Смешни случки от раждането и изписването

А аз като раждах и ....ве4е лежа и 4акам да стане пълно разкритие, от 4 -5  4аса сме в болницата и мъжа ми обикаля и прави снимки.....по едно време се поглежда....тои си обул два разли4ни 4ехъла:)))        и си направи снимка даже, а да не казвам сестрите и лекарите как паднаха от смях:)))))) даже исках да изкарам снимката, ама тои не даде....)))))

Копвам си го от дира, че ме мърzи да го пиша пак  



Родих на 29ти дек., а това което ще раzкажа става на следващия ден.
В стаята сме две - 16 годишна сръбкиня и аz. Лежим си ние по легалата и си гушкаме бебчетата, когато нахлува родата й. Ама най-малко 20 човека ви каzвам. Опънаха на zемята един софри-то меса, то салати, то коzунаци, сладкиши и пр. от тоя род и почнаха да пируват. Хапват те, че ушите им пращят; говорят шумно, мляскат и се веселят, а аz се опитвам да спя до бебето си. Мисията невъzможна...надигам се леко аz и сядам на леглото..."Хеееей момиче, ела хапни и ти" "Неее благодаря" смутолеввам аz и се опитвам да не обръщам внимание на мириzмите, които се раzнасят иz силно отоплената ни стая...А и едвам можех да се обръщам в леглото си. Такава мускулна треска имах от раждането...
...хапнаха, пийнаха, вzеха родилката с бебето и си тръгнаха, след като докторът им раzреши да напуснат, че "таткото" пристигал същата вечер от Сърбия.
Ехх, останах си аz самичка с бебчето ми в стаята, ама дали от следродилната депресия, дали от това, че нямаше никой до мене, с който да си говоря, като почнах да лея едни горчиви сълzи и да притискам бебчето до себе си...а и беше 30ти дек все пак.
Сутринта на 31ви дек. пристига докторът ми на виzитация. Ама аz тогава нали не zнаех немски, та ми говори човекът на английски. Говори той нещо, обяснява, а на мен само ми минава покрай ушите и нищо не вдявам...чакам да каже нещо zа иzписване ама той....
...иzведнъж чувам..."Утре ще видим дали си добре и ще те иzпишем"...
...почват да ми текат сълzи "Ама утре е 1ви януарииии, не искам да карам Нова Година тук. Искам у домаааа"
Докторът се шашна.
"Искам у домааааа, не искам да оставам повече тук"- хълцам аz.
"Ама аz тъкмо ти бях предложил, ако има кой да дойде да те вzеме, да дойде, че да си посрещнеш Нова Година у вас."
Божкееее, а аz бях раzбрала точно обратното.Сраааам

Звъннах на мъжо и той и родителите ми пристигнаха веднага. Та така

Ехе готини спомени.Темичката е готина.
Та при мен контракциите започнаха някъде към 4 сутринта.Будя се аз и си викам нещо коремче ме боли и кръста, май преядох снощи (беше никулден и се насфиних като прасе)Да ама не раждането започнало Чакам да стане по човешко време и да зачестят контракциите и да събудя половинката.Стана 6 и аз си викам време е бутам го леко и му казвам , че днес май ще раждам.той се съгласи с мен и ми завъртя гръп.2 сек. след което  като скокна тоя човек и като се защура из къщи не е за разправяне скъсах се от смях.     Не можа да си намери дрехите , разля си кафето, спъна се поне 10 пъти абе цирк.

А раждането протече като малка война между мен и докторите.Те викат давай напъвай, а аз им викам само да почина сек.Скъсаха ме от бъзик после.Седна да ме шие доктора и се почнаха кандърми да сложи един шеф повече от долу че да зарадваме мъжа .От там като се почнаха едни майтапи цялото отделение се скъса от смях.

Хихихи, fifi, ти ме сети - тогава живеехме при нашите. Почвам аз да се стягам за болницата, баща ми трябва да докара акушерката, а майка ми да дойде с нас. Влизам им аз в спалнята, бутам майка и й казвам, 'айде, че почнах да раждам'. И тя сънена - 'и какво сега, да ставам ли?'

    много точно мога да си представя случката.

Когато ми изтекоха водите (около 22:30) моят мъж пушеше на балкона и като отидох при него го подръпнах и му казах: "Хайде!" Той очудено ме погледна и ми отговори: "Ама аз не искам да си лягам!"    После аз се защурах из нас да си досъбера багажа и възмутено се развиках: "Ей, тия води не спират да текат - така ли ще си ходя - като мокра кокошка?!"

В родилното казаха на мъжа ми да се прибира, защото сигурно чак сутринта ще започне раждането. Прибра си се той и си легнал да спи.

100 часа преди това се мъчихме да събудим майка ми, за да й кажем, че бебо идва, ама нейсе: тя спи като пън. В 2:30 получих 6-7 см разкритие и звъннах на мъжа ми да дойде. Той успял да събуди мама, която чинно застанала пред вратата и казала: "Ита (аз) защо се бави? Къде е?" Той й се изхили и й казал, че от три часа и нещо съм в родилното .

Та така. После родителите ни изчакаха всичко да мине, мъж ми си видя бебенцето и му се радва ужасно много. Докато ме шиха го питаха за поръчка - по-тясна или по-широка ме иска   .

Еха, страшна си boo! Много добра идея! Ама и твойта история си я бива. Смяла съм се със сълзи. Прочетох и на съпруга ми, и той се смя страшно. Дано и моето раждане да мине така весело!
Аз още си нямам смешна история, но ще разкажа тази на една приятелка: Отишла тя да ражда, лежи, охка, търпи, но към края като зачестили контракциите и се увеличили болките, казала: "А, не! Аз се отказвам!"

Много весела темичка.
Да поразкажа и аз.

1-во раждане

Случи се така, че 2 седмици преди термина ни изби водопровода и канализацията и наводнихме съседите отдолу.
Съответно - дойдоха майстори, избушиха стените и пода, смениха тръбите и си тръгнаха. Майка ми като видя какво е останало от банята ми каза "Моля те, не влизай и не гледай, че ще родиш". Е, нямаше как - влязох, видах и не родих веднага.
Последващите 2 седмици бяха върха - с мъжа ми бяхме в сесия, през ден на изпити, през останалото време - слагахме плочки в банята (нямахме пари за майстори), а докато си почивахме - учехме. Купонът беше пълен - без вода в банята и без тоалетна - само с една тръба. Познайте как се цели една тръба от бременна в деветия месец - нищо не виждаш от корема.
Идва денят на термина ми. Още не сме довършили съвсем банята, остава да се фугират плочките, но поне има вода и тоалетна. Мъжът на изпит - аз фугирам, като се местя седнала с едно детско столче, защото не мога да клекна.
Е, вечерта вече всичко беше на 6, даже отворихме една бутилка шампанско и си позволих 2 глътки.
На следващия ден мъж ми на работа, а аз решавам да позаредя хладилника и отидох на пазар... Мдамм, гладна бременна на пазар - познайте колко нещо може да купи. Помъкнах се аз с торбите на обратно към вкъщи, завлякох ги до входа, качих ги до 3-тия етаж (живеем на 5-тия и няма асансьор)... и дотам. Сряза ме първата истинска контракция... ама бая силничка беше. И аз като се ошашках - и ни напред, ни назад. Седя с торбите по средата на стълбите и не смея да мръдна.
След малко ме настига един съсед (лека му пръст на дядото!). Вижда ме той и решава да ми помогне с торбите, ама той милия се движеше с един катетър и с торбичката вече няколко години и колкото пъти го видех, толкова пъти ми ставаше лошо. Иначе дядото беше много добронамерен, ама гледката с катетъра и торбичката не ми понасяше.
Та иска дядото да ми помогне, аз се дърпам и казвам, че ще се оправя, ама ммммм следващата контракция и... се навих да ми помогне. Та така - докатерихме дружно до 5-тия етаж - аз, дядото, катетъра и торбите - трагикомична картинка.

Качвам се аз и зачаквам мъжа да се прибере (все още мобилните телефони не бяха масово разпространени).
Идва си той и като разбра, че са ми започнали контракциите, вика "айде към болницата", а аз се пъна като магаре на мост и заявих, че преди да станат през 5 мин или не ми изтекат водите - не тръгвам.
Настана вечер, месец изгря, аз... в същото положение. Контракции редовни, но през 7-8 мин. В 22 ч. реших, че съм уморена и мога да легна. Аз се опитвах да спя, будейки се при всяка контракция, а мъж ми - седи буден на леглото до мен и засича с един часовник. В 3 ч. ме бута и вика "Айде - станаха през 5 мин, да тръгваме".
Да тръгваме, ама 3 часа посред нощ, той няма книжка, т.е. не може да ме закара. Пожелах аз да се самозакарам, но предизвиках доста буйна реакция от страна на мъжа и последва категорична забрана от негова страна и тръгна да се обажда на майка ми, за да дойде да ме закара. На свой ред го обвиних, че е луд да буди майка ми посред нощите и казах, че ще или аз ще се закарам, или ще чакам да стане сутрин. Направих си кафе (еххх, откъде да знам, че не трябва нищо да ям и да пия), влезнах в банята, изкъпах се, избръснах се и т.н.
Стана 6 ч., обадих се на майка ми и ме закараха до болницата.
И тъй като аз съм човек израснал по болници, бях си приготвила багаж като за евакуиране - можех с този багаж да изкарам под обсада поне 1 месец. Като ме видяха тъпанарките от Шейново и като се разкрещяха - не е за разправяне. Отвориха ми сака и изхвърлиха... всичко мое. Оставиха само нещата, които задължително те искаха - тогава трябваше да си носим всичко - от памук и лигнин, до спринцовки и хирургически ръкавици.
Дотук се свърши с веселата част.

За изписването бях дала пълни указания какво да ми се донесе за обличане - дрехи, обувки и т.н.
Идва мъжа, носи ми дрехите - оказва се, че е забравил обувките ми. Тича обратно до вкъщи. Аз вече готова, акушерките нервничат, ама нямам обувки - не мога да си тръгна по чехли.
Донесе ми най-накрая обувките, а те - мокри. Като приготвял багажа, решил че трябва да ги изпере (бяха текстилни обувки) и ги изпрал, ама не се съобразил, че няма как да изсъхнат за 24 часа и така мокри си ги обух, на босо... лелееее какви мехурчета ми станаха по краката - ужас.


2-ро раждане

Беше ясно, че ще раждам със секцио и ми беше насрочено планово секцио за 10 февруари (точно 2 седмици преди термина). Съответно, аз бях спокойна... донякъде де, защото като не знаеш датата си притеснен, ама просто чакаш да тръгне, а така - като знаеш точно финалната дата и колкото повече приближава, толкова повече ти се свива сърцето.
Получих всички инструкции от лекарката си - да мина на по-лека диета на 8-ми и на 9-ти, ако мога - да пия само течности.
И решавам аз на 7-ми да си направя последно угощение - една ОГРОМНА пица, спагети, салати и всякакви други чудеса. Направо щях да се пръсна. Ядох до 12 вечерта - все едно наистина за последно през живота си ям.
Легнахме си и в 8.30 ч. сутринта се събудих от плисналите води.
Ей така си плиснаха както спях - няма болки, няма контракции - нищо.
Сръгах Татти и заявих "ставай, почна се", звъннах на лекарката ми, започнах да се стягам за болницата и през цялото време в главата ми се върти количеството поета храна преди няколко часа. За добре известната процедура в болницата, която засяга поетата от мен храна няма да пиша, че ще ме изгонят от форумите - дори и за клюкарника е прекалено.

Отидохме в болницата, а аз през цялото време тека обилно - опитвах се да спра теча с превръзки, ама то това няма спиране. Аз - умирам от срам, все едно ходя и пишкам непрекъснато.
В болницата ме сложиха на монитор, започнаха да ми вливат разни системи, а на мен ми се пишка зверски. По едно време докторката дойде и вика "Ставай - отиваме в операционната", а аз почти ревейки "Пишка ми сеееееее". Лекарката прихна да се смее и вика "Ми - пишкай си - то без това така течеш, никой няма да забележи."
Това беше на майтап, разбира се. Пътьом към операционната минах през тоалетната, нищо че 5 мин. по-късно вече ми бяха сложили катетъра.

Операцията беше изключително забавна.
Анестезиологът ми застана над главата с думите "Виж какво - напрежението е голямо - и за теб, и за мен. Давай да си разказваме вицове, за да мине по-бързо времето. Аз ще започна, пък ти ако се сетиш за някой - включвай се."
Реших, че или аз съм се побъркала, или докторът.... да, ама той наистина започна да разказва вицове, а и му се отдаваше.
Съответно мен ме тресе нервата и ме напушва нервен смях и се кикотя. По едно време докторката се обади "Петров - престани с тия вицове, че ми се тресе коремната стена и не мога да оперирам".
Та така в шеги и закачки премина операцията.
След като извадиха Мони, анестезиологът връчи кислородната маска на Татти и го инструктира като види, че започна да бера душа или ако иска просто да млъкна - да ми я слага.

Толкова леко, приятно и весело мина цялата операция - направо не можех да повярвам.

Преведоха ме в реанимация и ни оставиха с Татти. Тогава решихме, че е време да известим родата за появата на бебето.
Обажда се Татти на майка ми и и казва "Честито внуче", а майка ми отговаря с "Ти се бъзикаш, нали?" и е готова да му затвори телефона - все пак, насрочената дата за секциото беше за след 2 дни. Е, убедихме я, че наистина всичко е минало вече, аз съм добре и че си имаме вече бебе. Тогава майка ми въздъхна с облекчение "Благодаря, че ми спестихте всичко" (само да вметна, че и двете мои бременности майка ми изкара по-тежко от мен и повече преживяваше раждането, отколкото аз самата).

Лелееееее.... много дълго стана.

И като за финал само, за тези, които са имали нерви да изчетат всичко това.
На изписването идват бабите и дядовците и моята баба. Бабет е много отракана, много наперена, изключителна жена, но лишена от всякакво чувство за тактичност - направо ме е просълзявала понякога. Та идват те, излизаме с бебето и баба ми възкликва" Аууууу, какво хубаво бебе. Пу-пу-пу. Само дето на баща си ушите е взел"  
Още се чудя какво имаше предвид тази жена - гледам го Татти - с две уши е, не са му щръкнали, не са пеленгатори... ама щом е рекла баба ми - значи все пак има нещо.

