Паротитът се причинява от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Вирусът се пренася от човек на човек по въздушно-капков път. Заушката е въздушно-капкова инфекция.
Вирусът се предава по въздушно-капков път при директен контакт със заразен човек или при поглъщане на микроскопични капчици, "натоварени" с вируса, които се отделят от гърлото, устата и носа на заразения човек при кихане и кашляне
Времето от инфектиране с вируса до поява на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на заушката (паротит) е обикновено 16-18 дни, но може да варира от 14 до 25 дни.
Болният (или заразен с вируса на заушка) е заразно опасен за околните 7 дни преди и 9 дни след появата на симптомите (подуването на жлезите). Болните са най-силно заразни в рамките на 48 часа преди изявата на оплакванията.
Въпреки, че възрастните хора могат да пренасят заболяването от заушка боледуват предимно деца на възраст между 5 и 15 години. Паротитът се среща по-рядко от другите обичайни за детството инфекциозни заболявания. Рискът от инфекция е най-голям сред по-големите деца. Заушката се среща по-често през късната зима и пролетта.
Организмът може да изработва естествен имунитет срещу заболяването. Обикновено след преболедуване от заушка се развива траен имунитет.
В миналото паротитът се е считал за едно от "неизменните" инфекциозни заблявания на детската възраст. В наши дни след въвеждане на ваксината срещу заушка, честотата на заболяването в развитите държави (със задължителна ваксинация в рамките на имунизационния календар) е спаднала до по-малко от 1000 случая на година (за САЩ). Все още в световен мащаб има непълно имунизирани популации от хора.
Заразяване с вируса на заушката през първия триместър на бременността може да повиши риска от спонтанен аборт; няма доказателства за увеличен риск от поява на дефекти у плода.
В около една трета от заразените не се изявяват никакви или леко изразени симптоми.
Ранните симптоми на заболяването не са често изявени, но включват температура, загуба на апетит, болки по тялото и главоболие. Температурата е умерено висока и обикновено трае 3-4 дни.
Заушката обикновено протича с възпаление на слюнчните жлези, най често страдат паротисните (околоушни жлези). Възпалението предизвика болка и подуване най-често на околоушните слюнчни жлези (разположени под и пред всяко ухо). Обикновено процесът започва едностранно и бързо охваща и срещуположната. Подуването може да трае 7-10 дни. Яденето на кисели храни и цитрусови плодове (което предизвква интензивно отделяне на слюнка) причинява силен дискомфорт. Силно изразеното двустранно подуване на околоушните слюнчни жлези придава характерен израз на лицето на детето. Могат да бъдат подути и други слнчни жлези като поделюстните, подезичните и т.н.
Вирусът на паротита може да предизвика възпаление и в други тъкани освен слюнчените жлези. Често могат да бъдат възпалени обвивките и основното вещество на главния мозък, което се нарича менингоенцефалит. Менингоенцефалитът може да предизвика главоболие и повръщане, скованост във врата, припадъци, трудности в преглъщането и т.н.
Панкреасът (задстомашната жлеза) е друг орган-мишена, към който вирусът на паротита проявява афинитет и който често се възпалява, предизвиквайки панкреатит. Възпалението на панкреаса предизвиква силна опасваща болка в горната част на корема.
Паротитът (заушка) проявява склонност да атакува яйчниците (оофорит) при момичетата и тестисите (орхит) при момчетата, особено когато възниква в юношеска възраст. Орхитът (възпаление на тестисите) е най-сериозното усложнение на заушката. Това състояние протича със силна болка и подуване на тестисите. Възпалението (орхит) обикновено е едностранно, но може да засегне и двата тестиса. Зрелият тестис (след пубертета) е особено уязвим на увреждане от вируса на паротита, което може да доведе до безплодие.
Потърсете лекарска помощ ако детето Ви развие някое от следните състояния:
висока температура и обезводняване, причиняващи значителна отпадналост (обезводняването може да се разпознае по сухата кожа, сухи очи, сухи лигавици, малко количество отделена урина и промяна в мозъчния статус (унесеност, вялост)
продължително повръщане, неводещо до облекчение
слабост, отпадналост и безразличие
болка и скованост във врата
болка в корема
подути и силно болезнени тестиси, заедно с кожната торбичка (скротум), която ги обвива
Ако забележите горепосочените тревожни симптои у детето си, потърсете неговия личен лекар. По негова преценка той ще Ви насочи към лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от заразни болести). Ако е необходио можете да бъдете насочени за консултация при педиатър (детски лекар), невролог, уролог (специалист по болестите на пикочо-половата система), коремен хирург и т.н.
