Публикувана: 1 окт. 2006, 11:39 ч.
Последно мнение: 6 окт. 2006, 13:14 ч.

да напусна ли семейството му?

5 659
66
1

Гост

# 30 1 окт. 2006, 20:36 ч.

Мнения: 5 393

Цитат на: aleks в нд, 01 окт 2006, 13:42

Ако останеш, отношенията ви ще се обтегнат още повече .Винаги съм смятала ,че млади и възрастни под един покрив много рядко се погаждат, да не кажа никога .Колкото и да са разбрани ,все за нещо ще те подразнят или ти тях ,и ето го конфликта #2gunfire

! Опитай се да му обясниш как се чувстваш Cry

.Щом се обичате ,ще се разберете. Кураж! Peace

Така е. Говоря от личен опит.Моят мъж също се дърпаше да се изнасяме, ама накрая една седмица преди да родя го направихме и сега и на него му е по-добре.дори и само заради факта чи аз не се разхождам вече като буреносен облак през цялото време.

# 31 1 окт. 2006, 20:58 ч.

Мнения: 1 629

Открай време смятам, че семейството, това са мъжът, жената и децата. Другите хора са роднини, независимо чии. Изконно човешко право е, да си ходиш гол из къщата, да си крещиш на мъжът/жената и да не си затваряш вратата на тоалетната, примерно. Мога да разбера, ако просто няма къде другаде да отидеш и парите недостигат за квартира, но във вашия случай отива към мазохизъм. Успех!

# 32 1 окт. 2006, 21:18 ч.

Мнения: 161

Мисля,че едва ли някой ще вземе решение касаещо бъдещият му живот без да е направил всичко възможно. И защо трябва да е сама???Тя го обича,най-вероятно и той нея.Имат деца.Това би трябвало да е много по-силно за мъжът и от полата на майка му.Ако изборът му е мама - аз лично бих си тръгнала.Винаги съм казвала,че ако и когато се наложи ще се грижа за родителите на съпруга си все едно са моите.Но това не означава,че ще оставя на едните или другите да определят моя собствен живот.Всеки си взима решенията за своя живот!
bouquet

# 33 2 окт. 2006, 09:25 ч.

Мнения: 1 403

Без да му мисля бих си взела децата и да се махна. Ако наистина мъж ми иска да е с мен ще ме последва Wink

# 34 2 окт. 2006, 09:41 ч.

Мнения: 1 172

Говори с мъжа си. Подготви се за този разговор, и се старай да излагаш само факти относно нетърпимото съжителство с родителите му. Бъди обективна - изтъкни помощта, която получавате от тях, ако има такава (колкото и да е минимална) и неудобствата, които ви създават. Не обиждай по никакъв начин родителите му, за теб може да са възрастни и изперкали, за него това са родителите му и говорейки така за тях, няма въобще да го спечелиш на своя страна ! Кажи му как се чувстваш и какво смяташ да предприемеш и най-вече защо мислиш, че едно изнасяне ще подобри положението ви. Ако той не вземе предвид обясненията ти и пак си знае, че там си му е добре, вземай децата и отивайте в жилището ти. Покажеш ли колебание, той ще е сигурен, че само се оплакваш, но "не ти стиска" да предприемеш реални действия. Така, че говори с него, когато си абсолютно убедена, че имаш смелостта да действаш, дори и без негавата подкрепа!

# 35 2 окт. 2006, 10:36 ч.

Мнения: 189

Всеки сам трябва да взема решенията си, защото после сам трябва да живее с последствията им. Не че ти помагам особенно, но и аз живея при свекитата и то на тяхна територия, така че мога да си представя горе долу проблема. И макар най-логичното разрешение е да си хванеш багажа, едва ли ще се отървеш от проблемите - те само ще станат по-различни. Може да си поговориш отново със съпруга си, за да разбереш поне той каква позиция ще вземе след евентуалното ти изнасяне. Честния разговор с родителкото тяло при мен никога не е водил до някъде. Обикновенно след такъв ставам неблагодарната снаха. Да си говориш честно с някои за който начина на общуване е въпрос на по-добро интригатстване е пълна загуба на време и нерви. Ако за съпруга ти са важни времето и енергията вложени в дома ви, то наблегни, че те ще останат за родителите му, и ни най малко не се е потил напразно, а и вече има опит и в новия дом ще се справи по-бързо и по-добре.
Късмет

# 36 2 окт. 2006, 10:50 ч.

Мнения: 2 108

времето минава и ти се ядосваш ден след ден с тези дрязнители Crossing Arms

говори, но преди всичко действай-живота си върви....