при всяко раждане май има интересни моменти
Ми ние ... какво да кажа ... предистория от предния ден ... мъж ми бачкаше по това време в Министерски. Та аз с големия корем, мяткам се на едно такси и отивам да го взема от работа, отиваме при една приятелка (тя по това време работеше в Халите) и тя се облещва и ми казва: "ама какво става с теб?" ... а то какво Дияна беше буйно бебе и корема ми приемаше всячески пирамидални структури и корема ми щтръкнал като за световно. И аз "ми какво, бременна съм" Разбрахме се за билярд на следващия ден, най-вероятно да сме пили сокче и се понасяме в тръс към Надежда. Не знам какво толкова се мотахме, но си легнахме в 3. По едно време (някъде към 5)решавам, че ми се пишка, и докато стигнах до 00 си казах "бре подмокрих се" и като се почна едно размотаване на тоалетна хартия, няма край. По едно време реших, че все пак има нещо гнило Отивам аз в хола и почвам да будя мъж ми, и го будя, и го будя, по едно време отваря едно око и му казвам "айде, че щерка ти се ражда". (Мъж ми звъннал на въпросната приятелка през деня и казал "няма да играем билярд, ще ставам тати).
Звъня на майка ми, добре че тя се събуди по-бързо от мъж ми. "Боли ли те?", а аз "О, не, нищо ми няма", но докато дойде с таксито от Надежда 2 до 3 взе, че ме болеше, доста
Натоварихме се на същото такси и към болницата. Кой знае какво съм говорила в таксито, но бакшиша каза "Ще стигнем навреме", може и в таксито да съм искала да раждам.
пристигаме в родилното и почват да ме мотаят, подстрижка, преглед, доизтичане на водите и т.н. Една от акушерките казала на майка ми "Щом е първескиня до обяд няма да роди" и леко ги поизпратила, а тя Дияна се роди ... може би докато мъж и тъща са си пили кафето
Слагат ме в предродилна, ще мерят пулс на детенце и контракции. Пристига една акушерка и "ау, апарата не работи, не отчита контракции". Пристига цялото отделение да гледа апарата, нищо не измислиха и акушерката каза "засичай си ги по часовника на стената". Ама пусто нали съм спала 2 часа ... дойде контракция, аз погледна часовника, той вземе, че ми се размаже, минава контракцията, аз се опитвам да подремна, дойде нова и аз почвам да смятам колко е траела предната
Пристига акушерката и казва "клизмата ти са я забравили" и ми пъха маркучето, казва "о, хапвала си царевичка", а аз рекох "не искам да раждамммм", "щом си стигнала до тук връщане няма".
Мимоходом притичва един доктор и решава да ме прегледа и вика "о, ама тя е готова бе". И се изсипва цялото отделение в родилна зала. После една колежка ме питаше при кой съм родила ... ми, че откъде да знам като всички бяха там. Шефа на отделението, якичък д-р ми скочи на ребрата и готово. После дълго се чудех "защо аджаба ме болят ребрата". Един ме шие, другите се смеят "глей да не я направиш много тясна, но пък мъж й може да е доволен".
Слагат ме в стаята, да поспя малко. Пристигат по едно време две санитарки, будят ме, "мъж ти дойде", "седни на леглото", "стъпи на земята", "ела в банята да те измия", започнах да протестирам като решиха да ме решат "да не каже после мъж ти - повредихте ми жената". Излизам аз, мъж ми с един приятел стоят и ме чакат, мъж ми казва "позна ме, щом ме видя и ревна", а аз им казах "на това бебе му има нещо, видяхте ли го какво е лилаво" А тя като всяко новородено, но и очите й бяха лилави
Идва време за кърмене, кърмата ми не избива, направо ще полудея и ми казват "ела на машината", там разбрах как се чувстват кравите
Престоя беше нормален, нямаше нищо интересно, само един санитар пристига с яденето и казва "моля те, хапни нещо", а аз "не иска, та не искам".
Идва деня на изписването. Мъж ми знае какво да ми донесе, като дрехи, носи ги. Акушерката облича бебка, аз обличам себе си, и се обличам, и се обличам, но обувки нямам. И мъж ми рече "ау, забравил съм ги, ама ти не ми каза да ти ги взема" Намотаха ми някакви шушони, найлони, нахлузих аз джапанките и бам в таксито. Прибираме се у нас, още не бяхме купили легло за бебка, мъж ми изфръкна да взима, а аз съм седнала да рева, че Дияна гладна, а аз не съм готова Добре, че мама беше наблизо
И така, от нас: мама, тати и Дияна

Буу, супер идея! Много се посмяхме с мъжа ми!
Хайде и аз да разкажа за моето раждане:
На 29-ти март вечерта се лепнах пред компютъра и цяла нощ киснах пред него. Изобщо не ми се спеше. В 3 часа посред нощ мъжа ми звъни от другата стая с GSM-а и затваря - демек - "Айде, лягай си вече!". Аз обаче се правя, че не чувам. И той дойде наживо да ми каже, че е крайно време да се паркирам в леглото с думите: "Хайде, че утре може и да не можеш да спиш!". Аз обаче, отворена, му отговарям: "Да, ама утре може и да не мога да съм на компютъра!". Той си легна отново, а аз го последвах чак в 5.30 сутринта. Все едно че затворих очи и веднага се събудих. Погледнах часовника - 7.30 и контракциите ми през 2 минути. Толкова ми се спеше!!! Бутам мъжа ми и му казвам: "Хайде, май ще трябва да ходим!". И той като скочи! Защура се насам-натам, вика "Давай да се обаждаме на акушерката, тя нали каза като станат на 5 мин. и да тръгваме към болницата!". Аз обаче бях спокойна - нали първото раждане отнемало повече време. Влязох да се къпя, той през минута отваря вратата на банята: "Хайде!". Тикнах си свещичка, свърших работата (в Бургас не правят клизми), направихме с общи усилия тоалета ми. И аз казвам: "Чакай! Нямам снимка за деветия месец!" (всеки месец от бременността си правих снимка в профил, за да ми се вижда корема). Облякох си банския, мъжът ми ме снима и потеглихме към болницата. Дотам той почти беше изпаднал в нервна криза... Приеха ме в 9.30 часа.
Около два часа се разхождах насам-натам из отделението, че така по-малко ме болеше. В 11.30 ми включиха система. И на мен ми се допишка - ходих със системата до тоалетна. Тя пък по-висока от вратата на тоалетната - не мога да я наклоня, че да вляза. За малко да се изпусна пред вратата...
По време на раждането пък - аз дишах, както ни бяха учили на курса за безболезнено раждане. Акушерката като се притесни: "Какво ти е лошо ли ти е? Защо дишаш така тежко!" Щях да падна! Тя явно не беше виждала такова дишане (аз ли не го правех като хората, не знам!?)...
Та така - в 13.10 се роди съкровището ми...

Много весела тема!
И аз да разкажа  
Терминът ми на 01.01 и аз на 31 все още не родила си правих сметки как ще купонясваме на новата година (той мъжа има рожден ден на 1) А той като заяви, че не можело така може всеки момент да родя, вкъщи ще си стоим. Така се разфучах, какви ли не стойки правих ама пак никъде не ме заведе ( е до родилното ходихме   ) Та си легнах сърдита и към 4 и нещо ми се пишка (това ми беше най-големия кошмар през цялата бременност, че трябваше да ставам посред нощ) лягам си и пак същото и си мисля уффф не съм се изпишкала като хората давай пак да ставам. И през акъла не ми минава, че ще раждам. И така 3 пъти докато последния докато стигна до тоалетната, то като се изляха едни води, едно чудо. Будя мъжа, че е време и той после ми разказва как съм почнала да си приготвям багажа: търча и се суетя насам натам и само съм го успокоявала "Спокойно, спокойно, всичко е наред, няма проблем" с леко разтреперен глас и нищо не пипвам, нищо не приготвям, а той спокоен, хладнокръвен, събра ми багажа, натовари ме на колата, остави ме в болницата и се прибрал и си легнал да си доспи. Звъня вкъщи развълнувана да му кажа, че си имаме момиченце, той супер сънлив отговаря " Ааа, така ли, много добре, хаиде чао, че аз спя"  

boo, ще падна от смях направо. Във връзка с това и аз се сетих за нещо смешно около раждането на братовчедка ми. Започнали й контракциите към 3 ч. сутринта, по точно тя не разбрала, че това са контракции защото я хванало яко разстройство. Цяла нощ дежурила в тоалетната, а мъжа й спял като пън и хъркал като планински лъв. На сутринта тя вече разбрала накъде отиват нещата и го събудила: "Ствай, че ще раждам", а той се опулил като съсел: "Ко?"

Е те това  "о, хапвала си царевичка" ми скри шайбите  

Само да кажа, че моята майка каза, че ако не й се обадя като тръгна да раждам хич нямало да дойде да види бебето и мен         . Е, обадих й се в 4 посред нощ и я предупредих да не идва да трамбова пред родилното. Което обаче, не й попречи да издири телефоните в родилна зала и да зазвъни в 8:30. Акушерките много усмихнати идваха да ми съобщят, че тя се е обадила   , а тя не се обади един път.

Смешното в моето раждане беше, че когато родих започна яко да ме тресе от упойката. Все едно ме бяха опънали гола на метална маса. Доктора започна да ме шие като обясняваше на една стажантка как се прави естетичен шев. Аз по едно време треперейки се надигнах и го попитах "Преча ли Ви?" Лелеее, тоя човек си умря от смях

Ей, chockolina и аз родих Александра на 30 март, ама 2003 г. Значи заедно ще си честитим след 2 месеца живот и здраве  

аз три дни бях постоянното присъствие в родилното. първо контракции на 5 мин, а пък разкритие 1 см. на другия ден контракции на 10 мин, после пак на 5 мин.........шантава работа. колко пъти премерих коридорите от обикаляне не помня, ама идваха жени, раждаха и си отиваха, а аз все с корема въртях по тия коридори. както и да е. дойде заветния трети ден, когато моето дете реши, че вече му се излиза. та най-кошмарното беше докато чаках да ми сложат епидуралната. след като я сложиха се усмихнах, даже и на майтап го ударихме с акушерката и мъжо.
само да вметна тук, че като се роди бебе му слагат на крачето едно малко дискче с чип /вероятно/ и при опит да се изведе извън отделението алармата се задейства. /това като мярка за сигурност в случай, че някой се опита да завлече дете/ .та сложиха му на моя син такова нещо на крачето и дойде време да ни прехвърлят в отделението при другите майки с бебета. аз с бебето бяхме на едно легло с колелца и така ни бутаха, защото нали бях родила с епидурална. излизаме ние от отделенито, където раждах и като се разпищя тая ми ти аларма.беше към полунощ. наскача охраната, акушерки, лекари, що народ се събра. моята акушерка ги успокои, че няма никакъв проблем и всичко е под контрол.  
после бебчо беше много кротък в болницата. всички бебета ревяха, а той си спеше сладко и хич не му дремеше. затова сега не ни оставя по цяла нощ да спим

Това ме подсети как докторът докато ме шиеше след раждането каzа "Яяяя колко послушна си можела да бъдеш (нали имах упойка някаква), а преди малко как zверски крещеше"...Я погледни така както съм я zашил харесва ли ти? (тва беше към мъжо, който беше ни жив ни умрял)...мъжо погледна плахо..."амиииии дааааа"..."Ееее, че как няма да ти харесва...нали си е мое проиzведение?"  
Сега ми е смешно аа тогаваааааа

ееееееееееее,

направо супер е тази тема! Нямам думи, аз съм една бъдеща майка, живот и здраве (термина ми е на 18.02.) и направо много успокояващо ми подейства да прочета тези забавни истории, защото с напближаването на момента все повече се притеснявам.

Браво и поздравления за прекрасноте истории, които действат като балсам на бъдещите, притеснени майчета.

Цвета

....секцио...В операционната анестезиолога си прави шегички за моя сметка и разказва как било в Израел- на него му е първи ден след стаж в израелска болница. След като разказа колко готини са болниците разказа и как си гепил облекло и шест ефедрина. " Ей сега може да ги пробваме" И позна. Като започна да ми пада кръвното и ....шесте ефедринчата на мееен, чак му стана мъчно че са се изпарили всички наведнъж. А за мен купона тепърва започваше.... В реанимация шест жени и всичките уморени и в полусънно състояние от изтощение и от упойката, а моя милост ,надрусана до козирката   ,в едно такова превъзбудено състояние и ми се разговаря , а няма с кой и ми е весело и розово и пр. и пр.....и като взе да ме отпуска упойката и ...купона свърши.
Номерцата тогава не бяха на лентички ,а метални и с връвкаааа, и както съм си лежала в леглото и връвката се скъсала. Трагедия- като че кой знае къде може да е...та аз съм обездвижена....хайде аз паника както и да е,  дойдоха една санитарка един професор и още един лекар -един ме успокоява а ония тършуват из леглото Yes!!! Намерихме най скъпите бижута. Като ни преведоха в отделението бяхме три в една стая. Ние си бяхме от реанимацията заедно и вече си имахме обща приказка. Не помня вече за какво сме се смели, но ни беше много весело в стаята и все за нещо имахме повод за истеричен смях. Ама нали се сещате как се смее жена след раждане-предполагам че и при традиционното раждане смеха не е от приятнете емоции. И колкото повече задържаш смеха ти става още по смешно. Трите сме се хванали за операциите и се чува само едно подтиснато ххххи.....ххххи .....,а не дай боже да кихнеш:)
При второто раждане -пак секцио се наложи да си гледам карантиите около час и двайсе минути, а и бях доста изтощена та почти не видях детето си какво останало да го запомня как изглежда. Естествено беше най- хубавото Бях в реанимация два дни и не бях я виждала малката буболечка. С една друга жена и тя като мене два дни в реанимация вече се побърквахме и като станахме да се раздвижим да се пооправим и отидохме да видим децата. Стъпка по стъпка обиколихме болницата докато намерим дитското отделение- а то имало вход точно до реанимация. Беше късно вечерта ,но като разбраха какво околоБолнично пътешествие сме направили детските сестри се смилиха над нас и ни дадоха да видим дицата. Вадят две колички поглеждам аз едното дете по- мургаво , а другото като мляко - е аз отивам към мургавото, а другата мама се радва на другото бебе, кога поглеждам друг номер и вече съм готова да се карам със сестрите че са ми объркали бебето. Гледам на другото бебе ААА!! Ама това бялото бебе било моето!!!А те милите душички спинкааат.
Още весели истории имам, но много ги проточих. Друг път пак.
Синът ми беше тогава на две години и половина, беше ми на свиждане още преди да се роди бебка и съвсем делово ми казва Виж какво мамо, хайде взимай си бебето и да си ходим:)))

Сега се сетих още нещо...начиии, в раzгара на раждането....2 сестри, един доктор, една санитарка (македонка) и мъжо ми ми се молят да си раzтворя краката, zащото на бебето косата му вече се виждала. Ама аz нееее (идея си нямам обаче zащо), ще раждам с кръстосани крака.Стискам ги zдраво и не давам гък да се иzдума...та хората (цялата сюрия) ми се молят "Ама моля ти се, раzтвори си краката и ще родиш много лесно ...и няма да се мъчиш вече (15 часа до момента) и..." бъра, бъра 100 чадъра" ... стискам си аz кръстосаните крака колкото мога и не чувам нищо...
...от де дойде обаче някаква санитарка полякиня, 100 кила жена...че като ми хвана краката, че като ги раzтвори...малееее, Херкулес да бях нямаше да мога да ги zатворя...
...на първата констракция се покаzа главата...
...на втората контракция бебето иzхвърча като тапа...

После ми се смяха, че съм била единствената родилка,която се е опитвала да роди с кръстосани крака...