Поставянето на диагнозата "заушка" се осъществява предимно клинически (възоснова на лекарски преглед).
По време на първата си среща с Вас и Вашето дете лекарят ще Ви разпита за оплакванията на детето, тяхната характеристика, начин на поява и давност. Важна е информацията за контакт със заразно болни и направените в миналото имунизации. След това лекарят ще прегледа детето внимателно като обърне специално внимание на наличие на белези на възпаление (подуване и болка) в областта на околоушните и други слюнчени жлези и тестисите. Лекарят ще търси и белези на коремна болка и възпаление на мозъка и неговите обвивки (главоболие, повръщане, дразнене от светлина, скованост и болка във врата, промяна в съзнанието и т.н.)
В допълненеие към информацията от прегледа лекарят може да назначи някои допълнителни изследвания. Най-често това са рутинни кръвни и уринни изследвания, сочещи вирусна инфекция. Допълнителни биохимични излследвания на кръвта и урината могат да посочат възпалително засягане на панкреаса (задстомашната жлеза). При съмнение за менингоенцефалит (ифекциозно възпаление на централната нервна система и нейните обвивки) може да се направи лумбална пункция. Тя представлява изтегляне със специална игла и спринцовка (които се вкарват между поясните прешлени на гръбначния стълб) на гръбначномозъчна течност, която се изследва биохимически и под микроскоп.
Съществуват серологични тестове, които могат да докажат наличие на вируса на паротита в кръвта или наличие на специфични антитела, насочени срещу вируса, но тези изследвания се използват по-рядко.
Изолиране и доказване на вируса на паротита от клетки на слюнчните жлези също е възможно, но обикновено се прилага само с научна цел.
Лечението на заушката е симптоматично, т.е. е насочено към облекчаване на оплакванията, а не атакува самия причинител на заболяването. Лечението обикновено се осъществява в домашни условия (амбулаторно лечение) и не изисква постъпване в болница.
Някои от основните лечебни мерки са следните:
пълноценно хранене и пиене на много течности (3-4 литра на ден)
болкоуспокояващи и лекарства понижаващи високата темпаратура - тези лекарства намаляват болката и подуването във възпалените тъкани; прилагат се предимно медикаменти съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки; избягва се използване на аспирин поради опасност от възникване на усложнение при децата, наречено синдром на Рей.
В повечето случаи подуването и болката в околоушните жлези отшумява от само себе си за около седмица; всяко дете, болно от заушка не търябва да посещава училище или детска градина за в рамките на 9-10 дни от началото на подуването на околоушните слюнчни жлези.
Само в редките случаи на тежко протичане със засягане на тестисите, централната невна система и задстомашната жлеза може да се наложи постъпване в болница и лечение под директен лекарски контрол.
Повечето боледуващи деца се възстановяват от заушката без сериозни усложнения. Някои от най-честите усложнения са следните:
орхит (възпаление на тестисите) възниква у 15-25% от заразените момчета, но възникващият стерилитет (безплодие) е рядък
увреждане на централната нервна система като енцефалит (възпаление на мозъчното вещество на главния мозък) или менингит (възпаление на обвивките на главния мозък)
по-рядко като усложнения на паротита се наблюдават артрит (възпаление на ставите), увреждане на бъбреците, възпаление на щитовидната жлеза и млечните жлези, глухота и др.
заразяване с вируса на заушката през първия триместър на бременността може да повиши риска от спонтанен аборт; няма доказателства за увеличен риск от поява на дефекти у плода
Предпазването от заушка се осъществява чрез прилагане на ваксина. Ваксината е силно ефективна и обикновено осигурява доживотен имунитет срещу заушка. Имунизацията срещу паротит (заушка) се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията морбили-рубеола.Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу парототния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията.
Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.
Надявам се да съм Ви помогнала поне малко.
Лек ден на всички!