Хипохондрици ли сте?

страхувам се вече само за детето,аз останах на заден план,другите-също

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194921.0
Имала съм периоди,когато съм се чуствала точно като Буболина,преминах кротко от хипохондрия към канцерофобия,беше повече от ужасно.

До такава степен,че не мога да живея нормално.Стигнала съм до етап да живея ден за ден ,без планове за бъдещето .Каквото и да ме заболи си мисля ,че съм болна от рак.Не знам дали това ще премине и кога ,но силно се надявам да си избия тези черни мисли и всичко да е по старому.

Не, но имам приятелка която е в това състояние от десетина години и е много гадно наистина.

Това важи в пълна сила за мен, страхувам се за себе и за детето си най-вече.

Не!Не допускам такива мисли нито за мен, нито за децата си(близките).Но има роднина(млада жена е и при това лекар) и "вече" е била болна от какво ли не а като роди дъщеря си, прехвърли болестите и на детето си Ужасно е.Незнам как може да се излекува това нещо

Не, напротив, даже съм оптимист в това отношение. За детето ме обвземат чат- пат притеснения, но все пак мисля, че е в границите на нормалното
Познавам хора- хипохондрици, ама в истинския смисъл на думата. Кошмарно е. То колкото и нищо да ти няма, все може да ти проима, като си трупаш насила отрицателни емоции и енергия. Положителното мислене влияе благоприятно на здравето.
А и контактите с такива хора са изключително досадни

Не, за щастие.

Категорично не съм и не мога да разбера здрави хора коита се притсняват излишно.Каквото има да става то става и без да го чакаш.

по принцип не съм хипохондри4ка, но по едно време ми беше влезнала мухата да не би слу4айно да съм се заразила с HIV.Беше ужасно,преодолях го едва  когато си напражих тест...

С цялата тая информация в Интернет и по форумите, където редовно обитаваме - то донякъде си принуден да си втълпяваш разни неща...прочетеш за някоя болест, видиш симптомите и си кажеш: ох, ами то това и аз го имам
Или пък нещо те заболи и знаеш, че в нета има инфо и почваш да търсиш, но се натъкваш на страшни диагнози, които най-често няамт никаква връзка с болежката ти, но уви - вкарваш си филми

да, осъзнат хипохондрик съм с много изразена карцинофобия, страдам вече 5 години от това - страховете ги прехвърлям на децата си, кошмарен живот в много страх.
хората около мен ме разбират и по всякакъв начин се опитват да ми помогнат - благодарна съм, защото без подкрепата им, няма да се справя.
за тези 5 години разбрах, че почти нямам шанс да стана предишния човек, ровенето в интернет, дори само в този форум засилват страховете ми, почвам да се примирявам, че до края на живота си ще страдам от това....

Буболина, защо не се консултираш с психолог? Предполагам, че има някакви варианти за справяне с този проблем.
Живот без излишни притеснения е далеч по- спокоен

Не само с един за съжаление съм се консултирала, то не бяха психолози, психиятри, невролози...
Нищо не помага, нищо...как ми с иска да се събдя само една сутрин предишната жена, с усмивка на лицето и без такива мисли, искам го от цялата си душа.
Лейди, благодаря  

и аз понякога имам такива пристъпи - мисля че са свързани с работата ми - и тогава отивам на жп-то и то ме преглежда и ми казва че съм добре и се оправям - за това много го бива
иначе препоръчват ако се съмняваш за спин примерно да си направиш изследвания
някой път като ям другаде и се вижда че някой на масата плюе или пък чиниите и чашите не изглеждат чисти ме прихващат едни такива фобии - само че докторът каза че така не можело да хванеш спин, но за хепатит А и Б направо си го пише на рекламата за ваксините - честно казано тези реклами действат кофти
да обобщя - според мене решението в леките случаи е
1.жп-то да ти казва че си ок
2.цибалаб (или някоя друга лаборатория с добре описани видове изследвания) 

Ако има налице сериозно оплакване - ходи се на лекар, но не с цел да ти кажат че си ок, а за да те прегледат както трябва.
Пък да ходиш на своя глава да си пускаш всевъзможни изследвания по лабораториите - това вече е доброволно поддаване на хипохондрията, а не опит за борба с нея.
Според мен всичко е в главата и ако с разум и трезва мисъл човек се самоувери, че не е болен - тогава и тези желания за ходене по лекари и лаборатории ще изчезнат.
Разбира се, както вече казах, ако има налице оплакване - желателно е да се иде на лекар.
Но ако нищо не те боли - и да си внушаваш че ти има нещо - това вече е психологически проблем.

