Какви са ми правата?

Чакай, чакай сега! Заради една баба да тръгнеш да си ходиш? Явно мъжа ти е малко по-слабохарактерен и таи огромно уважение към баба си, което не е срамно или лошо, щом го е отгледала. Обаче че и за теб е гадно положението, спор няма. Според мен трябва да поговориш с мъжа си малко по-сериозно да стъпи на врата на баба си за малко повече уважение към теб. Другият вариант е да продължиш да режеш салатата по нейния начин, докато съберете пари за квартира Сори, знам, че не ти е до смях. Третият вариант е да живеете като на квартира в дома на бабата - храните се отделно, спите отделно, перете се отделно, излизате, прибирате се, без да давате обяснения и т.н. (предполагам, че си имате собствена стая?) Познавам такива семейства, не им беше леко, но живяха относително самостоятелно, докато се преместиха в тяхно си жилище. Успех ти желая, не си тръгвай, детето ти има нужда от баща!

Еми да това си е то , родени сме жени и все от нас да минава - но моят съвет е потърпи още малко може пък да се промени нещо .Ти разбира си поговори с мъжлето , а с бабето няма какво да обсъждаш. Желая ти само успех, бъди силна ще се справиш нали затова сме жени да се борим .

Въпросът не е в търпението, а в това, че не прочетох да има някакъв проблем с мъжа й. Останах с впечатление, че той много уважава баба си, но с жена си живеят добре.
Ясно ми е, че 2 домакини под 1 покрив "не мелят", ама не виждам причина жена да се раздели с мъжа си, защото не се понася с баба му. Или има и други причини, или става дума за инат.
Надали в обратния случай, ако мъжът й я пердашеше по 3 пъти на ден, а бабата беше душичка, щеше да остане заради бабата.
Решението е да тропнеш с крак и да покажеш коя е майката на правнучето и жената на внука. Никой не те кара да я заобичаш или да се съобразяваш с нея. Давай мило и с усмивка - режи си салатата, както ти харесва; гледай си детето, както ти искаш, а тя нека да си отвори устата тогава пред мъжа ти. Да видиш дали ако тя те нападне, а не ти да си "контра" пак ще е на нейна страна. Ако и тогава я подкрепя, вземай детето и отивай у вашите - той да те търси.

понеже съм в подобна ситуация от опит мога да кажа,че подобно пложение се издържа адцки трудно.С мъжа ми първоначално живеехме сами двамата в моя апартамент-сам самички,но по стечение на обстоятелствата се наложи да се преместиме у тях/при баба му и майка му/е бабето от самото начало като почна''тва така режи,онова тук сложи,така ще миеш пода... ''и ми вика се ''аз те учим'' е писна ми    и като отворих една уста ,страшен скандал и дигнах,то бяха драми чудо,била съм я мразела,ами накрая и казах,че не е далеч от истината и сега нищо не ми казва,защото а се заяде нещо и аз търча при мъжа и му снасям всичко и той я прави на маймуна,ноо имам неговата подкрепа за което съм много доволна.  в крайна сметка той с баба си ли ще живее следващите 20 години или с мен?

и аз така мисля.Много ми харесват всички твои постове,кратко и ясно. 

Доколкото знам, ако живеете без брак и той е припознал детето, той може да претендира за бащиснтво, но е много трудно да се присъди на него. Не съм юрист, но съвсем скоро мой много близък приятел дойде при майка (която е адвокат) ми с такъв въпрос - как може да си вземе детето. Та нещата стоят така - прецедент е да се даде детето на бащата, дори и след брак. Това може да стане, ако успее да докаже в съда, че си алкохоличка, наркоманка, системно биеш и тормозиш детето, не се грижиш за него и то страда от системно недохраване и животът му с теб е заплаха за здравето му.

Можеш разбира се, тук са те посъветвали, да заведеш дело за отнемане на родителските му права, но трябва да имаш мноооого основателна причина - почти като тези горе.

Между другото гаджето на моя въпросния близък приятел също си тръгна така заради лудата бабичка на момчето.

Ако можете да се разберете с бащата и да излезете заедно на квартира или нещо такова... Ако се обичате още, наистина направете всичко възможно да запазите връзката си!

Уф, пожелавам ти успех. Много ми е мъчно, когато чета такива постове за раздели и се моля те все повече да намаляват!!!

Благодаря ти мила. Говорих с него за квартира, но той твърдо не иска. Сигурно си мисли, че като съм толкова далеч от семейството ми съм беззащитна и искам не искам ще се примиря. Казах му, че ще си тръгна и той каза добре, но без детето. А уж ме обича. Поне така ми казва. Не разбирам. Толкова ли обича баба си, че е способен на това.

Не те обича достатъчно - това е отговорът.
Иначе би могъл поне да помисли за някакво разумно решение на проблема, удовлетворяващо и двете страни.

Истинската любов всякакви прегради премества.

