Малка ли съм за дете?

  • 4 717
  • 65
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 498
Едно бебе не е импулсивна прищявка. Трябва добре да се обмисли подобна стъпка.
  Grinning

Според мен е още раничко, поживеи си, виж различни неща, работи, образовай се допълнително. Има време за всичко, животът е пред теб.
Детето е един много сериозен ангажимен , които промена живота завинаги, трябва да си не само узрял психически, но да си и материално подплатен ....особено днес.
 Simple Smile

# 16
  • София
  • Мнения: 3 688
аз родих на 21 ,сега съм на 23 и искам второ.Гер4о много добре го е казал,както и другите момичета.Бебето не е моментна прищявка,а отговорност за цял живот.Намери човека с когото искаш да споделиш тази си мечта и като поживеете заедно ще разберете дали сте готови за дете:)Пожелава ти успех!

# 17
  • Мнения: 560
И аз мисля,че ти е раншко.Просто се връщам и сравнявам аз на 20 години и аз-сега /32/разлика огломна.На 20 вятър ме вееше на бял кон-партньори несериозни,работа-несигурна,доходи-несигурни-детинска му работа.Сега се чувствам 100% жена.Намерих си Василчо,който е мъж-мечта-човек,на когото може да се разчита,който ще се грижи за мен и за детето ни и в това съм сигурна.Работата ми е стабилна със стабилен доход.Зная,че като родя,9 месеца след това ще взимам пари,каквито много хора не взимат и работейки.
Изобщо седи,грей се.
Походи си,както викаше баба ми,находи се,че после да си седнеш на д-то да си гледаш детето,намери подходящ мъж,който да те обича и също толкова силно да иска бебе като теб и тогава му мисли.

# 18
  • Мнения: 3 500
Разбира се, че не е лошо да си мислиш за деца, какво като си на 20 Grinning
Има обаче една подробност: това дете трябва да си имам и тати, така че не се ослушвай Flutter
Когато намериш подходящия мъж и когато и двамата го искате - тогава мисля, че моментът ще е подходящ наистина.
  bouquet
Подкрепям!  Peace

# 19
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Аз родих на 18години, 3месеца след като завърших езиковата. Сега, на 31год имам прекрасна пуберка (красавица, умница и отличничка) с която пораснахме заедно  Laughing Сама си я отгледах, допреди 5години бях сама и пак се справих. Но съветът ми е: намери достоен татко, подреди си живота и тогава. Сега ми е по-лесно да гледам бебчо - без притеснения, лишения и тревоги  Peace

# 20
  • Мнения: 506
След като си убедена в желанието си да станеш мама ти трябва само един стабилен татко!  loveuuu Вярно е,че на 20 много малко хора са си стъпили здраво на краката,но пък ако имаш стабилен човек до себе си,който да ти дава всичко от което ти  и бебето имате нужда/и материално и духовно/,тогава можеш спокойно да станеш мама!  smile3521Това е най-вълшебното нещо на света!Не се сравнява с нищо друго! newsm44
Аз родих на 22,но имах до себе си мъжът-мечта,който и до днес ни обича безкрайно и се грижи за нас много всеотдайно! newsm51 Връзката ни беше дълга-4г,така че не се решихме лесно да имаме дете.Трябваше ни време да се почувстваме готови-аз психически,а той финансово/той от първият ни месец заедно искаше бебе-само финансите го спираха/,защото това си е ГОЛЯМА отговорност!Помисли добре и като намериш "твоят" татко-действайте!!!УСПЕХ!! newsm10

# 21
  • София
  • Мнения: 1 248
Мила да ти кажа-аз си мечтая да имам бебе от много малка...Винаги съм си мислила как някой ден ще порасна, ще бъда булка и след това ще си родя бебче и ще му се радвам... Grinning...После като пораснах обаче възникна въпроса, че ще трябва да си намеря и татко за бебчето...И тогава като насъпи едно търсене...та чак до преди 2 години...когато се омъжих. Laughing. А когато бях на 20 (това беше преди доста време, тъй като сега съм на 30) наистина по онова време бях неспособна да гледам дете-учех, бях далеч от дома, ходех с едно момче, което далеч не съответстваше на представите ми за един всеотдаен баща...и въобще фактори, които ми пречеха да осъществя мечтата си на момента...Сега съм на 30 и не съжалявам, че не съм се замисляла по-рано за дете, тъй като мисля, че точно сега е времето, когато действително бих му се посветила с цялото си същество...
Исках да ти кажа, че желанието да имаш дете и възможността то да стане реалност не са две еднакви неща,...тъй като има вероятност преследвайки мечтата си да пропуснеш важни подробности или да допуснеш нежелани грешки...Съвета ми е да не се втурваш в живота през глава...Имаш достатъчно време. Помисли първо за себе си...От какво точно имаш нужда-да учиш, да развиваш кариера, да намериш подходящ човек точно сега-помисли кое е по-важно за теб самата на този етап...И ако това е наистина да имаш дете-постарай се да не се хвърляш на врата на първия срещнат (извини ме за острите думи) само и само да ти направи бебче, а се опитай да откриеш човека, който наистина ще обичаш...онзи който ще обича теб...не пренебрегвай любовта, защото тя е много важна в съвместния живот и особено в бебеправенето!!! А от психиатри, не мисля че в момента имаш нужда...Според мен ти имаш нужда от това да се изясниш със себе си в действителност. И не забравяй-децата са плод на любовта между двама души, а не на идеята да ги има...Иначе аз не съм против жените на 20 г. да раждат деца...Даже братовчедка ми, след 2-годишна луда любов със съпруга й се ожениха и след няколко месеца тя забременя, а беше на 20...Сега са едно щастливо семейсво с 3-годишно прекрасно момиченце...Искрено се надявам, че нещата при теб ще се подредят по-най добрият начин...Желая ти много щастие и късмет!!! Hug Hug Hugи ме извини за дългата реч...

