Родителите ми ме побъркват

  • 2 846
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 633
Дано не съм ви досадила с чеситте си оплаквания Rolling Eyes Просто нямам с кого да споделя...Вече втори месец живея отделно, аз бях тази която си тръгна, след 10-годишен брак и 7-годишно обмисляне най-накрая се реших и не съм съжалила нито за миг. Имам си някого,той ми е опората...за всичко. Родителите ми обаче ме побъркват и то най-вече майка ми. Онзи ден  почти я изгоних, дойде на работата ми и за пореден сигурно хиляден път вместо да ме попита дали съм добре или дали имам нужда от нещо, просто започна да "мели" . Това е точната дума за начина по който се държи,обяснила съм и и всичко-причините за решението си,това че не съм била щастлива в продължение на толкова много години,това че детето ми един ден ще отлети от мен и аз не искам да остана сама...Не ме разбира тази жена, прекалено различни сме и тя го знае,но не пропуска възможност да ми чете морал и да натъртва,че заради децата трябвало да се правят компромиси. Мъчно ми е, собствената ми майка да е срещу мен...Е,онзи ден не издържах и и казах да си върви и да не ми се обажда повече, докато не се сети,че всъщност ми е майка. Как да обясня чувствата си?!...Странно ми е,че най-близките ми хора меко казано застанаха срещу мен точно в този момент от живота ми...Нищо, ще се справя и без тях...Просто ми е много мъчно. Благодаря,ви че ме изчетохте  bouquet

# 1
  • София
  • Мнения: 1 951
Решението го взимаш Ти и не трябва да се съобразяваш с никого!Успех!Желая ти много лично щастие!Ако съм попаднала в твоето положение и имам пълната подкрепа на любим човек не бих се съобразявала с никого!Имам леля,на която години наред й беше обяснявано ,да стои и живее до мъжа си. Преживя много тежък развод.Накрая жената стигна до лечение от невролог.

# 2
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Не съм изпадала в подобна ситуация, но не позволявам на никого от роднините да ми извива ръцете като съм на работа. Значи аз съм там, колегите - също. Първо, не мога да изрева както се полага, второ-какво са виновни колегите ми, че да ги заливам с душевната ни помия.
Моята баба използва този подход към майка ми и искрено съжалявам последната. Баба ми и звъни и почва да я разпитва по телефона и си настоява за отговори, а майка ми не иска да споделя пред колегите си интимни и семейни неща и не иска да й отговаря и пр. Аз прекъсвам подобни разговори, щом не е спешно, не е свързано с ничие здраве и пр, може да почака.
Предлагам да си говориш с нея, но знам, че не помага.  Peace

# 3
  • Мнения: 4 633
Имам собствен кабинет,там се разигра сцената.Никога не бих допуснала каквито и да е лични драми да се случват пред непознати хора да не говорим пред колеги. За едно си права-говоренето не върши работа и аз честно казано съм уморена да търся подходи за стопяване на ледовете точно в този момент от живота ми.

Последна редакция: нд, 12 ное 2006, 15:31 от Kasidy

# 4
  • Мнения: 2 956
Според мен си реагирала точно както трябва. Желая ти много щастие и по-малко "мелене", защото е ааадски досадно  Hug

# 5
  • Димитровград
  • Мнения: 1 734
Правилно си постъпила.Виртуална прегръдка.

# 6
  • Мнения: 312
касиди, майка ти не е срещу тебе, а се притеснява за тебе. само дето не знае как да го каже. затова е цялото мелене и прочие.
и аз бях в сходна ситуация. и моята такива ги говореше, и на мен ми беше мъчно. в крайна сметка, започнах при всяко повдигане на темата да й казвам, че няма нужда да се притеснява за мен, че ще се справя с всичко и че съм й безкрайно благодарна за подкрепата, която ми оказва... това определено свърши работа...   Mr. Green имам предвид, че спря да изнася лекции и прие нещата такива каквито са


п.п. в никакъв случай не се чувствай задължена само ти да топиш ледове. остави я да помисли малко защо точно е била изгонена. Hug

# 7
  • Мнения: 532
Напълно те разбирам... аз също не съм имала подкрепата на родителите ми и вечно съм критикувана...много е тъжно

