Помните ли я все още? С какви чувства е свързан споменът за нея?
- Публикувана: 5 окт. 2006, 11:47 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2006, 14:52 ч.
Първата учителка
С първата от ДГ - нея не я помня като човек, помня, че ме удряше през пръстите с линия 
Първата от училище - помня я като образ, помня обидите и, помня как ми е удряла шамар пред целия клас. Отрицателни емоции...
Първата частна учителка вкъщи - много добре я помня, още се виждаме - тя е невероятен човек и благодарение на нея заобичах езиците
Първата от училище - помня я като образ, помня обидите и, помня как ми е удряла шамар пред целия клас. Отрицателни емоции...
Първата частна учителка вкъщи - много добре я помня, още се виждаме - тя е невероятен човек и благодарение на нея заобичах езиците
И аз си спомням моята първа учителка.Само отрицателни емоции.Мачкаше ме по всякакъв начин и повод.Просто не бях от любимките и по линия на служебното положение на родителите им.Добре че дъщеря ми имаше късмет и попадна на златна жена и първите четири класа и се видяха нещо вълшебно.
Помня - другарката Иванова и другарката Маринова! 
Първият ми ден в детската градина - ревах и бучах няколко часа. Накрая другарката Иванова - с измъчено и отчаяно изражение ми каза: "Сига бе, Ани, моля те спри! Наду ми се главата! 
" Все още я срещам из града и все още си е такава, каквато я помня - слабичка, с разкошна дълга коса и много, много усмихната! Жалко, че се пенсионира - много бих искала да е учителка и на моето дете!
Първият ми ден в детската градина - ревах и бучах няколко часа. Накрая другарката Иванова - с измъчено и отчаяно изражение ми каза: "Сига бе, Ани, моля те спри! Наду ми се главата! " Все още я срещам из града и все още си е такава, каквато я помня - слабичка, с разкошна дълга коса и много, много усмихната! Жалко, че се пенсионира - много бих искала да е учителка и на моето дете! 
Помня ги.
В първи клас беше другарката Станка Владева, много скоро след това си счупи крака и започна една смяна на учители...
А в предучилищна ми беше -Манковска, с много добри чувства си я спомням.
За съжаление не знам дали са живи.
Някоя мама от Добрич, ако ги познава- може да каже
.
В първи клас беше другарката Станка Владева, много скоро след това си счупи крака и започна една смяна на учители...
А в предучилищна ми беше -Манковска, с много добри чувства си я спомням.
За съжаление не знам дали са живи.
Някоя мама от Добрич, ако ги познава- може да каже
. 
Да, помня я; дори и тя ме помни;
срещнах я случайно преди 2 седмици
чувствата са ми смесени - дори бих казала, че я помня повече с лошо, отколкото с добро.
Има си и причини, естествено.
говоря за учителката си в 1ви клас.
А иначе и тези от детската градина си спомням много добре. Едната почина - лека й пръст, страхотен човек беше.
А другата - отврат, "благодарение" на нея намразих закуските, кифлите, прясното мляко и т.н.
срещнах я случайно преди 2 седмици
чувствата са ми смесени - дори бих казала, че я помня повече с лошо, отколкото с добро.
Има си и причини, естествено.
говоря за учителката си в 1ви клас.
А иначе и тези от детската градина си спомням много добре. Едната почина - лека й пръст, страхотен човек беше.
А другата - отврат, "благодарение" на нея намразих закуските, кифлите, прясното мляко и т.н.
Помня вси4ките си у4ителки_от детската градина и у4илиЩето. 
и те ме помнят.Разкошни хора и невероятни педагози. 
Миналата година среЩнах моя бивша класна(тя се пенсионира когато бяхме в 6 клас) и ми подари току_Що излезналата си книга.Много мило ми стана.
Единствения ми негативен спомен е от у4ителката ми от първи клас,тя оби4аше да бие с пръ4ка.
и те ме помнят.Разкошни хора и невероятни педагози. Миналата година среЩнах моя бивша класна(тя се пенсионира когато бяхме в 6 клас) и ми подари току_Що излезналата си книга.Много мило ми стана. Единствения ми негативен спомен е от у4ителката ми от първи клас,тя оби4аше да бие с пръ4ка.
