Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 221 отговора

там някъде

Мнения: 2 242
С прохождането и първите умения за самостоятелно обслужване детето открива, че вече не трябва да се моли, реве и чака за нещата, които иска. Предметите стават по-достъпни и не толкова сложни, а то не е толкова безсилно и зависимо - може да има своите желания и да ги реализира. Така големият порив да откривателства и експериментира поражда нов етап от развитието, започващ с прословутата ‘криза на третата година’ (известна и като ‘детски пубертет’, ‘първо юношество’, ‘ужасната трета година’ и т.н.).

Келер първа описва характерните симптоми
-Негативизъм – отрицателна реакция, свързана не толкова със самото действие, колкото с позицията на противопоставяне, изпробват се възможностите да не се подчинява на чужди желания.
- Упоритост – отново реакция не толкова свързана със самото действие, колкото с позицията на собствено мнение, научават се възможностите да отстоява свои решения. Единствената подбуда е да изпита границите са собствените си възможности
- Опърничавост – обща насоченост като цяло към порядките които трябва да спазва детето. Външните вмешателствата, правила и ограничения се приемат болезнено и се поражда естествена реакция на противопоставяне.
- Своеволие – породено от стремежа към самостоятелност, да има свободата да открива и изразява своето мнение
- Подценяване на възрастните – проява на открита агресивност и конфликтност към външните фактори ограничаващи зародилото се желание за експериментиране, пробване, изразяване и т.н.
- При деца без братя/сестри се споменава и стремеж към деспотизъм

Фройд дава едно от най-популярните описания на тази възраст - Зараждащият се АЗ се учи да разрешава конфликта между желанието (либидото) и действителността. По пътя на това учене се полагат основите на Свръх-АЗ-а, чиито характеристики са вече оформени към края на петата година. Това е естествен и общовалиден преход от принципа на удоволствието към принципа на реалността и е свързан с много конфликти и богата гама емоции.

За всички психолози тази криза е естествен стадии на детството, нейното избягване е невъзможно и ненужно. Елконин я нарича ‘криза на социалните отношения’. За родителят откритието че малкото послушно бонбонче изведнъж се е превърнало в крещящо и удрящо диване води до естествена реакция на паника, до хиляди въпроси и притеснения - как, кога и какви граници да постави, дали да игнорира признаците или да ги анализира… Конфликт след конфликт и детето и родителят търсят баланса на новозараждащите се взаимоотношения – детето не си харесва блузката, а мама бърза да я облече и … изведнъж настъпва ‘пищяща сценка’ придружена с удари и цупене… А дилемата защо баба дава шоколад, а пък мама се скарва … И защо един път може да яде каквото избере, а друг път го хранят насила…

Началото и развитието на ‘детският пубертет’ може да стане незабелязано за родителите. Едва с настъпването на агресивната фаза идва изненадата, че установените правила и разбирателство вече не важат. Във възрастовата психология са отделени следните етапи на протичане, като при всяко дете могат да са под различна форма и сила на проява (за някои родители целият период може да мине съвсем незабелязано, докато за други етапа на бунт да продължи с месеци)
1- открива се удоволствието да бъдеш себе си
2 – сблъсък с невъзможността да бъдеш себе си
3 – бунт, протест
4 – за да избегне страданието от конфликта детето под една или друга форма нагажда своите нови желания спрямо новите изисквания, изграждайки своята личност

Новопоявилите се възможности (може да избира, да говори, да извършва самостоятелни действия по свое желание, да се налага и т.н.) и новопоявилите се външни изисквания (забрани, наказания, ограничения) изострят липсата на умение за самоконтрол. Детето изпада в конфликт, с който не умее да се справи – то ИСКА тази играчка, но му се скарват че е чужда … и неумеейки да преодолее желанието си, нито пък да приеме поставената бариера… следва естествен порив към бунтарство, негативизъм, агресия (играчката се хвърля, чупи, възрастният се удря и т.н.). Тези сблъсъци зараждат първите качества на личността свързани със самооценката, самочувствието, самоконтрола, волята. Това не са капризи и безсмислени сценки, а порастването на едно дете.

