Въпроси към мамите със секцио

Споко де - преживава се!    Аз даже 2 пъти го...  
Ами аз не ползвах никакви обезболяващи слад операцията и съжалявам за което   .
Питай Vivi, тя е ползвала някакви. Можеш да си вземеш седалгин-нео, ако имаш после главоболие!
Успех, късмет и стиснати всички палци за 22 от мен!    

спокойно не е страшно.
 обезболяващи също не съм взимала, лепенка си ти слагат те на раната, не я пипат 6 дена, на 6-тия ден почистват раната и ти махат конците(изобщо не боли) изписаха ме на 7-мия ден. За възтановяването няма какво да те лъжа боли много, най-вече в деня след операцията е ужасно- много  дърпат конците не можеш да ходиш, но на 4-тия ден всичко се оправя. 1 седмица след операцията все едно ен бях раждала нямах никакви проблеми и нищшо не ме болеше. След секциото първите 4 дена са най-гадни

Ще чуеш много и различни отзиви, но не се впрягай. Аз и двете ги родих секцио. Първото много ме болеше и трудно и бавно се възстанових. Второто пак болеше, но не го усещах така както при първото. По-бързо се възстанових. При първото ме изписаха на 10 ден, а конеца ми го махнаха на 15 ден, а при второто ме изписаха на 6 ден. А доктора ми каза, че второто секцио боли повече, и по-трудно се възстановяваш от първото. При мен беше обратното.Според мен си зависи колко килца си качила, къде ти е прага на болката, можеш ли да търпиш или не, и най вече нагласата.
 Относно обезболяващите - даваха ми аналгин, но аз си носех едни капки, хомеопатични, ама им забравих името. Те също ми помогнаха да се въстановя бързо.
Не съм носила лепенки или нещо друго.
 Изобщо не се впрягай, всичко ще мине и замине и ще забправиш.Дали ще си секцио или не все си боли по някакъв начин. Мисли си само за това как скоро ще видиш бебо, ще го гушкаш и целуваш.Само позитивни неща.
Леко и безпроблемно раждане ти желая.

Ами ти след операцията ще си с лепенка и чак като я махнеш окончателно, ще можеш да се пръскаш с Бивацин спрей. Иначе в болницата ще ти сменят превръзката и ще ти промиват раната. Ако искаш, купи си т.нар. "дишаща" лепенка, тя е и непромокаема и можеш да се къпеш с нея. Приблизителните й размери са 15/20 см. Купи си 2-3 бр.
Купи си и обезболяващи - аз пиех Аулин, казаха, че е безвреден за кърменето.
Изписаха ме на 5ти ден.
С обезболяващи няма да те боли много. Е, мен в началото ме боля, защото не пиех Аулина. Боли само когато ставаш от леглото - това е най-трудното. Като ходиш, също наболява, но не много. Аз имах дренаж и първите 2 дни ме изнервяше при ходене, ама пак повтарям - не приемах обезболяващи. Не е болка за умиране, нито е много силна, трае се. Ще ходиш бавничко, няма да ти се налага да търчиш.  
Най-важното е да ходиш изправена!!! За да не се получат сраствания в коремната област.
Всеки ден ще се чувстваш значително по-добре.
На 5-6 ден се чувствах отлично, нямаше вече болка.  

Това е от мен. Окуражаващото е - знаеш си датата на операцията и си подготвена психически; операцията трае около час и болка няма; щадяща е максимално за бебето (!); белегът от секциото вече не е грозен и огромен както едно време, а е около 20 см в пубисната област и не се вижда, ако си с бикини...  
Това се сещам...

Обезболяващи-не съм носила. Бях решила, че ще си искам, ако има нужда, но не се наложи. След излизане от упойка ми удариха един аналгин и повече не съм имала нужда.

Лепенки разни за раната-попитай в болницата, в която ще раждаш какви слагат, ако ползват такива, с които можеш да се къпеш, няма нужда да носиш.

На кой ден ви изписаха?-5 дни бях в болница, на 6-я ме изписаха.

Много ли болеше след операцията?-неприятни са първите 2 часа, когато имаш пясък на корема /не във всички болници слагат/, а и тогава обикновено си с обезболяващи. После, ако не мърдаш - не усещаш нищо. Първото ставане на мен не ми беше проблем, а бях много наплашена за него. Реално аз не усетих болка от разреза, там всичко ми беше изтръпнало, даже с ехограф ме гледаха точно върху раната и пак нищо не усетих. Болят контракциите, особено, когато кърмиш, но мисля, че е така и при нормалното. Хвалят свещичките на Профенид, ако все пак решиш.

