Провокирана от една друга тема, искам да ви питам как изказвате съболезнования: опитвате ли се да вдъхнете надежда и да успокоите скърбящите, или им напомняте отново и отново колко голяма е болката и страданието им? Кое е според вас по-правилно? Аз лично предпочитам първото, ако намеря сили и добри думи. Понякога е трудно. Но мисля, че само така можем да си помогнем и да продължим напред.
- Публикувана: 10 окт. 2006, 13:50 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2006, 21:40 ч.
За изказването на съболезнования
опитвате ли се да вдъхнете надежда и да успокоите скърбящите, или им напомняте отново и отново колко голяма е болката и страданието им
Според мен разликата между посочените две неща е много тънка .... Има опасност да бъде премината. Според мен е по-добре да се изкаже едно съболезнование и някоя топла дума за загубения човек. Всичко друго е излишно ... Всичко друго много лесно се говори ....
Провокирана от една друга тема, искам да ви питам как изказвате съболезнования: опитвате ли се да вдъхнете надежда и да успокоите скърбящите, или им напомняте отново и отново колко голяма е болката и страданието им? Кое е според вас по-правилно? Аз лично предпочитам първото, ако намеря сили и добри думи. Понякога е трудно. Но мисля, че само така можем да си помогнем и да продължим напред.
Съболезнованията даже предизвикват раздразнение. Отново доказват (макар и косвено), че загубата е необратима 
Споделянето на тъжното събитие предполага и нужда от изказване на съболезнование.
За мен е достатъчно топло стискане на ръката, мил поглед или леко кимване
На живо (не тук) казвам само "Съжалявам"....
Споделянето на тъжното събитие предполага и нужда от изказване на съболезнование.
За мен е достатъчно топло стискане на ръката, мил поглед или леко кимване
На живо (не тук) казвам само "Съжалявам"....
В такава ситуация много приказки не са необходими - предпочитам просто да изкажа съболезнования и толкова... Твърде лично е за преживяващия.
Много ми е неловко да изказвам съболезнования, не знам какво да кажа, обикновено казвам Съжалявам или Моите съболезнования и някоя добра дума за починалия и приключвам. Не мисля, че има нужда от много приказки. Старая се да се държа мило и внимателно с човека, който е претърпял загубата, нищо повече не мога да направя.
Провокирана от една друга тема, искам да ви питам как изказвате съболезнования: опитвате ли се да вдъхнете надежда и да успокоите скърбящите, или им напомняте отново и отново колко голяма е болката и страданието им? Кое е според вас по-правилно? Аз лично предпочитам първото, ако намеря сили и добри думи. Понякога е трудно. Но мисля, че само така можем да си помогнем и да продължим напред.
Не виждам как съболезнованията могат да успокоят някого.Всяко написано нещо просто увеличава болката на страдащите.Много ми е неловко,преживявам нещата много дълбоко,но не намирам думи да успокоя страдащия.Просто пиша,за да знае,че не е сам,че някой го подкрепя.Времето лекувало,казват.....Последното май не важи за загубата на дете.
Каквото и да кажеш, важното е да идва от сърцето ти. Мисля си, че когато е истинско докосва сърцето на този, към когото е отправено.
Преди няколко месеца почина моя възрастна братовчедка. Изпратих на дъщеря й картичка с това какво мисля и чувствам за загубата. След време тя ми каза, че това е била най-истинската подкрепа, която я е развълнувала и докоснала.
Преди няколко месеца почина моя възрастна братовчедка. Изпратих на дъщеря й картичка с това какво мисля и чувствам за загубата. След време тя ми каза, че това е била най-истинската подкрепа, която я е развълнувала и докоснала.
В такава ситуация много приказки не са необходими - предпочитам просто да изкажа съболезнования и толкова... Твърде лично е за преживяващия.
Съболезнованията даже предизвикват раздразнение. Отново доказват (макар и косвено), че загубата е необратима
Споделянето на тъжното събитие предполага и нужда от изказване на съболезнование.
За мен е достатъчно топло стискане на ръката, мил поглед или леко кимване
На живо (не тук) казвам само "Съжалявам"....
Споделянето на тъжното събитие предполага и нужда от изказване на съболезнование.
За мен е достатъчно топло стискане на ръката, мил поглед или леко кимване
На живо (не тук) казвам само "Съжалявам"....
100% съм съгласна.
Аз изказвам съболезнования.
Съгласна съм.
Каквото и да кажеш, важното е да идва от сърцето ти. Мисля си, че когато е истинско докосва сърцето на този, към когото е отправено.
........
........
Съгласна съм.
.............използвам клишираното "съжалявам"...
И аз така... друго не мога да измисля. .Винаги губя "ума и дума" в такива моменти.
В такъв момент, колкото и да е неловко за отсрещния, човека претърпял загуба на близък, има нужда да чуе, че някой му съчувства и че не е останал сам... Дори клишираното "моите съболезнования", звучи по-добре, от мълчанието и отбягването на темата.
Тълкува се, все едно отсрещния не е заинтересуван от състоянието на страдащия, въпреки че той знае, че не е така...
Когато почина майка ми, ми беше много тъпо, когато на другия ден ми се обади приятелка с мъжа си и ме изведоха на кафе. Симулираха странна веселост и говореха за ланския сняг. В тези дни аз предпочитах да говоря само за нея, нищо друго не ме интересуваше и не бях идеалната компания. Дори се обиждах, когато не се споменаваше за нея. Минало-свършено... така го тълкувах... с горчивина.
Тълкува се, все едно отсрещния не е заинтересуван от състоянието на страдащия, въпреки че той знае, че не е така...
Когато почина майка ми, ми беше много тъпо, когато на другия ден ми се обади приятелка с мъжа си и ме изведоха на кафе. Симулираха странна веселост и говореха за ланския сняг. В тези дни аз предпочитах да говоря само за нея, нищо друго не ме интересуваше и не бях идеалната компания. Дори се обиждах, когато не се споменаваше за нея. Минало-свършено... така го тълкувах... с горчивина.
I az se chuvstvam nelovko ot izkazvane na saboleznovania,a i ne si padam po mnogoto prikazki za utechavane.Mislia si che v podobni sluchai e po-dobre da se zamalchi,otkolkoto da kazvach niakakvi zaucheni klicheta.Vseki izraziava tagata si po razlichen nachin- s malchanie,s dumi....