Независимо от проявите на агресия, негативизъм и налагане детето продължава да търси положителните взаимоотношения, разбиране и внимание. Когато те рязко намалеят или не са достатъчни е възможно да се зародят дълбоки травми (както е известно за Фройд – Човек е продукт на своето детство, т.е. първите 5г, а Аз-а се заражда с кризата на третата година).

Ето например срамът – поставянето на множество правила възпират естественият порив към активност, експериментиране и така сблъсъкът желание/ограничаване пораждат усещания за неудовлетвореност, съмнение в собствените възможности … заражда се срамът, а самооценката е основна черта за развитието на самозъзнанието. Една от причините много психолози да са против наказанието като метод за възпитание (да не говорим за физическо наказание, което поражда и чувство на унижение). В така описаната ситуация на прекомерно много ограничения, някои психолози обръщат специално внимание и на поведението на родителя, след поставянето на конкретна забрана – ако детето я е възприело като поражение, унижение, безпомощност дали най-добрият подход би бил безразличие и изоставяне (‘трябва да се научи да слуша’, ‘прави сценки, ще му мине’ и т.н.) или сътрудничество и подкрепа?
Ето примера с не-харесваната блузка – когато все пак конфликта вече е налице –винаги се препоръчва, след ‘преминаването на сценката’ вниманието на детето да бъде насочено към конкретното негативно действие, а не към самото дете. Не то е лошо и непослушно, а постъпката му! Не трябва да хвърля, а да каже на мама защо не иска това или защо пищи…

В книгите за родители, често се дават едни или други съвети за поведение през тази възраст. След горе-написаното става ясно, че това е период когато и двете страни търсят и се учат от ситуациите, а готови формули няма и не трябва да се ползват. Опрете се на усета си към детето и нуждите му. Ето все пак някои от използваните подходи

- позитивно насочване на подсъзнанието при назряващ конфликт. Всеки е съблазнен от забраните и е възприемчив към алтернативите – кажете „Не тичай” на дете и то задължително ще го направи, пробвайте с ‘а как ходи баба костенурка?’ и процента ‘послушание’ рязко ще се увеличи. Ето примера с блузката - идеята е първо да накараме детето само' да пожелае блузката и вместо директно нареждане - предлагането на алтернатива е добър изход – например ‘са'мо тази блузка отива на любимият ти панталон’.

- ежедневно насърчаване на желанието за самостоятелност – детето първо се оставя само' да опита, избере, извърши. Дори, когато опитите са неуспешни се подкрепя – ‘ти можеш да се справиш’ ‘ти си силен като тати’ ‘знам че ще го постигнеш’. И все пак не бива да му се дъдне непрекъснато как и какво да свърши, да се поучава когато само' търси отговорите и т.н. Дори насърчаването изисква тактичност

- използване склонността към фабулация (стремеж към присвояване качествата на възрастните, свръх естествени сили и герои) ‘ти си вече голям и ….. ’ ‘бебетата правят така, а големите каки като теб …’ ‘искаш ли като мама да направим ….’ и т.н.

- при всеки удобен случай предлагайте свобода на избор, в тази възраст все още ‘изборът’ на детето може да бъде лесно манипулиран (описвайте резултата от един или друг избор) и то да се почувства по-самоуверено и да увеличи доверието към вас. Когато на едно дете му се дава твърде рядко възможност да избира, се засилва чувство на безсилие - може да нарасне до склонност към агресивност. Това не означава да се правят компромиси с важни правила.