Леко раждане и спокойно, болката от контракциите беше много по-силна, от колкото след секциото!
Успех и скоро да се похвалиш

Аз си бях накупила лепенки, но ги смених в аптеката после, защото от болницата ми сложиха техни - първата е водоустойчива, после са дишащи. Питай и ако, там където ще раждаш не слагат - по-добре ти си вземи много удобно е.
За обезболяващите - на мен ми сложиха само веднаж - трамал( точно след операцията). Другото което слагат е течен аналгин, когато поискаш, ама аз лично нямах нужда.
Доста бързо се възстанових, цаката му е да станеш възможно най-рано и да де раздвижваш,мен не ме болеше много - все едно си прекалил ужасно с коремните преси   . питай ако нещо точно те интересува

     
бе как 6 дни няма да ти я пипат, ами ако загнои раната...Божееееее, Деяна - къде ражда???

В МА конците се махат на 7-я ден и айде следва изписване, ако не възникнат проблеми обаче!
На 3 и 5 ден се прави нова превръзка!

Зъхи - сетих се още нещо:ако си алергична кън цитопласт, можеш да си носиш от тези антиалергичните(копринени) такива. Не вярвам да ти откажат да ти го слагат него!
Още веднъж - УСПЕХ!

Моята я сменяха всеки ден  

Много ви благодаря! А как е по-добре - с пълна или спинална упойка? Знам, че възстановяването от втората е по-лесно, а и друго си е да си видиш бебето, но проблемът при мен е, че съм голямо шубе и все си ги филмирам едни в главата... Не знам как ще се чувствам като съм в съзнание и чувам какво става...  

Мила, въобще не се притеснявай:) Аз сама си избрах да раждам секцио и не съжалявам въобще! Не боли чак толкова много, просто имаш силно дърпане в коремната област, но за това пък можеш да си сядаш на д..то, за разлика от нормалното:)
Аз си бях взела 2 дишащи лепенки на 3М и на Smith&Nephews, съветвам те да вземеш от вторите, защото хем са хубави , хем са на половината цена на на 3М. Първоначалната превръзка я слагат те, но като те изпишат или като ти махат конците, ще е по-добре да ти сложат от тези дишащите, за да можеш да се къпеш.
Мен (а и всички секции в Шейново) ме изписаха на 5-ия ден от раждането. Обезболяващи допълнителни, освен това което те ми дадоха не ми се наложи, защото не чувствах болка. А за възстановяването-колкото повече и по-бързо се раздвижиш, толкова по-добре! Аз 24 часа след операцията бях долу на кафето, а като ме изписаха от 10-ия ден се грижех сама за бебко, а от 15 влачех и количка на разходки! Не се безпокой, всичко ще е ок!

Аз бях с пълна, защото се наложи, но и да не беше така, пак пълна щях да искам, не са ми така издръжливи нервите .....

Със спинална задължително! Всичко става толкова бързо, че няма да имаш време да разсъждаваш особено за събитията, а и реално нищо не виждаш:) Пълната упойка е много травмираща за организма и е абсолютно ненужна за такъв вид интервенция!

Моят съвет към теб е да си вземеш Профинид. На мен някъде два часа след като ме изараха от операционата ми го слижиха и не усетих никаква болка! После когато трябваше да ставам отново ми биха инжекция и се чувствах добре. Успех и не се шашкай! Да не си забравиш помпата за кърмата!

Аз разбрах, че 20 см. е лепенката...

В началото беше толкова някъде, но сега се свива  и е по-къса

Разрезът след операцията е около 15 см, а размерът на лепенката е 20. Четири месеца след операцията белегът ми е много бегъл и не повече от 12 см.
Извинявай, ама ти 3-4 килограмово бебе през по-малък отвор как въобще си го представяше да излезе, че си толкова очудена?

Да..друго си е да видиш бебчо..!!
Не си ги филмирай..каквото и да си мислиш..неможеш да си го представиш какво е. Не е чааак пък толкова страшно.
Мен ме изписаха на 6 ден..всеки ден гледаха шева и сменяха превръзката, това в Св. София.
Болеше ме, но търпимо..само дето наистина неможе да ходиш нормално, а леко присвита.
Мобилизирай се и на другият ден по4вай колкото се може пове4е да се пробваш самичка да се движиш..Те идват да ти помогнат..
Всичко ще е наред...Хайде чакаме после да  се похвалиш!!

УСПЕХ!!!

приблизително 20 см на разтегнат бременнен корем, когато  се пибере корема дори не се виждат от бикините! спокойно белега не е голям, цяло лято си щиках с ирязани прашки по плажа и нищо не се виждаше!А и белега става като дъга извита надолу. При мен голяма част от него е почтт до окосмената част!

а може и да са ми е почиствали, но като не си спомням...все оак бше преди 1000 години

и аз бях с пълна. Все пак като си представя, че ми ражат матката ..

Аз бях с пълна - видях си бебетата половин час след операцията, откакто ме събудиха в операционната, после не съм заспивала, само виждах двойно известно време и набирах имената от телеф. указатал на телефона, гледайки с 1 око       .

