Чета някои постинги тук във форума и си мисля : Колко малко са хората, които открито могат да признаят грешките си, а още по-малко тези, които признават греховете си.Страхът от чуждото неодобрение, от критиката, срамът от самия себе си кара хората да прикриват най-лошите си постъпки и качества.Стремим се да се покажем във възможно най-добрата светлина, всички да мислят колко сме добри и идеални.Не можем открито да приемем слабостите си, а истината е, че и другите около нас трудно приемат слабостите ни.Критикуваш другия срещу теб, караш го да се срамува от себе си, нападаш този, който е имал смелостта да признае грешката си, но самият ти не смееш да си признаеш, че и ти си грешил, може би по същия начин, а може би дори още повече.Колко е трудно да признаем греховате си, а колко е лесно да критикуваме другите.Трудно прощаваме и трудно разбираме, лесно нападаме и критикуваме, трудно признаваме своите грешки, а когато друг ги признава ние го нападаме.Всеки крие своите "мръсни тайни".Толкова ли е трудно да признаем греховете си?
- Публикувана: 27 дек. 2006, 10:14 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2006, 09:29 ч.
Можем ли да признаем греховете си?
Селия, това което описваш е съвсем нормално.Едва ли има човек, който би искал да изглежда зле в очите на околните.Всеки се стреми да е добър, да покаже най-хубавото от себе си!И всеки прави грешки.Няма безгрешни хора.
Фактът, че осъзнаваме това, ни прави повече хора дори
Да, искало ми се е понякога да скрия нещо, но истината винаги излиза на яве 
А във виртуалното пространство....ми за повечето хора точно тук е мястото където могат да бъдат каквито искат да са.....
И аз мисля, че грешка и грях са две различни неща
Фактът, че осъзнаваме това, ни прави повече хора дори
Да, искало ми се е понякога да скрия нещо, но истината винаги излиза на яве
А във виртуалното пространство....ми за повечето хора точно тук е мястото където могат да бъдат каквито искат да са.....
И аз мисля, че грешка и грях са две различни неща
нямам проблеми със самокритиката
уважавам същото и у другите
но, действително, това е рядко срещана черта, която показва сила на духа и добро самочувствие
важно е да осъзнаем, че, когато критикуваме себе си или другите, критикуваме конкретна постъпка , а не самия човек
а всеки може да сгреши
уважавам същото и у другите
но, действително, това е рядко срещана черта, която показва сила на духа и добро самочувствие
важно е да осъзнаем, че, когато критикуваме себе си или другите, критикуваме конкретна постъпка , а не самия човек
а всеки може да сгреши
Много ясно, че признаваме греховете си.Но аз лично не го правя във форуми.Правя го пред хората, пред които съм грешна.Околните слабо ме вълнуват.Т.е. тези околни, от които не зависи животът ми, разбира се-като съседи и съседки и бегли познати.Пред останалите съм такава, каквато съм, а обидя ли някой, нараня ли-винаги идва момент на изясняване на отношенията.Нормално е.Критикувам и съм подложена на критика, но винаги вярвам, че е градивна.Ако пък не е-пак си има начини да ми бъде показано, или аз да покажа и така...
Не мисля, че тук е мястото, където
трябва да споделя греховете си.
Това са неща, които не им е мястото
във виртуалното пространство.
За грешките обаче нямам проблем.
Когато съм сгрешила се извинявам и
считам, че така е редно. Така ще възпитам
и детето си. Никога не ми е било трудно
да кажа " Извинявай ", но пък забелязвам,
че за доста хора е.
Подкрепям, че между грешка и грях разликата е огромна !!!
трябва да споделя греховете си.
Това са неща, които не им е мястото
във виртуалното пространство.
За грешките обаче нямам проблем.
Когато съм сгрешила се извинявам и
считам, че така е редно. Така ще възпитам
и детето си. Никога не ми е било трудно
да кажа " Извинявай ", но пък забелязвам,
че за доста хора е.
Подкрепям, че между грешка и грях разликата е огромна !!!
За мен няма разлика, дали ще призная за грешка в реалното или виртуалното пространство. Когато човек е честен и пред себе си, не му пречи да понася и критиките за действията си. Права си, че има хора, които правят забележка за неща, които самите те са извършили, но нали знаеш "На чужд гръб и сто тояги са малко!".