 - винаги отбелязвайте доброто поведение, правилните действия и порицавайте неправилните. Дайте да се разбере че оценявате неговото поведение, а не самото дете (избягвайте изрази като ‘ти си непослушен’ ‘лазиш ми по нервите’ … заменете ги ‘това не е хубаво да се прави’ ‘мама не обича когато правиш така’)

- вашите собствени реакции трябва да се проекция на това което изисквате от детето. Ако почти винаги при сценка сте безразлична, нервна, крещяща… не се сърдете че и детето реагира така при конфликт. То не спира да наблюдава и попива модели на поведение и начини на реакция. Естествено е да не може да прецени кога сте си изпуснали нервите без да искате и кога е нормално да се ядоса. За това се опитвайте да обяснявате и мотивирате поведението си дори когато сте сгрешили, изгубили търпение или останали безразлични.

- охлаждане на страстите по време на сцена – оставяте го да изстрада последствията от действията си без да се намесвате (като си хвърлил последната бисквита няма да има за теб), изгонване (при по-големите това може да възвърне самообладанието им), напръскване с вода, излизане от стаята. Тези техники се препоръчват рядко и с повишено внимание – за някои деца ефекта може да е обратен и сцената да прерасне в стресова ситуация.

- техника ‘преобърната психология’ – забранявате това, което реално искате да се направи (‘не изяждай ябълката’, ‘не обличай тази блуза’). Също много противоречив метод, с който трябва да се внимава – детето в никакъв случай не трябва да остава с впечатление че е добре да върши обратното на това което искате, когато сте сериозни (т.е. техниката трябва да е под формата на игра). Не се препоръчва и честото й прилагане, и никога относно правила касаещи безопасността и здравето на детето
« Последна редакция: чт, 31 май 2007, 15:31 от Slavi »
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Ще чета и ще пиша - темата ме вълнува, но сега съм просто запис, че малкия змей се разбужда и ми бърка правописа.  Laughing
Цитирай

там някъде

Мнения: 2 242
"
Как да се справим с кризите в детската възраст?
В определен момент вашето дете става неуправляемо и неподвластно на какъвто и да било контрол, нито от страна на родителите, нито от страна на които и да са, уважавани до този момент от него хора.

Какво стана? – се питате вие след поредната истерия или разправия с любимото дете. Вероятно то е достигнало до кризата на 3-годишните. Е, както казват психолозите няма нищо страшно в това, просто вашето дете започва своя самостоятелен път и изгражда своята независимост.

При повечето този период се характеризира главно с думата “НЕ”
Изведнъж се появява неконтролируемо упорство и склонност към скандали и истерии на всякакви места. Това не е учудващо, детето се чувства вече “пораснало” и му се иска само да решава как да се държи и да получава това, което желае в даден момент. Рядко се случва да иска просто да се разхожда – то непременно иска да отиде на определено място.

Разбира се, в проявлението на самостоятелност и формиране на собствено отношение към заобикалящия свят няма нищо лошо, но от пороя от детски желания, биващи понякога толкова прекалени и абсурдни, често се случва родителите да се заливат от смях или вдигат ръце от безсилие.

Децата на възраст 2-4 години смятат, че са център на вселената и за тях още е трудно да приемат обкръжаващите ги хора като неразделна част от този свят. Те просто воюват за свое място под слънцето. Точно в този момент родителите могат да усетят “прелестта” от възпитанието на “настоящия човек”. Малка част от тях осъзнават ползата от тази криза.
Смисълът на кризата на тригодишните се състои в това, че за детето е настъпило време да се осъзнае като отделна личност, със своя собствена воля и ценности. И само в този контекст може да се разбере сложността и важността на този момент в живота на детето.

В този период детето започва напълно да изисква отношение като към възрастен. То иска да има свои права в това общество и в частност – в семейството, иска да се почувства ценно и необходимо в очите на другите. Точно това то се опитва да отстоява с всички възможни средства, по детски екстремални, но както показва практиката – действащи. Родителите, борещи се с капризността като с болезнена форма за самоутвърждаване, рискуват да създадат всички условия за нейното развитие в доста по-късна възраст. Едно трябва да се помни винаги: децата не капризничат просто защото искат да постигнат точно определена цел или мечтаят да видят ядосаните лица на родителите си. Те просто не могат да контролират своето упорство. Те не са способни да се справят с това. Детето упорства така, сякаш някой се намесва в осъществяването на неговите планове. То не е подготвено за такава ситуация. От тук следват и истериите и обидата от родителите, които се месят в осъществяването на въжделеното желание.
 