Хе хе хе хе Ши мъ уморите от смях бе момичета.
Аз раждах точно на бъдни вечер. Раждаме си ние три момичета, а докторите сноват около нас похапвайки фъстъчки и баница - празник е все пак  
По време на раждането аз доста се изморих, бебо вече страдаше от лоши околоплодни води и доктора и акушерката ме молят да започна добре да напъвам, че да не се влошава състоянието му, а аз в една от паузите м/у напъните му викам "Докторе, ще ме натиснете ли по корема", а той: "Ще те натисна ама не мога да ти го родя"  
Куриозното е, че с едното момиче влязохме по едно и също време в предродилна и точно по едно и също време, с разлика половин минута, изкарахме бебетата.
До тук добре, ама моето бебе в кувиоз. Трагедия голяма. Що сълзи съм изревала, а за капак се оказва че и Новата Година там ще я карам. Имаше грипна епидемия и докторът забрани родилките да си отидат за празника и после пак да се върнат.
Но нещеш ли ИЗНЕНАДА. Следобеда на 31 за пръв път ми донесоха Крис за кърмене. Аз на седмото небе. Като образцова майка го кърмих 20 мин. В Шейново последното кърмене е в 21 часа, но послучай празника изврънках акушерката да ми го донесе и малко преди 12 - хем за кърмене, хем да сме заедно като удари 12 часа. А то приказка. От който и прозорец да погледна само фоерверки и заря. Беше невероятно. Чувствах се така, все едно цялата тази феерия от цветове и светлини е за нас с бебо. Никога няма да забравя този момент. Дори на тази Нова Година се разревах от умиление като си спомних за нашата първа Нова Година с бебо. Жалко, че тати не беше, но той добре си наваксва.  

EЕЕххххх, споменииии, еххх веселбаааа, сега като се zамислих и се подсетих още интересни моменти...
начи секунди след раждането...акушерката подава една голяма ножица на мъжа ми и му каzва "Режи"
..."Амаааааааа..." мънка мъж ми... "не могааа"
"Няма не можеш, какъв баща си ти ако една пъпна връв не можеш да срежеш"...
Хваща мъжът ми ножиците и едва не припаднал клъцва....

......след това ми раzправя...
"Раждаш таман и акушерката държи една голяма ножица ...Напъваааай...и пак напъваааай....и таман поглеждам докъде са стигнали нещата и виждам как тая същата полякиня те клъцва с голямата ножица....и бебето иzхвръква като тапа...
...прижълтя ми...едва не припаднах....(раzкаzва мъжът ми)

Аz пък, убии ме, не помня такова нещо...

Помня обаче, че докторът ме ши с повече от 20 вътрешни и външни конци...

МАМИ моля ви се продължавайте ! С тези разкази не съм прочела нищо от заплануваното за изпита. Темата ми е като балсам за душата. Всичко изчетох , някой дори и по два пъти, а колко пъти се разплаквах - няма да ви казвам. Да са ви живи и здрави децата...Сега на изпита вместо закони ще пиша бременни истории;)

Ми аз няма много да разказвам, но нашта Мирка се прибра от родилното по памперс - омотана в едно одеалце на маргаритки и напъхана в един космонавт тип торба    Тати в суматохата забравил дрешките И ми вика `що не ги сложи на едно място?!` ..а аз както вероятно се досещате съм ги сложила в един плик ТОЧНО до бебе-порта и съм обяснила 1000000 пъти какво има вътре, а в самия бебе-порт само космонавта и одеалцето бях напъхала - и съответно само това получих да изпиша бебка .. много се ядосах тогава и го нахоках милия, ама сега ми е толкова смешно.. ще го спукам от бъзици цял живот как е изписал безценната си дъщеря си само по пампа от родилиня дом

...започва ритуала по изписването, аз съм си поръчала да ми донесат бременните дрехи- нали си мисля че тъй и тъй съм дебела, в красив тоалет няма да вляза. само дето панталонът ми е широк на талията и направо се свлече до коленете ми. ами сега? оказа се че едната акушерка има безопасна игла и се забодох с нея. ..
... нагласени сме с малкия ние и влизаме с акушерката в залата за изписване- и двете с най- красивите си усмивки, "щот нали нъ снимът с камирътъ" , само дето залата е празна!!! и акушерката ме гледа неразбиращо и едновременно съжалително и ми вика "ама ти що не каза, че няма да те посрещат". а  моята рода решила че много ще се бавим и излезли навън да пушат. отивам аз до вратата и викам да ме чуе цялата улица- иска ли някой мъж да ме вземе,с мъжка рожба съм и материално осигурена, не пия и не пуша... родата се строи веднага, оператора  почти си изтърва камерата да бърза. ние с бебето се върнахме в родилното и тя ми казва- синът ти два пъти влиза в родилното, да го направиш гинеколог- явно му хареса тук-     и сега вече излизаме ние парадно и всички както си е редът почнаха да се прехласват...

Е , момичета успяхте да ме разсмеете...    
И аз да разкажа някой неща...
Ставам се сутринта ,на датата, отивам до тоалетна и после си пускам TV.Усещам нещо мокри.. отивам в тоалетната - не ми се пишка. Пак към хола, по пътя нещо мокри. Нали ми е за първи път след третото ходене се досещам. Доктора ми беше казал, че като изтекат водите ще се омокря цалата, а то при мене се спукал мехура, ама някъде високо и едва едва изтича като почне да се движа и аз в недоумение. Звъня на д-ра по телефона и му обяснявам, а той вика: ела в болницата съм. Обаждам се на мъжа ми, не му казвам че ще раждам, щото и аз още не съм наясно , а той ми вика - след 5 мин слизай долу...Викам му- ами ела поне чантата да ми вземеш , а той: - За какво ти е чанта, нали отиваме на преглед???
 Оказа се че в болницата видях един приятел, там специализираше . И идва той да ми прави компания. Носи един весник с вицове да четеме. Аз съм с обезболяващи и погледа ми е замъглен ,та той ми чете .Влиза д-ра и като ни видя , падна от смях.Минаха 2-3часа, на мен взе да ми писва , а от всичките коктейли обезболяващи съзнанието ми е замъглени .През 10 мин. ги питам- "колко е часът" , като че ли някой ми е казал в колко ще родя, а те се смеят - " за къде бързаш , ще ходиш ли някъде"

Много хубави истории. Смях се на глас , като ги 4етох. Сетих се и аз една сл4ка от първото ми раждане. На 23.07 баща ми има рожден ден, но решава да го празнува на 24, защото е събота и можем да останем до късно на гости, а и те няма да са на работа в неделя. /терминът ми беше 30.07/Та сядаме ве4ерта хапване, пийване, смях с мъжа ми към 23-24 4аса си тръгваме весели и доволни. Прибираме се , лягаме си а ма не спахме дълго към 4 ми изтекоха водите и запо4наха контракции, аз стискам зъби и се моля да издържа до към 6-7 и тогава да звънна на лекарката ми , 4е неудобно в неделя да звъна в 4 да я буда. Издържах до 6 и  звъна , а тя направо ми казва тръгвайте към болницата аз също тръгвам . Стигнахме...
...................................................... Прием и т.н това не е интересно . Налага се  да ми направят операция и ме питат дали съм яла нещо ве4ерта и колко. А ми аз какво да кажа само смоталевих, 4е съм била на рожден ден и съм хапнала малко.
Както и да е слагат ми пълна упойка, не могат да 4акат пове4е и ме оперират. Слава богу вси4ко е о.к . Имам си беб4е живо и здраво мене ме отправят в реанимацията, а ма до там се стига с асансор и то от тези , които сякаш излита самолет. Едва успях да кажа, 4е ще и ........... Анестезиологът се смее и ми казва малко си ,  яла какви са тези пържолки и т.н , а аз срам , срам.

а за второто раждане  от влизането в болницата, още не се знае имам ли разкритие, какво ми е положението,  а аз само повтарям искам епидурал, искам епидурал, надух им главите. Лекарят само ме успокоява из4акай още 10 мин , да пристигнат резултатите ти и ти поставяме упойка. Това бяха най-дългите   10 мин в живота ми досега.

Ваче, все едно чета за майка ми, която реагира по същият начин
По стечение на обстоятелствата сама си се набутах в болницата 1 седмица преди термина ми в 2ч. посред нощите мислейки си че имам контракции. Събудих мъжа ми и много тайно по пантофи се изнесохме към родилният дом. Там естествено ми казаха, че няма да раждам и да дишам спокойно, но видите ли термина ми е близо и вземи да останеш тук. Ама на мен хич не ми се оставаше
Мина ми термина, аз обаче хабер си нямам за раждане. Мъжа ми идваше сутрин в 8ч. преди работа да пием кафе, по обяд в обедната почивка да обядваме заедно и вечер след работа. На 9-ти януари вечерта дойде хапнахме пийнахме и се изпратихме по живо по здраво. В момента в който той си тръгна започнаха да текат едни води, но лекарката ме увери, че нямам разкритие и няма да родя точно тази вечер. Не сметнах за нужно да уведомявам роднините и по специално майка ми, която и без това на другият ден идваше от Пловдив.
Към 4ч. сутринта вече бях накисната като гъба сюнгер от тези води и хукнах по коридорите да видя дали не може да се направи нещо по въпроса. Естествено обаче всички дежурни лекари спяха. По едно време се появи един младок-лекар с 3 пръста дебел златен ланец на врата и ме пита вие по какъв въпрос. Обясних му, че ми е ниско кръвното и ще припадам, става ми лошо. Той обаче започна да ме тика към предродилна да ме слага на апарата. Аз се дърпам като магаре и започвам да изпадам в истерии обяснявайки му, че наистина ми е паднало адски много кръвното. Както и да е успяхме някак да се разберем с него даде ми някакъв илач и се шелендисах малко. Подредиха ме в предродилна, сложиха ме на апарата и акушерката минавайки ме уведомяваше кога са ми контракциите, защото аз не ги усещах. Най-гадното беше, че които мине замине се ровичкаше отдолу все едно търсеха съкровища  Появи се някакво величие, което не пропусна да ме разрови и ужасен започна да крещи, кой я пусна тази с тези лакирани нокти???? Аз естествено съм се лакирала старателно предният ден в родилното и на краката и на ръцете с черен лак
Става 7ч. смяната на лекарите свършва и трябва да дойдат тези от другата смяна, аз имам напъни, а в стаята няма никой. Започвам да си мисля как изобщо ще родя, сама или с нечия помощ. Минава една санитарка и аз най-учтиво я моля да повика някой лекар, при което тя ми отговаря какъв лекар бе момиче те сега имат оперативка
Чувам на вънка как мъжа ми започва да свири, за да ме подсети да слизам. Идва ми да вия от ярост, че няма кьорав лекар и тръгвам да махам системите и апарата за да ставам от леглото. Точно в това време се появеват двамка с кафенца в ръчичка и веднага на масата за раждане. Започвам да напъвам и идва една акушерка да ми каже, че майка ми се е обадила да пита какво става. Като чух направо имах чувството, че бебето си се прибра пак на вътре. Както и да е в 9ч и 5 минути родих и изказах благодарности на лекарите, които ме разраждаха и тръгнах да ставам от магарето. При което всички гракнаха Ти къде? Казах им че слизам долу за да видя мъжа си и да му кажа, че съм родила. Не искам да ви казвам как ме гледаха при което ме уведомиха, че майка ми и без това звъни през 5 мин. знаят, че съм родила и да си лежа.
Чак в 12ч. ме закараха в стаята, защото нямаше места. Оставих си багажа подредих си нещата и веднага хукнах по стълбите за да видя мъжа си и да пием кафе. В момента в който слезнах на двора мина акушерката и само дето не ме хвана за ушите и да ме качи горе.
Раждането наистина е един незабравим момент, които всички помним и едва ли детайлите ще будат забравени

Приятно 4етене , за изпита не се притеснявай ще го взеш разбира се! Успех !

Е, майка ми дойде пред родилното, но поне беше към 5 следобед /17 ч. демек/, а и тя живее на 5-10 мин пеша от болницата. По телефона изтъкна, че тя ще ни даде пари за таксито /притеснявайки се да не тръгнем да пътуваме с трамваи и др.под. от инат и пестеливост/; ние разбира се взехме такси и си го платихме, слизайки от колата, но докато аз се измъквах, се появи мама, която първо не разбра, че сме вече платили, а държеше някакви 5 лв да е подготвена и тя, но дори след като разбра, ги даде на шофьора, защото били наречени и в такъв важен момент това било важно.
Но смешното дойде по-късно, когато след 45 дни тръгнахме да водим бебо на едно по-далечно гости и пак трябваше да вземем такси от същата стоянка пред блока - ние с количка и т.н. Шофьорът си мълча първите 5 мин, после подпита: "а бе, аз не ви ли карах до родилното преди време. там една жена ви чакаше...", за двойното плащане никой не спомена, но май заради това бяхме станали така незабравими

Kato prochetoh izliyanieto na Mamma,se prisetih za izkazvaneto i na moyata baba.Tya e na 90! godini i dosta dosadna ponyakoga.Ta kato vidya prekrasnata mi malka dushterya,me uspokoi:"E,i ti beshe takava cherna i grozna,kato te vzimahme ot rodilnoto."

... което ме подсеща за свекърва ми, която имала трудно раждане. Като й показали бебето, тя ужасена казала на майка си, "Ми то мойто най-черно и най-грозно от всички бебета, бе майко!"

Аз пък отидох в операционната с гащи, превръзка и очила , като питах една прелитаща акушерка къде да ги оставя и тя   Ми аз от къде да знам? Както си лежах в предродилна, така ми казаха, айде в асансьора за операционната.
А преди да вляза в болницата, четох за косата, че не трябвало да се връзва, щяло да се закучи раждането, та не си взех ластичка. Да, ама те решиха, че ще е секцио и вече на операционната маса анестезиолога ми вика, връзвай косата, а аз нямам с какво. Тя дълга до кръста, едва ми я натикаха в това, дето се слага да държи главата
И накрая една смешка, но не моя  Леглата ни бяха на степени и ни сложили на леко надигнато, но едното момиче искаше да е напълно легнало и извика една санитарка да й помогне. Двете какво дърпаха, какво правиха, та го вдигнаха в абсолютно седнало положение  После се изреди сума ти народ да го бори това легло, ама то упорито. А за късмет беше най-вътрешното в стаята. Накрая се отказаха, изнесоха го и внесоха друго

Ей момичета много са ви весели историите - продължавйте да пишете, че да има какво да чета.
Моето секциа беше доста тривиално и всичко мина без изненади и весели случки. Единственото по-интересно беше, че пазихме в тайна датата на операцията. Ама аз цяла нощ не мигнах и само тръмбовах из къщи и сестра ми, която живее при нас се беше светнала и тя не спала от притеснание, ама за да не ме притесни повече на посмяла да стане  от леглото. А мъжа ми толкова се беше ошашкал след, като си видя сина венага след раждането, че беше забравил да каже как ще се казва детето. Говоря аз следобед с баща ми и ги питам: Каза ли ти Тони, как се казва, а той: Ми не.  Ама и баща ми толкова го беше завладяла еуфорията, та се и не сетил да пита. Най-накрая беше разбрал все пак, че на него е кръстен и настъанала още по-голяма еуфория (това ми го разкава един негов работник в последствие)

Е те тук е истината
Епидуралната не можаха да ми поставят, а и раждането продължи повече от 15 часа....аz се чудих zащо другите идват, раждат zа 2 часа и си отиват по стаите да си гушкат бебетата...а то в една коса билооо...да съм zнаела да не съм я връzвала...(хех аz и така приличах на плашило)
Ей, що не ми каzа преди 2 години и един месец това?

