Аз не съм се сблъсквала с такъв проблем. Няма нещо в мъжа ми, което да ме дразни. Преди сватбата той беше разпилян, вършеше по няколко неща едновременно и нищо не довеждаше до успешен край. Един ден, като решихме да се женим и после като разбрахме, че ще имаме дете, си говорихме доста и аз му казах, че трябва да преосмисли настоящето си. Че подобен начин на живот е подходящ за човек, който се грижи за себе си единствено. Но ако ще има и дете, нещата се променят и най-малкото,което трябва да направи, е да си намери сериозна работа. Той, милият, искаше сам за себе си да работи, но не се получаваше нещо. В крайна сметка му казах, че не всички са родени, за да бъдат управители и явно той ще е по-добър ако работи за някой друг. Разговорът ни беше доста сериозен, не сме се карали, той се вслуша в думите ми, намери си подходяща работа. Сега е директор, но работи за собственика на фирмата и смея да кажа, че е станал много по-отговорен, по-разумен, по-добър и по-спокоен! А това е важно, за да е щастливо семейството ни!
- Публикувана: 11 май 2007, 09:40 ч.
- Последно мнение: 29 май 2007, 02:06 ч.
За предимствата,които след време виждаме като недостатъци...
Аз много харесвах в него това, че се отзоваваше на всички да помага. Ама сега елате да видите: който и да звънне - той търчи. Побеснявам. То бива бива да си приятел, ама неговото вече е прекалено. Говоря, говоря, а той- такъв бил. 
Не ща темерут да стане и за никой да не му пука, ама семейството трябва на първа линия да е.
Не ща темерут да стане и за никой да не му пука, ама семейството трябва на първа линия да е.
При мен пък е обратното. Докато бяхме гаджета ме дразнеше, че много бърбори и други неща са ме дразнили, но сега не мога да си ги спомня точно. Напротив, сега след като се оженихме ми се струва очарователен, обичам да си бърборим и нещата, които са ме дразнели почнаха да ми допадат и да ми харесват. 
При мен пък е обратното. Докато бяхме гаджета ме дразнеше . . . и нещата, които са ме дразнели почнаха да ми допадат и да ми харесват.
Аз съм в същата ситуация,като Олимпия, в началото толкова му се радвах на загриженоста за мен, на желанието му непрекъснато да си говориме, на прекалената му доброта към мен, но на моменти ми идва в повече, иска ми се вечер да седна с книга в ръка да почета малко, или да послушам музика и да си решавам кръстословици или игрички на спокойствие, без някой да ми е на главата! А не постоянно вечер да сме заедно и пред Твито и в кухнята и навсякаде е не постоянно да ме пита защо не ти се говори, разказвай ми как ти е минал деня, а и той да разказва нон стоп за преминалия ден и т.н! В началото ми беше много хубаво, но сега ми е меко казано досадно! Не мога да си представя един ден като имам деца, как ще издържа! Но няма начин, той е мъжа!
Темата е поредното абсолютно доказателство че на жените няма угодия. Не можем да им угодим каквото и да правим. Най-добре ще е ако вземем едно по-дълго въже и се обесим публично някъде. Имам чувството че чак тогава някои жени ще бъдат доволни. Само се чуйте какво говорите:
Ако мъжът е мълчалив и затворен в себе си то той е темерут и за нищо не става. Ако пък много говорел ви се иска да млъкне малко да си починете. Ако не ви обръща внимание веднага го обвинявате че не е интересува изобщо от вас. Ако пък ви обръща внимание искате да не ви обръща внимание за да можете да останете сами със себе си. Ако е добър човек и помага на другите хора то веднага му намирате кусур че много помагал на другите. Ако пък изобщо не се интересува от другите го обявявате за затворен в себе си темерут и че не се интересува от близките ви хора. Ако си пада по купоните и е веселяк веднага ви се приисква да не бил чак толкова веселяк и да не ходите по купони защото искате вкъщи. Ако пък е домошар и никъде не излиза на вас пък веднага много ви се излиза по купони. И т.н. и т.н. и т.н...... до безкрай може да се продължи този списък. Айде сега ми кажете това на какво прилича. Аз нямам думи просто да го определя....
Ако мъжът е мълчалив и затворен в себе си то той е темерут и за нищо не става. Ако пък много говорел ви се иска да млъкне малко да си починете. Ако не ви обръща внимание веднага го обвинявате че не е интересува изобщо от вас. Ако пък ви обръща внимание искате да не ви обръща внимание за да можете да останете сами със себе си. Ако е добър човек и помага на другите хора то веднага му намирате кусур че много помагал на другите. Ако пък изобщо не се интересува от другите го обявявате за затворен в себе си темерут и че не се интересува от близките ви хора. Ако си пада по купоните и е веселяк веднага ви се приисква да не бил чак толкова веселяк и да не ходите по купони защото искате вкъщи. Ако пък е домошар и никъде не излиза на вас пък веднага много ви се излиза по купони. И т.н. и т.н. и т.н...... до безкрай може да се продължи този списък. Айде сега ми кажете това на какво прилича. Аз нямам думи просто да го определя....
