Ами това е едно и също 
Ужас
Отивам да се срамувам в ъгъла - прочетох го 2 пъти уж....
- Публикувана: 2 ян. 2007, 23:47 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2007, 01:13 ч.
"Време Разделно"- за гледалите го.
Ужас
Отивам да се срамувам в ъгъла - прочетох го 2 пъти уж....
Виж, "Изборът на Софи" наистина е потресаващ. И докато за "Време разделно" можем да теоретизираме и все пак изход може да се предположи, че има, то пред онзи избор ако съм изправена не бих го понесла. Наистина! Като става дума за избор и деца, това е нещото, което ме ужасява и само си казвам "Да не дава Господ".
Изборът не беше продиктуван от полът, а от възможността за оцеляване, едно бебе няма да оцелее без майка си, едно по голямо дете има по-реален шанс, да успее без теб,това не е избор, а надежда, че даваш шанс, поне на единия. След такива филми, мразя действителността, но съм и благодарна, че не съм изправена пред този избор.
Говорехме за "Време разделно" не, не ме потриса, когато има възможност децата ми да са живи, няма идея, която да противопоставя спрямо техния живот.
Направо настръхнах от темата. Ще има тази нощ да мисля, вместо да спя.
Но е истина, че ако имам възможност да избера между живот и смърт, каузата ще има минимално значение, докато животът на децата ми е всичко за мен. Изгубила съм дете и не бих могла да го понеса втори път - да не дава Господ. А и по моите убеждения - Господ е един, независимо как го наричат хората, та не би ми било трудно в днешния свят да променя религията си. В миналото е било различно, но не, защото хората са обичали по-малко децата си или са били прости и първични, а защото религията е била основна част от живота им и бита им.
За "Изборът на Софи" не искам и да си спомням - Холокоста и извратеностите му ме ужасяват до болка, защото са нещо от съвсем близкото минало/ та това са само 1-2 поколения преди нас, а са се случвали такива немислими неща - дори още по-ужасни, но темата ще иде в друга плоскост... В такава ситуация бих тръгнала първа - невъзможен избор е - нали имам 5 пръста на ръката, дори кутрето да отрежа/нали е най-малко/, болката ще е същата.
По другия въпрос - еничарин или мъртъв... Жив. А всеки ден ще се моля да съхрани поне малко човещинка в себе си.
Но е истина, че ако имам възможност да избера между живот и смърт, каузата ще има минимално значение, докато животът на децата ми е всичко за мен. Изгубила съм дете и не бих могла да го понеса втори път - да не дава Господ. А и по моите убеждения - Господ е един, независимо как го наричат хората, та не би ми било трудно в днешния свят да променя религията си. В миналото е било различно, но не, защото хората са обичали по-малко децата си или са били прости и първични, а защото религията е била основна част от живота им и бита им.
За "Изборът на Софи" не искам и да си спомням - Холокоста и извратеностите му ме ужасяват до болка, защото са нещо от съвсем близкото минало/ та това са само 1-2 поколения преди нас, а са се случвали такива немислими неща - дори още по-ужасни, но темата ще иде в друга плоскост... В такава ситуация бих тръгнала първа - невъзможен избор е - нали имам 5 пръста на ръката, дори кутрето да отрежа/нали е най-малко/, болката ще е същата.
По другия въпрос - еничарин или мъртъв... Жив. А всеки ден ще се моля да съхрани поне малко човещинка в себе си.