Попуснах!
Момичето до мен имаше огромни гърди, но за късмет й дали една нощница с голямо деколте. Тя реши да си иска друга, защото наближава свиждането и я беше срам да се появи с голи гърди, но не каза на санитарката защо иска друга и тя взе че й донесе нова нощница,  с деколте до пъпа  
И накрая, беше ни страх от една лекарка, която златни ръце имаше, ама много силно натискаше и преди визитация теглехме по една молитва дано не е тя. След една от визитациите, на която беше супер внимателен лекар, ние си лежим и се хилим нещо, беше в такова време, в което не ни закачаха за нищо и ........... вратата се отваря с трясък, връхлита въпросната лекарка и бам, бам, бам - трите по корема, после тегли една усмивка и "Приятен ден, момичета", а ние  И до сега като се чуем по телефона си припоняме тая история

   

Много се смях, но и аз имам смешки за разказване.

Бяхме се уговорили с доктора за секциото, защото бебето беше седалище и така тръгваме ние сутринта в деня на секциото. Не знам как, но бях успяла и да си поспя Отиваме в болницата, настанявам се във ВИП-а, изчитам си най-прилежно всички документи и ги попълваме с таткото, като едновременно с това разпитвам и доктора. Следва клизма, душ и хайде в операционната. Анестезиолог ми е същият този д-р Петров, който е бил и на Мамма - приятели са с моя лекар. Започва той да ми обяснява как ще ми намажат корема с антисептик и аз чувствам как ме мажат и само повтарям в ужас: "не ме оперирайте, още усещам". Само няколко секунди след това Петров ми казва: "Краси операцията вече започна" , а аз нищо не съм усетила естествено. След това ми разказваше разни глупости да ми отвлича вниманието. Като ме сваляха от операционната лекарят, който асистираше на моя човек вика: "Ама тя била доста слаба" (тук да вметна, че бях качила 12 кг и имах малък корем, нищо, че сега ми висят още 4 кг, тогава с операцията бях свалила ок. 7 ). Погъделичка ми самочувствието така да се каже този човек
В реанимацията идва мъжа ми още не ме беше пуснала упойката и цялата треперя и зъбите ми тракат ужасно. После разбирам, че казал на майка ми отвън, че искал да ме завие с още едно одеало, защото ми било много студено  
В реанимацията се правя на герой и не искам обезболяващи, освен двете инжекции аналгин (нищо и половина), но за разлика от мен едно от другите момичета си поиска някакви доста силни обезболяващи (медицинска сестра беше) и като захърка , не можах да мигна . Благодарих се, че ще съм сама в стая

   

ей хора скъсвам се от смях с вашите историй.За моето раждане няма кой знае какви смешни спомени освен,че на този ден трябваше да изписваме момичето на което съм кума-тя роди на 01.07,а на 07.07 я изписваха,та мен тогава ме и вписаха,че като започнаха онез болки и панирана и ужасена забрави къде съм,а то на най-подходящото място.За съпруга ми не знам какво изражение е имал-те просто толкоз бързо ме вписаха,че само коментарите чувам колко бил притеснен.

Страхотна е темата боо,но с тези изпити където и аз ги имам................

и на мен преди около 7м.

За следващото ще знаете

Тъй, моето раждане започна с гръм и трясък в 00:30 часа, тъкмо скочих от леглото да се зъбя и съскам на мъжо ми ( последния месец го дъвчех за неправилно дишане) и като плисна тая вода...Моичкият обаче ми обърна гръб и се надупил да спи (хич не ми обръщаше внимание на заяжданията) и аз както се дървих и омекнах. Казах му, че се почва и скокна като младо ягне и се разтърча и се разтрепери и изобщо се панира отвсякъде:). Аз се изкъпах, багажа ми беше почти приготвен и звъннах на лекарката ми, която каза да тръгваме към болницата. В гинекологичното беше дежурен един страшен симпатяга, който ми направи вагинален преглед (най-ужасното нещо от цялото раждане) и ми вика "ааа, ми то почти готова работата, хайде по коридоря в дясно", аз шаш и паника казвам му, че имам уговорка с лекар и чакам да дойде иначе няма да раждам, а той супер доволен и нахилен ми обяснява колко обича да му идват жени с уговорка и вдигат лекарите си по нощите, вместо да раждат при дежурния. Отивам вече в родилното, а там наизвадили едни бумаги и ме разпитват като рецидивист, все едно нещо помня и съм в час. На всичкото отгоре по време на разпита ме качиха на магаре да ми правят клизма, въпреки че водих преговори да не ми правят, защото имам хемороиди. За капак се появи и младият доктор, който ме прие в родилното да си прави лаф с акушерките и по едно време почна да мърмори "абе вие от детската градина почнахте да раждате бе, на къде върви държавата" и т.н., а аз супер учудена му казвам, че съм на 25 и че комплиментите му не хващат дикиш в момент, в който имам маркуч в дупето . В предродилна помня, че не спрях да ломотя, акушерките се пукаха от смях и ги предупредих, че колкото повече глупости говоря, толкова повече ме боли да не се разсейват. Едната се оказа бивше гадже на мъжът ми (голем кеф) и положи големи грижи за мен:). Към 6:30 сутринта вече бях на магарето и мучах с всички силици, които ми бяха останали, когато най-после успях да родя рошавото веднага ми сложиха упойка (пълна), за да ме шият и само помня, че ми я показаха цялата лилава, проплака и заспах (роди се с 2 пъти увита пъпна връв около вратлето). "Нашата" акушерка показала беба на татко и веднага след като я прегледали и увили.
Преди да ни изпишат ме заведоха да се облека цивилно в една стая, а преди мен "наред" беше една циганка, с цял катун посрещачи и сестрата, която изпращаше ми вика "влизай бързо, че като влязат тия ще умиришат цялата стая".
Последният хит за деня беше настояването на свеки да дадем "една трошичка" от питката с мед, която бяха приготвили на бебето и после мир.

Прочетох с интерес всички истории от-до. И рискувайки да отегча някой с моята защото няма кой знае какви любопитни моменти ще ви споделя моята ..... Ходех на работа до последно. Шофирах до средата на деветия месец, когато бос-овете ми забраниха - шофьора започна да ме извозва. След излизането ми официално  в болнични имах два-три дни, в които сама си бях поставила за цел, че докато не подам годишната декларация на мъжа ми няма да раждам /счетоводител съм/.
...... и след като я подадох в един хубав съботен ден пускам мъжът ми и братовчед му, въпреки че съм наближила термина да отидат за риба!!!.
Късния следобяд разходих кучето /ЛОВДЖИЙСКО/, което точно тогава реши да се отскубне от мен и да се нахвърли върху едно друго миловидно ПУДЕЛЧЕ. Затичах се да спася мъничето и така се изръсих. Станах и продължих да тичам за да спасявам кучетата. Едва когато озаптих нашето се сетих, че съм бременна. Прибрах се в къщи и седях на дивана с ръце на корема в очакване на някакво движенийце в продължение на 45 мунити. Когато усетих, че бебчо се движи се успокоих. Тогава се прибраха риболовците с пълни шавари. Пържена риба, картофки и 2-3 вида салати беше това, което по-късно щях да съжаля, че съм погълнала Малко преди полунощ, лежейки и слушайки тяхните безкрайни ловджийски и рибарски истории усетих, че става нещо с мен и изтичах в банята. Изтекоха ми водите. Всичко бях приготвила предварително и от моя страна нямаше никаква истерия. Но моята половинка ме спече, като през цялото време до болницата повтаряше "спокойно, та спокойно". Самото раждане продължи към девет часа   В кулминационния момент съм била казала "ОООООООООООХ ОТКАЗВАМ СЕ". А най-странното е, че когато таткото дойде съм му била поръчала да пита доктора кога пак ще можем да правим секс без да подозирам, че дълго време след като изляза от упойката няма и да си помисля за това.  

При изписването питат кума на кой прилича бебето и той отговаря:
- На нищо не прилича.  

Здравейте,
много весели случки
При мен първо раждане ми  е в 6,30 се събуждам и отивам до тоалетната татито се пробужда аз му казвам че нищо няма и  да си спи ,обаче навръщане почват да текат водите и аз в банята и почвам да го викам.Пристига аз се поливам с душа и му казвам че тече страшно много да се обажда на техните да дойдат да ни закарат че ме хвана страх той да ни кара.Звъни той на GSM никой не вдига викам му звъни на домашния питай какво да правим да тръгваме ли за болницата или има още време.Накрая му изтръгнах телефона от ръцете и с еобадих на майка ми и тя вика отивайте аз много  бързо ви родих и ние тръгваме.Към 7 вече ме приеха и сестрата ми вика спокойно какво си се притеснила и на мен ми пречеш аз си стоя кротко в ъгъла че ми  беше нервно нервно ми беше ама да съм и пречела пък.Идва още по сънена сестра да ми дооправя тоалета. Качват ме в предродилно едно момиче крещи с всичка сила а аз нито болки имах нищо,наспана съм си.Идва акушерката и ми вика боли ли те нещо, а аз не  и тя о лягай тука довечера някъд еще родиш и аз спокойна че има много време.Имах уговорка  с лекар обаче то 22.09 национален празник и човека на някаква вила от предния ден и не му отгаваря GSM и идва лекарка и ми вика уговорка имаш ли аз да. Да те преглеждам ли аз и викам лекаря не си вдига телефона давай.Обаче тя се ослушва след половин час ме прегледа и вика 2 см аз нищо не усещам сложиха ми система и ми вика следи през колко време ще са контракциите хубаво ама часовника зад мене как да стане поисках си телефона тя ми вика  ставай да си го вземеш и аз звъня на мъжа ми прз 5 мин. към 10 и нещо ми казват 6 см разкритие той с есвързал с лекаря и тръгнал човека. Пристига към 11 и на входа на болницата усмихнат казва на мъжа ми отивай си довечера ще роди а той му вика 6 см има разкритие и доктора като хукнал по коридора без да погледне мъжа ми.ристига сестрата му казва 8 см поглежда тои и казва 10 и напъните почнаха.Обаче бебата високо болките ми съвсем леки било от болезнения цикъл, обаче ребрата ме боляят  ужасно и сестрата ми вика боли ли те корема аз не ребрата  викам и в началото искам упойка тя ме отряза и без упойка си раждах.Дават ми бебата повита аз на масата и треперя цялата доктора ми вика вземи я, а аз не ще я изпусна.Той ХА ХА майка да си  изпусне бебето не е било.В понеделника ми бяха казали че най вероятно ще пренося и не си бяхме приготвила вода и казвам на МЪжа ми вода , чаша и прибори  и нещо зза хапване д ами донесат.Половин час след раждането някъде с есетих да питам какво е бе4ето моми4е или мом4е те ми викат нали ти казахме а аз не помнех нищоизобщо не съм разбрала
Отиват със свекървата до БИла купуват ми чаша и натурален сок и с негодавали чаша промоция някаква и на лекаря за почерпка кола и с нея чаша и така събрали 3-4 чаши отиват до офиса да измият чашите и плодовете и забравят чашите естествено,ч е доктора и услужи с едни пластмасови. Момичетата от стаята казаха мокри кърпи да ми донесат че не даватда се къпеш и те ми носят два пакета бебешки мокри кърпи да се 4удя къде да ги слагам.
Друго несе сещам.

Бях в предродилна и току-що ми включваха системите (нямах контракции, но ми бяха изтекли водите преди 1 ден), а до мен една жена лежи и охка. Аз като първескиня съм чувала за родилните болки, ама де да знам що е то. Та почвам да разпитвам жената до мен боли ли, кое раждане й е, доволна ли е от болницата и обслужването, а тя мълчи. След малко явно въпросите ми са я извадили от равновесие и започна да ми крещи да мълча. Аз млъкнах. Роди жената след няколко часа и вече е в следродилното, а пред и следродилното ги дели едно перденце. На мен точно ми бяха започнали силните контракции и жената започва да ми задава въпроси боли ли те , как си , кое раждане ти е и т.н. Вярвайте ми много ме болеше обаче тази жена много ме развесели. После бяхме в една стая и станахме приятелки.

наистина супер теми4ка
сега като се сещама голям смях  ме тресе ..за тогава .. май никак не ми беше сме6но:)
..вси4ко запо4на така
една прекрасна съботна сутрин Ванката = бъдещ татко бе6е на зъболекар . и двамата ги мразим тези дофтори ама като трябва .. и зна4и  връща ми се мом4ето ,едно посърнало ,изморено, фъфлещо  . Както си е все още нещастен нахлувам в стаята с компа и по4вам да нареждам - Иване хайде ,ставаи тръгваме по4на ,незнам дали е това ама маи да ... не спомням какво изприказвах .. пък тои като се притесни - пове4е от мен . добре 4е беше свекито да отсе4е 4е да , наистина това били водите . е приеха ме в болницата ,а аз една щастлива ,нали контракции още нямах ,доидоха познати аз снимам  - телефона ,вижте ето сега ,така ,така по4ва , еи сега след  2-3 4аса еи така ... абе неорентирана работа . малко по малко оба4е по4ват контракциите ,усмивката става една нервна , ка4ват ме за из4акване в една стая ,аз продължавам да се усмихвам през зъби , говоря с маика ми по телефона на фалцети , държа мъжо за джоба и за нищо на света не искам да го пускам (джоба ). идва времето и  ме  смъкват в родилното - " да раждам" - тук ве4е мом4ето ми не може да влезе и се разставаме с него , като му заявявам 4е до един 4ас ще се видим   - де да знам аз колко време траят тез раждания     оба4е... вземат 4е ме слагат на монитори (следят контракциите и тоновете на бебето) и нищо, аз се гър4ав адски контракции ама на никого маи не му пука  и  накрая взеха 4е ми я сложиха  епидуралната . е отдъхна х си ама това бебе не идва и не идва ..по4нах нетърпелива да ставам ..и  мине лекар ..навре 2 пръста ..които не мина тои не ги навря .... .  и по едно време си викам то и така и тка късно ве4е (2 4аса през нощта ) я да поспя, пук и едно такова топли4ко ми стана ,замаяно .....само дето се пообръщам на дясно и гледам .. локва с кръв .. по4вам дасе 4удя от де .поглеждам си ръката - а ха от там те4е системата се извадила и си те4ели те4е , даже нямам идея откога  .. и краи мен никои няма ..сама ,нито бутона мога да натисна (сложиха ми леглото дале4 нито имам сили да викна ) , е мина ннакрая една медицинска сестра и като по4на едно ти4ане ... сме6ното 4е маи аз се бях 6а6нала доста , маи няма6е толкова кръв ,но къде съм виждала дръг път толкова ...
...по4ва раждането .. някои констатира 4е съм много тясна и по4ва ска4ането по стомаха . една мед сестра( тип "спасители  на плажа" ) ми се ка4ва на раменете , направо и  виждам сутиена и вси4ките там бикинажи и т.н. . ве4е съм щастлива и усмихната  - бебето иде - и нали  туи  онуи съм понау4ила  4акам някои да ми каже " дишаи" " напъваи" , ама като 4е ли никои не ми обръща внимание (като си с епидурална те насо4ва акушера за тези неща ) . и накрая се престрашавам да питам .абе кажете кога и аз да помагам . при което ми казват - не се притесняваи , ти по4ивам       , и така 2 медсестри и 2 гинеколизи ми "родиха" бебето - е не и безз моя помощ - после ме бъзикаха и имитираха как съм напъвала
ооопс и забравих да спомена таткото , издирили го в 4акалнятаи нахлува тои с камерата , ама аз ве4е раждам ..и по4ва да снима , само дето е забравил да махне капа4ето отпред    сега момента в които ми я слагат на корема е само " звук" ама и това стига за хубавия спомен .. .