Темата е поредното абсолютно доказателство че на жените няма угодия. Не можем да им угодим каквото и да правим. Най-добре ще е ако вземем едно по-дълго въже и се обесим публично някъде. Имам чувството че чак тогава някои жени ще бъдат доволни. Само се чуйте какво говорите:
Ако мъжът е мълчалив и затворен в себе си то той е темерут и за нищо не става. Ако пък много говорел ви се иска да млъкне малко да си починете. Ако не ви обръща внимание веднага го обвинявате че не е интересува изобщо от вас. Ако пък ви обръща внимание искате да не ви обръща внимание за да можете да останете сами със себе си. Ако е добър човек и помага на другите хора то веднага му намирате кусур че много помагал на другите. Ако пък изобщо не се интересува от другите го обявявате за затворен в себе си темерут и че не се интересува от близките ви хора. Ако си пада по купоните и е веселяк веднага ви се приисква да не бил чак толкова веселяк и да не ходите по купони защото искате вкъщи. Ако пък е домошар и никъде не излиза на вас пък веднага много ви се излиза по купони. И т.н. и т.н. и т.н...... до безкрай може да се продължи този списък. Айде сега ми кажете това на какво прилича. Аз нямам думи просто да го определя....
Ако мъжът е мълчалив и затворен в себе си то той е темерут и за нищо не става. Ако пък много говорел ви се иска да млъкне малко да си починете. Ако не ви обръща внимание веднага го обвинявате че не е интересува изобщо от вас. Ако пък ви обръща внимание искате да не ви обръща внимание за да можете да останете сами със себе си. Ако е добър човек и помага на другите хора то веднага му намирате кусур че много помагал на другите. Ако пък изобщо не се интересува от другите го обявявате за затворен в себе си темерут и че не се интересува от близките ви хора. Ако си пада по купоните и е веселяк веднага ви се приисква да не бил чак толкова веселяк и да не ходите по купони защото искате вкъщи. Ако пък е домошар и никъде не излиза на вас пък веднага много ви се излиза по купони. И т.н. и т.н. и т.н...... до безкрай може да се продължи този списък. Айде сега ми кажете това на какво прилича. Аз нямам думи просто да го определя....
Напълно съм съгласна
В крайна сметка, такива мъже сме си намерили и заобичали.
Кой знае те колко кусури ни намират, ама си мълчат.
Айде сега ми кажете това на какво прилича. Аз нямам думи просто да го определя....
А защо трябва пък да го определяш някак аз не мога да разбера
Вчера се прибрах уморена от работа и исках просто да полежа с хубава книжка...Прибира се моичкият и започва-лошо ли ти е,ама защо си легнала,ама чакай сега,чуй да ти разправям...Та се замислих-в началото на връзката ни смятах загрижеността му за прекрасна,бъбривостта му за очарователна,а сега в определени моменти ми се иска да не е толкова приказлив и да не досажда чак пък толкова с въпроси"ама да не ти е нещо лошо,пък да си траеш?"...
Когато живеех с бившият ми съпруг пак имаше подобно нещо:преди брака смятах агресивността му за смелост,а след това тази "смелост",насочена към мен,взе да не ми харесва никак...Преди да се оженим си казвах-ех,какъв е благороден,и ризата от гърба си ще свали заради приятел-да,ама когато в последствие започнаха да изчезват разни неща от къщи(дрелката дал на Пешо,миксера дал на жената на Любо...) това благородство видях като недостатък...
Интересно ми е да разбера мислили ли сте понякога върху това?
Когато живеех с бившият ми съпруг пак имаше подобно нещо:преди брака смятах агресивността му за смелост,а след това тази "смелост",насочена към мен,взе да не ми харесва никак...Преди да се оженим си казвах-ех,какъв е благороден,и ризата от гърба си ще свали заради приятел-да,ама когато в последствие започнаха да изчезват разни неща от къщи(дрелката дал на Пешо,миксера дал на жената на Любо...) това благородство видях като недостатък...
Интересно ми е да разбера мислили ли сте понякога върху това?
. Но съм стигнала до заключението, че ние жените винаги искаме това, което нямаме по някога. Ако спре да ти обръща внимение пък, ще се чудиш дали още те обича и пак ще се дразниш, че не се интересува от теб. Научи се да оценяваш доброто отношение и загрижеността му към теб и не се дразни. Много жени искат грижовен съпруг, но нямат! 
Иначе съм пробвала да споделя с половинката, когато искам малко спокойствие, но той се цупи или пък се притеснява какво ми има и това само натоварва допълнително. За това се опитвам да се отпусна, когато имам нужда и се опитвам да изключа. Не виждам друг изход.