Разлика има дали ще е споделено във виртуалноито пространство грехът...или пред човек, който ще опрости греховете ти.Т.е-пряко засегнатият човек от някоя твоя простъпка.Кой го е грижа ако аз тук изложа личните си драми?Да получа два-три адекватни съвета и толкоз.Не е това идеята, а и много хора не искат да излизат от анонимност някаква/ това, че повечето се виждате по сбирки е друго/Относно грешките и забележките.Може да се е случвало например да критикувам някого за нещо, което и аз съм вършила.Може да съм осъзнала какво съм вършила и от висотата на промяната да съм го направила, а може и на мен никой да не ми е показал, къде греша и да не знам, че е грешка...интерпретации много...
Разбира се че е трудно.
Не съм срещала още човек, който да умее да си разголва дотам душата.
И аз не съм израстнала дотолкова...
И се хващам на моменти, как размахвам пръста, а аз не съм по-добра, и осъзнавам колко съм слаба.
Е, понякога успявам да не се вземам на сериозно и да се надсмея над кусурчетата си, но съм още в началото на пътя...
Не съм срещала още човек, който да умее да си разголва дотам душата.
И аз не съм израстнала дотолкова...
И се хващам на моменти, как размахвам пръста, а аз не съм по-добра, и осъзнавам колко съм слаба.
Е, понякога успявам да не се вземам на сериозно и да се надсмея над кусурчетата си, но съм още в началото на пътя...
Севсем нормална човешка черта 
Не се притеснявам да си призная недостатъците, но не бих ги разгласявала на ляво и на дясно. Като всеки човек и аз съм допускала много грешки. Гледала съм да се извиня, ако направя нещо, което да е наранило или навредило по някакъв начин на друг човек. Грях имам само един, но не си го признавам. Той си е само за лично сомоосъждане
Не се притеснявам да си призная недостатъците, но не бих ги разгласявала на ляво и на дясно. Като всеки човек и аз съм допускала много грешки. Гледала съм да се извиня, ако направя нещо, което да е наранило или навредило по някакъв начин на друг човек. Грях имам само един, но не си го признавам. Той си е само за лично сомоосъждане
Имам много грехове. Всичките си признавам - някои пазя само за себе си. За някои не се разкайвам. За други - искам прошка...
И в този форум съм споделяла част от греховете си...
И в този форум съм споделяла част от греховете си...
Странно, и аз имам грях, за който на този етап от живота си не съжалявам-това като какъв грях се брои?Т.е-за поведението ми и действията ми е имало първопричина, която ме е подтикнала и аз някак не се чувствам виновна, а си е класически грях...
Седемте смъртни гряха :
1.Лен (униние,апатия,безделничество) - много рядко.
2.Чревоугодничество - много често (особено около Коледно-Новогодишното плюскане)
3.Гняв (ярост) - само, когато засегнат достойнството ми.
4.Алчност - не мисля.
5.Завист (ревност) - мнооого съм ревнива.
6.Високомерие (гордост,горделивост) - не ми е присъщо.
7.Сладострастие (похот, блудство) - е, тук вече го закъсах...
Грях е различно от грешка!
1.Лен (униние,апатия,безделничество) - много рядко.
2.Чревоугодничество - много често (особено около Коледно-Новогодишното плюскане)
3.Гняв (ярост) - само, когато засегнат достойнството ми.
4.Алчност - не мисля.
5.Завист (ревност) - мнооого съм ревнива.
6.Високомерие (гордост,горделивост) - не ми е присъщо.
7.Сладострастие (похот, блудство) - е, тук вече го закъсах...
Грях е различно от грешка!
Седемте смъртни гряха :
...
Грях е различно от грешка!
...
Грях е различно от грешка!
1. понякога
2. много често
6. признавам си го...
7. мълча по въпроса за магданоСа
Грешница съм, очевадно.
Какво означава-смъртен грях?Че се наказва със смърт ли?
Иначе-правя разлика между грях и грешка, но често преплитаме двете понятия...
Иначе-правя разлика между грях и грешка, но често преплитаме двете понятия...
Но съм сигурна , че не е убийството, изневярата, преяждането, препиването и пр.За тях има прошка.
Герик, това за вярващите, за православните....Ами понятието Грях има ли го сред атеисти, или вярващи в други религии?Съпругът ми например не е кръстен, не е християнин.Думичката, понятието Грях обаче е навлезнало в речника ни, имаме някаква смътна, бегла представа за редно и нередно като грях...Като прегрешение някакво тежко, спрямо близък човек например-то е по-скоро вътрешно усещане, понякога е само в нашата или чуждата глава, не за всеки е еднозначно...ако разбра какво питам, че май и аз не се разбрах... 
