Не, не го казвам, деликатна съм:) Но може би сами се досещат:)
Майтапче!
Майтапче!
- Публикувана: 11 юни 2007, 02:51 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2007, 10:01 ч.
Като гледам другите....
... аз без детето си не мога, но дори и не се замислям дали без мъж мога или не мога
Пък аз се замислих-за мъжа де.Ами-мога.Може да ми е самотно понякога, но мога.Без децата си сега обаче и аз не мога.И въобще не ми се налага да мисля за това, просто Живея така-с тях.Участвам в Техният Живот.И те участват в Моя.
по-точно от това,надали мога да го кажа 
,освен да допълня,че не мога да дишам, понякога, от болка....
ама точно тя- болката ни кара да вървим напред.
сигурно си се замисляла понякога- че ако няма болка, дали ще продължаваме да се борим и да продължаваме да искаме.
то е нещо подобно като тръпката- ако е няма- какъв ще е смисъл да правим каквото и да било?
ако всичко постигаме лесно, без трудности....че какво ще му е интересното тогава на живота....
....знам че боли....и то много
,освен да допълня,че не мога да дишам, понякога, от болка....ама точно тя- болката ни кара да вървим напред.
сигурно си се замисляла понякога- че ако няма болка, дали ще продължаваме да се борим и да продължаваме да искаме.
то е нещо подобно като тръпката- ако е няма- какъв ще е смисъл да правим каквото и да било?
ако всичко постигаме лесно, без трудности....че какво ще му е интересното тогава на живота....
....знам че боли....и то много
Мисля, че не става въпрос за щастие, а за спокойствие.... аз без детето си не мога, но дори и не се замислям дали без мъж мога или не мога
И аз така и аз така! Щот не само не се замислям, ама по-скоро си мисля колко точно ми е спокойно именно поради липса на мъж!!!!!!! 
Мисля, че не става въпрос за щастие, а за спокойствие.... аз без детето си не мога, но дори и не се замислям дали без мъж мога или не мога
И аз така и аз така! Щот не само не се замислям, ама по-скоро си мисля колко точно ми е спокойно именно поради липса на мъж!!!!!!! Оооо, Моргана, не е гот. После ти става равно. Няма кой да си хвърли чорапите, да мърмори.
Слагаш си тампоните в хола и няма кой да ти каже...
да но и като паднеш - няма кой дори да те погледне..
аз не гоня спокойствие на всяка цена
искам да не съм сама
май всичко опира до това какво жадува човек(
ако това е спокойствие - той ще жертва всичко в името му
ако това е свобода - също
ако пък това е да бъде с някого /дори да не е правилно това/ - също ще направи всико възможно...
та аз мисля че да - има прибързани мменти, но по-скоро вярвам, че това "прибързване" е неизбежно спрямо нагласата ни в дадения момнт и това, че след време мислим друго идва от нашата нова нагласа...от поуките които сме си взели и т.н.
аз не гоня спокойствие на всяка цена
искам да не съм сама
май всичко опира до това какво жадува човек(
ако това е спокойствие - той ще жертва всичко в името му
ако това е свобода - също
ако пък това е да бъде с някого /дори да не е правилно това/ - също ще направи всико възможно...
та аз мисля че да - има прибързани мменти, но по-скоро вярвам, че това "прибързване" е неизбежно спрямо нагласата ни в дадения момнт и това, че след време мислим друго идва от нашата нова нагласа...от поуките които сме си взели и т.н.
.... но дори и не се замислям дали без мъж мога или не мога
Уф...мислих, мислих и пак не разбрах какво значи това?
Можеш ли без мъж или не можеш? 
Може би от жегата ми се е размекнал мозъка - знам ли и аз. 
Уф...мислих, мислих и пак не разбрах какво значи това? Можеш ли без мъж или не можеш? Може би от жегата ми се е размекнал мозъка - знам ли и аз.
Можеш ли без мъж или не можеш? Може би от жегата ми се е размекнал мозъка - знам ли и аз.
Не знам, от 6 г. съм разведена, и досега нито веднъж не ми се е приискало да заживея с някой. Труден характер съм, а с годините, вместо да си занижавам критерийте, взех да ги завишавам. Осъзнах се като силен и независим човек, справям се сама, и това ми доставя удоволствие. В момента в който видя че някоя връзка става сериозна и бягам. Най-добрия ми приятел ( бившо гадже ) 7-ма година на всеки мой рожден ден ми предлага брак. Мисля да се налудувам още 2-3 години и да го взема, дет се казва. Така или иначе си знае че ще е той и си ме чака. Минал е с мен през всичко, винаги е насреща, ден и нощ, няма значение. Обичам го като човек, като брат, не като мъж, но веднъж съм се женила по любов, втора такава грешка не ми трябва. Разбира се, обичам си го, чувствам се сигурна, когато е около мен, ревнувам го, дори приятелките ми смятат че ще тичам след него като в " Сватбата на най-добрия ми приятел ". 