И аз да разкажа за моето раждане:
Термина ми беше на 26.01. На 18.01. в 4 часа ми изтече тапата.Ставам аз и в банята да се поизкъпя, тоалет и т.н. нищо не казвам на мъж ми, казвам си ще раждам.Направих всичко и обратно в леглото, но сън не ме лови, заспала съм по някое време и към 9 часа ставам и кати потече една кръв аз се притесних и с мократа пижама при мъжо, той като ме видя скочи да ходим в болницата.Прегледаха ме и ми казаха, че ще родя най-рано след 6-7 дена и да си ходя.След обяд същия ден се обажда баща ми и казва, че ще ни дойде на гости другия ден, а аз не казвам че сигурно тези дни ще родя и му казвам да не идва, че може да се наложи да дойдат скоро ако родя, пък той е мъчно ми е ще дойда.Идва на другия ден а аз с контракции, но нищи не казвам.Цял ден си ги засичам, преболява ме от време на време, но нищо не му казва.След обяд го изпратихме на гарата и отиваме у едни приятели на гости, но и на тях не казваме нищо.Към 20 часа контракциите ми станаха на 5-10 минути и аз смигнах на мъж ми да си ходим да се приготвяме.У нас мъжа ми казва лягай да спиш, а аз обикалям и му казвам при такива болки и ти няма да можеш да спиш.Към 23 му казвам ставай да ме караш, че станаха много на често.В болницата тоалт и клизмичка и казаха , че ще родя най-рано към 8 сутринта и ме качиха в предродилна зала-там засичаха контракциите тоновете на бебето и т.н.Казаха ми да лягам да спя, а аз обокалям коридора че болииии и те ми се скараха, че съм вдигала шум като се разхождам и аз пак в предродилна зала.Седнах на еди стол, а те пак ми се скараха не трабвало да седя , а да лежа.Към 2 часа пак кръвоизлив и си викам майчице ще умра кръвта ми изтече, а няма кой да ме види целия екип си спи сладко-и една акушерка търчи какво става защо така си говориш, а аз й казвам ми виж защо и показвам локвата кръв в която стоя и тя ама ти си с 4 см. разкритие още е рано и нещо се събраха всички.След около 5 минути идват да видят разкритието и аз с пълно разкритие, не можело да бъде за 5 минути и тогава бебето започна да напъва да излиза аз казвам излиза, а те не може бе как не може то напъва.Тогава не стола и родих много бързо в 2:30 часа Ели се появи и лекарката казва на теб прилича смалила си се.Започна докторката да ме шие и взе, че припадна и тогава другата ме дозаши тогава ми се схвана мускула на десния крак, питам мога ли да си изпъна крака , а тя пък ти и с претенции с изпънат крак да те шия, а бе крака ми се схвана бе жена.В отделението всичко беше ОК.Та това е от мен.

boo, страхотна темичка  
Бравос!
Само за такива шашкави бъдещи мами като мен  
Чета,  сълзи, сополи, смея се и така - няколко пъти  
Ама, как се успокояяяявам   ,че няма страшно  
Благодаря на всички мами, които са споделили историите си за куража, който ми дадоха  
Сигурна съм,   че на малко от вас им е било забавно,когато са им се случвали тия неща  
Хубаво е,че остават само веселите спомени  

Аз нямам много за разказване, родих на 24.10.2004, 21 дни преди термина. Пазарувах в ХИТ-а когато водите ми изтекоха към 17 часа, веднага се обадих на лекарката си и в 18 часа ме приеха в болницата, прецених, че нямам време за тоалет да си правя, само багажа си грабнах, защото контакциите ми ставаха все по начесто и в 20 часа родих бебчето Елица - 3500, 47 см. Не успяха да ми сложат епидурална, както исках, защото правех много бързо разкритие, приеха ме с 6 см, а аз нищо не усещах, така и не ме боля. После като направих 10 см напънах 3 пъти и бебка излетя като тапа.
За малко да родя в колата
Това е!!

Сетих се още една смешна случка с моя съседка.
Казали й на видозона, че бебето ще е момиче и тя като го ражда пита: "Докторе, момиче ли е?", а той: "Даааа, момиче, ама с пишка". Щяла да получи удар жената, а то било момченце и докторът решил да се пошегува.    

те контракциите ми почнаха около 3 през ноща но отде да знам че са това? реших че е кръста- току що се бяхме обзавели с ново легло- не съм му свикнала. призори реших че  са бъбреци и заседнах в тоалетната... правя закуска а мъж ми лакира детското легълце- до термина има още 1 седмица!!!! няма време!!!  кум обяд споделям аз с половинката а той "спокоино  в кмнигара пише да небързаме". някъде км 16  след като една вече раждала комшиика ни натири се завлякохме до Окръжна но аз все още си мисля че е фълшива тревога и питам наивно"нали ще ме върнете?"
след 3 часа звъна на половинката да купи гащи(памперси) а той нашия- ма толко бързо ли?
егати спокоиствието:)
на сутинта : 6 жени в стаята влкючително мен и 4 бебета. 7 часа- докарват моето "сега ехранено , да го нахраниш в 10"
10часа-  рев! другите хващат бебоците а ние се гледаме с мъника.  де да знам ко да правя- да не съм кърмила до вчера . а съкилииничките ми "кукла държала ли си? еми същото е "
ден 2 изписват една мама с бебе
"- и как ще го кръстиш?
-ана
-много хубаво име,а  с 1 или с 2 н?
-как с 2 А!!!!"
това е накратко. сега се гушкаме с пушчо и чакаме да проходи:)))

Много се смях, страхотна тема, Бу!

Първия път преносвах и ме приеха в болницата. Аз хич не исках да влизам, но...
Та прегледаха ме и докторка ми вика - "Ще ти сложим едно хапче, вагинално и до 3, 4 часа ще си родила!", всичко хубаво на другата сутрин ме будят, клизма, тоалет и хоп хапчето.... минава време идват и ме питат имам ли болки, а аз нямам. Така се изниза деня, а аз още не съм родила. През нощта ме заболя малко, но аз си го проспах общо взето. На следваща сутрин пак идва моята докторка и вика "Абе ти няма ли да раждаш? Не те ли боли?" А аз "Ами почти не!", прегледа ме тя на магарето и вика" Ма ти си 5 см., бе жена, как не те боли?", а аз гъската чакам да ме заболи като по филмите, да крещя и да умирам     . Та след час, два родих   .
Ще ме изписват, всичко хубаво, но минава време, а не ме викат, отивам да питам и акушерката вика "Ами не можем да те изпишем, 'щото не са ти донесли дрехи!"   , как не са той мъжа ми седи вече 2 часа навън, но на никого не казал ... изписаха ме след ромките с мечката и музиката       . А съкровището забравил да ми донесе сутиена, та без него бях.

Втория път, влиза визитация и нали знаете "Добре си, ако и бебето е добре, обаждай се да си те взимат!", чакам аз да ми кажат тръгваме ли си, чакам, чакам, чакам... накрая се притесних да няма проблем с малкия и отидох да видя какво става?!?!!? А то акушерката забравила за мен ииииииии..... пак след ромките и мечките. Този път без чорапогащник       .

Ей че хубава темичка. На мен раждането ми предстои след 4 месеца, но се сетих нещо от  майка ми като се раждала сестра ми.
Та примемат я на 1. Май вечерта с изтекли води и без болки и лекарите се изнасят да празнуват. На 2. сутринта майка ми усеща, че бебето напира да излиза и казва на дежурния лекар "Започна се", а той "Спокойно бе, момиче, нищо ти няма". Същият този лекар преди години казал на майка ми, че никога няма да има деца. Като видяла, че той не и вярва, му казала "Вижте докторе, преди 6 години ми казахте, че няма да имам деца, а това ми е второ. Поне си направете труда да ме прегледате преди да твърдите, че си измислям." И така след по-малко от час сестра ми била родена.
А на изписването имаше пазарлъци между мен и детската лекарка, която е наша семейна приятелка. Майка ми беше убедена, че ще има момче и аз си знаех, че ще ми купуват братче ( бях на 4 и знаех, че бебетата се купуват от болницата). Директно си казах на лекарката "Ти каква приятелка си на майка щом не и запази едно момченце." Успокоих се, като ми обясни, че момченцата били само циганчета и затова ми харесали една хубава сестричка.

Значи аз и мъжа живеем с мойта майка в центъра, а техните в Надежда. Изкъпвам си се аз вечерта и си лягам, заспала съм още в 9, но към 12 се събуждам, обръщам се на другата страна и хоп - водите тръгнаха. Тичам до тоалетната, тече квото тече, връщам се и викам "Айде, тръгваме" Изнизваме се тихо-тихо да не събудим майка, но докато слезем по стълбите като потече наново, мале, чак до родилното не спря - а то февруари, нощ, студено, а аз с мокър з.....к. Приемат ме, разпитват ме, правят тоалет, а то тече ли тече - аз се извинявам, неудобно е някак си, а те "Нищо де, не си първата" Отпратиха мъжа и той решил да се прибере в Надежда - да го питаш защо като центъра му е по-близо - ама те си сложили ключа във вратата и няма влизане. Половин час не може да ги събуди, точно си полегнал и аз му звъня - ще се ражда бебето - айде обратно. Мен като ме вкарват в предродилна, само аз и едно момиче, което спи защото там от сутринта. Заболява ме, вика ми се, ама тя спи - излизам аз в коридора и почвам да трамбовам. Акушерката ме праща да спя, че нали ми е първо към обяд ще го раждам. Какъв обяд, какво спане бе - мен ме боли като за световно - преглеждат ме 8см - а, ти ще родиш преди да ни свърши смяната. Аз от къде да знам кога е това - в 8ч. бе, момиче. Успокоих се аз, че няма да продължи дълго и тръгвам пак да ходя, а те къде отиваш, в коридора ли ща го раждаш, я марш в родилна зала. Там ме понатиснаха и бебето изкочи - искам да я видя, а чувам "Чакай да и придадем търговски вид" и не дават - чак след 3 часа я видях вече в отделението. За изписването мъжът донесъл същия панталон, по който тече водата и то неизпран, ама не мога да си тръгна по гащи - намъкнах го и тръгнахме, добре че за бебка беше взел всичко необходимо  

Ох и при мене имаше разни изцепки, ще взема да ги разкажа и аз.
   Първото ми раждане
  С  Димана термина ми беше 19.09, мина се дата, аз освен все повече да заприличвах на жалък допотопен параход, който се придвижва с поклащане, явно нямах никакво намерение да раждам.В нас ме майтапеха, че явно поради видимата прилика със слон, ще го откарам и подължина на слонска бременност.Накрая всички залагаха за датата, не помня вече, кой спечели, та така на 24.09 дълго очакваното събитие започна, още рано сутринта.Тогава таман се изнасях ме от жилището, което живеехме под наем и се преместихме при наште, защото наемът идваше нагорно,та цял ден с контракции си чистих и подреждах кашончета и с голямата си уста се фръцках и виках "Ми то контракциите, хич не болят, какво пък се оплакват всички".След като успях да изнервя всички с отказа си да тръгна веднага към родилното, майка ми се принуди да звънне на лекаря ми (раждах при професор Пенев в майчин дом, който е близък приятел на семейството и ме израждал и мен), който ми се накара хубаво и ме накара веднага да се паркирам в болницата.
Когато ме приеха в 10ч. вечерта, се оказах с едва 3 см. разкритие, така че целия зор си се оказа видимо ненужен.Аз се бях постарала да изуча цялата литература свързана с бременност и раждане, до която бях успяла да се докопам, включително и учебници по медицина(те обикновено са изпълнени с патологии, така че не ги препоръчвам на бременни ), та изкарах почти цялата вечер в обиколка на предродилна зала, за да спомогна бързото разкритие и намаляване на болките и явно бая изнервих персонала, защото след като ме помолиха 10пъти да легна, докато аз им обяснявах, че поправилно е да се разхождам, накрая ме увързаха с апарати от всякъде да следят тоновете на бебето.От там на татък до раждането е ясно как се чувства човек със сигурност не много весело, та го прескачам.И така в 4.45 сутринта на 25.09. се роди Димана.
  Купонът беше на изписването, като първо раждане трябваше да ме идпишат на 4-тия ден, но аз нямах шевове и всичко си вървеше нормално, така че на третия ден сутринта,след визитацията ми казаха че на обяд ме изписват.Почвам да звъня в нас , никой не вдига, а аз без грам дреха, мъжо по-обясними само от него причини, беше отмъкнал всичките ми дрехи от постъпването и аз бях само по нощничка и чисто гола от долу .Мобилни телефони ,тогава нямах ме и сериозно ме беше обзела тиха паника, на всичко отгоре докораха една прясна родилка и я туриха на мойто легло и аз си седях по средата на стаята гушнала бебето, по пнощничка на голо, уж изписана.След 100-тното позвъняване успях да се свържа и да докарам някой да ме вземе на време, в последния момент догоних групичката от изписвани момичета. Слизайки долу пред асансьора една развълнувана тълпа от роднини, щастливи весели, но пък не виждам нито една позната физиономия, а знам че все някой е дошъл, защото ми качиха дрехи. Вкараха ме за преобличане на бебето и довиждане по живо, по здраво, а аз едно цвете не дадох на акушерките, пълен срам .
  Тръгвам да обикалям аз болницата и пред един самотен асансьор,заварвам мъжа ми и сестра ми, строени да ме чакат с цветя,бонбони и кафенце даже успели да си вземат
 Та така мина първото ми раждане
   Второ раждане
  То се случи съвсем на време, точно на термина -09.07., въпреки че на 08.07 свекито беше на гости и авторитетно заяви "Ааааааа много ти е висок корема, ти до една седмица няма да родиш "Та няколко часа след това към 12ч. през ноща ми почнаха контракциите, от раз. Бяха през половин час цялата нощ, та успях да си подремна на пресекулки,  докато мъжо до мен си хъркаше, като резан турчин.Към 6 часа реших да му разваля кахъра и да се оправяме да тръгваме към болницата, изкъпах се и до като чакахме да дойде майка ми да гледа Димана, си бяхме пуснали Милен Цветов със"Здравей, България" То беше малко след изборите на 17 юни и още вървяха разни дискусии, та обикалям си аз в коридора пъшкайки с един часовник, да си засичам контракциите, а моя тича до мене и вместо да ми помогне нещо се опитва да дискутира с мен Миленчо какво казал, па другия какво изкоментирал, добре че бях заета с контракции, че можеше да се стигне да убийство Та в 8-8 и нещо благополучно се отправихме към Св.София, отивам на рецепцията и любезно се усмихвам, от вътре една леличка ми вика "Вие какво за консултация ?"и аз също така любезно усмихната подавам обменна карта "Ми не за раждане", а лелката "Какво ще го предизвикваме ли" и аз " Ми всъщност съм с контракции на 10 мин."Чак тогава жената се усети и се разтичаха, та всъщност ме приеха с 8см. разкритие, докато оправят документи ,клизми и ме качат в пред родилна зала, то беше станало 9см.
  Горе  в предродилно, понеделник 9.30 сутринта, нямаше нито една родилка, а с лекари и акушерки пълно.Като ми се зарадваха всички, защото явно си бяха изпили кафето и нямаше какво да правят, пък и аз им цъфнах почти родила.Единия от докторите заподскача около мен "Ще ти биеме едно коктейлче, да не те задържа ме много", все едно  съм отишла на фризьор да не ме задържат много , много.След като ми го би, набързо реши да ми спомене, че така и малко повече боляло ,ама то така било по-добре, колкото повече боли едно раждане, толкова по-добре вървяло- и един такъв щастливо усмихнат мъжка му работа.След това явно се разнесе слухът, че все пак аджиба една родилка се е появила, защото минаха цели 4 лекаря да ме погледнат и да ми се порадват как почти съм родила и как добре им тръгнала седмицата, а 4-5 акушерки ме обслужваха непрестанно.Към 10 часа сутрина вече започна същинската част на раждането и тогава настана една суетня целия дежурен екип се беше събрал, и ми даваше нареждания, докато се опитвах да стигна до родилна зала.Единия лекар ми викаше"Ей така, докато ходиш, си напъвай да си помогнеш", докато една друга присъстваща лекарка пищеше "Да не напъва, да не напъва, ще изпадне бебето".Накрая събрах ме се цялата групичка в родилна зала общо 4-ри акушерки и 3-ма лекари и се почна едно, главната акушерка ръководи раждането, а всички около мен бучат и дават нареждания , акушерката вика "Сега напъвай" и около мен се почва "Напъвай,напъвай" и в тоя момент акушерката почва да ми се кара "Защо напъваш, нали ти казах да спреш", ама аз от тази суматоха мога ли да чуя нещо Чак ми стана смешно, но пък всичко мина перфектно и 10.07часа, родих Момчил ,4200кг. без нито един шев, което вече до край екзалтира екипа за успешно тръгналата им седмица.До изписването, всички минаваха по няколко пъти на ден да ни видят как сме, явно моето 40 минутно пребиваване в родилното отделение, доста ги зарадва.
  В 10.10 звъня на мъжа и той вика"Аз си взимам кафе при теб как върви?"и аз "Мииии нормално....., родих...... ,честито момченце" и се изкефих ,като го чух как хлъцна по телефона.
    Та така- има и още, но стана ужасно дълго и няма да ви затормозявам повече , може ама някой друг път