Е пък и аз реших да те успокоя. Изобщо не е страшно, въпреки че през цялото време ми трепереха краката от страх, все пак не знаеш какво  предстои. Аз дори бях с ЕПИДУРАЛНА УПОЙКА. Препоръчвам ти я. През нейния катетър ме обезболяваха близо 24 часа. Така имах възможност да стана на на 10 тия час след операцията, без да е особено болезнено. Видях си бебето веднага.Разговарях с лекарите през цялото време. Дори анестезиолога  ме снима в операционната. Превръзката до 5-я ден не са ми я пипали, конци не са ми сваляни, дори няма никакви външни белези от шев, само една много тънка линийка, която изобщо не е някакъв грозен белег и все повече се свива и избледнява. Както са ти казали момичетата след 4-тия ден вече си забравила и за опъвания и за болки, които при мен почти липсваха. Един съвет уговори се с анестезиолог, от него зависи много както по време на самата операция така и следоперативния период. Желая ти леко раждане и възстановяване и едно здраво, пухкаво и красиво бебенце.
П.п. Ако искаш разгледай ми снимките там ме има и на операционната, да ме видиш каква съм ухилена . Няма страшно, наистина. Мисли позитивно и ще видиш, че всичко е по-леко от колкото си очаквала.

Не се тревожи, според мен няма нищо страшно. Много зависи обаче и от твоята психическа нагласа. Не се настройвай, че ще боли много и наистина няма да боли. Аз трябваше да раждам по естествен начин, но в последния момент се наложи секцио по спешност и всичко беше ОК.

На мен след операцията ми слагаха обезболяващи в реанимацията, но не си спомням какви   Питай лекаря си той(тя) най-добре ще ти кайе какви да си купиш.

 Лепенки за раната аз бих те посъветвала да си купиш иначе от болницата ти слагат лекопласт, който доста неприятно се отлепя. Сменят ти превръзката през ден - т. е. трябват 2 такива лепенки. На 7-мия ден махат конците и тогава те изписват.

Болката след опеацията не е толкова силна, колкото я описват, а имай в пред вид, че аз не търпя на болка. Когато лейиш не боли, само като ходиш. Най-кофти е първото ставане, но всяко следващо е по - леко. Запомни това и си го повтаряй, когато те боли.

Пожелавам ти леко раждане, сладко бебче и леко и бързо възстановяване!!!  

Спиналната упойка е за предпочитане. Можеш да разговаряш с екипа, да видиш бебчето като се роди.. Аз се възстанових доста бързо - 17 часа след секциото бях на крак. Вярно - първото ставане от леглото доста боли, но не е болка за умиране. Изписаха ме на шестия ден след раждането, същия ден ми махнаха конеца. Не съм си носила обезболяващи/от болницата дават/, но на третия ден си купих едни прозрачни лепенки, които не скубят.

 И аз бях по същия начин.Личи си школата на Шейново!Ето сега си измерих белега (каквото е останало) и вече е 3 см.Странно , че се прибира от само себе си - не съм се мазала с нищо.

Първото ми секцио беше с пълна упойка, а второто със спинална. Препоръчвам ти спиналната. Аз лично от пълната доста трудно се съвзех.

Първо искам да ти кажа въобе да не притесняваш и да не мислиш, че секциото е страшна и тежка операция. Аз исках да родя нормално, защото и мен ме беше страх от секциото, мислех че ще се възтановявам много дълго и т.н., но при мен нямаше начин за нормално раждане. Сега обаче въобще не съжалявам, че родих със секцио!
Операцията ми трая точно половин час. Аз бях с пълна упойка(заради много ниско кръвно). Най-тежък ми беше момента на събуждането. По принцип дават обезболяващи. На мен ми сложиха свещички, но после взимах аналгин. След като излезох от упойката имах контракции, но вече отшумяващи, които както разбрах от приятелки раждали нормално не могат да се сравняват с болката при нормално раждане. Веднага на другия ден сутринта започнах да опитвам да ставам, защото лекарката ми каза, че колкото повече се движа ,толкова по-бързо ще се възстановя. И беше права. На шестия ден ме изписаха, всичко беше наред и се чувствах добре. Само малко ме дърпаше операцията при ставане, но съм чула, че и други раждали нормално, но с шевове се оплакват от дърпане и болки.
После с грижите и емоциите покрай бебето почти бях забравила за раждането. Щом лекарите са преценили, че това за теб е най-добрия вариант, довери им се и не се притеснявай Те знаят най-добре, аз ги послушах и не съжалявам.
Желая ти късмет на 22-ри и едно хубаво бебче!
 

Сега се измерих с шивашкия метър!    Не е 20 см, а 15 см.   Писах "около 20см", именно за да не се меря, ама...щом съм стреснала някого - да се поправя.  

Спиналната упойка е по-добра, много лесно се възстановяваш, а и си в съзнание да видиш бебето. Споко не е страшно, важно е да се движиш и да си изправена, като ходиш.

И аз бях голямо "шубе", но все пак желанието ми да видя бебка бе по-голямо.......и не съжалявам, защото това и най-прекрасния миг в моя живот - 15минути след започване на операцията видях моето слънчице и дори го целунах.
Докторите разговаряха с мен, дори ме разсмиваха, сестрите ме окуражаваха и така и не усетих кога операцията свърши.
Изборът е твой!
Надявам се да имаш леко възстановяване и да прегръщаш едно сладко мъниче!

Реших и аз да се включа-родих секцио преди две седмици, само че във Варна. Честно казано мен ме достраша да съм със спинална упойка и бях с пълна. От леглото станах на другия ден сутринта. Наистина първите движения след ставането са болезнени, но колкото повече се движиш, толкова по-малко започва да те боли. Обезболяващи не съм си носила. Като се свестих от операцията ми удариха един течен аналгин и това е. После пак си ме наболяваше, но аз реших, че не искам допълнително аналгин, то си се търпеше. Относно превръзките-първо имах превръзка, сложена веднага след операцията. На другия ден ми сложиха само чиста марля отгоре. На третия ден махнаха и това и казаха, че мога да се къпя без да се притеснявам. Не знам, може и да звучи учудващо, но аз се изкъпах без никакъв проблем на четвъртия ден, без да пазя раната от водата. Казаха ми, че няма как да влезе вода вътре. И така-оттогава само почиствам раната с тампонче със спирт и това е. Изобщо няма какво да се плашиш. Настрой се, че ще те поболи-съвсем без болка няма как да мине, но всичко е в границите на поносимото. И наистина се забравя болката като си видиш бебенцето   Успех.

по-добре спинална упойка...няма да виждаш нищо от самата операция, така че споко...а екипът наистина приказва и те разсейва непрекъснато, та няма да имаш време да си представяш разни неща...
друго е да видиш бебенцето веднага след като се роди...на мен ми дадоха и да му целуна петичката /ама коя беше...дясната ли...лявата ли... /
а иначе какво...заспиваш и като се събудиш ти тупват едно бебе...и ти заявяват че е твое...на мен поне не ми допада този вариант...

мама_кенга ти сериозно ли...
да не е 13 см...

Не се притеснявай! Аз също бях много уплашена, като разбрах, (една седмица преди това) че трябва да е секцио. Не е толкова страшно, а и възстановяването не е проблем.

Аз също бях с епидурална. За предпочитане е пред спиналната (доколкото са ми разяснявали разликите ), точно защото 24 часа след операцията, докато си в реанимацията, продължават да наливат обезболяващи през тръбичката. После най-много да се наложи 2-3 пъти да вземеш аналгин и забравяш.
Операцията ми беше в 8.30 до.... 10 (може би). 24 часа в реанимация. След това (на другия ден сутринта) ме върнаха в стаята и можех да се движа. Веднага си поисках бебка, дадоха ми я и нямах проблеми да се грижа за нея.

Зъхи, къде се спря да раждаш и кой ще прави секциото?

Не е 13 см, Елфи.Специално си го измерих преди да го напиша.Преди време беше 13 см, ама сега и аз съм учудена.Жалко,
че не мога да публикувам и снимка!!1

  к'во си мерите   ?

мерят си бицепсите  

не-е-е, мерят си спомените от секциото.

'неска ми е ден, Лио

ери, моля те кажи ми каква е разликата в спиналната и епидуралната упойка, освен че оставят катетър при епидурална за по-нататъшно обезболяване и разбира се епидуралното и спиналното пространство?
аз имам познат анестезиолог в пирогов който препоръчва спинална, а пък гинеколога ми препоръчва епидурална    и сега се чудя на кой да вярвам

Амиииииииииии това е май    и аз не знам повече. За мен въпроса, когато разбрах, че ще съм със секцио,  беше: "пълна или епидурална".... и за това не съм се интересувала много. Но докато бях в реанимация, анестезиологът ми, дойде да ме види и ме попита защо съм избрала епидурална и  изрази изненадата си от добрия избор... Той ми обясни, че спиналната упойка е еднократна, не може да се приложи повторно. При нея нямаш никакво усещане от кръста надолу.  А когато премине действието й... си боли ... е, сигурно се взимат някакви обезболяващи...   А епидуралната се поставя през катетър и може да се "дозира". В зависимост от дозата - имаш по-слабо или по-силно усещане за това, което се случва (усещане- не болка!). След като премине действието на епидуралната упойка, дозата може да се повтори няколко пъти (през определени интервали продължават да наливат през катетъра). И възстановяването е по-бързо.
Епидуралната е безопасна и за бебето и за майката (за другата не знам). Моето инфо е толкова

Да, все повече се убеждавам, че не е без значение болницата! А иначе шевът при мен е козметичен и това, което личи е просто една тънка червена черта, която избледнява и се намалява, и аз с нищо не мажа!

Да и при мен е все едно съм се одраскала, с нищо не се мажа и е 11см - т'ва за статистиката. Все едно не съм рязана, честно аз съм много доволна.