Помня, помня - другарката Игнатова 
Помня я с хубаво, макар че тя отчаяно беше споделила с майка ми "Не мога да му вляза в душичката на това дете"
Първия учебен ден обаче помня с лошо, защото децата се юрнаха да влизат в училището, събориха ме и буквално ме прегазиха върху металната изтривалка... и бялата ми блузка, и синята плисирана пола бяха в кални стъпки...
Помня я с хубаво, макар че тя отчаяно беше споделила с майка ми "Не мога да му вляза в душичката на това дете" Първия учебен ден обаче помня с лошо, защото децата се юрнаха да влизат в училището, събориха ме и буквално ме прегазиха върху металната изтривалка... и бялата ми блузка, и синята плисирана пола бяха в кални стъпки...
Драганова- имаше огромен златен пръстен с камък и удряще с него по-тъпите деца по главите 
Да, другарката Петкова, много блага жена!
Впрочем помня и всички останали учителки.
И учители. Имахме един много смахнат географик,
ходеше с два часовника и все мислеше, че някой
го преследва. Веднъж дори ритна вратата на
класната стая, а устата му процеди "ей, сега на
някой фраснахме ухото". По Тошово време, може
човекът и да е бил прав. И ни замерваше с тебешири.
Ей, сякаш вчера беше това време, ей.
Впрочем помня и всички останали учителки.
И учители. Имахме един много смахнат географик,
ходеше с два часовника и все мислеше, че някой
го преследва. Веднъж дори ритна вратата на
класната стая, а устата му процеди "ей, сега на
някой фраснахме ухото". По Тошово време, може
човекът и да е бил прав. И ни замерваше с тебешири.
Ей, сякаш вчера беше това време, ей.
Помня и ги свързвам с негативни емоции.
В детската градина- баба ми работеше като леля в същата градина и учителката ми не ми даваше да й викам баба, а леля. Аз продължавах да й викам баба, та тя затова не ме харесваше. Няма никога да забравя как ме караше да ям насила спанак с кис.мляко до ден днешен не ям кис.мляко и съм сигурна, че тя е причината, защото при всеки опит тези спомени се връщат.
В първи клас- учителката ни скубеше косите, когато говорехме в час.
В детската градина- баба ми работеше като леля в същата градина и учителката ми не ми даваше да й викам баба, а леля. Аз продължавах да й викам баба, та тя затова не ме харесваше. Няма никога да забравя как ме караше да ям насила спанак с кис.мляко до ден днешен не ям кис.мляко и съм сигурна, че тя е причината, защото при всеки опит тези спомени се връщат.
В първи клас- учителката ни скубеше косите, когато говорехме в час.
Другарката Бакърджиева в предучилищната... после в първи клас Попова и Гандева... втората имаше дъщеря Лимонка или Любимка не съм сигурна, но беше смешно.
Хубав спомен имам от тези жени, бяхме експериментална паралелка - от шест години, по някаква нова програма... много мозайки от оцветен ориз, много апликации с късани листчета, писане на стихчета, уютна класна стая...
майка ми не е толкова възторжена, защото познайте кой е трябвало да оцветява ориза... но на мен много ми харесваше.
И те ме помнят, макар че другарката Попова като ме срещне, все ми изтъква кой от класа бил по-успял от мен демек коя се е оженила за по-голяма клечка, така че розовите ми спомени може да са били неточни.
не съм сигурна, но беше смешно. Хубав спомен имам от тези жени, бяхме експериментална паралелка - от шест години, по някаква нова програма... много мозайки от оцветен ориз, много апликации с късани листчета, писане на стихчета, уютна класна стая...
майка ми не е толкова възторжена, защото познайте кой е трябвало да оцветява ориза... но на мен много ми харесваше.
И те ме помнят, макар че другарката Попова като ме срещне, все ми изтъква кой от класа бил по-успял от мен
демек коя се е оженила за по-голяма клечка, така че розовите ми спомени може да са били неточни. 
Помня, но общо взето без никакви чувства. Исках да ги обичам, но нямаше за какво. Мога само да съм им благодарна, че са участвали във възпитанието и обучението ми в рамките на служебните им задължения.
В четвърти клас за около месец дойде по заместване една учителка по география. Нея не мога да забравя и да не й се вазхищавам. Въпреки, че звънецът отдавна беше бил, с ококорени очи слушахме разказите й от първа ръка за Африка /може и да не е била там, но това няма значение/. Това беше Учител, които освен да налива знания, можеше да пробужда желания, амбиции, да придава цвят на всичко и да заразява с ентусиазъм . Друга такава не срещнах.