сега се сетих и за моята майчица, бог да я прости. Тя забременяла трудно и с мен и с брат ми. За мен се мъчила 3 години и след това за брат ми още шест. Вече се били отказали с баща ми, или по- точно примирили се. Решили да теглят заем и да ходят на екскурзия. Мама отива в ДСК и инспектора и казва "Другарко във вашето положение не можем да ви дадем заем" Мама помислила че нещо не е наред с документите и казва" Ама ние с мъжът ми сме на добре платена работа - какво ни е на положението". Ами как казва той - вие сте бременна. А мама" Хахаа не , другарю аз съм просто дебела". Инспектора я пратил на гинеколог да му донесе бележка че не е бременна. И мама отива и нали се сещате - мама наистина била бременна. Та така- кредитния инспектор и съобщил най хубавата и чакана новина.

 
Да, ще празнуваме заедно (виртуално!).

ей хора от вас няма учене-няма няма и като се отбия пак в тази темичка.Определено ако ме видите как се смея със сълзи,няма да повярвате!!      

Браво страхотни сте!      

zdraveite!
osven i az da razkaja!ami terminyt mi be6e na 25.07,no mi bqha kazali 4e e po-dobre da rodq po-rano,za6toto placentata mi be6e prezrqla.hodq az s golemiq korem vseki den do 6einovo,to jega,az 75 kg,s poduti kraka,nai-nakraq aku6erkata mi vika-stiga si se razhojdala po tiq jegi,ako ne6to stane mi se obadi vednaga,ina4e na 20-ti te 4akam.i taka na 15.07 s maika mi re6avame da otidem do premaman.otivame nie,posle se razhodihme dosta i kym 19 4asa se pribiram s pylnite torbi-pizza 6te pravq.napravih pizzata,gledahme tv s lubimiq,obi4ahme se malko i si lqgame.po edno vreme ne6to use6tam az 4e ne mi e nared-mokro mi e malko.otivam v banqta i gledam tapata mi padnala,a moq myj vyrvi sled men i nareja:"6te ti dam na teb az edin sex,maimuno,takava!" zvynq na aku6erkata i kazvam kakvo e stanalo,a tq mi vika:"idvai utre s bagaja 4e az na more trqbva da hodq na 23-ti,spokoino".i ot tam cirk golqm-kypane,brysnene,bagaji,4udo...otivam az sutrinta,napraviha mi izsledvaniq,vsi4ko ok,a maika mi mi zvyni postoqnno,a az vse q lyja jenata 4e q spq,q sym navyn,4e ako razbere 6te umre ot pritesnenie.minava si i toq den,a az cql den visq v kafeto.vikat me ve4erta i mi davat edno hap4e,koeto trqbva da go izpiq polovinata v 4:30.stavam,piq hap4eto i pak si lqgam,ama kym 5 ve4e mi po4naha kontrakciite,v 9 me opraviha i me zakaraha v rodilnata zala(az bqh v samostoqtelna rodilna zala),aku6erkata pri men,prez cqloto vreme se 6eguvahme.kym 9:30 idva edin lekar da me pregleda i kazva:"ama ti si 3 sm razkritie,ima o6te vreme",spuka mi vodite i si zamina,v sy6tia moment anesteziolojkata idva da mi kaje 4e smqnata i svyr6ila,tq si trygva i ako iskam upoika aku6erkata 6tqla da i se obadi,otivala jenata meso da si kupuva.i ot tam kato po4naha adskite bolki,ujas,aku6erkata me goni da mi sloji sistema,az se vyrtq ot bolka,povry6tam,napravo stra6na gledka.v 9:50 ve4e ne izdyrjah i aku6erkata otiva da se obadi na anesteziolojkata da se vry6ta,a az v tozi moment si mislq:"koga li 6te se vyrne,petyk e,v centyra sme,po4ti 10 4asa,zadrystvaniq,ujas!!".i dokato se razberat dvete idva lekarkata,koqto prisystva na rajdaneto i kazva:"nqma vreme za upoika,ve4e si s 10 sm razkritie"!!premestiha me na rodilnoto leglo,ama az ot zor si bqh vzela gsm-a,ta vyrho nego rodih...dobre 4e edna ot asistentiketi go mahna.po edno vreme lekarkata mi se ka4ila na korema i buta beb4o,a az 75 kg slon,ama neka buta,6tom iska.v 10:15 beb4o izleze,a men me prispaha da me za6iqt.posle se obadih da  kaja na vsi4ki,a maika mi milata 6te6e da me ubie 4e q lygah dva dena.
ob6to vzeto golemi emocii bqha,i zatova vinagi 6te gi pomnq    
4ao ot men

Ах и аз се посмях , добра идея за темичка  Воо , .

При мене няма особени "изпълнения " , може би защото ражданията ми бяха индуцирани , нямаше спонтанно начало .
Но се сещам за две неща ( все първия път ) - тогава ( в Пловдив - ВМИ ) , не беше практика и бащата да присъства , а ние много държахме на това . Лекарката ни каза " Абе няма проблем , то той си е доктор направо ( нали сме ветеринарни д-ри ) , да се облече с дрехите си и така " . И , аз вече в предродилна със системата , чинно чакам да се почнат болките , вмъква се мъжа с престилка , бял панталон , чехли , сложил си даже и дозиметъра ( работим с рентген ) за по-професионален вид    . Изглежда притеснен . Аз го успокоявам , а той " Абе да не ме викне някой да помагам ... "  А аз - " Еми , ще помагаш , какво толкова .  , нали ни викат "колеги " .

И като да ме изписват , минава т.нар .  "главна визитация " с проф . Милчев , сумата и доктори , стажанти , сестри .... Стаята се препълни и вратата не можа да се затвори . След като обсъдиха състоянието ми  и  спящото в кошчето ( щайгата закачена за леглото ) бебе , проф . ме попита нещо доста строго и сериозно . Аз чух , кой знае как , нещо от сорта -  "какво ще кажете за фашисткия режим тука " , ама убийте ме , не знам наистина как  го "чух" това нещо , и много странно отговорих , смутолевих , с много шашнато изражение " Ама как ...  Какво искате да кажете ?! " . Всички замклъкнаха , проф . се почуди какво да направи , и изведъж каза " Я излезте всички и чакайте отвън ! " . После седна на леглото ми и каза
 " Айде кажи ми сега , БЕЗПЛАТНИ  ли ти бяха всички процедури тука , иска ли ти някой пари " и т.н.....    Аз направо умрях от срам , извиних му се , че нещо съм недочула въпроса ( не казах какво ТОЧНО съм чула    ) и казах че , не , никой и 1 лев не ми е  поискал и че съм доволна от всички .....
А си бях решила да кажа нещо от сорта " Ама защо не давате веднага да се кърмят бебетата , каква е тази жълтеникава вода дето я разнасяте  , за какъв зор е и подсладена  , как така искате всички да ядат и спят под час .... , защо не пускате татковците на раждането ... "  и ей такива разни , ама ..... не го казах  
 
А , сетих се нещо и за втория път - бебка се беше тъкмо родила и влиза педиатърката , доц . Кръстева ли , нещо такова , с "К"  , забелязва мъжа ми ( пак с мед . дрехи , седи до главата ми и ме успокоява ,  докато аз пискам защото ме шият) , грейва с една широка усмивка , подминава бебето , и идва при него , ама вече ще го разцелува , дърпа му ръката с която ме държи    и говори " Др Костадинов , така се радвам да ви видя , аз искам да ви благодаря за Бард ..."  и тъ-тъ-тъ- от сорта    , и понеже мъж ми никога не помни клиенти и пациенти по имена и случаи , не може да зацепи , аз се вбесявам и казвам " Но моля ви , идете да видите бебето ни , аз ще му обясня кой е Бард ! " А тя " Ама вие не бяхте на работа тогава , а и мъжа ми еди-кой си доктор от Окръжна го водеше ..." И аз - " Абе знам , уверявам ви , знам , мъжът ми ми разказва за всички случаи  , сещам се кой е Бард " и така , почти не усетих че ме зашиха междувременно  

Разказа на Надя ме подети за една случка с моя приятелка:
Тя  се обажда на мъжа си да и носи разни неща в болницата, той излиза от работа, пазарува и притеснен се запътва към МД, чудейки се как ще го пуснатъ да влезе при нея. Звъни на звънеца, отварят му и той тъкмо да започне да мрънка обяснение защо иска да влиза го канят най-устиво и любезно  да влезе, та чак и колега го наричат, а той се чуди имае.
А той човека е главен готвач в един ресторант и работи точно със същите дрехо като хирурзите (мисля, че зелени бяха), че и със бяло сабо на краката - та те го взели за хирург. После се майтапеше с мъжа ми, че като родя ще му дава работните си дрехи да идва да ме вижда  

Хи-хи. На мен това ми се случи обаче 2 седмици преди да родя. Да видите шоу. Звъни се на вратата и аз отварям (ама си подавам само главата), а отсреща стои едно сержантче и се прави на сериозно (тук ли живее ... трите имена и т.н., има ли еди каква си кола и др.). Колкото повече говори, аз все повече пребледнявам и отварям вратата, докато в един момент онзи видя огромния корем и се опули. На мен ми прилоша, а на сержанчето 2 пъти повече. Разгеле, обясни ми защо го търси, помогна ми да седна и хукна да ми носи вода.
А истории покрай раждането мога да разкажа цял куп. Още, когато почнаха контракциите, аз си говорех с една приятелка по телефона и чаках мъжа ми да дойде да ме заведе на консултация. Изведнъж започна да ме боли коремът и да повръщам, от което аз решавам, че пак се обажда гастритът и се отказвам да ходя на лекар (трябваше да уточним датата за операцията). Ходя из къщи, пухтя и през 5 мин. тичам до мивката. Половинката ми точно така ме завари - как рева и здраво стискам чешмата, опитвайки се да уплаша боата. Добре, че той настоя да не отменям часа и още с прекрачването на кабинета, около мен се скупчиха 4-ма лекари и всеки викаше: "Тази жена ражда." Аз обаче: "Тц. Имам гастрит." И така половин час всеки държи на своето, докато почти насила ме замъкнаха до кушетката и ме сложиха на монитора (контракциите бяха на по-малко от 3 мин.) име прибраха в болницата, където след 3 дни опити да удържат положението, ме срязаха. Тогава вече беше големия смях. Закарват ме до залата с количка и ми казват да не мърдам, но пречех на минаването и ме бутнаха в родилното. Първата гледка пред очите ми беше една жена, която точно в този момент роди и видях как излезе бебето. От там съвсем ошашавена ме откараха в залата и операцията почна. Тогава ми беше гадничко, но сега е много смешно - аз треперя, зъбите ми тракат и само се моля по-бързо да свърши, а анестезиологът през цялото време ми разправя на ухо как новата акушерка била много готина и как щял вечерта да я кани на среща (все в този дух) и изведнъж аз започвам да викам, при което всички наоколо изпадат в паника и решават, че упойката е спряла да ми действа. Всички започват да се суетят около мен, при което в един момент аз успявам за секунда да спра тракането на зъбите си и да обясня, че умирам от болки в зъба и искам зъболекар. Всички започнаха да се хилят, а акушерката ми би някакво обезболяващо, което ще да е било доста силно, защото същият зъб и до сега не се е обаждал . После веселото беше при регистрирането на децата. Дойде момичето за регистрацията и попита кой е готов с името (в стаята имаше още една мама, която каза, че още мисли - тя искаше име с В) и започна да записва моите шушулки. Записа Криси и тръгна да си ходи и аз я питам: "Ами другото бебе?" и отговорът беше, когато майката реши. Аз, естествено, убедена, че целият свят трябва да знае, че бебки са 2 се нацупих и другото момиче трябваше да обясни, че имам 2 бебки. Тъкмо записа и Ванеска и другата майка изведнъж се сети, че и тя иска това име и почна да ме убеждава да не се сърдя (разбира се, че не й се разсърдих). Отиде да върне момичето с имената, но й каза: "Хайде сега да запишем и Ванеска.", при което онова момиче започна да ни взема за луди: "Ама нали току-що я записахме?" и последваха нови обяснения.
Последното беше на изписването, когато след сутрешната визитация на децата(мен отдавна не ме визитираха и аз си четях списания по това време) дойде една лекарка с новината, че след 1 час си тръгваме (беше събота, съвсем рано сутринта, половината рода спеше - свекито дори на вилата, а другата половина бяха на море). Как се организираха повечето и успяха да дойдат - не знам, но точно в уречения час ни чакаха, а аз още мислех, че ги няма (мобилнит ми не беше зареден и се опитвах да ги открия по телефона със жетончетата, докато акушерките обикаляха из целия етаж да издирват мен да си събера багажа ).

Ох, да взема и аз да разкажа какво ми се случи.

