Но дали това е правилния начин да подготвим децата за идеите си?
Според мен интеграцията започва от хората около нас. От бабите, съседите и другите майки в градинката. Ако успеем да ги убедим, че децата ни не са заразни... Ако обясняваме търпеливо, че детето не е виновно, че е такова...
Наско беше на люлките преди няколко дни... Едно момиченце го пита как се казва... Отговарям вместо него. Той й се усмихва. Тя пита нещо друго. Той не може да отговори. Обяснявам й, че той още не се е научил да говори. Пита ме на колко години е. Оказва се, че той е по-голям от нея... а тя изглежда такава бърборана... Казвам й, че когато е бил бебе, е бил болничък и не се е научил, а сега се учи... Тя го приема спокойно и казва "Вече не е бебе" и продължава да му бърбори разни неща, а той да й се усмихва...
Преди малко попаднах на тема за детските градини в клюкарника и рекох да използвам момента да споделя нашите проблеми и трудностите при даване на децата на градина. Прищрака ми в главата - ние пропускаме форума!
Затворили сме се в нашия си подфорум. Когато си споделяме болките, е по-добре, че сме се затворили... Но може би е разумно да излезем от форума и да споделим проблемите си навън? Нали това са мамите, които възпитават другите деца, онези, с които утре ще растат нашите? Няма ли да ни разберат по-добре, ако им обясним?
Сред четящите има журналисти, детски учителки, лекари...
Все някаква полза ще има.
Пари за реклами по ТВ нямаме. Но имаме форума, с над 20 хиляди регистрирани мами и татковци - нека се опитаме да им обясним. Все някой ще ни разбере.