Няколко въпроса за смъртта и близките?

# 15 12 март 2007, 20:46 ч.

Мнения: 1 379

Тандури моите съболезнования.
Преди 2 години почина баба ми и нямаше как да отида. Нищо не съм правила,защото нямам толкова близки хора тук. Обадих се на сестра ми която е в германия и двете се наревахме по телефона. Няколко месеца след това се прибрах.Чувството е ужасно. Аз имам едни спомени за това какво е там, а със смърта на един човек всичко е коренно различно.цякаш не си отиваш у дома, някъде на чуждо място.

# 16 12 март 2007, 21:00 ч.

Мнения: 3 478

Тандури, моите съболезнования! Не мога да дам съвет, тъй като не ми се е налагало досега. Но определено съм се замисляла какво бих направила в такава ситуация. Дано скоро не ми се налага.

# 17 12 март 2007, 22:01 ч.

Мнения: 7 091

Благодаря ви момичета за топлите думи и за съветите bouquet

# 18 13 март 2007, 03:57 ч.

Мнения: 4 390

Тандури, Катя - съболезнования! Sad

# 19 13 март 2007, 09:16 ч.

Мнения: 5 475

Съболезнования Тандури! Hug

Както и на теб , Катя! Praynig

Аз обикновено ходя на църква да запаля свещ и наричам някое ядене ,като за помен. Peace

# 20 13 март 2007, 10:13 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Моите искрени съболезнования, Tandoori Hug

Знам, че е лесно да се дава съвет, а много трудно да изживяваш нещо, но се опитай да се абстрахираш от материалната гледна точка. Дори и да не можеш да присъстваш на погребението, съм сигурна, че ти си със този човек духом и това е което има най-голямо значение.
За съжаление, не знам за каква традиция да те посъветвам освен да запалиш свещичка в църква - знам, че се слагат долу в пясъка, а не горе на свещника.
Praynig

# 21 13 март 2007, 18:53 ч.

Мнения: 393

Tandoori, съболезнования
Татко почина преди месец, знам какво е.
На децата им беше мъчно, но им казах, че дядо Николай не иска да плачем. Гледахме една звездичка... и си представяхме, че татко ни се усмихва. На тема ритуали-запалихме свещички, "отляхме" на пода за "бог да прости" малко червено вино (много го обичаше). Каричката от колегите ми ме трогна-всички баха написали по няколко реда....

# 22 13 март 2007, 19:34 ч.

Мнения: 1 436

Tandoori, съболезнования Hug

.

Дядо ми почина през ноември, аз си останах вкъщи и си го изплаках. В църква не съм ходила, на Задушница преляхме малко ракия и това е. Тежко е като си далеч - брат ми и братовчедка ми, които си бяха в България за Коледа, казаха че когато се прибереш истината, че човекът си е отишъл те удря още веднъж.

# 23 13 март 2007, 21:48 ч.

Мнения: 650

Съболезнования Тандури Sad

Баща ми почина преди пет години, не си отидох, раздадох малко сладки неща и избягвам темата-поне аз така лично се чуствам Sad

С майка сме говорили 5 минути по темата и също избягваме, но винаги е в сърцата ни. Понякога тайно си плача, не искам да ме жиди майка че и тя ще се разстрои....Нищо не може да го върне и понякога се улавям че си мисля че все още е жив в БГ Sad

и двете ми деца носят името на баща ми-беше страхотен ЧОВЕК!

# 24 14 март 2007, 01:19 ч.

Искрени съболезнования, Tandoori.

Ще споделя нещо от личен опит, надявам се да помогне и при теб.
Седни и напиши всичко, което е в главата ти, просто излей душата си и се прости с близкия си човек. Надявам се, че ще ти олекне след това.
След смъртта остава душата на човека, с нея можеш да търсиш контакт от всяка точка на земното кълбо.
Загубих баща си преди 14 години, все още от време на време паля свещ пред иконата в къщи и разговаряме. Ранната му смърт ме научи, че ценя свеки прекаран ден с близките си и да им показвам, колко ги ценя и обичам.

Причина:

Причина: