Дали господ ще ми прости?

  • 6 572
  • 52
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 869
Аз няма да те убеждавам за нищо. Всеки сам взима такива тежки решения.
Само ще ти кажа какво моята вече пораснала и "увредена" дъщеричка ми казва понякога прегръщайки ме силно - "Мамо, толкова се радвам, че не си ме оставила. Ти си най-добрата и най-милата майка на света."
Искам само да кажа,че не оставям детето си завинаги.Знам,че след време ще бъде с нас и това ми дава сили да продължа.Но и знам,че никога няма да чуя тези думи от моето дете..И това ме съсипва.Казвате да не вярвам на лекарите,но моята интуиция ми казва същото-малко е вероятно детенцето ми да проговори някога Cry

# 31
  • Мнения: 450
ela79, каквото решиш - ти знаеш най-добре.Цяла нощ мислих и... незнам,наистина, вие си знаете най-добре  bouquet
Един съвет:черпи мед.сестри,санитарките-бонбонки,кафенца... малки души са и си искат,но очакват сами да се сетим ... та да обръщат по-голямо внимание на слънчицето ви Hug

# 32
  • Мнения: 498
ela79 още вчера прочетох, но не можах да намеря думите, които искам да ти напиша.

Ти си една много силна жена и вярвам, че ще вземеш най-доброто за Вас решение. Само едно искам да ти кажа - Вярвай и ти! Вярвай, че всичко ще се оправи!

Аз изгубих своето детенце. Роди се с увреждане, лекарите не успяха да помогнат. "Живя" на командно дишане 53 дни. Усещах, че лекарите са я отписали, но аз вярвах. Казваха ми, че след толкова дълго апаратно дишане уврежданията вече са много повече, отколкото в началото, но аз вярвах, че искам да се боря с всички увреждания. Господ реши, че не съм достатъчно силна да се грижа за болно детенце и ми го отне. Знам обаче, че ако беше решил да живее щяхме да се борим заедно.

Не гледай на това оставяне на детенцето като за загуба. Даже и никога да не го чуеш да говори, да не ти се усмихне или да не се затича към теб, винаги можеш да го прегърнеш силно и това да ти даде сили да продължиш.

# 33
  • София
  • Мнения: 1 941
Ела79, ще ти разкажа частица от моя живот... Моето малко момиченце преди да почине беше в кома... и единствено аз като я галех целувах и прегръщах, пулсът и се повишаваше, тя ме усещаше. Усещаше своята майчица, независимо, че не отвори очи и не ме видя никога повече, но съм сигурна, че знаеше, че аз съм там... до нея.  Cry Лекарите казваха, че ако оживее има 99% вероятност да бъде увредена. Тогава и миг колебание нямах, че искам да живее. Същото така в момента нямах ясна представа каква ще бъде, ако беше останала жива и какво ни очакваше нас. Казвах си само да оправи, нищо друго не ми трябва, всичко ще направя.... И сега не съм престанала да мисля по този начин, защото ми липсва неописуемо много и съм сигурна, че щях да и дам цялата си любов и грижи, само да беше останала при мен. Но аз никога няма да разбера какъв щеше да е животът й... и моят също. Сигурно щеше да е в страдание и затова Господ е пожела да я спаси от мъките й. Но мен ме подложи на изпитание до края на моя живот.

А теб те подлага на друго изпитание... Всеки трябва да си носи кръста. Но както вече казах и да го оставиш в дом няма да ти е по-леко. Сигурно това също е част от изпитанието. Но в едно съм сигурна, бъди с детето си колкото може повече. Майчината любов ще му е нужна повече от всичко.