# 37 2 окт. 2006, 12:48 ч.

Мнения: 1 243

Разбирам,че сте вложили много средства в новото жилище,обаче за мен спокойствието и пълноценният живот са по-важни от другото.имам предвид,че бих живяла в дом с по-малко екстри,но сама да съм си господар,отколкото постоянно да се съобразявам с капризите на чужди хора, които щом сами не виждат,че по някакъв начин създават неудобство,значи толкова мислят за вас с мъжа ти и особено за децата!!! Не си ти човекът,който трябва да говори с тях,мъжът ти трябва да направи това...и тъй като сега той трябва да мсили предимно за вас с децата,а не иска да се съобрази с желанието ти,смятам,че трябва да се изнесете поне за известно време,а след някой друг ден всичко ще се разреши от самосебе си...Или той ще дойде при вас,или ще се разбере колко е мъж на жена си и колко мамино синче!
Успех bouquet

# 38 2 окт. 2006, 14:07 ч.

Мнения: 4 555

Нормално е мъжът ти да не иска да се изнесе - положените усилия, средства и т.н., а и не той има проблеми с родителите си.
Но аз не бих живяла в обстановка, в която децата ми ще растат сред ежедневни крясъци и скандали. Това се отразява зле и на тях и на теб, а и на отношенията ти с мъжа.
Така че наистина е най-добре първо да поговориш с него сериозно. Кажи му, че не може да продължава повече така и че си готова да се изнесеш, ако той не те подкрепи. Това е тест и за него самия - да осъзнае кое е семейството му - съпругата и децата или мама и татко.
А това за натякването не го разбрах. Ще ти натяква, че си се наложила? Т.е. единственото правилно и нормално е той да се налага, а ако ти се наложиш някой път, следва натякване?
Хората ще се отнасят с теб така, както им позволиш.

# 39 2 окт. 2006, 14:13 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Не може и вълкът сит и агнето цяло ......
Все някой ще се обиди или нацупи, че искаш да се изнасяте, но нямате друг изход ....
Иначе ще си изхабиш нервите напразно #Crazy

а няма смисъл, опитайте все пак да отидете в твоя апартамент - естествено, че решението трябва да го вземете двамата, но не е решение единят да казва местим се, а другият оставаме!
Може да се изнесете за два-три месеца пробно ....... и да останете завинаги Whistling

# 40 3 окт. 2006, 10:12 ч.

Мнения: 2 716

А има ли вероятност съпругът ти да се притеснява за родителите си и да иска те да са му пред очите? И сега да е между чука и наковалнята и да се чуди как да ви успокоява? Щом са много възрастни и постоянно се джанкат. Ти изобщо ли не можеш да ги приемеш на майтап и да не им се връзваш. Едва ли мъжът ти ще ти се разсърди ако му разказваш весели историйки от ежедневието си с техните. Мисля, че най-важната връзка в случая е между теб и него. И това трябва да ти е отправната точка. Имате грижа и за деца и за възрастни. А ти натоварваш допълнително съпруга си и с грижа за мир с жената.
Това са само мои разсъждения.Не приемай лично, а вариативно моите налучквания. Успех!

# 41 3 окт. 2006, 10:33 ч.

София
Мнения: 290

Не смятам, че трябва да живееш на място, където не се чувстваш добре, за да угаждаш на някой и да се съобразяваш с всички. Или поне аз не бих могла...
Ако мъжът ти не склонява, може би не взима на сериозно недоволството ти. Ако се преместиш и е мъж на място и му пука ще те последва, така мисля аз. Ти най-добре си познаваш мъжа и знаеш как да го склониш, ако не става в прав текст, използвай нещо завоалирано, някоя хитринка. Peace

А за живота на три и повече поколения под един покрив, ако не сте притиснати финансово... ooooh!

Да не сме в 19-ти век.

# 42 3 окт. 2006, 10:47 ч.

Мнения: 15 619

На чужд гръб и сто тояги са малко.
Мъжът ти не може да разбере, какво губи той самият, какво губиш ти, живеейки със свекитата. На него му е по-лесно и няма да предприеме нищо за да си развали рахатлъка - това разбрах от постингите ти. Ами действай тогава, но не и преди да му обясниш спокойно, защо го правиш. Остави му възможност да те последва. / Избягвам да давам крайни мнения, но те разбирам, защото и ние живеем заедно./

# 43 3 окт. 2006, 10:56 ч.

Мнения: 3 323

Излез докато още го обичаш! Изчакаш ли още ще започнеш да го обвиняваш че не взима отношение и ще си тръгнеш когато сте затворили пътищата един към друг. Ако и той държи на теб ще те последва. Не може и не бива да разпиляваш живота си живееки по чуждите стандарти. По -добре да сгрешиш но ти да си си виновната, за да не се укоряваш после.

# 44 3 окт. 2006, 11:39 ч.

под жаркото слънце
Мнения: 2 565

Цитат на: ClanG в вт, 03 окт 2006, 10:56

Напълно съгласна! Peace

Препоръчани теми

Добър хематолог или онкохематолог в София

Мазна, рядка коса

Къде образна диагностика на цял гръбнак

Умирам от Студ HELP !!!

Причина:

Причина: