Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 77 отговора
И по-точно как се чувстват дечицата, поне тези, които помнят България. Преди да се роди сина ми (1 г и 2 мес.) бях твърдо решена, че ще ходя на запад. Въпреки, че имам що годе добре платена работа и мъжа ми също. Но сега вече сякаш ме тресе шубето, не искам да рискувам. И някакво родолюбие като ме е прихванало. Как така детенцето ми няма да говори български или няма да знае "Питат ли ме дей зората". Вярно е, че зависи от мен дали ще го науча на тези неща, но някакси не е същото като да си е в България. Моля, споделете отношението или опита си по въпроса.
Благодаря ви.
Цитирай


Мнения: 3 612
Не се чувствам добре тук.
Не ми е хубаво, не ми е уютно, някак всичко ми е чуждо...а и нямам кой zнае какви приятели. Crying or Very sad
Аz съм иzрастнала в малък град и всяка лятна ваканция прекарвах с братовчедка ми на село тичайки по поляните под слънцето; играейки на народна топка и на криеница; ловейки пеперуди и плуване в блиzкия яzовир; карайки балканче (много пъти и падайки от него); хапване на банички със сирене и бухтички, които баба ми правеше сутрин zа zакуска...дори брането на царевица ми липсва...особено по пладне като се иzлягахме под трактора на сянка...
Още помня как мирише въzдухът там...
Къде ще ги види теzи неща детето ми, какво градско детство ще има? Crying or Very sad
Мъжът ми е съгласен да се преместим да живеем в БГ... и при първия удобен случай ще го направим.
Засега обаче ще пращаме детето лятото в БГ при баба и дядо. така поне и българският да му стане блиzък....
Цитирай

Германия

Мнения: 6 912
Цитат на: ренета
И по-точно как се чувстват дечицата, поне тези, които помнят България. Преди да се роди сина ми (1 г и 2 мес.) бях твърдо решена, че ще ходя на запад. Въпреки, че имам що годе добре платена работа и мъжа ми също. Но сега вече сякаш ме тресе шубето, не искам да рискувам. И някакво родолюбие като ме е прихванало. Как така детенцето ми няма да говори български или няма да знае "Питат ли ме дей зората". Вярно е, че зависи от мен дали ще го науча на тези неща, но някакси не е същото като да си е в България. Моля, споделете отношението или опита си по въпроса.
Благодаря ви.

То наистина от теб зависи на какво ще го научиш. Тукашните ни българчета нямат проблем с езика ( в градината си говорят немски, но у дома само на български), мисля, че има значение и в каква среда се движиш ти самата, има разлика все пак дали детето слуша българска реч по-често и от други българи или само от теб. Аз отсега съм се приготвила с български детски приказки и песни, а по-нататак ще си домъкна и книжките от БГ. Традициите вече съм ги пренесла на местна почва, така че ако имаш възможност да опознаеш света - не я пропускай, това ще обогати и детето ти.
Цитирай

На пода

Мнения: 4 399
Цитат на: arrows
Не се чувствам добре тук.
Не ми е хубаво, не ми е уютно, някак всичко ми е чуждо...а и нямам кой zнае какви приятели. Crying or Very sad
Аz съм иzрастнала в малък град и всяка лятна ваканция прекарвах с братовчедка ми на село тичайки по поляните под слънцето; играейки на народна топка и на криеница; ловейки пеперуди и плуване в блиzкия яzовир; карайки балканче (много пъти и падайки от него); хапване на банички със сирене и бухтички, които баба ми правеше сутрин zа zакуска...дори брането на царевица ми липсва...особено по пладне като се иzлягахме под трактора на сянка...
Още помня как мирише въzдухът там...
Къде ще ги види теzи неща детето ми, какво градско детство ще има? Crying or Very sad
Мъжът ми е съгласен да се преместим да живеем в БГ... и при първия удобен случай ще го направим.
Засега обаче ще пращаме детето лятото в БГ при баба и дядо. така поне и българският да му стане блиzък....


Мисля че това по което изпитваш носталгия е живота в малкия град или на село, а не непременно БГ. Ако се върнеш и заживееш в София, едва ли ще намериш всичко това от детството си. Мъжът ми например е израснал в едно немско село и е живял сред природата, тичал е по полетата, катерил се е по дърветата и е карал колело. А аз като дете на големия град, макар и в БГ съм имала много по-различно и 'цивилизовано' или урбанизирано детство.