Нямам идея какво е да се гледа увредено дете и се моля да не ми се налага Praynig Само ти знаеш какво ти е, а също и други майчици като теб. Никому не пожелавам да се налага да вземе подобно решение Praynig

# 34
  • Мнения: 2 567
Аз няма да те убеждавам за нищо. Всеки сам взима такива тежки решения.
Само ще ти кажа какво моята вече пораснала и "увредена" дъщеричка ми казва понякога прегръщайки ме силно - "Мамо, толкова се радвам, че не си ме оставила. Ти си най-добрата и най-милата майка на света."
Искам само да кажа,че не оставям детето си завинаги.Знам,че след време ще бъде с нас и това ми дава сили да продължа.Но и знам,че никога няма да чуя тези думи от моето дете..И това ме съсипва.Казвате да не вярвам на лекарите,но моята интуиция ми казва същото-малко е вероятно детенцето ми да проговори някога Cry

Ще се моля за твоето сладко детенце. Не губи вяра и вярвай винаги в чудеса.
Тези мъници са големи борци и затова никога не знаеш как ще те изненадат. Не едно дете с тежка диагноза е опровергало лекарските прогнози.
Бъди силна и се грижи и обичай това мъничко същество, защото не лекарите, а точно това, което ти му даваш ще му дава сили да се бори.
А обичта си и признателността си, децата ни не изказват само с думи  Peace

Знам, че си в труден момент и не искам да мислиш, че те съдя  Hug
Много се радвам, че не го оставяте за винаги. Наистина тези дечица имат много по -големи шансове, когато са при семействата си оградени с любов.

# 35
  • София - Варна - Бургас
  • Мнения: 4 107
 - Не мога да кажа нищо, освен да цитирам САБИНА:

 "Никой няма правото да те съди за решението ти - само ти си знаеш какво е в душата ти"

Но знай, дори и да не говори, то чувства когато ти-неговата неповторима майка е до него и го обгръща с Аурата си.
 - Не си налагай чувство на вина, приеми го като голямо изпитание, решението е твое, но дори и да решиш да го оставиш, не преставай да го посещаваш - то има нужда от твоята прегръдка и любов, то ще копнее поне веднъж в седмицата да си при него.  Hug

# 36
  • Мнения: 1 369
Мила Ели!
Не мога да си представя кошмарния момент, който преживяваш. Моето бебенце сега трябваше да бъде точно толкова голямо,колкото твоето. Но то се роди мъртво. Прекалено дълго се забавиха,за да го извадят. Бяха се опитали да го реанимират,но беше твърде късно. Не можа да проплаче,не можа да поеме глътка въздух-беше се задушило фатално вътре в мен. Аз нямах избор-просто ми казаха-детето ти е мъртво. Трябваше да се примиря със съдбата си-своята и на детето си. Всички ми казват колко съм силна,задето съм намерила сили да продължа напред живота си. Но снощи прочетох твоята тема и дълбоко се замислих. Ако бяха извадили детето ми час-два по-рано,можеше и да е живо. Но колко щеше да е увредено,вследствие дългото страдание в мен,никога няма да разбера. Замислих се,че и аз можеше да бъда в твоето положение. Може би детето ми никога нямаше да бъде като другите деца... Не знам как щях да преживея това. Не знам дали щях да бъда истински силна,за да се справя. Не знам какво решение бих взела,ако бях на твое място. Най-доброто за детето... Може би наистина най-доброто е да бъде под непрекъснато наблюдение. Но ... е това е ужасно да се каже...но живеем в България,където грижите за тези деца са под всякаква критика. В тези заведения децата още толкова изостават поради лошите грижи за тях. Когато бях студентка,имаше един случай,който никога няма да забравя. Едно момиченце на около 2 годинки,красиво като картинка. Бяха го оставили родителите му в дом,защото им казали,че детето има нелечимо заболяване. На 2 годинки дори не е можело да ходи. В един момент се разболяло/някакво банално заболяване/ и от дома го изпратили в болница. Оказало се,че всъщност заболяването на детето далеч не е нелечимо,че даже го бяха и излекували. За няколкото месеца престой в болницата детето беше проходило,започнало да изговаря думички и да се развива съвсем нормално. Беше вече абсолютно здраво,а не го пускаха обратно в дома,защото там щеше да продължи да изостава поради липса на внимание,грижи и любов към него... Държаха го в болницата,където го гледаха много добре и се грижеха за него-доктори,сестри и майките на болните дечица в околните стаи. Казаха,че ще го дадат за осиновяване. Дано е намерило своя дом и сега да е щастлива малка госпожица... Praynig Praynig Praynig Не знам защо го разказах това. Просто си го спомних снощи.
 Та така,миличка,изборът е само твой...Толкова е тежко,дори не мога да кажа,че разбирам как се чувстваш. Трябва да си много силна,истински силна. И все пак-не го изоставяй...дори да го дадеш там,ходи при него,давай му любовта си,то,макар и болничко,сигурно ще я усети... И ако видиш,че нещо не е наред с грижите там, вземи си го обратно. Никой не може да се грижи за едно дете по-добре от собствената му майка. Никой не може да го обича така,както майката... А на това...толкова красиво момченце...ти си майката...
 Прегръщам те,мила,и вярвам,че ще постъпиш по най-правилния начин.
  Praynig Praynig Praynig