Подреди живота си, преди да си се примирила с това явно незачитане на твоите чувства!

а чакай малко,аз пък съм инат и не обичам да се предавам така лесно.
ами че я седни и й обясни на тая жена ,че ти си на 30год и ще правиш нещата така както ги правят сега 30-годишните. и понеже е вече дърта да спре да се бърка.няма вечно да е домакиня,пък и утре може да се тръшне на легло и да се напикавва.и ще трябва някой нея да я гледа.така че да си наляга парцалите,за да не се чуди на дърти години кой да й трие задника.

Казах й няколко пъти, че съм жена на 30 и знам кое и как. Но какво да ти кажа, тя си е такава и не се примирява. След като тя си е в къщата, а аз съм на "гости" трябва да правя нещата по нейния начин. А това, че някой ден ще се наложи да й бърша задника грубо казано не мога да й го кажа. Не ми е удобно. А й като знам как ще се засегне.... Тя не позволява никой нищо да й каже или да й направи забележка. Тя винаги е идеална и компетентна по всичко.

mama na Mishi, можеш да си вземеш детето. То трябва да е с майката. Наистина, прецени колко те обича. Божидара е права - истинската любов планини премества. Кой е той да ти казва "Обичам те, ама напускаш без детето"??? Чакаш го да излезе и дим да те няма. Взимаш детето, малко багаж, малко пари, една прима карта да се обадиш на родителите си, зарязваш старата карта и бегом!!!

Иска ми се да ти кажа, недей мила, направете всичко възможно да се съберете, но не може само едната страна да прави компромиси, а другата - не.

Аз ще ти дам един не толкова близък един пример, надявам се да те накара да разбереш как реагира един мъжз разкъсан между това да бъде с жената, която обича и сина си и майка му. Значи, майка ми и баща ми са на 6 месеца младо семейство и си имат момченце (по-големия ми брат). Живеят при свекъра и свекървата (да подчертая, това е любимата ми баба и любимия ми , бог да го прости дядо). Баба ми е била за времето си важна личност, заемала е висок пост и съответно е била доста авторитарна. Положението - същото като твойто. Обяснявала на майка ми кое как да прави, как се гледа бебе и пр. Един ден на майка ми й писнало, взела си детето и отишла при родителите си. Те живеят в къща и имаше един половин етаж (2 стаи без кухня и баня, но поне е самостоятелно). Та баща ми после звъни в паника каво става и майка ми му вика - няма да живея с родителите на никой от двамата. На следващия ден баща ми дойде с неговия си багаж в тези стаички. Започнали са много трудно - готвели са на един газов котлон и са ползвали обща баня и тоалетна на етажа, но са били добре. Сега отношенията на майка ми със свекърва й са прекрасни.

Опитай така. Не мога да ти дам рецепта, но ако те обича, ще те последва, ако не - да си живее с бабата и да бърше нейното наакано дупе вместо на своето дете , а ти започни от начало. Може да е трудно, но ще си заслужава, защото ще си спокойна. А той ще може да го вижда - не го лишавай от това. Ако не обича теб, поне обича детето си.

Целувам те и ти пожелавам да намериш решение на тази дълбока житейска дилема. Пък ние ще ти помагаме с кураж, акъл и малко хумор 

Консултирах се с адвокат. Той ми каза, че не е добре да избягам с детето. Трябва да го предупредя че тръгвам. А най-добре би било да дойдат роднините ми да ме вземат за да има свидетели, ако стане нещо. Иначе ще се определи за бягство (евентуално, ако се стигне до съд). От друга страна, ако дойдат ще стане една..... Има да дърпаме детето..  Не знам. Сигурно в понеделник ще дойдат нашите, пък ще видим.

Щом си го решила, действай. Но, направено по този начин - с адвокат, роднини и т.н., не вярвам той да те последва - дори и да те обича. Ти си взела решение, но пак питам - вие двамата имате ли друг проблем, освен намесата на бабата? АКо само затова го правиш, жалко. Обидно е.

Когатя живяхме отделно 1 година на квартира нямахме проблеми. Но когато забременях, той реши че ще отидем да живеем у тях. Докато бях бременна помагах на бабата в домакинската работа. Тя вечно ме поучаваше и ми правеше забележки, както вече споменах. Мълчах си. Когато родих и тя започна да ми се бърка и в отглеждането на бебето и се скарахме. Мъжа ми ми направи забележка, че не й помагам както преди. Че кой ще пази малката? Тя не иска да стои сама и плаче. Той излиза да си пие кафето и друго не го интересува.
Понякога си мисля, че ме е използвал само да му родя дете. И сега се чудят как да ме изгонят.
И аз си мисля, че не ме обича. Или не знае какво е обич? Никога не ме е питал как се чувствам, щастива ли съм, липсва ли ми нещо.
Е, явно не съм го познавала достатъчно. Беше ми жал, като разбрах, че е израстнал без майка, но ...... сега не