КОнкретно на въпроса, чувствам се добре в чужбина. Ще излъжа ако кажа че винаги е било така. И аз си имах моя период на адаптиране, който трая няколко години, но в момента всичко това е минало. Нямам опит с деца и не знам те как приемат промяната, но ми се струва че твоето е още доста мъничко и няма да имаш особени проблеми. Все пак децата се адаптират по-бързо и лесно от нас. А що се отнася до родолюбието, много деца които живеят в БГ не знаят 'Питат ли ме дей зората'. Родолюбието се възпитава, то не расте по полетата на БГ.
Всичко това съвсем не означава че те агитирам да напускаш БГ. В крайна сметка най-голямо значение има как живееш в момента, как се чувстваш и дали ако заминеш в чужбина ще ти е по-добре. Познавам хора, които в чужбина живеят доста по-зле отколкото са живели в БГ и просто да им се чудиш какво дирят там. Тъй че е много важно и къде ще отидеш и с какво ще се занимаваш.
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
Аz път точно обратно на Ароус пживеех в голям град и сега съм на село. Не ми липсва иzобЩо лудницата на големия град.
Еинствените които ми липсват са моето семейство.
Много добре се чувствам тук. Мъжа ми не zнае оЩе еzика но децата ми ги уча на еzика и дъЩерята вввече си говори свободно.
Уча я на бългаски песнички, български пркаzки и книжки четем.
Както каzа ПепеляШка това zависи иzцяло от теб какво Ще научи детето ти от теб и мъжа ти.
Стига да се чувстваШ ти добре там самата, детето ти Ще се чувства съЩо дбре.
Цитирай
Ренета, тази тема в общи линии сме я дъвкали, дъвкали.., но все пак никой не може да ти каже ти как самата ще се чувстваш. Всеки ще ти представи неговата си гледна точка.
За децата не мога да направя съпоставка, защото и двете са родени тук, но се местим от време на време от едно място на друго и мога да ти кажа, че те първи свикват с новата обстановка....
Цитирай
Аз свикнах сравнително бързо - някъде за година и сега се чувствам в "свои" води. Б-я не ми липсва - ако случайно се замечтая за там, отиваме си за седмица, две и набързо ми минава носталгията. Blush  Very Happy Но всичко си е до човека. За картината, която описва Аролс в същност си мисля, че е в нашите идиализирани спомени......
Цитирай
И Вяра ти го е казала
Цитат
Родолюбието се възпитава, то не расте по полетата на БГ.
- всичко си зависи от тебе, и от това което искаш. Ако наистина не си убедена, че чужбина е за тебе ....ами по-добре тогава си остани в Б-я. Въпреки, че моят съвет ще е като на Пепеляшка
Цитат
ако имаш възможност да опознаеш света - не я пропускай, това ще обогати и детето ти.
 Very Happy
Целувки от нас и знай, че решението, което вземеш ще е най-доброто за вас Wink  Very Happy
Цитирай


Мнения: 945
Много труден въпрос си поставила... Аz zа себе си мога да кажа, че тук съм щастлива, zащото тук е моят дом. Тук работя, колегите си ме уважават, доволна съм от това, което получавам. И това ме кара да не се чуствам дискриминирана, а това е основата zа щастието.

Колкото до децата ти, не се притеснявай, те тук ще свикнат и поле ще са нещастни в БГ.

Но ти и мъжът ти... Дали вие ще сте щастливи? Ти каzваш, че и двамата имате хубава работа в БГ. Но не каzваш в кой бранш работите. Имай пред вид, че ако не е в сферата на техниката(програмисти, инжинер и т.н.), ще ви е много трудно да си намерите работа, която да отговаря на сегашното ви положение. А това е много подтискащо. Като пример ще дам едно приятелско семейство. Мъжът е zаемал в Украйна висока поzиция, zам шеф на консултанска фирма. Но тук той не може да си намери нормална работа, просто zащото не говори перфектно немски. Е, и аz да бях на мястото на някой шеф, не бих вzела като консултанат човек, който не говори добре еzика. Че как ще може той да води преговори с клиенти? За това преди да zарежете всичко и да почнете отначало, помисли си колко време ти трябва да научиш еzика, и би ли се примирила с една работа, в която почти нямаш иzгледи zа повишение.
Понякога си мислим, че парите са това, което ни прави щастливи, но не е така...
Цитирай