И още малко-изповядан грях пред Бог, казваш.....значи-изповядан грях пред приятел, близък или тук във форум-не е опростен.....такъв....Не е ли по-честно наистина да заявиш открито, пред близки например, отколкото тайно за себе си в Църквата само....Този, към който си извършил такъв грях как разбира, че се покайваш...
И още малко-изповядан грях пред Бог, казваш.....значи-изповядан грях пред приятел, близък или тук във форум-не е опростен.....такъв....Не е ли по-честно наистина да заявиш открито, пред близки например, отколкото тайно за себе си в Църквата само....Този, към който си извършил такъв грях как разбира, че се покайваш...
.Ами понятието Грях има ли го сред атеисти, или вярващи в други религии?
Ех, колко компетентна съм станала по религиозните въпроси, благодарение на една друга тема.
И ей това не ми харесва в хрисиянството: дори и убиецът може да бъде простен. Добре, че законите ни не са като тези в религията, че щеше да е война сигурно.
Бе да си признава грешките всеки може,то след свършен факт даже е много удобно,аз обаче не мога да разбера колко много хора се мислят за безгрешни,та критикуват другите ,когато не е тяхна работа дори?!
Има грехове които не бива да се признават,не можеш да нараняваш хората заради собствените си грехове все пак.
Има грехове които не бива да се признават,не можеш да нараняваш хората заради собствените си грехове все пак.
само две думи: широка душа, тъкмо го написах. Ей туй ми е най-кеф, като го срещна, било тук или риалити.
Не е лесно, да си признаеш греховете, а още по-трудно е да се надсмееш, сам на себе си. Да, необходимо е широка душа, но и житейски опит. А също така, и да не се взимаш много насериозно.
На практика, това си е цяла философия. Начин на живот. Но, да се смяташ за безгрешен, от това по-голяма глупост, няма. Чета някои постинги тук във форума и си мисля : Колко малко са хората, които открито могат да признаят грешките си, а още по-малко тези, които признават греховете си.Страхът от чуждото неодобрение, от критиката, срамът от самия себе си кара хората да прикриват най-лошите си постъпки и качества.Стремим се да се покажем във възможно най-добрата светлина, всички да мислят колко сме добри и идеални.Не можем открито да приемем слабостите си, а истината е, че и другите около нас трудно приемат слабостите ни.Критикуваш другия срещу теб, караш го да се срамува от себе си, нападаш този, който е имал смелостта да признае грешката си, но самият ти не смееш да си признаеш, че и ти си грешил, може би по същия начин, а може би дори още повече.Колко е трудно да признаем греховате си, а колко е лесно да критикуваме другите.Трудно прощаваме и трудно разбираме, лесно нападаме и критикуваме, трудно признаваме своите грешки, а когато друг ги признава ние го нападаме.Всеки крие своите "мръсни тайни".Толкова ли е трудно да признаем греховете си?
Току що описа човешката природа.Нищо ново.
Аз също си мислих вчера да пускам подобна тема, но от съвсем различна гледна точка... По-скоро за това как правим разни неща, които от доста хора или от ценностната ситема на други хора или от общоприетата и т.н., се смятат за грешни. А ние или тези, които ги правят винаги имат вътрешна мотивация или оправдания, за това което става...
Тук не бих споделила прекалено лични прегрешения, защото не искам да съм обект на обсъждане и клюки... неща, които за майка ми или някой друг са нещо като прегрешения ,а аз си имам мотивация да речем и ми се струват нормални...
Тук не бих споделила прекалено лични прегрешения, защото не искам да съм обект на обсъждане и клюки... неща, които за майка ми или някой друг са нещо като прегрешения ,а аз си имам мотивация да речем и ми се струват нормални...
Седемте смъртни гряха :
1.Лен (униние,апатия,безделничество)
2.Чревоугодничество
3.Гняв (ярост)
4.Алчност
5.Завист (ревност)
6.Високомерие (гордост,горделивост)
7.Сладострастие (похот, блудство)
Това ли са наистина според Християнството греховете?Излизам грешна само по седма точка... И то в рамките на нормалното...
1.Лен (униние,апатия,безделничество)
2.Чревоугодничество
3.Гняв (ярост)
4.Алчност
5.Завист (ревност)
6.Високомерие (гордост,горделивост)
7.Сладострастие (похот, блудство)
Това ли са наистина според Християнството греховете?Излизам грешна само по седма точка... И то в рамките на нормалното...
Е, само толкоз ли?
Че ти си направо светица, бе!
Че ти си направо светица, бе!
Хахахха! Ами явно, ако съм имала зачатъци на някои от другите, отдавна съм ги надраснала...
Де да занм , има тук разни форумки, които ме познават, те да кажат ...