Най-сложното за родителите в този период е борбата със своите собствени навици. Трябва да престанат да командват детето безразборно, да му дават възможност за избор и да не се налагат, когато това не е абсолютно необходимо.
За преодоляване на пристъпите на упорство трябва да се намери приемливо решение, но без да се прибързва, а да се изчака детето първо да се успокои, тогава да му се обясни и помогне. Едва когато детето е спокойно, то ще е способно да възприеме вашите думи, действия, искания и предложения.

Да се предостави абсолютна свобода в тази възраст е невъзможно, но да се предостави привидна свобода – това е и нужно, и възможно. Това ще помогне да свикнете с мисълта, че рано или късно детето ще стане възрастен, а малкият “инат” да осъзнае че свободата и независимостта не са безгранични.

Често родителите се съмняват в способностите на своето дете да взима решения, необходими в дадени ситуации, но ако не им се предоставят такива възможности – те никога няма да се научат. Много често децата се научават да упорстват от своите родители, които зад раздразнението и постоянните изисквания към децата, крият собствените си проблеми.
Помнете – при сприхави и нетърпеливи родители, децата също растат капризни и инатливи.

Избягването на проявите на упорство, водещи до спорове и разправии между поколенията, навярно не се отдало на никой, но в тях има и определена полза: родителите научават нещо ново за своето дете, а детето се учи на компромиси в сложни и конфликтни ситуации.

Кризата на тригодишните още не е най-страшното по трънливия път на родителите, но тя е много важна за изграждане на доверие между родители и деца за в бъдеще и нейното успешно преодоляване ще ви помогне да получите ценни уроци за превъзмогване на следващите кризи."

« Последна редакция: пт, 01 юни 2007, 15:32 от Slavi »
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Слави, беше ми много интересно, Благодаря   bouquet!
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 640
Чела съм за това,прилагам някои от техниките и има задоволителни,понякога чудесни резултатаи,особено с обратната психология.
  Слави,благодаря за труда ти.
Цитирай


Мнения: 5 257
  bouquet
Цитирай


Мнения: 6 026
Много ми е полезно в момента, благодаря   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 427
Слави, благодаря LoveНа теория обаче го разбирам, но като допре до практика и запецвам Embarassed
Цитирай

Варна

Мнения: 4 188
 Peace Чудесно  , имах нужда да прочета нещо такова !
Цитирай

там някъде

Мнения: 2 242
Слави, благодаря LoveНа теория обаче го разбирам, но като допре до практика и запецвам Embarassed
Mr. Green хе всички сме така  Peace
както се е подписала Мама Цоцоланка в аватара си "Преди имах поне три теории как се гледат деца! Сега имам три деца и нито една теория!" Любимо !!!

Сканирах и една по-практична статия от 'Какво те чака през втората и третата година на детето' - не си падам много по такива готови 'рецепти', но пък са писани с чуство за хумор, а може и да са полезни за някой. Сега ще я пусна
Цитирай