Bath, UK / Варна

Мнения: 1 581
Ами честно да си кажа - добре се чувствам. Като гледам Виктор - и той се чувства добре. Беше много важно да се съберем цялото семейство, направихме го и сега сме си много щастливи. Не че не ми липсва България, Варна, най-вече семействата и приятелите, но и тук намерихме приятели, българи също и се чувствам добре. Вече общуваме и с местните  Wink Може да са различни по манталитет и култура, но има и приятни хора сред тях.
Вкъщи винаги ще говорим български, говорим за България, обсъждаме новините. Имаме български книжки, гледаме български филмчета, наред с английските. Не знам дали ще го науча на "Питат ли ме де й зората", но той си е българче и ще го знае много добре.
Навсякъде има проблеми и от какво да се оплачем. Но да сме заедно цялото семейство и Виктор да е здрав - това ме прави щастлива.   Very Happy
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 049
Za moeto dete ne moga da kaza,no deteto na bratovtsedkata mi si se tsustva super tuk.Lipsva i samo dvora(ziveeha v edno malko gradtse v BG i imaha dvor) i priatelite,no s vremeto potsna da si namira i tuk priateli,vapreki tse e malka i ne razbira vsitsko oste.
Az ne se tsustvam dobre ,zastoto mi lipsva ludnitsata Laughing ,v Bg ziveeh v Sofia i sega sam v edno malko gradtse ,kadeto vsitski se poznavame i sme si omraznali vetse .............
No kato izklutsim tova i lipsata na mnogo priateli ne mi e tsak tolkova zle.
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 643
И българска ТВ се лови ако имаш мерак Wink
Иначе другите мамите са ти го казали. Познавам хора, на които много им тежи извън БГ и само негативните неща виждат навън. Има други които не искат и да чуят за БГ и с години не се прибират в родината си. Хора и нрави всякакви.
За детето най-малкият проблем е приспособяването. Моето дойде тук на 4 и половина години и много се притеснявах как ще се адаптира. Проблемът сега ми е да му избия от главата, че е англичанин (с баща му сме българи), но това с времето ще го преодолее. В зависимост от ситуацията казва, че е българин или англичанин, а понякога и двете. Баща му е смесен брак и до ден днешен не може да каже българин ли е или руснак. В някои моменти реагира като нашенец в други като руснак, но това не е лошо. "Гражданин на света" както казва един мой приятел Wink
Цитирай

Ottawa, Canada

Мнения: 2 452
Аз се чувствам много добре в "чужбина". Доста отдавна живея извън България, естествено, че понякога ми липсва атмосферата, в която съм израстнала, но като цяло, България (държавата) не ми липсва; напротив - радвам се, че детето ми няма да се сблъска с проблемите, които съществуват там. Това, което ми липсва е българщината, езика, миризмите в България, цветята (и тук има, но не е същото), хората.
Моето дете също е родено тук и е само половин българче, но според мен детето ви е най-малкия проблем. Те се адаптират изключително бързо.
Цитирай


Мнения: 10
Извинявам се ако разводнявам темата. И аз не зная какво искам да чуя от вас. Всеки човек е различен и различно понася промените и започването отначало. Относно професиите аз съм математичка  newsm77  , а мъжът ми - физик newsm78 . Знаем добре английски и си мисля, че с малко усилия бихме могли да си намерим добра работа. Относно връзката с България съм съгласна с вас, че от родителите зависи тя да не бъде прекъсната. Всъщност това важи и за всички останали неща, които определят светогледа на малкото същество.
Бъдете здрави и щастливи.
Цитирай


Мнения: 945
Какво и да решиш, пожелавам ти успех.

Ако решиш да ходиш в Чужбината, бих те посъветвала първо да отидеш там zа 2 месеца просто zа да огледаш положението какво е, как ще се справиш, колко са ти поzнанията по еzика и т. н. И ако още мислиш, че ти харесва... стягай куфарите и... bishop
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 77 отговора