# 37
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 476
Ако мислиш да си го прибереш после, защо изобщо го оставяш?
Кой ти е казал, че точно в дом ще получи грижи и наблюдение?
Моето дете не можеше да се храни само поради цепнатина на небцето.
9 месеца е хранено през тръбичка в стомахчето. На пръв поглед изглежда, че се нуждае от болница през това време, но не е така. Направихме всичко възможно да си го гледаме у дома, научих се сама да поставям сондичката.
После му направиха операция, но сега не иска да говори. Няма точно обяснение защо.
Лекарите в много случаи са безсилни, а в други - неграмотни, но не си признават, което е много по-лошо.
Къде бяхте, кои лекари ви наговориха тези неща?
При нашата логопедка има детенце с хидроцефалия на 2 год и нещо, и проговаря, показва на картинка и казва думичката.
Познавам много деца с ДЦП, които напредват, трудно, но напредват.
Ранната възраст е най-ценна за рехабилитация.
Отиди в клиниката в Красна поляна, запиши го там на рехабилитация, научи се ти да правиш масажа, не е толкова трудно.

Имаш 2 избора - или го оставяш и забравяш, и не мислиш какво е станало, защото няма да стане нищо хубаво, или си го оставяш у вас и се учиш да правиш каквото трябва.
Никой няма да го прави по-добре от теб, това трябва да ти е ясно.
Много мами ежедневно се учат и се борят за децата си и техните деца напредват.
Ако мислиш, че нямаш сили, остави го, но не ходи там, само ще се разстройваш.

# 38
  • Мнения: 5 616
Мила, направо се разплаках, когато прочетох темата. Решението е много тежко и трябва да го вземеш сама, защото ти ще носиш товара от него, независимо какво е. И в двата случая кръста ти е неимоверно тежък.
Ако искаш, свържи се с Искрица Надежда на лични. Като четох, се сетих за нейния случай. Детенцето й се роди с доста тежки увреждания и му даваха 2 месеца живот. На нея също й бяха казали да го остави в дом. Калоянчо още е жив и е невероятно слънчице, а лекарите признават, че ако го е оставила в дом след раждането, може би нямаше да оцелее.
Кураж ти желая и те прегръщам силно! Hug

# 39
  • Мнения: 135
Ти като майка би взела най доброто решение. Моята Леля имаще подобен проблем със бебето но във София има център намирасе на Красна поляна. Всеки ден водехме бебчо и вечер я прибирахме много време. Все ни казваха че може да не проходи и проговори. Но леля беше упорита сама във къши и правеще назначените от докторите масажи и опражнения. Бавно със годините детето се излекува. Сега е на 7г. И е гимнастичка. Пожелавам ти успех бъди силна.

