Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Синът ми е на 15 години и постоянно сме в пререкание. Той е от първият ми брак. Сега имаме друго дете, но от една година насам постоянно казва че не го обичаме, не иска да живее с нас. Дразни се когато му подреждам стаята. Настроен против нас и постоянно е в опозиция независимо какво ще направим за него. Не му лисва дом, храна облекло. Задоволен е от всичко и въпреки това казва че не живее нормален живот. Какво да правя? Видяла съм се в чудо.
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Много добре те разбирам.И моят е на 16 и ние сме все така,той просто не дава да се говори с него на моменти.Друг път е добричък,но това е рдкост.Много страдам ,плача,но това е .Сяда на компютъра и ние не съществуваме за него,ужасно е.Отличен ученик е,спортува,но какво от това като аз страдам.
Цитирай

....

Мнения: 1 219
Ох, някой беше споменал преди време една книга "как да заобичаме тийн.." , не съм сигурна в заглавието, но ще потърся. Тази възраст само като я спомене някой  настръхвам, хормонални бури, липса на разбиране... Сложно е, трябва мноого внимателно да се общува с тийн!  Отивам да търся книгата!
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
Разбирам за какво говориш. Аз имам двама тийнейджъри - на почти 15 и 16. Наистина е много трудно да се приближиш към тях, ако са решили да се затворят в себе си. Мисля, че добра работа върши политиката на малките стъпки. Направете днес нещо приятно заедно, макар и малко. Той, естествено ще се дърпа и киселее, но ти меко, но настоятелно му кажи, че без него няма да е същото, че никакво удоволствие не е, ако той не участва и други подобни. Може да ти се тросне, но ще му стане приятно, че толкова много държиш на него. Той всъщност това иска - да се убеди, че е важен за вас и за тебе по-специално, че не е изместен от сърцето ти от другото дете, още повече, че то е от друг брак. Бъди последователна, показвай му, че се радваш всеки път, когато го видиш, подчертавай колко хубаво е, когато е около тебе, когато ти помага, когато си говорите. Не му натяквай лошите моменти. Той много, много иска да повярва, че го обичаш. Показвай му го. Ще се разтопи в един момент.
Цитирай

....

Мнения: 1 219
Разбирам за какво говориш. Аз имам двама тийнейджъри - на почти 15 и 16. Наистина е много трудно да се приближиш към тях, ако са решили да се затворят в себе си. Мисля, че добра работа върши политиката на малките стъпки. Направете днес нещо приятно заедно, макар и малко. Той, естествено ще се дърпа и киселее, но ти меко, но настоятелно му кажи, че без него няма да е същото, че никакво удоволствие не е, ако той не участва и други подобни. Може да ти се тросне, но ще му стане приятно, че толкова много държиш на него. Той всъщност това иска - да се убеди, че е важен за вас и за тебе по-специално, че не е изместен от сърцето ти от другото дете, още повече, че то е от друг брак. Бъди последователна, показвай му, че се радваш всеки път, когато го видиш, подчертавай колко хубаво е, когато е около тебе, когато ти помага, когато си говорите. Не му натяквай лошите моменти. Той много, много иска да повярва, че го обичаш. Показвай му го. Ще се разтопи в един момент.

  202uu И книгата се казва  "Тийнейджър, как да го обичаме истински" от Рос Кембъл.
Госпожата   Hug
Цитирай


Мнения: 2 868
Много е трудно. Моите деца са от различни бащи и е доста трудно да поддържам баланса. Напоследък все малката го отнася, само и само брат й да не се чувства пренебрегнат. Прегърна едни лафове "да бе все аз съм виновен" и от сорта и ела да видиш как се държи като най-онеправдания:)) В тази възраст, толкова не ги е грижа за материалното- искат да са значими - това е което трябва да се опитваш да му дадеш, стига съпротивата и лошите му настроения да не те откажат.
Цитирай
Imam dvama sina na 17 i 11 god., no si spomnih koshmara mejdu 14 i 16. Biah mnogo ot4aiana ot povedenieto na golemia. Nie biahme mnogo blizki, oshe pove4e 4e imame 19 god. razlika, a togava komunikaciata ni beshe nevazmojna. V  kraina smetka vsi4ko zapo4na da otshumiava i sega na 17 neshata zapo4vat da stavat po - rozovi.
Цитирай