там някъде

Мнения: 2 242
Сцените

В речника ‘Уебстър’ този тип сцени се определят само като ‘проява на лошо настроение’. Но подобна опростена дефиниция няма нищо общо с мислите на родителите, застанали край своето приветливо дете, което внезапно се е превърнало в гърчеща се, виеща буца несдържан бяс. Каква е тази сила, която прави малките херувимчета неукротими чудовища?
Напълно нормална. Детето не е ‘лошо’, когато прави сцена; то просто се държи съобразно възрастта си. Много са причините….
- нужда да даде отдушник на гнева и чувството на безсилие. На непреодолимият стремеж на детето към усъвършенстване и автономност се пречи непрекъснато – или от възрастните, или от собствените му ограничения (неспособност да подреди пъзела, да закопчее ризата, да кара велосипеда …)
- нуждата да даде изява на своите чувства, нужди и желания. Повечето деца на тази възраст все още нямат езиковите умения да го направят словесно. За тях сцената говори по-добре от думите
- нуждата от самоутвърждаване и изпращане на посланието ‘Аз съм важен. Това което искам, трябва да се има в предвид’
- липса на контрол над собственият живот. Тъй като възрастните непрекъснато им казват какво да правят и какво да не правят, това често е единственият начин да извикат ‘Стига толкова! Животът си е мой’
- неспособност да се контролират емоциите. Децата все още нямат опит как да го постигнат
- глад, изтощение, превъзбуда, скука

Предотвратяване на сцени
- насърчавайте използването на по-добри отдушници на чувството на безпомощност, гняв и други емоции, които водят до сцени.Непрекъснато ограничаваното във физическо и емоционално отношение дете е като къкрещ на огъня чайник. Окуражете го да изразява отрицателните си емоции словесно или да ги освобождава по приемлив начин
- намалете необходимостта да казвате ‘НЕ’. За да постигнете подчинение, използвайте повече игри и предизвикателства и по-малко абсолютни директиви. Избирайте битките разумно, с мисъл за здравето, безопасността, мира и спокойствието.
- дайте шанс за избор, когато е осъществимо. Възможността да взема сам решения помага на детето да почувства, че управлява в по-голяма степен живота си. Но избягвайте да давате пълем избор… Освен това му дайте да разбере, че някои неща не подлежат на обсъждане

На детето не му е нужно дълго време, за да разбере, че сцените са най-ефикасни, когато се разиграят на най-неподходящите места (публични)…
- вземете превантивни мерки. Погрижете се детето да бъде добре нахранено и отпочинало, преди да тръгнете, и не се отбивайте на прекалено много места… Вероятно ще бъде от полза да вземете някоя кукла или пухено животно и да възложите на детето задачата ‘да гледа бебето”, докато вие пазарувате
- акцентирайте върху доброто поведение. В края на беспроблемно приключване на задълженията благодарете на детето, задето се е държало добре и му кажете, че сте си прекарали много добре заедно. Не използвайте обаче подкупи или материални награди в замяна на добро поведение
- опитайте се да отвлечете вниманието. Сменете темата, отдалечете се от причинителя
- прибегнете към изолация. Ако отвличането на внимание не свърши работа, отведете детето на по-изолирано място
- говорете тихо. Опитите да надвикате детето само ще го насърчат да запищи още по-силно. Уравновесеният тон от другата страна показва, че контролирате положението. Напълно е възможно то да престане да крещи, тъй като не успява да ви чуе, дори и само поради моментно любопитство да разбере какво казвате
- не използвайте точилка. Физическото наказание е винаги лоша идея. То наказва детето за нещо което не е в състояние да контролира.
- не се опитвайте да убеждавате или спорите с него по време на сцена. След като е изгубило самоконтрол, то не е в състояние да разсъждава
- изразете симпатия ‘Знам че е неприятно…’ ‘Понякога и аз се ядосвам..’
- не обръщайте внимание. Често най-доброто действие е липсата на действие. Този подход, определян от специалистите като ‘метод за потушаване’, е особено ефикасен, когато исканията са напълно скандални и особено ако подозирате, че това му е напълно ясно. Продължете да си вършите работата и да му покажете, че  не давате пет пари за сцената. Не използвайте този ‘ни чул ни видял’подход , ако детето е особено чуствително, преживява труден период или стрес… по-добре се старайте да го утешавате.