Не знам дали си говорим за едно и също нещо тук, хипохондрията не се разбира еднакво от всички

Еми това е твойто мнение, съвпада с мнението на много доктори, но за мене не е подходящо, например в тази стандартна ситуация:
мислиш си, че имаш хепатит - отиваш на лекар, той ти казва - защо мислиш така и решава, че е неоснователно, но не ти обяснява и няма да ти даде направление по ЗК и какво сега - да не ходиш да си правиш изследване на своя глава, от което ще се види, че нямаш хепатит, ами да си седиш и да се тормозиш, за да си доказваш, че не се поддаваш на хипохондрията...

не, не съм
обаче си имам пример пред очите- свекърва ми, е такова чудо не бях виждала

Не съм и за щастие няма такива сред близките ми.

Имала съм такъв период(кратък-Слава Богу),тъй като работата,която имам е свързана с болни хора,непрекъснато и ежедневно се сблъсквах с болестите им,но след време осъзнах,че това е част от живота ни и ние не можем да го променим,както е нормално да се храним,спим и дишаме,така и е нормално да има и болни хора,да има и смърт,затова човек трябва да приема тези неща по философски,като нещо нормално,което се случва в природата.В основата на всяка една болест стои страха от нея,има една приказка-колкото повече се страхуваш от нещо, то рано или късно те настига,защото подсъзнателно го предизвикваш.Най-важно е човек да си настрои психиката позитивно,за да живее пълноценно.

може би да...защото що се отнася за някои болести и органи подивявам.
така съм откакто родих, нещо се сбъга в мен 

От време на време и мен ме тресат съмнения...
Опитвам се да ги обърна в моя полза- да преценя обективно кое е повод за притеснение и ако трябва да действам...Имам поне един случай, в който имах сериозна полза от това...
Както има една поговорка- Дозата прави лекарството, дозата прави отровата...

не си ме разбрала - ако имаш оплакване или съмнение, което е почти едно и също (нормален човек няма да се събуди сутрин и да си каже "я, днеска ше скокна до лабораторията, да видя дали имам хепатит") се ходи на лекар без значение дали ше ти дадат направление.
Да си въобразиш, че можеш да имаш хепатит, без да имаш оплакване и без да имаш причина да си се заразил - това е вече хипохондрията и не е нормално.

Буболина

 Не е точно така Бубе, липсва ти, политиците биха казали: Политическа воля за справяне с проблема. 

 Вижте и тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194921.60

Тествайте се 
1. Изпитвате ли паника при мисълта, че може да се разболеете тежко?
2. Забелязали ли сте симптоми на опасно заболяване?
3. Вярвате ли на лекаря, когато ви казва, че не бива да се безпокоите за здравето си?
4. Често ли изпитвате болка?
5. Постоянно ли следите малките промени на здравословното си състояние?
6. Констатирали ли сте досега едновременно признаци на няколко заболявания?
7. Ако случайно ви попадне книга за болест, приписвате ли ги на себе си?
8. Може ли да се твърди, че сте загрижени за здравето си повече от нормално приетото?
9. Изпитвате ли страх от вируси, бактерии и други болестотворни организми?
10. Става ли ви неприятно, когато чуете по свой адрес, че пращите от здраве?
11. Смятате ли, че мнозина не гледат сериозно на здравословните ви проблеми?
12. Уверени ли сте, че страдате от тежко заболяване?

ОТГОВОРИ

* Ако сте отговорили положително само на първите три въпроса, вие действително обичате да мрънкате, когато сте неразположени. Въпреки това обаче не сте хипохондрик.
* Ако сте казали "да" на въпроси 4,5 и 6, безпокойството ви за собственото здраве е прекалено. Непрекъснатите притеснения за него може да ви докарат истинско, а не мнимо заболяване. Въпреки това не сте хипохондрик.
* Ако сте отговорили с "да" на въпроси 7,8 и 9, значи сте уверени, че страдате от сериозна болест. Изследвайте се и ще проверите дали сте на прав път. В случай че сте здрави, забравете притесненията!
* Ако сте отговорили позитивно на въпроси 10, 11 и 12, вие със сигурност сте си измислили някакво страдание и до такава степен сте убедили себе си, че сте тежко болни, че дори изпитвате истински болки. С други думи, вие сте хипохондрик. Непременно се консултирайте с психиатър.

12 пъти не.   

12 пъти ДА