благодаря ти за информацията и все пак при мен остава въпросът защо анестезиолога от пирогов ми препоръча спинална?!?    след като епидурална на мен ми звучи по-добре... май ще трябва да го питам пак

В "Св. София". Личната ми гинеколожка има договор с тях (тя е пенсионерка). Има близо 40 години стаж в тази работа и много й вярвам - както за нормално раждане, така и за секцио. Е, естествено няма безплатен обяд, но за мен е по-важно да се доверя на доказан лекар, отколкото да си спестя някой и друг лев. Реших, че без луксозна количка и столче за кола, например, бебо може, само да ми е живо и здраво... Лекарката ми дори каза, че се наема да го извади седалищно и обещава да няма проблеми, но на мен чак такъв риск не ми се поема. Тя се съгласи за секцио. Това, че не ме убеждаваше сама за секцио (което трябва да й платя двойно повече) още веднъж ми доказа, че просто е професионалистка. Ох, дано сме взели правилното решение!  

Много ви благодаря зе изчерпателните отговори! Трябва да ви кажа, че доста ме поуспокоихте! Не ме е страх най-много от болките, а... как да кажа - от тази прекалено насилствена интервенция над мен и беба... При нормалното болките никак не са малко (вече ги пробвах   ), но някак си е природно и... нормално. Затова така съм се шашнала сега. Но определено вече дишам по-леко. Като гледам колко народ е минал по тоя път!  

Не, че съм защитник на секциото, ама то е 100 пъти по -щадящо за бебето, отколкото нормалното раждане.
А пък и при теб нещата са 50:50 - при нормалното боли по време на , а при секциото след      

Мисля, че е най-добре да попиташ анестезиолога си, какви са му аргументите в полза на спиналната упойка  
P.S. порови се из net -a - може да има инфо. Ако намеря нещо повече ще ти го пратя на лични.

Здрасти,
Само да ми кажеш белега от разреза вертикално  или хоризонтално е  на окосмената част:silly:  Малко тъп въпрос ама като не знам...

По принцип го правят хоризонтално...

Не вярвам...дай снимка

Ей...ти ме разби с тия 3 см...

 И аз се шашнах!   Как са му измъкнали главата оттам?!

Ама как така "по принцип"    - хоризонтално е!!!

М_кенга има предвид, че вече е толкова! Разрезът е между 14-18 см. по принцип, но ако докторът си свърши добре работата и направи хубав козметичен шев, то белегът почти изчезва с годините!

Elfi, ste wzema da se snimam i ste ti pratia na lichni..........Ama posle da pusnesh tema, che weche wiarwash   sorry, ama kirilicata mi otkaza

Не изчетох цялата тема, но казвам как беше при мен.
Оперираха ме в неделя около 20.00 ч. Със спинална упойка/по лесно е за опериращия и за възстановяването тислед това/. Не исках пълна. Да, тормозиш се докато изплаче бебчо/секунди, които ми се видяха вечност/, но нямаше нищо по хубаво от това данацелувам бузката на все още неизмития бебок. Това е момент, който нкога няма да забравя. Моя съвет е: Не го пропускай!!! След това шев и кройка и в реанимация. Толкова бях щастлива, че нямам спомени от болката. Имаше две момичета, които ми говориха, говорихааз отговарях/чак следващите дни разбрах какво сме си говорили/ . Някъде към 4 сутринта ме онаболя и си поисках Профенид венозно. Сутринта към 7.30 пак така. Но добре, че ми сложха и втората защото в 8 дойде рехабилитатор/доколкото разбрах по което и време да те оперират изправянето е на другата сутрин, а ти щомси планово ще е след около 24часа и няма да е толкова болезнено, но при мен бяха минали 12ч./ и ме изправи. Еми няма да те лъжа доста ме болеше, исках да я убия тая терористка/рехабилитаторката - супер готина, но тогава ми се видя..../, но направих няколко крачки в коридора, измих си зъбите и си легнах. В този момент си мислех, че никога повече няма да съм способна на такова геройство.В 10 дойдоха да ме местят от реанимация. С количка, но ме попитаха искам ли да видя бебето, но стигайки до него без количката. Естествено, че исках и бях готова и да тичам ако трябва. Видях бебчо, толкова беше готин, че съвсем забравих болката. След това ме заведоха в стаята. Веднага си сложих свещичка Профенид, станах изапочнах да ходя, цял ден по малко.умориш ли се почивка и пак. Но не пералявай, на мен ми се поскараха че прекалявам, но исках по бързо да се възстановя, а това  рецептата. В 13 донесоха бебо, все още не можех сама да го взема подаваха ми го и го взимаха обратно/Така беше до другата сутрин/. В началото го кърмех на леглото с възглавница под бебето, но после се оказа, че на стол е доста по-лесно, пак с възгл. отдолу.
Вечерта си сложих още една свещчка и спах като къпана/аз по принцип трудно зяспивам по гръб, обаче емоциите ми дойдоха в повече/.
Дойде вторник сутринта пак свещичка, но не защото толкова болеше, колкото това, че нямах търпение да сляза на кафето. Смениха ми превръзката с непромокаема лепенка/купих две - тази сега и една като ми махнат конците, но понякога след конците не се налага - така че вземи една, ако после ти трябва има във аптеките на болниците/ и веднага се окъпах. Е не особено перфектно но все  пак беше супер/вода и сапун/. А преди това се готвех цяла седмица само частично да се мия. оказа се, че нищо подобно не ме чака и слава богу. В 11 бях на кафето на мляко с кафе и сок. Тогава се почуствах вече супер и си казах Мога да го направя и втори път. Цял ден сновях до стаята/когато носят бебо/ и като го взмат обратно на кафето. Вечерта от страх, а не от болка още една свещичка. Тя беше последната. /В болницата даваха, но не бях сигурна и си бях купила половин опаковка 6 бр./ В сряда и четвътък продължих да снова между кафето и стаята. Така си бях направила графика на свижданията, че да не скучая. А не да ми се изсипат 5 човека и после да няма никой. Един по един  идваха във време което им кажа и така не скучаех. Дойде заветния пети ден /петък/ и това беше денят в който се прибрахме в къщи. От първата минута в къщи сама се оправях с бебо, вдигх слагах, хранех, гтвх и всичко останало. Само за банята тати помагаше/не че не можех сама но ме беше малко страх,  да не стане нещо и да изпусна бебо/. Не бива да вдигаш тежко защото има опастност от сраствания. Но аз не ги послушах. Правех си всичко в къщи.
Сега ако трябва да раждам второ и трето ....всичките искам да са секцио. И за бебо е по-добре.
Няма страшно едва ли боли повече от контракциите. Но ти после ще кажеш дали е така.
Леко раждане и не пропускай момента да нацелуваш бебо когато изплаче.
Оперирана съм и с пълна упойка, доста по кофти е после и главата боли адски и си доста неадекватен около 20 часа. От тази не ме боля, но може да боли предупреждават те за това.
Описах доста подробно моето секцио, но понеже и аз незнаех какво ме чака, а това ме плашеше повече.

Индивидуално е, нека не плашим жената така    Аз нямах никакви проблеми след пълната упойка ..........

Първия път бях с пълна - трудно се възстанових. Второто със спинална - по-бързо. Голямо шубе съм, но определено второто раждане ми беше по-леко.

И аз нямах никакъв проблем с пълната упойка, нито глава ме е боляла. Може би това доста зависи от анестезиолога.

Това в коя болница е било?

     
Това не го разбрах   ....слагали са ти торба с пясък на току-що зашита рана?  

     

Да, на нас на всички ни слагаха. То е като малка възглавничка, не знам колко е тежка, но не е много. Слага се, за да се изчисти матката. След като ми го махнаха беше голямо облекчение  

Не съм изчела всички постинги, но ще ти разкажа как се прави секциото в Майчин дом София - там съм била и от двете страни    Прави се със спинална упойка - в пъти по -добра за теб и бебето от пълната най-малкото заради това че не преминава през плацентата .  Избора с епидурален катетър се нарича комбинирана анестезия - спинална плюс епидурална, ама ако има кой да ти прави дозите през катетъра - щото като те приболи в 3 през ноща и няма кой се губи смисъла на катетъра, или ако в момента има спешна друга операция и анестезиолога не може да излезе от операцията... Моето секцио беше на 26.11.2004 със спинална но сложиха освен стандартните обезболяващи и морфин - резултата е обезболеност за 24 часа след секциото. Оперираха ме в 16.00 часа в петък, а на другия ден - събота  в 5.00 бях станала сама, измих се и се гримирах !  Обаче морфина имва странични ефекти - първо се почесваш по лицето и второ - повръщаш. При най-малкото раздвижване на главата ти се повръща. При мен този проблем беше преодолян с две ампули деган мускулно. И после цяла нощ ми беше скучно - не ме болеше, исках да стана, скучно ми беше и не можех д заспя от превъзбуда - исках да отиза при бебето. Разреза варира от 10 до 15 сантиметра в зависимост от това колко е голямо бебето, в каква позиция е и т. н . Сменят ти превръзката през ден, но ако има нужда и по-често. Престоят след секцио е 7 дни ( на седмия ден си отиваш) , аз обаче се самоизписах и на 4 ден си бях у дома - не те съветвам да го правиш ако около теб няма някой компетентен да се грижи за теб и раната ти - моят мъж е лекар. По принцип, ако всичко е наред и раната е спокойна конците се свалят на 7 ден и си отиваш. Ако са ползвали конец който се резорбера и е направен естетичен шев свалянето на конците е направо смешно - две възелчете в двата края на раната , които можеш и в къщи да отрежеш - тогава може и по-рано да те пуснат да си ходиш. Не е толкова страшно , споко - раждала съм веднъж с форцепс и сега със секцио. Само ще кажа че след форцепса бях в пъти по-зле и се възстановявах повече от месец. И сега за третото съм категорична -секцио. Стискам ти палци !