В четвърти клас за около месец дойде по заместване една учителка по география. Нея не мога да забравя и да не й се вазхищавам. Въпреки, че звънецът отдавна беше бил, с ококорени очи слушахме разказите й от първа ръка за Африка /може и да не е била там, но това няма значение/. Това беше Учител, които освен да налива знания, можеше да пробужда желания, амбиции, да придава цвят на всичко и да заразява с ентусиазъм . Друга такава не срещнах.
Помня
Другарката Елза Петрова, преподаваше ни в първи клас (Либия, Триполи).
Страхотна учителка, много добър педагог. Успяваше да ни научи по приятен и забавен начин на неща, караше ни да се чувстваме добри и умни. Огромна разлика намерих, когато в средата на първи клас дойдох в друго училище тук при другарката Нещерева - имперсонално отношение, незаинтересованост. От постоянните 'отличен' в работните тетрадки паднах изведнъж до 'среден' и много рядко 'добър'...със същото учене хем. Никакво насърчаване на учениците или старание да се запалят по учебния процес...абе - кофти работа.
А Елза Петрова я помня с много хубаво чувство. Висока, хубава жена с къдрава коса. Явно е била хубавица - майка ми се смее, че само това е било времето, когато всички бащи са настоявали да ходят по родителски срещи като никога.
Другарката Елза Петрова, преподаваше ни в първи клас (Либия, Триполи).
Страхотна учителка, много добър педагог. Успяваше да ни научи по приятен и забавен начин на неща, караше ни да се чувстваме добри и умни. Огромна разлика намерих, когато в средата на първи клас дойдох в друго училище тук при другарката Нещерева - имперсонално отношение, незаинтересованост. От постоянните 'отличен' в работните тетрадки паднах изведнъж до 'среден' и много рядко 'добър'...със същото учене хем. Никакво насърчаване на учениците или старание да се запалят по учебния процес...абе - кофти работа.
А Елза Петрова я помня с много хубаво чувство. Висока, хубава жена с къдрава коса. Явно е била хубавица - майка ми се смее, че само това е било времето, когато всички бащи са настоявали да ходят по родителски срещи като никога.
Първата ми учителка, в детската градина, имаше един пръстен, с който налагаше, за щяло и нещяло всички. Неможех да я понасям. Сега ми е съседка, ужас.
Между другото, много деца са намразили да ядат нещо точно в детската градина, и аз има много неща, които не ям именно оттогава.
В първи клас, още по-голям ужас, постоянно ми се караше, защото пишех много грозно, много я мразех.
никога не съм имала учител, който да ме грабне и да ме накара да уча с удоволствие. За съжаление
Между другото, много деца са намразили да ядат нещо точно в детската градина, и аз има много неща, които не ям именно оттогава.
В първи клас, още по-голям ужас, постоянно ми се караше, защото пишех много грозно, много я мразех.
никога не съм имала учител, който да ме грабне и да ме накара да уча с удоволствие. За съжаление
Ама не ям грис, кисел и подобни 
помня учителката си от 1 клас - другарката Кръстева /ОУ" Ал.Константинов"/- страхотен човек. много се раздаваше на нас децата, за всичко можеше да ни запали.От дълги години вече е пенсионерка, но не ни е забравила / може би защото си бяхме децата от махалата, а не като сега.../
по-късно - другарката Пеева ...
по-късно - другарката Пеева ...
Първата беше другарката Чафка /Славка/ Димитрова. Секретар на първична партийна организация. Децата бяха делени на деца на партийни членове и други. 
След това само невероятни учители, за които децата са просто деца. Е, с дребен пропуск - другарят учител по избразително изкуство и трудово възпитание. Децата са способни и надарени само ако има келепир от родителите.
Всъщност всичките ми убители са били много готини с изключение на 3 броя другарки и другар.
След това само невероятни учители, за които децата са просто деца. Е, с дребен пропуск - другарят учител по избразително изкуство и трудово възпитание. Децата са способни и надарени само ако има келепир от родителите.
Всъщност всичките ми убители са били много готини с изключение на 3 броя другарки и другар.