Значи на 04.10.04 лягаме си ние, както всяка вечер, без предчувствия или тем подобни, все пак до термина има цяла една седмица, пък и малък корем, горе високо, всеки вика: "Скоро няма да родиш, даже може и да преносиш" - няма място за притеснение. В 03:00 се събудих та пишках, в 05:00 пак станах до тоалетната, влизам, добре че този път светнах лампата (по принцип не светвам, за да не се разсънвам) - гледам розови водица:
- Милоооо, има нещо тука, нещо става!
- Кво става, кво става?
- Има нещо розово, да не е водата, ама малко е, бързо идвай.
- Спокойно бе миличка, 5 часа е, нищо ти няма, като станеш обади се на лекарката и питай я какво и какво да правиш.
- Това сигурно е слузестата запушалка, ама във форума бях чела, че е кафява. Малко се притеснявам. По време на бременност, кръвта си е кръв и не съвсем случайна.
- Ела да ге гушна и заспивай.
Заспах.

В 7ч мъжа ми тръгва за работа:
- Обаждаш се на лекарката и ако ти каже да тръгваш за болницата ми звъниш, веднага си тръгвам (той работи в София)

Изпратих го и седнах пред комп., влязох във форума, пуснах една тема, какво е това дето тече през ноща и понеже е още рано, мисля да изчакам да стане към 9-10 да звънна на докторката (при нея си ходих на консултация и тя си ме и изражда, беше ми казала, че няма значение часа, веднага да я будя и да тръгва, както и аз разбира се, но нали си мисля, че няма още нищо, изчаквам) и в порядъка на няколко минути получавам няколко отговора, да не чакам и веднага да и се обадя.
Притесних си, ставам, звъня й, казвам й какво става, че нищо не ме боли, само тежест при менструация, но това беше всеки ден, последния месец. Тя ми викаМ
- Иренке, взимай си за всеки случай багажа и тръгвай веднага!

Оправих апартамента, измих, изчистих, изкъпах се и в 9:30 един наш приятел ще ме закара. На мъжа ми не се обаждам, да не се шашка, така и така, това е само преглед.
Обаче за мой късмет, той само звъни и аз накрая неиздържах и му казах, че съм пред болницата.
Влязох, намерих лекарката, отиваме за вагинален преглед, който трябваше да бъде в петък на 08.10, а деня е вторник и така и незнаех какво ще ме прави.
Неприятна работа беше, но установи че само 2 см разкритие има. Вика:
- Какво ще правим? Може да пуснем 1 система и да родиш днес!
- Пускай каквото искаш, няма всеки ден в болницата да се разкарвам. Така и така съм дошла, ще изляза чак с  бебето си.

Слизаме на долния етаж, събличам се, дават ми нощница (неможе моя, питах 100 пъти) и лягам в предродилна. Обаче интересното е, че майка ми беше казала да си направя босилек, като чай и да го изпия преди да тръгна за болницата. Невярвам аз в тия неща и не го правя, но точно предния ден, нещо ме накара и го направих. като тръгнах  на другия ден, в бързаната къде да го сипя, айде в едно малко пластмасово шише от биричка.
Та лягам аз, идват сестрите:
- Ква е тая бира?
- Не е бира, а босилек, за по- малко болки.
- Добре! Айде да направим тоалета.
- А, аз по принцип махам всички косми, така че това ви го спестявам.
- Да, ама требва клизма.
- Ще боли ли?
- Не, ама къде е дупката, мнооого тясно, мноого, усещаш ли нещо да тече.
- Не.
Другата сестра: - Как не, водата свърши. Айде в тоалетната.
АЗ: - Ами хубаво.

Тоалетната - ужас. Мия я 5 мин., бърша я с половин ролка тоалетна хартия, стоях 1/2 час.
Връщам се, лягам, идва завеждащия отделението:
- Кой пие тая бира?
- Това не е бира, а босилек.
Бърка: - Пускай система, може днес да роди!
- Естествено, че ще родя, няма да раждам 5 дена.
- Ще видим!

Пускат системата, пука се вена, айде пак, добре че тая на свивката в лакътя се спука, че неможех да движа ръката си в момента след това на контракции, въпреки, че не ми даваха, после като я преместиха по надолу- посгъвах я.

Идва лекарката ми:
- Какво става, боли ли?
- Не, искам днешен вестник!

Чета си аз и то време на време кой мине, всеки пита:
- Какво правиш?
- Чета!
- О, значи нищо няма!

Мисля си: Какво ли искат да кажат. То било лесна работа да раждаш, ако е така - ехе- няма проблеми.

През 30 мин идват и проверяват - няма разкритие. Става 14:30 и едвам ги докарах 4 см, почнах да чувствам болка, не виждам букви, невиждам вестник, телефона само звъни, неможех и да отговарям вече, само шепнех (по това разбраха мойте хора, че времето наближава), обаче след още 30 мин, стана 8см, спукаха водата, егати облекчението почувствах.
Време е:
Докторката:
- Айде миличка, ставай.
- Немога да се помръдна!
-Можеш, всяка става!
- Е, аз съм първата, дето не става.

Станах, влязох в родилна зала, качих се и легнах.
Останалото стана за няколко минути. На 3 напън -и госпожица Никол хвръкна като тапа от шампанско. Чух плача й и нищо вече нямаше значение за мен. Даже не питам какво е, зарадвах се, че е жива и здрава, пък и знаех вътрешно, че е момче, не защото държах да е момче, ами щото си го наричах ТОЙ, без да влагам нищо. Тайничко мъжа ми искаше момиче, въпреки че се радваше и си мислеше че ще е момче.

Викам: - То раждането не било страшно бе, малко ония скапани контракции, ама сега - не. Свърши се!
Лекарката: - Мила, имаш момиченце, едно прекрасно момиченце!
Аз: - Така ли, мъжа ми ще умре от кеф! Боже, колко съм щастлива!

Мина и това, лежа аз 5 дена, всяка нощ плача, че искам в къщи.
Мъжа ми се обажда посреднощ, да ми каже че му е скучно и му липсвам, а, аз рева като магаре и чакам да дойде съботата.
Да, ама не.
В събота не било хубаво време за изписване, свекър ми решава неделя, в събота други неща се правели.
Леле, още 1 ден. Сама в стая, само с 1 телевизор - не издържах.
Айде тръгнах по коридорите, та се запознах с други майки. Те се раздвижват  след секцио - аз с тях.

Дойде и неделята. Идват мойте хора, чакат, обличат Никол, всичко е готово, САМО ЧЕ НИКОЙ НЕ МИ Е ВИЖДАЛ ДРЕХИТЕ С КОИТО ДОЙДОХ. Мъжа ми ми донесе 1 секси блузка и готините ми дънки, няма на камерата един ден детето да види майка си с широки смотани дрехи или нощница, АМА какво да обуя. Влизам да се обличам, блузката ми готина, ама прозрачна, а сутиена ми го нема. Дънките с малко напън закопчах ги.
Викам: - Намерете ми сутиена и маратонките, дрехите не ме интересуват.
Сестрата: Няма ги, ти къде ги съблече? Освен да ти дам моя сутиен

Мойте хора: - Ами ние си вземаме детето и си тръгваме, ти като нямаш дрехи, ще дойдем друг ден да те вземем  
- Аз няма да стоя тук повече, няма да си тръгвате без мене, тука ще си умра. Само посмейте да тръгнете - аз тръгвам с джапанките.

На мъжа ми сестра му ми даде едно елече та облякох над блузата (може да ме видите на снимките ни, в първия ни албум долу) и тъкмо влязох да си взема довиждане и намериха ми дрехите, в някакъв кашон, та после ги прах 3 пъти, преди да ги облека. Айде нали всичко свърши, ПЪК И НЕ МЕ ОСТАВИХА ТАМ .

Та така с тая история. Доста е дълга, ама ми беше интерестно да я споделя с вас!
За тези които дочакаха да я прочетат, благодаря!

На мене постоянно ми казваха момиченце и момиченце. И добре - таткото в чужбина и той си знае момиченце. Ражда се Виктор, аз му се обаждам на таткото по тел. и му викам родих. Ама не се сещам да му кажа, че не е момиче. И той разгласил на всички - Виктория се роди   И се обажда на майка си и тя му вика честит син   Как син бе, вика моя, Виктория. И я праща веднага в болницата да пита, вместо да лъже  
То и аз като ми казаха момче, не бях много сигурна. Чак когато отидох да го видя в кувьоза след 3-4 дни лекарката му махна памперса, за да видя "документите".

Айде и аз да се отчета  
Лора е най-повръщаното бебе   и се отлежах в болницата от декември 2003 до февруари 2004 - обезводняване, системи... Лекарят ми реши за да няма издънки да вляза седмица преди секциото за да ми пуснат изследвания. А аз със кеф си влизах в болницата, като втори дом ми беше. Станахме рода с персонала - 7 ет. МД София.
Ден преди да родя сестра ми трябва да се прибира с дъщеря си в България. Живее в Португалия. Вечерта не сме спали и само щракахме смс.
Бях казала на мъж ми никакво казване на никой кога и как ще раждам.
Само сестра ми се усети, като и казах да дойдат да се видим направо от летището.
Самолета закъснява и вече към 23.00 сестра ми казва, че иска да дойдат до болницата за да ме види.
Майка, милата пак не вдява и я пита, ама защо, нали утре ще идем като се наспите.
Сестра ми пък на свой ред - абе искам да я видим, все пак сме на Българска земя.
Идват наште в 24.00 а аз като кримка слизам във приемно за да изляза.
А от там сънен пазач, като ме видя ми вика - да викам доктор - за приемане ли си. Не съм му казвам - аз съм от тук.
Идват - прегръщаме се - сестра ми ми пъха в ръката икона на Фатима и по-живо по-здраво.
Обаче майка се обажда и ми вика - кажи майко какво искаш да ти донесем утре. Какво ти се яде.
Спокойно бе майко, викам, като се наспите ще се чуем. И така....   Ще съкращавам, че да не се улея    Офф, като гледам се улях, ама айде като съм почнала....
Такааааа.....
Денят 07.07.2004г. Операцията ми е планувана за 10.30. Аз спокойна, наспала се. Мъж ми идва с вестник и си говорим. Влиза акушерката 9.45 и ми вика - бързо, тръгваме. Взели са ни залата, има спешно секцио - ти си в друга зала. Аз скачам, и поглеждам мъж ми - а-ха..... Спокойно бе човек, сега няма на теб да даваме помощ - горкия все беше прибледнял.
Операцията - оперираха ме тандемът Доц.Маринов и Д-р Манчев. И като се почна един смях, едно бъзикане, не усетих нищо....
Д-р Манчев почна да се обзалага с мен. Вика това бебе е 3.800. Ако позная к`во даваш. Връщам му - к`вото кажеш. Той - кебапчета и бира.
Тц... бебе Лора 3.400 и 50 см. Викам Манчев губиш....
После почват да ме шият и пак Манчев се изцепва - шефе к`во ще кажеш да махнем матката и поглежда над чаршафа каква ще ми е реакцията. И все в този дух бъзици на мой гръб.

  Стига Ви толкова, че едва ли ще имате търпение да го изчетете.
На четящите това последно изречение -  черпя и  .

Oлееееееее ама тая тема е страхотна. Ние имаме с моята бебка още няколко месеца до раждане, но е много хубаво като има толкова мами да сподеят веселите моменти от раждането. На всички ни е притеснено и мисля че идеята за тази тема е много сполучлива     Браво Боо
А колкото до мен - смях се с глас на постингите и все още се смея      Дано всички се разпишем след раждането тук. Благодаря ви момичета че ни вдъхвате кураж

Да, опитите за "вкарване" на татковците в болницата също си ги бива, затова ето направо линк към скорошната тема (макар тя да си е сериозна съвсем) на Слънчоглед за начините, таткото да те посещава в Шейново по-специално:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=16133

На вниманието на МАМ@

Здравей, моето име е Цвета и живот и здаве ще раждам при доктор Манчев от Майчин Дом. Засега май ще бъде нормално раждане, но ще видим. МОля ми кажи няколко думи за доктор Манчев като специалист и човек, защтото съм многоооо притеснена, а термина ми е на 18.02.

благодаря ти предварително

   
Оф ще умра от смях значи с вас... не мога да се отлепя от стола

При мен такива смешки не е имало ....освен, че доктора опериращ ме не спря да ме разпитва за дигиталния апарат(колко струва, какви опции има и т.н.), който мъжът ми успя да пробута на една акушерка да снима раждането, а аз с треперещи и тракащи зъби отговарях като на изпит. после пък другият опериращ лекар почна да разправя някви перверзий, а аз не мога да се разсмея и се чудя, така както ми е отворен корема какво ли ще стане ако случайно се разхиля...

Здравей Цвети,
за Д-р Манчев само хубави думи мога да кажа  
Никакви оплаквания, при него е купон винаги, в добрия смисъл   Ще те предразположи, ще се помайтапи, абе не е дърво. Като се качиш на 7 ет. само неговия глас се чува.
Като специалист - също - нямам никакви оплаквания  
Не се притеснявай, бъди спокойна, желая ти едно хубаво и здраво бебче    
И ще чакам да се похвалиш  

Мам@, благодаря ти за добрите думи! Дай боже и с мен да се отнесе добре и всичко да мине възможно най-бързо и най-леко!

Много се притеснявам, да знаеш. А ти си раждала секцио при него, така ли, а по твое желание или по медицински причини?

А какво е твоето мнение относно секцио по желание и нормално раждане ( с упойка, разбира се).

Ще се радвам много ако пак ми отговориш.
Цвета

Ще ти пиша на ЛС, да не разводняваме темата, а ако имаш въпроси ти ми пиши на ЛС  

При раждането се появи усложнение- остана част от плацентата. Върнаха ме за ревизия и си беше доста напечено. Лекарят се беше притеснил и поизпотил. Като ме заши отново, взе да ми мери пулса, а аз, понеже не разбирах сериозността на ситуацията, го попитах:"Жива ли съм още?"
Е, това му оправи настроението и каза: Щом се шегуваш....

аз като влязох да раждам беше сутринта,а бях яла вечерта и през цялото време питах няма ли да ми дадат да хапна че ще умра от глад.а те се смеят и викат"е ти щом мислиш за ядене,значи не те боли".като родих в 17х веднага се обадих на мъжа ми да ми съобщя и да ми донесе мнооооого неща за ядене.
като ме изписваха се скарах с доста бащи дето нахлуваха в стаята да снимат как обличат бебоците им акушерките,а там трябваше да се преоблеча и аз.верно че доста народ ме видя гола докато родих и бях в болницата ама......реших че вече се свърши с показването.

