Мисля, че няма определна възраст или някаква по-конкретна причина, освен това, че се обичате за да осъзнаете, че искате брак, дете или нещо по-сериозно. Всичко си се нарежда от самосебе си и мисля, че едното не е за сметка на другото /брака - свободния живот/
- Публикувана: 28 септ. 2006, 22:33 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2006, 10:35 ч.
Кога започнахте да осъзнавате че искате брак.......
Аз не съм още нито съпруга,нито майка. До края на миналата година въобще не мислех сериозно върху тези неща, бяха някъде неопределено напред в бъдещето. През януари почина дядо ми, което дълбоко ме разтърси. Малко преди това бях влизала във форума, за да търся съвет за подарък на бебе на наши приятели. Лека полека започнах да чета тук и както може да се очаква, вече жадувам страшно много за мига, в който ще стана майка. Въпреки, че не сме съвсем готови с приятеля ми, ако се случи ще съм безкрайно щастлива.
Но от друга страна не изпитвам желание да бъда домакиня и съпруга, в смисъл че това не е нещо, което да буди трепети в мен , както това да бъдеш майка. Иска ми се да живеем като семейство, на този етап, това е най-вече желание да бъдем заедно на семейните празници, иначе живеем заедно, но семейството си е семейство за мен и без брак.
Но от друга страна не изпитвам желание да бъда домакиня и съпруга, в смисъл че това не е нещо, което да буди трепети в мен , както това да бъдеш майка. Иска ми се да живеем като семейство, на този етап, това е най-вече желание да бъдем заедно на семейните празници, иначе живеем заедно, но семейството си е семейство за мен и без брак.
Така и не поисках брак, просто не ми идва отвътре 
...живея с мъжа ми от 3 години, имаме дъщеря....но брак не искам. То аз и дете не исках, ако не беше таткото и досега да не съм се навила 
....та според мен, няма такова нещо като определена възраст, биологичен часовник и т.н.....всичко е строго индивидуално.
...живея с мъжа ми от 3 години, имаме дъщеря....но брак не искам. То аз и дете не исках, ако не беше таткото и досега да не съм се навила ....та според мен, няма такова нещо като определена възраст, биологичен часовник и т.н.....всичко е строго индивидуално. 
Да, всичко дотук е хубаво, но мен ме интересува кога лично вие изпитахте потребност да се омъжите, да имате дете и по- точно как го осъзнахте /чувства,мисли/. Усетихте ли някаква промяна в себе си на някаква определена възраст,.... че искате вече да загърбите свободния живот и да се отдадете на семейството.
Не може да се опише с думи...по-скоро е потребност и удовлетворение вече от други неща....и загърбване не е точната дума....например вместо за ходим по купони с приятелки ми бе по-приятно да съм с половинката си...не, че приятелките ми не биха ми липсвали ако ги няямаше въобще, но то е като някакво изместване на центъра на желанията...
Да, всичко дотук е хубаво, но мен ме интересува кога лично вие изпитахте потребност да се омъжите, да имате дете и по- точно как го осъзнахте /чувства,мисли/. Усетихте ли някаква промяна в себе си на някаква определена възраст,.... че искате вече да загърбите свободния живот и да се отдадете на семейството.
На 26 съм и такива мисли ми се въртят от известно време, особено за бебче....Но често казано не знам как да "повдигна" темата за брак. Пробвала съм на няколко пъти шеговито за бебе да говорим, но хич не прихваща....А му е време си мисля, на 35 е
Как се е получило при вас, момичета? Вече година и нещо сме заедно, живеем заедно, но си мисля, че и три да минат на него така му е добре и не си дава зор....А и бракът и бебоче означават едно доста голямо нагърбване с още отговорности от моя страна. Докато той пак ще ще си стои в офиса докато свърши работата на целия китайски народ 
Какво бихте ме посъветвали?Дали всъщност моите мисли са по темата
Какво значи да загърбиш свободният живот....при мен не е имало такова нещо.И не съм осъзнавала може би, та чак да копнея да ставам съпруга, домакиня...не.Ние заживяхме заедно спонтанно в едни трудни времена, като не сме се замисляли и грам за това дали ще сме заедно в добро и лошо и до края на дните си.така се извъртяха много години.Всичко се случваше с времето, но без да копнеем или говорим за брак и деца.Учехме се да оцеляваме, работехме.Просто с нас се случваха разни неща, живота си течеше, промяна винаги настъпва-и в брак и без него с годините.Неминуемо е.Та може би защото ние си живеехме на практика в брак, но без официален подпис тогава/ но с всички отговорности и задължения да едно съвместно съжителство/
Колкото до работата на целият китайски народ-и това е неминуемо.Хората имат професии, сегашният Живот предполага повечко работа и доказване.Аз сега съм с второ дете на път, ходя си на работа, съпругът ми пак върши работата на целият китайски народ/ иначе да вземе да се откаже от професията си ли?/
Не сме се отказали от начина си на Живот, просто понякога сме малко уморени, но не сме загърбили свободата.Или както го приемате там.Виждам се с приятели почти всеки ден след работа.С детето не се ограничавам къде да ходя-винаги е с мен, рядко да не е в настроение и да мрънка, но това не го считам за ограничение някакво.
