Не мога да бъда непрекъснато с него, а така много искам. Това е човека, за който съм мечтала винаги. Имам си семейство. Не искам и не мога, въпреки проблемите да напусна семейството си. Семейството е свято и не може да се пренебрегва. Никога няма да забравя човека, който най-много обичам. Той ще бъде винаги в сърцето ми. Просто исках да споделя.
- Публикувана: 26 ян. 2007, 21:45 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2007, 20:15 ч.
Много го обичам
??????Поне за мен е малко объркващо всичко това,но дано всичко се оправи и се почувстваш по добре! 
Не мога да бъда непрекъснато с него, а така много искам. Това е човека, за който съм мечтала винаги. Имам си семейство. Не искам и не мога, въпреки проблемите да напусна семейството си. Семейството е свято и не може да се пренебрегва. Никога няма да забравя човека, който най-много обичам. Той ще бъде винаги в сърцето ми. Просто исках да споделя.
Хм, много са ти страстни чувствата. Харесва ми как мислиш. И аз на твое място бих постъпила така. Щом си държиш на семейството, няма смисъл да се разделяш с мъжа си. Още повече, че така копнеейки за другия си изграждаш идеален образ за него. Както навремето може би е било с мъжа ти преди да създадете семейство и да попаднете в рутината на брака. Носи си го в сърцето дори и пътищата ви да се разделят. Така винаги в момент на мъка ще можеш да си го викаш като скъпо споменче в съзнанието си. Аз самата съм изживявала нещо подобно преди време.
Хм, много са ти страстни чувствата. Харесва ми как мислиш. И аз на твое място бих постъпила така. Щом си държиш на семейството, няма смисъл да се разделяш с мъжа си. Още повече, че така копнеейки за другия си изграждаш идеален образ за него. Както навремето може би е било с мъжа ти преди да създадете семейство и да попаднете в рутината на брака. Носи си го в сърцето дори и пътищата ви да се разделят. Така винаги в момент на мъка ще можеш да си го викаш като скъпо споменче в съзнанието си. Аз самата съм изживявала нещо подобно преди време.
Идеализирането на невъзможната любов е нещо много често срещано. Почти винаги ако се събереш с него се оказва, че не е толкова прекрасно, колкото когато просто мечтаеш за него.
Аз пък съм се научила да не вярвам на халюциногена, наречен влюбване. Той те кара да мислиш и чувстваш какви ли не неща, които много скоро се изпаряват. Човек понякога така си въобразява и се самонавива, че не е истина...
Понеже всеки от нас има копнеж по идеалната любов с идеалния любим, винаги се стремим да вкараме текущата връзка в тази рамка на идеалност.
Аз пък не си представям да живея с един, а да мечтая за друг.
Много ме е срам ,но трябва да си призная че и аз обичам един мъж ,а съм омъжена за друг... 
Аз пък не си представям да живея с един, а да мечтая за друг. Ама всеки си е башка луд.
Аз не успях да се откажа и не съжалявам, че избрах по-трудния път.
И аз така.И,ако заобичам друг пак ще го направя.Ако човек не мисли сам за себе си,няма кой друг да го направи.
То и аз живе в същата заблуда. Никак не е лесно. Всяка вечер Той е в мислите и сънищата ми. Обичам го от 8 години, мислих си че като се омъжа ще го забравя, но не би Много искам да разбера дали и Той има останали чувсва за мен, но няма как. Ти мислиш ли , че мъжа на мечтите ти също мечтае за теб?
Много искам да разбера дали и Той има останали чувсва за мен, но няма как. Ти мислиш ли , че мъжа на мечтите ти също мечтае за теб? 
Аз пък не си представям да живея с един, а да мечтая за друг. Ама всеки си е башка луд.
Не е толкова страшно да обичаш някой друг.....постепенно отшумява..идват нови любови във живота и изместват старите-"женското сърце е голямо винаги има място за още един" 
..........а и авторката не е казала ,че не обича съпруга си-просто обича и друг...ама тоя другия ако живееш с него може да спреш да го обичаш,то отстрани нещата винаги са по-розави 
..........а и авторката не е казала ,че не обича съпруга си-просто обича и друг...ама тоя другия ако живееш с него може да спреш да го обичаш,то отстрани нещата винаги са по-розави