Мили момичета, още не съм прочела всичките ви истории, защото нямам търпение и аз да се включа в тази готина тема.
Една нощ, 22 дена преди термина, се събуждам аз със странна, отдавна забравена от цикъла мокрота между краката. Странно, но въобще не се стряскам. Спокойничко запалвам лампата, побутвам нищо неподозиращия татко и му викам: "Айде, почна се"
"Да бе да", в просъница мърмори той, убеден че отново не мога да заспя от киселини и си търся компания.
"Абе, човек, водити ми изтичат!", казвам.
И като скочи този ми ти мъж: "Как? Къде? Ама...?!?" Вече разсънен, заключава с известна надежда: "Глупости, въобразяваш си."
Тогава се налага да застана по средата на стаята, да се разкрача и да демонстрирам по най-безусловния начин водопада, случващ се в разстоянието между мен и паркета.
Доказала сериозността на положението, се обаждам на родителите ми. Там също настъпва цирков хаос и баща ми предлага той да се обади на моята гинеколожка, за да отиде да я вземе, и всички ние да се срещнем пред болницата. Хубаво, ама след 1 мин. звъни татко ми и опитвайки се да сдържа максимално ужаса си ми съобщава: "Докторката е в чужбина!"
Час по-късно седя разкрачена пред дежурната акушерка в болница Лозенец, която ми съобщава, че ще ми прави клизма. Зная много добре, че така е редно, но нямам грам представа що е то клизма... Е, разбрах.
След още час домашните, оклюмали, потеглят всеки кой откъде е, а много бременната и малко раждаща (само 3 см разкритие) тяхна роднина свива гнездо в болничното си легло в предродилна зала.
Охилена до уши, щастлива от онова, което предстои, благодаря почти през 35 секунди на сестрите и докторката, които ме наобикалят и обгрижват. Накрая, изтощена от благодарности, приспана от апарата до лявото ми ухо, отчитащ тоновете на бебо, заспивам.
Идва в средата на нощта друга родилка. Мило, хубаво момиче. И явно страшно суеверно. Пита ме: "Ти направи ли онова с яйцето?"
"Моля?!?" - почудата ми е огромна. Това да не е кодово название за някакво изследване, което съм пропуснала?
Оказва се, че за лесно раждане се правело нещо от типа на триумфално мътене на яйце. Хм, не съм чак толкова суеверна. Но "колежката" е направо ужасена! "Имаш време - вика. - Извикай мъжа ти да ти донесе едно яйце, аз ще ти кажа какво да правиш." Поглеждам часовника - към 3 и половина сутринта. Само си представям как се обаждам на любимия, и без това напълнил вече сигурно гащите от страх, и му викам - донеси едно яйце, че не искам да се мъча.
Правя се, че не съм я чула и заспивам отново.
На сутринта събитията се развиват главоломно. Включват ме в система, за да ускорят контракциите. Първоначалното им засилване ме прави страшно щастлива, но това е, защото не зная какви адски болки предстоят. При второто раждане на всяка цена ще прескоча това радостно очакване на тия мили болки.
Та почват вече болките, ама не се шегуват. А екипът около мен се утроил. В тази болница няма много родилки, но затова пък екипът е страхотен и наистина загрижен. Въртят се хората около мен, опитват да върнат предишната налудничава усмивка, ама нъц. Вече си боли яко. Направо място не мога да си намеря. В лудницата на тези контракции започвам, с едва-едва събран от изтощение глас, да стена: "Помогнетеее, помогнете миииии". А те хората това правят и нищо друго - помагат ми. Но аз пак: "Помогнетее, моля, помогнетееее." Срам!
Самото раждане започва. С два три, придружени от страховити изръмжавания от моя страна, напъна "изгонвам" плода. Лекарят и другите са много доволни, хвалят ме, че съм напъвала мъжки.
И тъкмо се успокоявам, видяла вече свойто бебче, на върха на най-истинското щастие, казвам си: Вече от нищо не може да ме е страх. Нищо не може да боли повече!
Не може ли?!? Не може, значи! На ти шевове, при това без упойка, както си родих цялото бебче. Е, за тоя срам вече няма какво да ви разправям. Чуха ме от Лозенец чак в Шейново.
Но всичко това беше толкова прекрасно, че още утре бих го повторила отново!
Целувки на всички малки същества и да са ни живи и здрави! А ние - силни и мъдри, за да си ги гледаме!

Извинявам се, че не е по темата, но mili .....  не бива да те е срам. Това си е инквизиция.  Възмутително е как лекари прилагат такива практики в 21 век. Стотинки от упойка ли пестят, или им доставя накакво удоволствие да шият без упойка!?!?
И в поликлиниките същото - вадят нокът без упойка, шият без упойка.... Слава богу не ми се е случвала, но такъв лекар така ще го светна в муцуната, че да ме запомни! Егати простотията!    

И аз така мисля, но има майки, които не искат упойки. И никак не са малко.........

Воо,откъде все ти хрумват такива теми???

Но да взема и аз да разкажа!
Първия път:
  Термина ми-13.10.2002. Предната седмица-празници на Била-супер намаления и идеална възможност за разходки.Три поредни дни -пеш до нас до Била и обратно(става въпрос за разстоянието от крайните блокове в Младост 4 до Била младост 3). НА третия ден явно бебо му дойде много и реши да провери какво става. По обяд в Била,на опашката на бърза каса с един дядка с пълна количка пред нас получих първата контракция.До вечерта започнаха да зачестяват ама не бяха през еднакъв интервал. Обаждам се на лекарката към осем и й обяснявам. Тя ми каза да се поразходя, да погледам ТВ и като стант контракциите през 7 мин да тръгвам. Аз гледам мъжа и викам" ми като нямаме никави пари в къщи,а може да трябват?" Решихме да се поразходим до Фантастико-15 мин път. Натам взе да ръми. Изтеглихме пари и аз като си харесах едни пасти-4 бр си купих. Кой да ми каже че преди раждане не трябва да се яде. Е не ме хвана после упойката и си повърнах пастите,ама...До нас контракжиите станаха на 5 мин, ама как да си зарежа пастите? Хапнах си ги и към 23 и нещо тръгнахме към Шейново. Пред вратата ни засичат комшиите.Като разбра комшииката накъде сме тръгнали извади един шоколад-за да имам сили за раждането.В таксито изядох и него. Пристигам в Шейново-прие  ме една акушерка и след малко някакъв лекар,който говореше като пиян. Направо си глътнах граматиката. После се оказа че човека бил арабин (Мишел Шойоб). Пристигнала съм с 5 см разкритие и контракции на 3 мин. КАто станах от магарето водите изтекоха. Качиха ме за клизма. Отивам в тоалетната и като се почна едно напъване-викам си, бе аз днес съм ходила по голяма нужда отде тоя запек? Излязох някак си от тоалетната( забравих да кажа че се клякаше и не ме питайте как кляках и как ставах) и някаква акушерка ме пита наколко пъти съм изходила клизмата.Казах й че само веднъж-тя ме върна за втори път и тогава вече изпаднах в ужас-потече кръв. КАто се върнах втория път й казах тя ми разправя да не драматизирам, че това били водите! Друга акушерка ме заведе в предродилна и преди да ми сложи апаратите реши да провери разкритието. Като погледна и се шашна вика"Ставай главата се вижда." Аз пък " Ма аз току що легнах!" Отиваме в родилна и при третия напън бебето излезе. После разбрах от лекарката ми че заради клизмата започнали напъни за изгонване на плода и затова така бързо съм родила и с толкова вътрешни разкъсвания.
През това време таткото виси на долния етаж и чака новини. Минал някакъв лекар и обещал да провери. После се върнал и му казал че има момиче. Таткото разпространил на всички и след малко аз като се освестих и му звъннах да го поздравя за сина.Той милия се ошашка. Айде втори път звънка на роднините (в три през нощта). После на изписването не искаше да донесе нищо за персонала, задето са го излъгали.
На изписването пък ми донесли лятна рокля и маратонки, ама забравили чорапи. Е бях си взела едни мъжки за в болницата да не ми мръзнат краката и с тях си тръгнах.
 
Второ раждане:
10 дни преди термина мизтича запушалката.Обаждам се да питам лекарката да тръгвам ли за болницата.Тя" още не. Ако изтекат водите тогава.Или контракциите...бе ти си знаеш"
Звъннах на мъжа да се прибира че нищо не се знае. До вечерта няма кой знае какво развитие и аз решавам да си помогна.Айде на разходка до Хит-а. Там малкия почна да се тръшка за нещо, аз го вдигам а една лелка ми вика:"не го дигай бе момиче,ще вземе да родиш!" А аз" Ми аз точно това искам". Този път нищо не си купих за ядене-змаех си от предния път. Към 23 и нещо вече ми се регулираха контракциите (след катомалкия ме ядоса няколко пъти) и тръгнахме към болницата. Пред Университета ни засече някакъв бакшиш.та замалко мъжами да слезе да го набие,добре че бързаме за раждането. Покрай самото раждане нищо особено. Освен че докторката изпадна в потрес като видя какъв вътрешен шев имам.Като разбра кой ми го е правил се успокои! Бебката се роди за няма и 20 мин. А доктора който я прегледа ми се базика, че била великан,че даже даже била и доносена.
 Мина визитацията-ще ме изписват. Звяъня в къщи( някъде към 11 сутринта) да идват да ме взимат,а мъжа ми: " Ми ние още спим!" Поразбързали се та пристигнаха навреме.За изписването съм приготвила всичко предварително,е мъжа ми забравил да ми донесе яке,ама и без него се оправих...Затова пък акушерките сгафиха. Вечерта преди аз да родя се родило 6-килограмовото бебе. Тъкмо да ни преобличат бебетата и пристигат от Скат да снимат бебето.Акушерката ни заряза и хукна да води ония да снимат бебто. А то вече време за кърмене,никой не слиза да ни изпише. След 15-ина мин слезе друга да преоблича бебетата. То народ наднича през вратите-ужас. Таткото не донесъл нищо за персонала. Оная му тикна бебето в ръцете и изчезна. КАто се прибрахме в къщи се оказа, че е забравила да ни даде документите за изписването, та таткото се върна пак до болницата.
МАй доста дълго стана,но се надявам да не съм досадила прекалено много!

Аз се сетих още нещо весело покрай изписването   . Като ми приготвял дрехите за изписването, мъж ми се сетил да вземе "бременния" панталон (регулира се с ластик и може да се носи при всякакви габарити), но решил да вземе една по-секси блузка (вече му изглеждах едва ли не като манекенка - без тези 26 кг. от качени 39   ) - с разни дантелки, фльонги и голямо деколте и обувките с токчетата. Хи-хи, милият   , като ме видя опули едни очи  . В обувките не успях да вляза и си тръгнах с чехлите (добре, че на цвят отиваха на дрехите), а блузката не успях да закопчая и едната от акушерките успя да открие в багажа ми блузата с която ме приеха (освен, че беше цялата омачкана, вече ми стоеше като взета назаем от някой магазин "Гигант"   ). Абе, с 1 дума - картинка. Че и с едни дълги коси бях - в болницата все ме майтапеха, че с тия коси до под кръста и в странните нощници (всички ми бяха широки, но къси) приличам на някоя самодива .

Темата е страхотна! Действа развеселяващо и успокояващо за тези, които тепърва ще се сблъскват с подобни случки. Продължавайте в същия дух и не изоставяйте темата!

Хайде и аз да разкажа..
Терминът ми беше на 27.04.04 г. Лекарят ми каза ако до 04.05 не се случи нищо отиваш в болницата да те видят. Не се случва нищо и отивам. Тогава цяла седмица празници. Дежурният ме прегледа, прави ми 1,5 см разкритие и ме прати да си ходя. " До два - три дни ще трябва да почне" казва, ако не на -7.05  идваш пак (тогава пак той е дежурен). На 07.05 от притеснение ли незнам в 4 часа сутринта започват болки - слаби и на рядко. Тоалет, оправяне на къщата и т.н. Събуждам мъжо в седем и му казвам. Отиваме. Преглеждат ме. Всичко е наред. Може и да не раждаш днес.
-Още ли ще ми тежи тоя корем.
- Ако искаш да те приемем
-Ако няма да раждам - не
Пращат ме да се разхождам.
Връщам се около 10 часа в болницата и казвам, че се притеснявам, че много го преносвам. Приемат ме. Пускат ми апарата с тоновете.
-Това бебе много спи. Ще го вадим.
Спукват ми водите, аз се хиля.
- Ако до края си така усмяна, няма проблеми.
После клизма, разходка по коридорите и т.н.
Правят ми изкуствено някакво разкритие за да ме пуснат на системи. Аз пак се хиля и се бъзикаме с двете акушерки и един стажант (всичките бяха много мили).
След това система и ужасните болки, които са много на често, но разкритие йок. През 15 мин се обажда мъжа ми, майка ми, сестра ми и т.н. и чакат долу.
Изредиха се всички  доктори и акушерки да ме бъркат и да ми правят разкритие. Усмивката ми изчезна.
-   Абе ти си тясна и стегната като девственица. Какво си тренирала.
-   Нищо специално.
Най- накрая след много мъки, в родилната зала. Обясняват ми как да напъвам. Мъжът ми се обажда по ГСМ-а. Доктора вдига телефона и казва:
- А Петя ли, ами ей я тука май ще ражда. Чуваш ли я как вика.
Започва първия напън  и най-неочаквано стажантът с цялата си сила ми скача върху корема. Естествено нищо не напънах, а само се свих. Докато се освестя, втори напън и същата история. А всички крещят Напъвай, та напъвай. Тук не издържах и като си взех въздух:
- Ако още веднъж ми скочиш върху корема си мъртъв.
За момент всички се ошашавиха, а после смях.
- Аз искам само да ти помогна.
- Въобще не мога да напъвам от теб. Това огромно туловище как да го издържа с корема си.
- За първи път ми казват, че имам огромно туловище ( той беше слаб)
 Разбрахме се, че ще напъвам както трябва само ако не ме пипа. След два напъна Нина беше навън. В 18.05 часа
- О, какво блаженство. В рая ли съм.
Смях.
И тук започвам:
-Искам си телефона
- Спокойно твоята работа свърши, ама нашата не.
Носят ми телефона. Обаждам се на Тати. Мислех си че всичко е свършило. Грешка. От изкуственото разкритие и раждането резултатът е разкъсана шийка - около 20 шева вътрешни и 4 външни без упойка (не защото не съм искала). Опериха ми една лампа отдолу. Имах чувството, че и сливиците ми се виждат.
- Малко ще те позашием.
Това малко беше точно един час през който, свършиха конците и търсиха други, аз през пет минути питах кога ще свърши, а той още малко, още малко
- Това малко от 40 минути ми го разправяш. Ако си на мое място надали ще ти се видят малко. Това е по - зле от раждането.
- Ще видиш колко красива ще станеш отдолу. Виж как се старая. Усмихни ми се както когато преди да родиш.
Правя жалък опит за усмивка.
- Свърших.
О радост за душата ми.
- Още само малко външни шевове и съм готов.
- Е ти направо се оля. Да не си пишеш дипломата сега върху мен.
Точно в 19.05 часа свършихме. Тогава им преключваше и смяната. Благодарих им, че бяха толкова мили и любезни и с чувсво за хумор.
В 22 часа идва мъжа ми и кръсника ми да ме видят и да ми донесат нещо за хапване. Кръсникът ми вика:
- Ама ти защо имаш още корем.
Милия не е женен и няма деца.
На следващия ден мъжа ми със свекърва ми. Носят ми камерата да снимам бебето да го видят ( вътре не пускат да се влиза). Снимам и излизам. Гледат.
- Ау, че е космато - свекърва ми.
Като за край - имам най – ужасните, но и най-мили  и най-силно изживяни спомени от раждането си.
Дано не съм стреснала някой. Няма страшно. В крайна сметка всичко свършва и  след време си спомняш веселите неща.