# 8
  • Мнения: 2 863
Е, поне си сигурна, че не си сама в това Hug
Когато забременях с дъщеря ми, от следваща брака ми връзка, всичките ми роднини в комплект бяха ужасени (за съжаление майка си нямам вече) меко казано се срамуваха от мен и никой никога и до днес не ме попита" абе ти как си, имаш ли нужда нещо..." знаят че брака ми се провали не по моя вина, бях сама дълго време с дете...  ама не, най-ги беше грижа, че видите ли раждам дете без да съм сключила нов брак, че то останаха ли хора изобщо дето се женят, та аз за това да се тревожа...А на всичкото отгоре баш по това време "бащата" хич не беше наясно със себе си( че и още не е) та и подкрепа си  нямах... Парадокс- само бившия ме подкрепи и до днес го прави по всякакъв начин Heart Eyes
Така, че бъди по сниходителна към майка си бих казала аз. Поколения и нрави силно се разминават в един момент, няма лошо че й си й показала как се чувстваш и си сложила  граница, сега почакай малко- тя ще я уважи, но й е нужно време.

# 9
  • Мнения: 4 633
Поколения и нрави силно се разминават в един момент, няма лошо че й си й показала как се чувстваш и си сложила  граница, сега почакай малко- тя ще я уважи, но й е нужно време.
Много ме разочарова,много. И постоянно се опитва да ми вмени вина за детето,че видиш ли заради мен го размотаваме от къща в къща,заради мен щяла да расте комплексирана,заради мен щял да и се развали успеха в училище и т.н А това,че детето ми си ляга нощем без да е било свидетел на ежедневната порция сканадали никой не го отчита като плюс...

# 10
  • Мнения: 2 863
Просто не очаквай да те разберат. От мига в който спрях да очаквам от роднините си подкрепа и разбиране съм много по-добре. Не са лоши хора, обичам си ги, но сме от различни светове.
Не се навивай сега допълнително.. просто нека мине малко време, ще улегнат нещата.

# 11
  • София
  • Мнения: 6 999
Майка ти просто я е страх от новото, което те очаква. И за да се 'застрахова' мели така.

Моята е разведена, никога не е харесвала бившия и въпреки това взе да ме 'оплаква' като се разделихме. А най-смешното беше, че сякаш се дразнеше, че аз не рева ами съм весела и спокойна. Майки...

Остави малко време да мине... да свикне с новото състояние на нещата и да разбере, че ти няма да се разколебаеш.  Peace

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 1 222
 Hug Ами сигурно за това са родителите, не забравяй че един ден и ние ще сме такива вероятно, е погледнато през призмата на времето разбира се  ooooh! Може би това е начина на майка ти да си покаже страховете и притесненията, ама ти си знаеш най-добре  Hug Дано намериш правилния подход и това напрежение между двете ви се стопи  Praynig

# 13
  • София
  • Мнения: 4 493
Попитай майка си - Обича ли те?, Иска ли да си щаслива?, Иска ли да се чувстваш добре в собственото си семейство?, Иска ли да си обичана и ти да обичаш, да си закриляна и т.н.?,
Сигурна съм, че на всички тези въпроси ще ти отговори ДА, ДА .......
Тогава и кажи как да ти помогне за да постигнеш всичко това, а не да те упреква за това, че ги искаш и ти тези неща.
Сигурно, няма майка на света, която да мисли злото на детето си - така и твоята ти мисли доброто и сигурно жената не знае как да ти помогне - КАЖИ и точно как да го направи и ще видиш, че ще се постарая  Hug
УСПЕХ  Praynig

# 14
  • Мнения: 1 680
Е да , но живота си е твой и трябва да го изживееш така както ти искаш и както ще се чувстваш щастлива. Глупаво е да се жертваме в името на децата си. Все пак 7 години си се жертвала, след като си живяла с човек , с който не си се чувствала щастлива.

Преди да се омъжа за съпруга си имах връзка с едно момче - мнооого добро, което ме обожаваше и същевременно ходех и с мъжа ми, който пък аз обожавах. Имах възможност да избирам, но избрах любовта на живота си. Родителите ми много ме упрекваха за тази ми постъпка и не си мръднаха пръста за сватбата, но пък аз си организирах всичко. Предпочетох да изживея тази любов, пък даже да ни е писано да се разделим, вместо да бъда с човек, годен за семеен живот и да не бъда щаслива.
Е, радвам се че рискувах.
Не знам защо го написах исках просто да споделя.

Касиди, имаш моята подкрепа Hug

Общи условия

Активация на акаунт