И така миналата сряда (11.10) бяхме на проследяване. Мина си прегледа както трябва, говорихме отново и отново, на дълго и на широко. В понеделник вечерта Димитър буквално се срина на леглото от температура. Нямаше абсолютно никакви други притеснителни признаци. Самата хомеопатка ни беше предупредила за възможна температура, така, че не се притесних особено. Пък и нали, ако е вирус може и три дни да откара в това състояние.
Във вторник температурата стигна до 39,5 в един момент, но бързо спадна. Детето живна, храни се и почти се бях успокоила, че му се вижда края, когато през втората нощ призори пак се втресе и пак вдигна Т. Обадих се на хомеопатката и ни прие няколко часа по-късно. Трябва да призная, че винаги, когато е имало нещо притеснително около децата, винаги ги е преглеждал хомеопат и винаги съм откривала отзивчивост. Така стана и вчера. Лекарката прегледа Димитър обстойно и в никакъв случай не мога да кажа, че си претупа работата. От кабинета излязохме успокоени, гърдите бяха чисти, гърлото и ушите също, какво повече да искам. Е да, но през изминалата нощ детето пак беше с Т,спеше ужасно неспокойно и ми изправи косите, когато призори ми каза, че когато диша с отворена уста го боли към мишницата и по средата на гърдите.
Веднага се сетих за многото постинги, които бях чела за вирусна пневмония, която не се чува на слушалка и без особени признаци освен висока Т. Бях почти убедена, че е именно това. За съжаление Джи Пи-то беше на работа чак след обяд и докато направим снимка изгубихме ценно време. Снимката потвърди моето съмнение и в момента Димитър си пие пълния набор от лекарства, естествено АБ, като лекаря каза, че може и до болница да се стигне. Милото ми дете има толкова болен вид, днес не е хапнал и хапка и температурата продължава.
Е, мили мами, лекуващи децата и себе си с хомеопатия, кажете къде сбърках? Не посмях да пробвам да лекувам доказаната със снимка пневмония с хомеопатия, защото ползвах такава и стигнахме до тук.
В момента ме мъчи не толкова това, че детето е болно от сериозна болест, дори и болницата ще преживеем, ако се наложи, но как да имам доверие вече в този метод? А вярвайте ми, не искам да е така. От алопатичната медицина не видях нищо добро, а сега и тук удряме на камък........
Постинга стана много дълъг, за което се извинявам, но искам някой да ми даде надежда и кураж да продължа да търся най-доброто лечение за детето ми.