Privet

Az rodih savsem skoro v Maichin dom. Sekcioto mi se okaza riadko spoluchlivo, no posle dosta si boli da znaesh. Kolkoto obache povece hodish vednaga sled reanimacia, tolkowa po barzo ste  ti mine. Spinalanata upoika ne ia usetih koga sa ia slozili, po vreme na operaciata nisto ne se usesta. Iskaj si da ti slozat ot rezorbirastite konci deto im se sriazvat posle samo vazelchetata - az imam takiva i sheva pochti ne lichi. Za uspoloitelnite az pih 1-2 pati paracetamol za da si sledia temperaturata stoto biah samo 1 den sled operaciata na antibiotik. Ne sa mi slagali torbichka s piasak - triabva da teche krav sled tova, taka se prochistva matkata. Za lepenkite na men lekaria koito me operira lichno mi gi smeniashe na 1, 3 i 5 den. Kupih gi ot aptekata - sterilni marli mai se vodiat. Ami tova e uspeh pri razdaneto.

Samo dati kaza za uspokoenie che kontrakciite boliat mnogo povece no pak za mnogo po kratko de

Ужас! И аз се бях много шубелисала, че няма да ме хване упойката, защото при зъболекар 2 пъти ми се е случвало да не ме хване въобще! Но едно от момичетата, с което лежах в патологията беше операционна сестра в клиниката на Чирков и ми описа подробно как се провежда секцио, и то на сърдечно болна жена - била рядък случай и затова всички си я спомнят. Тогава тя ми каза, да не се страхувам за упойката - докторите винаги боцкат на мястото, където ще режат първо и аз отидох на операция напълно спокойна! Спомням си как ме питаха "усети ли това?" аз питах "кое?" и те чак тогава ме почнаха. И през ум не ми мина че може втория път да е различно, трябва ли ние да мислиам и за тези работи?

На мен ми се наложи секцио без да имам време за психическа подготовка. Преносвах 10 дни, и изведнъж доктора рече, айде утре ще те оперираме, беба няма да излезе сама.... Голям страх брах, та те разбирам. Аз раждах в Света София със спинална на 7 януари т.г. Много съм доволна - цялата операция беше 45 минути, през цялото време си приказвахме. Към края на операцията почна да ме тресе здраво, но бях предупредена от анестезиолога че ще се случи. Биеха ми обезболяващи инжекции през 3-4 часа, болка почти не чувствах. В интерес на истината ме болеше повече от катетъра (явно ми го бяха сложили не съвсем правилно), отколкото от операцията. На другия ден станах - не беше чак толкова трудно. Пиех си първите 3 дни Solpadein и нямах болка - на 4 ден ме изписаха, а на 7-мия ми срязаха възелчетата на шева (нищо не се усеща). Разнасях си беба без проблем още щом излязох от интензивното и пу-пу, да чукна на дърво, сега, въпреки че е минал само месец все едно че не са ме оперирали. Даже и не ме сърби и не е изтръпнало вече. Супер съм доволна от доктора и екипа.

Не съм раждала още, но ми предстои секцио. Цял живот съм знаела, че ще раждам така и то стана - крив таз Обаче имам 3 ортопедични операции - на 11 месеца, на 4 и на 5 години. Всички са били с пълна упойка и от всички съм се възстановила светкавично   Пиша ти, само защото мамите с пълна упойка са пропуснали да ти кажат нещо. Боли гърло. От тръбата в трахеята, с която те обдишват. Първия ден определено можеш да се храниш само с кисело мляко (без парченца вътре) и боза, но ако питаш мен - страшно няма Аз, живот и здраве, мисля да си поискам пълна, точно поради факта, че няма да понеса да чуя "Скалпел" и да си представя как това нещо ме реже. Пък и предпочитам да си видя човечето измито и прекарало поне няколко часа на въздух Моля мамите, които смятат това за липса на майчин инстинкт да ме извинят.

Асинка, споко душа!Никой не вика "скалпел".Мълчат си операторите - анестезията само говори , за да гледа какво ти е състоянието.За Шейново - д-р петров е голяма работа с упойките.При мен оперираха Богословова и някакъв младеж.само я чух да казва - "къде е сега естетичния шев" и направо се втресох.Имах чувството, че са ме разпорили надлъжно до диафрагмата.Но се оказа прекрасен белег.както вече казах - станал е 3 см.

Мерси за успокоението, мамо Кенга Аз ще раждам в Майчин дом и със сигурност знам, че доктор Дуковски е добър със скалпела САМАТА Аня Пенчева го хвали, че все едно е раждала при пластичен хирург. А да нахалствам с още въпроси? Не е ли страшно да ти дупчат гръбначния стълб? И наистина ли не боли глава? И прочетох по-горе за някакво втрисане? Направо ме втресе и мен

те не ти го дупчат стълба, а в меката част около него, в месото е и боли колкото нормална инжекция.А иначе като те пуска упойката ти става ужасно студено и не можеш да спреш треперенето.Тресеш се цялата, ама това не е важно, не боли! Ако не е сложена както трябва упойката наистна боли глава и то няколко дни.имаше едно момиче от нашата стая със силно главоболие.