На скоро си говорих с една приятелка-как са успявали родителите ни с две деца на времето, че на нас сега ни е по трудно?Ми как-лесно-с държавна работа от 9 до 17 и 2 часа обедна почивка, в която да напазаруваш даже.Днес това е рядко срещано-бол са темите за взимането късно от ясла, за работата до по-късно.Времената се менят.И ние трябва да сме гъвкави достатъчно и да търсим варианти да лавираме между всичките житейски драми и проблеми умело.За това рецепта няма-всеки сам за себе си има истини и начини за справяне със ситуациите, защото обстоятелствата са различни.
Та мисълта ми е-кой както си го направи...
Колкото до работата на целият китайски народ-и това е неминуемо.Хората имат професии, сегашният Живот предполага повечко работа и доказване.Аз сега съм с второ дете на път, ходя си на работа, съпругът ми пак върши работата на целият китайски народ/ иначе да вземе да се откаже от професията си ли?/
Не сме се отказали от начина си на Живот, просто понякога сме малко уморени, но не сме загърбили свободата.Или както го приемате там.Виждам се с приятели почти всеки ден след работа.С детето не се ограничавам къде да ходя-винаги е с мен, рядко да не е в настроение и да мрънка, но това не го считам за ограничение някакво.
На скоро си говорих с една приятелка-как са успявали родителите ни с две деца на времето, че на нас сега ни е по трудно?Ми как-лесно-с държавна работа от 9 до 17 и 2 часа обедна почивка, в която да напазаруваш даже.Днес това е рядко срещано-бол са темите за взимането късно от ясла, за работата до по-късно.Времената се менят.И ние трябва да сме гъвкави достатъчно и да търсим варианти да лавираме между всичките житейски драми и проблеми умело.За това рецепта няма-всеки сам за себе си има истини и начини за справяне със ситуациите, защото обстоятелствата са различни.
Та мисълта ми е-кой както си го направи...
Това е 
2 дни след като бях с мъжа си вече знаех,че аз на този човек не мога да бъда просто гадже...Или съпруга, или се разделяме 
Не го казах, той може би го усети и бързо ме "взе" 
И двамата бухме на 21...А майка винаги съм искала да бъда..Всъщност това е може би единственото нщо, на което искам да посветя - дом и семейство. Ама надали ще стане 
Не го казах, той може би го усети и бързо ме "взе" И двамата бухме на 21...А майка винаги съм искала да бъда..Всъщност това е може би единственото нщо, на което искам да посветя - дом и семейство. Ама надали ще стане
Почти веднага.
Винаги сме знаели , че сме един за друг и че бракът е част от еволюцията на връзката ни.
Дори не съм имала предложние като хората, но понеже връзката ни беше почти само по интеренет ми е трудно да фиксирам времето.Но помня, че за Коледа бях в Италия, а април месец вече бяхме наясно с подробностите. Една година по-късно се оженихме.
За мен е много странен този комплекс със свободата и 'загубата й'
Ние толкова се стремихме да сме заедно, да се съберем, да живеем заедно, да направим дом и да споделяме живота си, че ако това е робство, да, ние сме пълни роби на любовта си.
Докато бяхме гаджета мъжа ми отиде на почивка в чужбина, аз 'разреших' , даже направо настоях. Отиде на екзотично място, и вися по цял дан в интернет-кафето на хотела , за да сме заедно и да си говорим. Никой никого не спира да прави каквото и да е в живота ни, аз се радвам той да излиза да играе Плей стешън с приятели, за нищо не го спирам, нито той мен, но някак си сме все още на етапа в който се чустваме най-добре заедно.
