Някъде бях прочела една мисъл (но не помня къде, възможно е да е и тук, затова ако се повтарям, моля да ме извините) но звучеше така: Човек цял живот копае гроба си с лъжица и вилица...
А иначе и аз съм от мързеливите и наиситна е мързел а не толкова до средства...защото примерно имам 2 лева само, за които ще си купя чипс или шоколад, а не примерно ябълки и защо...защото: къде ще се разкарвам сега до пазара, а и ми се яде на устата....да но от устата отива и в организма...Запозната съм от близо със здраволсовните храни, начин на живот и всичко...но като огладнея на обяд за обедната почивка от работата и последното, до което ми е са здравословни храни...като се наям започвам да се самообвинявам и да си обещавам, до другия ден...а на глад не мога, просто не съм работоспособна...и изобщо....Ям много сладко, сол и какви ли не боклуци, но пък ми е вкусно
А иначе и аз съм от мързеливите и наиситна е мързел а не толкова до средства...защото примерно имам 2 лева само, за които ще си купя чипс или шоколад, а не примерно ябълки и защо...защото: къде ще се разкарвам сега до пазара, а и ми се яде на устата....да но от устата отива и в организма...Запозната съм от близо със здраволсовните храни, начин на живот и всичко...но като огладнея на обяд за обедната почивка от работата и последното, до което ми е са здравословни храни...като се наям започвам да се самообвинявам и да си обещавам, до другия ден...а на глад не мога, просто не съм работоспособна...и изобщо....Ям много сладко, сол и какви ли не боклуци, но пък ми е вкусно
Нали знаете как искаш, искаш нещо, радваш му се за кратко и после прилежно го прибираш в кутията му 
Например току що ядох пържени картофи с кетчуп + здравословна зеленчукова супа за обезвреждане. 