София

Мнения: 135
Напълно ти съчувствам .Моите синове са родени през една година.Много са самостоятелни , но и големи инати и двамата.
За стаята съм вдигнала ръце,разбрах,че не сме единствени!
Най-много ме притесняваха караниците и сбиванията по между им-ей, като се видеха все едно са първи врагове!Опитвала съм да разговарям така както чета по книгите,ама тази възраст не влиза в рамки...В крайна сметка май,че съм консервативна майка.
Сега вече са на 19 и 18 и няма и помен от капризите и затвореността им.Различни са по характер,но и двамата ме прегръщат и целуват повече отколкото като мънички.Така,че търпение-прави каквото смяташ ,че е правилно и  не се отказвай да настояваш за разговори помежду ви  bouquet 
Цитирай


Мнения: 6 461
Синът ми е на 15 години и постоянно сме в пререкание. Той е от първият ми брак. Сега имаме друго дете, но от една година насам постоянно казва че не го обичаме, не иска да живее с нас. Дразни се когато му подреждам стаята. Настроен против нас и постоянно е в опозиция независимо какво ще направим за него. Не му лисва дом, храна облекло. Задоволен е от всичко и въпреки това казва че не живее нормален живот. Какво да правя? Видяла съм се в чудо.
Не зная дали ще се съгласиш на съвет от мен ,но и аз искам да си кажа мнението ,защото имам двама сина които все още са малки ,но живот и здраве и те ще пораснат.
Мисля че поведението му е не до толкова заради семейното положение.Той сега на тази възраст се мисли за  достаъчно пораснал(аз за себе си  като се сетя ooooh!сега -мислела съм се за много голяма на тази възраст)Според мен за да го доближиш до себе си започни да разчиташ на него ,в смисъл покажи му че разчиташ на него  и колко е важно за теб неговото мнение или просто едно перонче забито, но от него да е забито.И така докато запълните тази празнина която се е появила между вас.Дано съм ти била полезна с нещо.УСПЕХ Peace
Цитирай

София

Мнения: 5 102
Може да не ви хареса това, което ще напиша, но е мое мнение.
Преди 6 години бях на годините на децата ви, така наречените тиин 15-17годишни.
Аз също не се разбирах с майка ми.
Всичко идва от това, че те вече са пораснали не са вашите малките дечица, който може и искате да контролирате, да знаете всичко за тях, да ги гушкате и т.н. Те са подрастващи хора, които искат своята свобода.
За бога какво означава -"Подредих му стаята" това е НЕГОВАТА стая той ще си я подреди както и когато поиска, на вас приятно ли ще ви е да се вре някой в личните ви вещи и да ви подрежда стаите, мисля , че не newsm78
Отавете ги на спокойствие всеки един т нас е минал през този период, в който си мисли, че няма нужда от родителите си  и че те само го дразнят.
Дано когато и моето дете стане на 13 години,  да мисля по този начин , както сега Peace
Цитирай

Айтос

Мнения: 4 244
При нас е почти същото, 15 годишен син от първия брак и сега имам дъщеря на 2г. Никога не е ревнувал от нея и не се е чувствал пренебрегнат. Умира да си играят двамата, радва и се от сърце, личи си. Но не обича да споделя много, не че очаквам да ми споделя всичко, но се надявам на нормален отговор понякога, когато го видя увесил нос и го питам какво става...
Много тежка възраст е, той самия казва че не може да се познае на моменти и не иска да реагира така, не е искал да стане еди си как, но се случва.
 Много мъчат хормоните, това е ясно, само се моля да минава по-бързо този период и да приключат тези джавканици у дома.
МИМКА съгласна съм с мението ти и действително гледам да съм на страна освен когато съм нужна (колко успявам да улуча момента е друг въпрос). Но ще ти шушна под секрет, и аз като теб се молех да не забравям каква съм била, да не ставам като майка и татко, да не съм досадна и свадлива. Ние имаме 17г разлика със сина ми, от една страна добре, но все повече заприличвам на нашите, усещам го, но явно е неизбежно. В крайна сметка никой родител не иска детето му да греши, да повтаря грешки, да си чука главата, всеки иска детето му да е щастливо и да не страда, за това ставаме такива "пили", белким вкараме малко разум наготово. А от говоренето, колкото и да е досадно, винаги има полза! Peace
Цитирай

при децата

Мнения: 3 405
Не е проблем, от пубертета е, това е възрастта когато децата се бунтуват срещу всичко и всички, отказват да говорят и споделят с нас. С израстването и зрелостта ще премине, но не бива да ги оставяме сами на себе си, а да съумеем, въпреки тяхното отрицание да си останем техни приятели.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.