Та, свободата..... е понятие странно, когато си открил своята половинка.
Винаги сме знаели , че сме един за друг и че бракът е част от еволюцията на връзката ни.
Дори не съм имала предложние като хората, но понеже връзката ни беше почти само по интеренет ми е трудно да фиксирам времето.Но помня, че за Коледа бях в Италия, а април месец вече бяхме наясно с подробностите. Една година по-късно се оженихме.
За мен е много странен този комплекс със свободата и 'загубата й'
Ние толкова се стремихме да сме заедно, да се съберем, да живеем заедно, да направим дом и да споделяме живота си, че ако това е робство, да, ние сме пълни роби на любовта си.
Докато бяхме гаджета мъжа ми отиде на почивка в чужбина, аз 'разреших' , даже направо настоях. Отиде на екзотично място, и вися по цял дан в интернет-кафето на хотела , за да сме заедно и да си говорим. Никой никого не спира да прави каквото и да е в живота ни, аз се радвам той да излиза да играе Плей стешън с приятели, за нищо не го спирам, нито той мен, но някак си сме все още на етапа в който се чустваме най-добре заедно.
Та, свободата..... е понятие странно, когато си открил своята половинка.
Виждам, че имате и детенце- какво те притеснява бракът тогава? Естествено е след като сте го решили да се питаш дали той е МЪЖЪТ, но явно при всички е така. Сигурно и той се пита същото за теб 
В морето има много рибки, но никога не можеш да изловиш всичките, за да си абсолютно сигурна, че по- добра от твоята няма Не се съмнявай, че решението ви е правилно, ами мисли за булчинска рокля- нямаш много време! И весела, весела сватба!! ::
В морето има много рибки, но никога не можеш да изловиш всичките, за да си абсолютно сигурна, че по- добра от твоята няма Не се съмнявай, че решението ви е правилно, ами мисли за булчинска рокля- нямаш много време! И весела, весела сватба!! :: 
Два месеца след като започнах да се виждам с настоящия заживяхме заедно, а още месец след това и двамата проявихме желание за брак.Оженихме се след още 3 месеца.Тоест 6-месечната ни връзка завърши с брак. 
След сватбата заминахме на меден месец на морето и решихме да не се пазим, като в никакъв случай целта ни не беше да си правим бебе.Просто искахме да се отпуснем и да правим още по-страхотен секс.И така след като се прибрахме в София продължихме да не се пазим като и двамата не сме мислили ще стане ли или не /бебче/ В края на следващия месец след сватбата цикъла ми закъсня и теста се оказа положителен.Всичко дойде толкова спонтанно - и сватбата и бебето.Изживяхме толкова много щастливи моменти и продължаваме...........
След сватбата заминахме на меден месец на морето и решихме да не се пазим, като в никакъв случай целта ни не беше да си правим бебе.Просто искахме да се отпуснем и да правим още по-страхотен секс.И така след като се прибрахме в София продължихме да не се пазим като и двамата не сме мислили ще стане ли или не /бебче/ В края на следващия месец след сватбата цикъла ми закъсня и теста се оказа положителен.Всичко дойде толкова спонтанно - и сватбата и бебето.Изживяхме толкова много щастливи моменти и продължаваме........... 
Познаваме се от година и половина, но все още не живеем заедно 
Аз много искам да имам дом и семейство, да си имам бебче, но той все ми казва че "било рано", "да не бързам", "не бил сега подходящия момент" и други разни 
Искам страшно много да стана майка! Пък мисля, че ни е и време вече, аз съм на 28 той на 31. Аз също не съм голям фен на брака, но се съгласих с него, че така е редно. Въпроса е сега да се разберем какво ще правим с нашата връзка. Как ми се искаше и при мен всичко да беше така спонтанно както пишат момичетата
Аз много искам да имам дом и семейство, да си имам бебче, но той все ми казва че "било рано", "да не бързам", "не бил сега подходящия момент" и други разни Искам страшно много да стана майка! Пък мисля, че ни е и време вече, аз съм на 28 той на 31. Аз също не съм голям фен на брака, но се съгласих с него, че така е редно. Въпроса е сега да се разберем какво ще правим с нашата връзка. Как ми се искаше и при мен всичко да беше така спонтанно както пишат момичетата