще е като си поговорим.Като гледам,май сме от "една порода" Кураж,мила,лошото все някога свършва.Аз се успокоявам като гледам децата си-особено докато спят.Снощи седнах в стаята и ги наблюдавах-равномерното им дишане,леките усмивки насън-приличаха ми на икони.Заради тези икони живеем и се борим!

Здравей Искричко,
Липсваш ни!

         Валя, не можах да намеря къде прочетох, че Буби е със запазен интелект. Ето това е хубаво. За него мисли. На това се радвай. Ти сигурна ли си, че трябва да плащаш такса за ДГ?
Пази се за детето си. Живей за него. То има нужда от мама. Грях ми е на душата, но имаше момент от живота ми в който гледах на детето си като на домашен любимец.
        "Дарението е богослов на дърителя" - ако искаш, направи го, но да е нещо материално. Рискуваш да почнат да гледат на теб като банкомат /Във всеки банкомат има средно по около 50 000лв/

Валенце, Нанди, Искричке, разплакахте ме рано сутрин! Какво да ви кажа - големи изпитания имате! Но аз знам, че сте силни и че през всичко ще преминете за децата си. Това е нещо, което ако хората не виждат и не разбират, Господ поне вижда и вие без съмнение ще получите голяма награда! Всички ние тук ви обичаме и сме готови да ви помагаме с каквото и както можем, наистина! Кураж, скъпи приятелки!

Мили мами..не знам как да започна с това,което искам да ви кажа...Много болка има при вас..просто е неописуемо това,което преживявате
Не говоря наизуст-моето детенце също е с хронично заболяване - ревматоиден артрит и 2 години бе същински ад за мен.. 
Слава богу  сме в ремисия от 2 години и няма признаци от гадната болест 
Та четейки вас и тежките ви съдби си припомних кошмарът,който до скоро преживявах и аз и който съм си забранила да си припомням,а да живея пълноценно всеки един момент,докато детенце ми е добре.
В момента плача с вас и за вас и не мога да изразя това,което чувствам..
Искам да ви пожелая много,много сили и  вяра      

Валенце, надявам се днес денят да е по-добър и да не се налага да плачеш
Искрице, липсваш ни! Все пак на нас винаги можеш да си излееш болката. Човек има нужда, от време на време поне.

Качих ви малко музичка за дъждовни дни: http://ieppe.multiply.com/music/item/116 Може да се слуша направо он-лайн. 

Хайде...да се похваля.
Дошла е заповедта, с която съм одобрена за личен асистент на Ди...
Сега трябва да си извадя свидетелство за съдимост...и какво още???
Помагайте, че съвсем изключих.
Вчера като ми го съобщиха тъкмо слизах от колата след изпит...взех книжка.

Хей...прегръщам ви всички..чета ви...но просто съм някакво такова състояние, че не мога да пиша......
Ще ми мине....надявам се:)

     

Reza, ЧЕСТИТО!
Уви за ЛА не мога да ти помогна. Пожелавам ти успех
Ieppe, днес тук грее слънчице, но ще прослушам това, което си качила.  Дано се задържи такова времето още дълго. До към края на Март например

Ieppe,а специално за WHITE FLAG  . Страаашно ме кефи. Подхожда ми и на ника

Днес сме на другия полюс-изключително любезен персонал,и то като че ли искренно и от сърце любезен.Самата директорка пое Буби и каза,че ще я изведе след около половин час,аз да чакам в двора.Изведе я обаче след час.Момиченцето ми я беше хванало за ръка и весело подскачаше край нея,играейки си с ключовете и.За този час Буби е поседяла на едно столче,поиграла е малко с един конструктор и си е "пяла"-така каза директорката.Утре сме пак на градина.Според директорката малката ще свикне постепенно и те ще направят всичко възможно да стане безболезнено за нея.Не зная какво да мисля,не мога да се отпусна и зарадвам,въпреки че имам всички основания затова.Дори логопедката излезе пхри мен да ми каже да не се притеснявам,детето ще свикне.А защо бяха тия тежки думи вчера за детето?!Не зная.
Благодаря ви,без вас съм за никъде. Обещавам днес да не плача .Много целувки от мен и щастливата Буби-толкова е весела,само подскача като ...не знам като какво,ама е весела .

Валенце, браво на Буби!
Все така да е!
Аз само се чудя защо не могат всички дни да протичат по един и същи начин. Моята дъщеря има дни, в които е се държи сякаш всичко е песен, а има други такива, когато си мечтая да свършат по-бързо. Толкова е трудно с нея.
Тайничко си поплаквам вечер, когато не мога да мигна от изтощение. А толкова много я обичам!

Искрице, съжалявам наистина, че нещата са стигнали дотук. Сърцето ми се късаше, докато четях. Не знам дали си разказвала преди как мина разходката ви до Острова, но се надявам поне там да си имала приятни преживявание.
Една голяма прегръдка от нас за една голяма и пълна с надежди за по-добър свят жена! 

Привет набързо на всички

Да почерпя по една  и по едно , защото днес Миряна става на 15 години