# 22
  • Мнения: 1 768
Аz съ6о от 20 годи6на си ме4таех zа дете,но си каЗах,4е то трябва да се появи след 3-4 години zа да напьредна със следването си,zа да може после като родя да не ми е толкова трудно с у4енето и детето..Е стана,както си и иска..На 24 родих и сега съ една 6астлива мама на едно тримесе4но слън4ице Микаелка.. Heart EyesМоя живот,моето най голямо 6астие..Татито е плътно до нас и много ни подкрепя и помага..Иzоб6о не съжалявам,4е прекъснах следването си zа една година,zа да родя бебенцето си..Сега наесен живот и zдраве отново се връ6ам към науките,а zа отглеждането на Мики 6е помагат бабите. Peace

# 23
  • София
  • Мнения: 2 381
Едно време две мои приятелки ми казваха, че искат да имат деца!  Shocked Бяхме на твоите години - и трите. И аз им виках, че са луди.  Crazy
Ger4o е напълно права. Обаче, докато си наредим живота, понякога идват проблемите. Миналото лято мисълта, че след години мога въобще да не мога да имам дете, ме съсипа. Въпросните ми две приятелки ме мислят за работохоличка и не можеха да повярват, когато им казвах, че като си реша проблемите смятам да luvbed за бебе. Да, 7 г. по-късно.

# 24
Родих на 19.Сега съм на 22 и искам второ.Не се 4увствам прекалено млада.Оби4ам дъщеря си и ве4е искам да имам още едно детенце за което да се грижа.В никакъв слу4ай детето не може да ти съсипе живота-напротив то го изпълва със смисъл. Peace

# 25
  • Мнения: 534
Пожелавам ти да си намериш достоен татко и всичко ще е прекрасно ,за това няма възраст.Аз го поисках на 27,но се оказа ,че не става пожелание и се борих повече от 3 год. за детенце и сега ще го родя на 32год. така,че миличка ,попаднеш ли на точния човек не му мисли ,има ли го желанието ще се справиш! Peace

# 26
  • Мнения: 822
Здравей мила,
мисля, че те е обхванало онова странно майчинско чувство...което и мен ме беше обхванало преди известно време (аз съм на 23)...Толкова много ми се искаше да имам бебе, че тайно се надявах всеки месец на 2 черти на теста, без дори да работим по въпроса с приятеля ми. По едно време се осъзнах, че а) все още нямам стабилни доходи и б) бъдещият може би татко още учи. Казах си - какво бъдеще мога да предложа на малкото същество?
Задай си и ти този въпрос, според мен за да станеш майка не е необходимо да си на еди колко си години, а просто да се почувстваш готова за това събитие - както емоционално, така и материално, за да можеш да дадеш най-доброто на малкото човече.
И внимателно подбери човека, с който искаш да създадеш семейство, както и са те посъветвали и другите момичета  Hug

# 27
  • Мнения: 151
Аз искам бебе от както се помня,можеби дори преди да стана на 18, но така се случи че момента доиде чак сега когато съм на 25 ,не че сега е късно,но можеби по - рано щеше да е по добре.Защото през тези години не съм постигнала нищо освен работа, работа и пак работа,незнам защо трябваше да чакам толкова.В момента нямам нищо повече от преди ( с което да осигуря по добър живот на бебето)  освен едно малко сладко бебенце newsm32 , а той е всичко в моя живот.

# 28
  • UK
  • Мнения: 1 351
 С моя мъж започнахме опитите за бебе когато бях на 20г забременях на 21г и живот и здраве ще стана майка на 22г  Peace не се замисляй ако наистина го искате  Hug  bouquet

# 29
  • Мнения: 3 092
Отлагахме бебето заради какво ли не -дом , работа , пари и накрая когато се роди ....ами човек може и криво да си направи сметката от финансова гледна точка , може непредвидено животът и да се обърка ..за това колкото и прозаично да звучи важни сте вие -ти и човекът до теб , обичта ви и осмисленото желание за дете.
Другото се постига и се губи , има го и го няма...аз бих заложила единствено на човешкия фактор и любовта. Simple Smile 

Общи условия

Активация на акаунт