Леле, супер полезни се оказахте!   От тези подробни разкази, направо все едно вече го преживях (без болките обаче   )!
Вече не ме е страх... почти никак!  
Още един въпрос за катетъра (в уретрата) - чух някои мами да се оплакват от поставянето му. Не го ли слагат след упойката?!  

Не, при мен преди това го сложиха и нещо не беше съвсем добре, защото  дразнеше.Това ми е неприятния  спомен от раждането

На мен катетъра ми беше най-страшното нещо (бях с цистит), е след сестрите, който бяха много груби и ме зарязаха сама без да ми кажат колко време ще стоя на системи в един леден коридор. Бяха ми вдигнали подобието на нощница и бях почти гола, опитах се за да завия с нея, но те ме отвиха пак и казаха да не мърдам. Всеки път като се опитвах да попитам нещо ми казваха да млъкна.
В резултат на което от кръвно 120/80 с което влязох за подготовка, в операционната се оказах с 160/120, защото треперех от студ и от болка и не можех да си кажа името. Анестезиолога се развика "какво става?", а сестрите отговориха невинно "ми не знам, тя си беше добре". После ми биха упойка, анастезиолога ми каза, че първо ще обезболи мястото, после ще постави упойката, така че почти нищо не усетих. След като ми биха упойката ми стана топло и се отпуснах, имаше една жена, която каза че ще ми обяснява какво става. Аз бях много любопитна и питах... Освен това не знам дали заради кръвното или нещо друго ми дадоха да дишам кислород, май с още нещо, защото се почуствах като след 2 коняка на гладно : ) Стана ми голям купон и се опитвах да се сетя за някой виц, които да разкажа на докторите, ама на - не можах, сигурно много бях замаяна.
Така че ето ти идея за релаксация преди секцио - опитай се да си подготвиш подходящ виц.

относно катетъра, от у-ще МА-МА посъветваха да си нося каучуков катетър по-малък номер под №18, тъй като в болницата обикновенно разполагат със силиконови, които не били удобни.

[quote="alegra
относно катетъра, от у-ще МА-МА посъветваха да си нося каучуков катетър по-малък номер под №18, тъй като в болницата обикновенно разполагат със силиконови, които не били удобни.[/quote]

супер идея, направо почнах вече да си правя списък, но това май ще е на първо място !!!!

И при мен катетъра беше най- най- неприятното преживяване от цялата история. Катетърът се слага в предродилното, по време на измерването на тоновете или малко преди това.
Боля ме, защото ми го сложи едно лапе- стажантка, я имаше 20 години, я не...тя ми сложи и абоката, така и трепереха ръцете, че ме дупчи три пъти...

Зъхи, купи си предварително 4- 5 хапчета СОЛПАДИН, пият се след операцията през 4 часа- уверявам те, обезболяват доста качествено. Относно главоболието, за да не се появи такова трябва да пиеш колкото си може повече течности (за 24 часа аз изкърках един стек с малки бутилки мин. вода). Чрез течностите организма се изчиства от упойката и се предотвратява натрупването и, а за главоболието е виновна точно тя.

Това за списъка беше сериозно

Ето го моя за сега:

За операцията и след нея
каучуков катетър по-малък номер под №18
СОЛПАДИН 4- 5 хапчета
аулин 6-7 бр.
профенид - свещички
/е, няма да се пие всичко това, ама знае ли се какво ще подейства/
"дишаща" лепенка, непромокаема - 2-3 бр.
чаршафи за еднократна употреба
Минерална вода - 5-6 бутилки по 500 мл (голямото шише кой ще го вдига)
Ябълков сок - за захранване на следващия ден

За да си кърмим бебетата
Хипоалергенно мляко
биберони - малък номер
помпа за кърма
таблетки за студена стерилизация

Какво още може да се добави?

2 лимона - утоляват жаждата и не пълнят стомаха.В Шейново пък не даваха да се пие вода и затова ползвахме лимони.
Пакет лигнин - много вървеше .
а всички тези неща ги има в аптеката.Може и нищо да не носиш и на място да видиш от какво имаш нужда.

Главоболието е свтрзано с това - доколко грамотно ти слагат упойката.
  Има ли изтичане на ликвор при слагането - има главоболие.  
И след това на организма са му нижни няколко дни, за да си възстанови изгубеното...

На мен пък поставянето на катетъра не ми беше болезнено - просто неприятно и имаш чувството, че непрекъснато ти се пикае, хем доста ме ровчиха докато разберат правилно ли е сложен, обаче в никакъв случай не беше болезнено - неприятно да, но болезнено не.

Към списъка прибавям и чаршафи за еднократна употреба- супер удобно нещо, спестява ти притесненията дали си наклепал чаршафите.

И на мен ми даваха кислород - много приятно усещане. Кръвното ми беше нормално, но бях с много силни контракции и не можеха да ми уцелят вената 30 мин. Много добър спомен имам
А катетъра ми го сложиха преди упойката и не усетих нищо, нито тогава, нито като ми го свалиха ........