След бурята
Не предъвквайте случката и не поучавайте малкото, не настоявайте да се извини или да признае, че е сгрешило. И не раздавайте каквито и да било наказания. Вашето дете е преживяло и без това достатъчно, а не е сторило нищо лошо….
Имайте предвид че има сцени и сцени. Ако те са по-често явление (2-3 пъти на ден); редовно и след 4-тия рожден ден; ако са придружени от силен гняв, агресивност, склонност към насилие ….поговорете с неговият лекар

… Факт е обаче, че децата на всяка възраст – дори възрастните – правят сцени. Причините могат да бъдат едни и същи, независимо от възрастта. Чувство на безсилие (стоите вече 3ч над чековата книжка и все още не успявате да се справите със сметките), липса на контрол (изпускате влака), гняв (съпругът/гата е забравил/а да направи резервации)….
Различката е само в следното: тъй като възрастните управляват в по-голяма степен обкръжението и имат по-голям опит в справянето с емоциите …. те често успяват да предодвратят сцената. А ако не могат, обикновено го правят благодарение на несравнимо по съвършените си словесни умения – с гневни слова, а не с юмруци и ритници.

Ако си дадем сметка, че правенето на сцени не е приоритет изключително на малките деца, а по-скоро поведение, срещу което никой от нас не е застрахован, ще ни бъде по-лесно да се справяме с тях.

'Какво те чака през втората и третата година на детето'
« Последна редакция: пт, 01 юни 2007, 16:51 от Slavi »
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 691
Записвам се да следя темата,че  и ние сме на тоя огън в момента.....
Цитирай

Barcelona, Spain

Мнения: 2 052
Цитат
вашите собствени реакции трябва да се проекция на това което изисквате от детето. Ако почти винаги при сценка сте безразлична, нервна, крещяща… не се сърдете че и детето реагира така при конфликт. То не спира да наблюдава и попива модели на поведение и начини на реакция.

Разбира се, ако се налагаме за най-дребното нещо и го потискаме,  после се чудим откъде у това прекрасно дете това ужасно тиранично поведение ...Същото е с ината на детето...

Цитат
След бурята
Не предъвквайте случката и не поучавайте малкото, не настоявайте да се извини или да признае, че е сгрешило. И не раздавайте каквито и да било наказания. Вашето дете е преживяло и без това достатъчно, а не е сторило нищо лошо….

Това, което правя след като е минало някое поредно тръшкане и обясненията към него - питам ги миролюбиво искат ли да направят нещо заедно с мама, да отидем заедно някъде за ръка, пък било то и до съседната стая да покажем нещо на другите....да бъдем заедно и да е пак хубаво.

Мисля, че е нужен някакъв еднократен положителен акт, който да възстанови доверието и детето да проумее, че е било наказано за нещо съвсем конкретно (не заради авторитета ни на възрастни), но че другите сфери не са засегнати от белята и от наказанието и точно заради това продължават да са приятни .

Така си мисля, че ще започне да разграничава - тук сгреших (наказаха ме, никак не беше добре), а тук ще гледам да бъде по-добре (да не стигам до наказания). Нещо като стимул.


Цитирай

София

Мнения: 6 449
Благодаря за темата. Имахме разногласия с баба й в къщи за моите методи и подходи. Радвам се да прочета, че съм постъпвала правилно според дадените в статиите съвети...а и ефектът е много добър. Но и при нас "пубертетът" или не е много тежък или благодарение на разните техники не е много трудно "справянето" с малката. А и за мен от раждането е желязно правило, че детето е отделен индивид и винаги трябва да се съобразявам с това. Когато е възможно винаги съм давала свобода на избора и малката вече знае за много неща, които лично е пробвала какви са последиците...и най-вече това, че не и харесват...та може и сама да реши ще прави ли някоя простотийка или не. (така я отучих от скачането в локви - скачаш, оставаш с мокри чорапи....аааа, много е гадно...това е положението! и така на патия път опитите за уцелване средата на локвата престанаха! от само себе си Wink Wink Winkе
Цитирай

Кк

Мнения: 205
Много поучително ми беше да прочета всичко  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 221 отговора