# 40
  • София
  • Мнения: 213
Мили4ка мамо, много трудно решение ти се е наложило да вземеш. Искам само да ти разкажа как при престоя ми с моя син в Пирогов имаше една стая с деца от медико-социални домове. Бяха ги оставили буквално на произвола, едно след операция си изтръгна само системите и никои не му обърна внимание, независимо че ние ги викахме. Дори не мога да си представя какво ти е ! Имаш ли партньор до себе си  и какво е неговото мнение? Господ да ти даде сили да вземеш Най-доброто решение и за теб и за детето.  Hug Praynig

# 41
  • Мнения: 3 914
Пиша като родител на дете с тежки увреждания,на пет години не ходи ,не говори ,НЕ ВИЖДА абсолютно нищо,роди се преждевременно ,беше на кислород,на фототерапия и ред други неща.Сега е с рядка вродена аномалия на очите,почти безнадеждно някога да види света, вентрикуломегалия на мозъка,принципно не особено тежка ,но по горе споменах какви са последствията.Обикалям държавите целогодишно,с цел да намеря някой да и даде поне светлинка в очичките,водя я къде ли не по невролози,рехабилитатори,логопеди,търся спонсори по медии,както и тук в този форум и знаеш ли-НЕ СЪЖАЛЯВАМ И ЗА ДЕН ПРЕКАРАН С НЕЯ,ТЯ СИ Е МОЕТО ПРЕКРАСНО ДЕТЕ,АЗ СЪМ СИ Я РОДИЛА ТАКАВА И Я ОБИЧАМ БЕЗКРАЙНО.Не искам да ти давам съвети,защото всеки сам преценява дали има сили да се бори ,но ти ставайки майка сигурно си била наясно ,че вече отговорностите са други,а на някой далеч по отговорни като на нас,родителите на деца с увреждания.Може би нямаш силата и затова е по добре да го оставиш в дом,защото такова дете се нуждае от силна майка,майка на която ще разчита денонощно ,а не такава която при всяка по тежка болест се чуди-*Абе дали да го върна в магазина и да си купя ново-здраво*
Извинете ме ,но никога няма да разбера как живеят спокойно родители изоставили децата си в дом,защото е по-лесно,и се питат *Дали Господ ще им прости*,а ти самата ще си простиш ли някога?.Ами ако ти беше на мястото на майката на Даринка,за която цяла България събираше средства за животоспасяващата операция,дали и тогава щеше да се откажеш А?
Сега ако искате ме нападнете ,но АЗ мога да говоря точно от името на РОДИТЕЛ НА УВРЕДЕНО ДЕТЕ ,повярвайте най -прекрасното в света, НО ЖИВЕЯ СПОКОЙНО И НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЗА НИЩО.
Моля майката която е пуснала темата да помисли ,защото някой ден може да се окаже ,че това дете е точно като другите ,но малко по -различно-НЕЙНОТО СИ

# 42
  • София
  • Мнения: 4 423
Viki i mama , поклон пред теб и пред всички други СИЛНИ МАМИ, възхищвам ви се от сърце и се моля Бог да ви дава още сили, защото знам, че ще изгрее слънчицето и при вас - малко по - бавно, но ще изгрее..... Hug  bouquet Hug  bouquet

# 43
  • Мнения: 2 232
Още от началото чета, но не намирам думи които да напиша....като цяло мнението ми се препокрива с това на Вики и мама, но пък всеки решава сам за себе си колко може да понесе(друг е въпросът кое в случая е по-лекото решение)...никой освен ти и мъжът до тебе няма да вземе окончателното решение...но по всичко което чета имам усещането, че то е взето.Пиша като родител на едно здраво(надявам се ) дете и едно с увреждане- увреждане което НЕ се лекува , (освен, че беше родено и в 8ми месец-1150гр. и беше два месеца в кувиоз в много тежко състояние) и повечето такива деца биват оставяни в домовете тук в България именно поради такива мнения на ,,специалисти", но в другите страни те се отглеждат като всички деца  при своите родители.И на мен ми беше подхвърлено това решение за домовете, но сърце не ми даде, щастлива съм че и всички близки около мен бяха на същото мнение и ме подкрепиха.Мога много да пиша , но не знам има ли смисъл...ако решението е взето.Наистина не сме при вас и не знаем каква е ситуацията, но детенцето явно до сега е било при вас отглеждано.
Имам един въпрос -Ако се е знаело от самото раждане за Хидроцефелията- защо не е оперирано и сложена клапа навреме?Можело е, още от самото начало да се почнат и масажи за стимулиране физическото му състояние.Още е много рано да се говори за ДЦП....С рехабилитация ( все още не е късно)може и да се избегне тази диагноза, но стига да има кой да се занимава и то серизно.Лично мое мнение, че никой не би направил повече от майката за детето си-да ще го хранят и прообуват може би, но всичко останало ???Едва ли някой ще търси специалисти които да му помогнат, да търсят начин да се постави клапа и т.н., да му се правят качествени рехабилитации...
Желая ти много сила, мъдрост и да вземеш най-правилното решение за Твоето дете!

