Като чета отговорите се оказва, че повечето от нас имат проблеми със свекървите си. Ние също живеем при родителите на мъжът ми, но до един месец ще се изнасяме. И аз имах също проблеми със свекърва си, но още в началото започнах да и показвам че няма думата относно детето иначе до сега да ми се е качила на главата. А колкото да и го давам - друг път. Радва му се само в наше присъствие. Няколко пъти сме и го давали да го носи по другите стаи, но аз направо се побърквам от ревност като знам че е при нея. С майка ми също е така но тя поне не живее с нас и го вижда един път в седмицата. Според мен още от началото трябва да се поставят на място ако не искаме ние да станем по луди и от тях. Надявам се да не ме разбирате погрешно и ако е малко грубичко съжалявам, но това е решението според мен и колкото се може по-далече.
И аз долу горе реагирам като теб, не давам детето дори и майка ми рядко го вижда, понеже не одобрявам това, че не ме зачитат като авторитет пред детето и зад гърба ми си правят каквото си искат с него. Не го давах въобще на свекъра и свекървата, но положението стана по зле, вдигаха ми нервите само като чуех че се запътват към нашата стая и няма покой никъде не можеш да избягаш. А и малкия иска да ходи при тях което ме подлудяваше още повече. Но пък се чувствах егоистка, поставих се на тяхното място, ами ако и моето дете не ми дава да си видя внучето... и се чувствах ужасно и се самообвинявах, че постъпвам зле и т.н. Те си мислят, че ги мразя, понеже не им давам детето си и решават проблема като си правят каквото си искат и хич не им пука, че аз не искам да идват и т.н., идват аз им правя забележка за нещо което не одобрявам в поведението им към детето, а те все едно ме няма въобще не ме слушат и си продължават така. Постоянно трябваше да поддържаме обтегнати отношения за да не ни притесняват по всяко време и да не ни досаждат. Скандалите бяха редовни понеже това беше единствения начин да ги държим по настрани от нас поне за 1 седмица. Но така не може да се живее все пак сме хора. Хиляди пъти сме опитвали и с добро и с лошо да и обясним какви с нашите критерии за възпитание и т.н., но без успех. Прибира се 23 и 30ч. и ние тъкмо водим малкия да спи (понеже едвам сме го убедили, че е време да ляга) и тя тъкмо се прибира от другия си син и от вратата с бърза крачка идва и ми го дръпва от ръцете (съответно малкия само това чака за да не спи) когато и обясним, че трябва да си ляга и да беше дошла в по подходящо време тя вдига луд скандал, че не и даваме детето не можела ли да го види, детето плачело за нея и т.н. и т.н. Сега реших от време на време да и им го давам да го видят уж за да е по спокойно, но какво стана последно. Сутринта рано малкия излиза от спалнята тъкмо се наспал и тя на вратата и го грабва, аз през това време отидох да правя закуската, и тя решава да го води на магазина, аз и казвам, че трябва да се храни понеже не е закусвал, тя ме убеждава, че ще отиде на близкия магазин и до 2мин. ще са се върнали ( аз преценявам, че наистина той е на 2крачки и ще могат да се приберат бързо), при тези условия аз се съгласявам. И какво става повече от 1ч. не се прибраха с мъжа ми висим по балконите и се притеснявам какво е станало, а тя решила, че щом сме и го дали що пък да не се разходят и да отидат до най далечния магазин.
Едно е само дете, съвсем друго- две на куп 
Съответно, аз чувам данданията отивам и питам мъжа ми да го питам какво става и дали го е ударил, а той ме погледна учудено и отрече да му е посегнал (ние по принцип не го бием и затова се зачудих). А тя в съседната стая крещи на свекъра и реве, че мъжа ми пребивал жестоко малкия. След приспиването, мъжа ми излиза от стаята и тя го чака на врата и започва да крещи (а знае, че малкия спи). "Ти заради мен ли го преби така, жестоко." Мъжа ми се опита да обясни, че не го е удрял. А тя не иска и да чуе и продължава да крещи. "Не искам да имам нищо общо с тебе" "Ти не съществуваш за мен" и т.н. Тя не че някога го е обичала, само го използва да им помага на тях и на големия и син. Който горкия е 35г. и не може да си върже обувките без чужда помощ, заради което на мен лично ми е жал, че са го научили така, съответно така възпитаха и сина му, който е на 7г. още го хранят в устата, преобличат, изпикават, приспиват го на ръце и т.н. И смятат, че ние сме изроди и тормозим детето си, понеже го оставяме да се храни сам и е по самостоятелен от големия им внук. Тя по принцип мрази малкия си син и аз не знам защо, говори с мъжа ми само за да иска пари или да свърши някаква работа, през другото време го заобикаля като призрак. Което мен лично много ме мъчи, заради мъжа ми, ама какво да направя... Що за хора има...