Последна редакция: нд, 25 фев 2007, 23:36 от Deja Vu

# 44
  • Мнения: 3 591
Миличка, каквото и да решиш ние ще сме тук за да те подкрепим. Никой няма право да те съди или да ти дава съвети. Решението е само твое /ДА, само твое, дори бащата няма право да се намесва!/. Просто приеми, че правиш най-доброто за своето дете. Ако сърцето ти казва, че до мама ще му е най добре просто не случай никого а само сърцето си. Ако не си готова за това постъпи така както смяташ, че е най-добре за детенцето.
Но притесненията ти ме карат да мисля, че решението ти е несигурно, че си подтикната от лекари и близки. 


Специалната майка


... През тази година  100 000 жени ще станат майки на деца-инвалиди. Мислили ли сте някога - по какви какви критерии ще бъдат избрани тези майки?

  Аз си представям Бог, как той се рее над земята...

  Той внимателно наблюдава и диктува на своя Ангел какво да пише в огромната „Книга на Живота“:

"Науман, Лиза: Син, Ангел-Хранител: Матеас. Форстър, Уте: Дъщеря, Ангел-Хранитель: Сицилик. Болман, Карола: Близнаци, Ангел-Хранител ....М-м-м, дай ги на  Гералд. Той е свикнал с проклятията".

 Накрая Бог произнася едно име и казва смеейки се: „ На тази ще и дам дете-инвалид“. Ангелът полюбопитствал: „ Защо точно на нея, о Господи? Та тя е толкова щастлива!“ „Точно затова!“, - казал Бог. „ Мога ли дете-инвалид да дам на майка, която не познава смях и радост? Това би било ужасно!“

„ Но ще има ли тя необходимото търпение?“, - попита Ангела.

„ Аз не искам тя да бъде прекалено търпелива, иначе тя ще затъне в морето от самосъжаление и отчаяние. Когато първият шок и гняв утихнат, тя ще се справи превъзходно с всичко. Аз я наблюдавах днес. Тя е самостоятелна и независима, качества които се срещат толкова рядко, а са така необходими за майките. Разбираш ли, детето което ще и дам, ще живее в свой собствен свят, а тя ще трябва през цялото време да го кара да живее в нейния свят,  това няма да е лесно.“

„ Но, Господи, доколкото знам , тя дори не вярва в теб!“

Бог се засмя: „Няма нищо, това е поправимо! Не, тя е идеална! В нея има достатъчно егоизъм.“

Ангелът затаи дъх: „Егоизъм? Това добродетел ли е ?“

Богът кимна. „ Ако тя не се отделя понякога от детето, тя няма да издържи всичко това. Тази жена, която даря с такова дете, ще се нуждае от особена помощ. Тя още не знае, но на нея може да и се завижда. Тя никога няма да възприема произнесената от детето дума, като даденост. Първата крачка  - като нещо обикновено. Когато нейното дете произнесе за първи път: „Мама“, тя ще разбере, че е станало ЧУДО. Ако тя описва на сляпото си дете цъфналото дърво или залеза, тя ще го вижда така, както много малко хора могат да видят моето творение. На нея ще и бъде позволено да осъзнае всичко, което аз знам: Невежество, Ужас, Предразсъдъци, - и аз ще и разреша да се издигне над това. Тя никога няма да бъде сама. Аз винаги ще бъда до нея, всеки ден от живота и, всяка минута, защото тя изпълнява на земята моята работа толкова добре, все едно е тук, до мен!

 „ И кой ще бъде Ангел-Хранител на това дете?“, - Попита Ангела.

Бог се засмя: „Огледало ще е достатъчно.“

Общи условия

Активация на акаунт