Макар че досега с жена не сме го видели. Любовта е до време, важно е после да можеш да си кажеш нещо с тоя човек вечер, да ти е приятно да се прибереш вкъщи защото знаеш че там е топло, ведро и уютно, да усещаш подкрепа във всяко едно отношение, да споделяш неща, заради които ти самия се мразиш, но въпреки това знаеш че ще срещнеш разбиране. Освен това смятам че детето ми ще се чувства добре с човек като него, което е изключително важно. Това е моя избор. Но още е рано. 
Макар че досега с жена не сме го видели. Любовта е до време, важно е после да можеш да си кажеш нещо с тоя човек вечер, да ти е приятно да се прибереш вкъщи защото знаеш че там е топло, ведро и уютно, да усещаш подкрепа във всяко едно отношение, да споделяш неща, заради които ти самия се мразиш, но въпреки това знаеш че ще срещнеш разбиране. Освен това смятам че детето ми ще се чувства добре с човек като него, което е изключително важно. Това е моя избор. Но още е рано.
Ако трябваше да се боря за двама, щях да се боря не само със себе си (да се боря с мен самата ми е много лесно 
). Ако трябваше да правя жертви в името на семейството щях да изгубя себе си за пореден и може би последен път...
Винаги съм си мислела, че човек има праг на търпимост. Когато чувстваш че всичко е изгубено и когато в сърцето ти не е останаал и капка любов просто няма смисъл.
Не съжалявай за нищо сторено в миналото - всяко нещо ти дава урок и дори и заради самия урок си заслужава.
Голям дървен философ съм, ама карай!
). Ако трябваше да правя жертви в името на семейството щях да изгубя себе си за пореден и може би последен път...Винаги съм си мислела, че човек има праг на търпимост. Когато чувстваш че всичко е изгубено и когато в сърцето ти не е останаал и капка любов просто няма смисъл.
Не съжалявай за нищо сторено в миналото - всяко нещо ти дава урок и дори и заради самия урок си заслужава.
Голям дървен философ съм, ама карай!
Обичам го като човек, като брат, не като мъж, но веднъж съм се женила по любов, втора такава грешка не ми трябва. ............................ Освен това смятам че детето ми ще се чувства добре с човек като него, което е изключително важно. Това е моя избор. Но още е рано.
Е, добре де, защо тогава ще се жените
Аз все си мислех, че в брака има и секс Винаги съм си мислела, че човек има праг на търпимост. Когато чувстваш че всичко е изгубено и когато в сърцето ти не е останаал и капка любов просто няма смисъл.
Не съжалявай за нищо сторено в миналото - всяко нещо ти дава урок и дори и заради самия урок си заслужава.
Голям дървен философ съм, ама карай!
Не съжалявай за нищо сторено в миналото - всяко нещо ти дава урок и дори и заради самия урок си заслужава.
Голям дървен философ съм, ама карай!
Понякога и от тези философи има файда
Е, добре де това че чувстваш, че прага на търпимост е прекрачен не може ли да е грешка? (и аз съм от дървените
) Това е чувство и също като любовтта се променя и би ли могло този урок който научаваме всъщност да е, че сме сбъркали и избързали с раздялата??? Както ние така и те - бившите се променяме и в някои случаи узряваме и чрез тази криза на раздяла дефакто се подготвяме за едно по сериозно и стабилно отношение към брака и живота с отговорностите които носят след себе си. Май това е така само на теория, а? НАли ни учат че като веднъж не успееш, опитай пак.... що ние не опитваме пак? Все пак хилядите компромиси които сме правили преди да вземем решението за раздяла са били във връзката и с раздялата си сме сложили края. Дали не трябва да опитаме пак или това важи само за нов опит с нов партньор?
Олеееее стана мнооооого ..........
да спра докато е време. Така е, като съм се лепнала да чета психология на човешките взаимоотношения, все на някъде ще избие
Обичам го като човек, като брат, не като мъж, но веднъж съм се женила по любов, втора такава грешка не ми трябва. ............................ Освен това смятам че детето ми ще се чувства добре с човек като него, което е изключително важно. Това е моя избор. Но още е рано.
Е, добре де, защо тогава ще се жените
Аз все си мислех, че в брака има и секс Права си, в брака има и секс, аз все пак съм била гадже с него преди много години. Ако изпитвах неприятно чувство със сигурност нямаше да предприема тази стъпка. Просто казвам че няма да е това което трябва да е, не е онази голяма и страстна любов с пеперудите в стомаха, а просто някаква кротка обич.
И аз мисля като Wish.Обичам приятеля си като брат ,като баща ,и на последно място като мъж.Обичам го като човек който е до мен през цялото време ,но не ми пречи да съм свободна и свободно да изживявам дните си на разведена.Но мисля да 2-3 г да се "кротна"и да си заживея с него и децата.наистина се чувствам сигурна с него ,но с него е като да си в пухкаво топло легло,а аз обичам да спя под звездите на зелената трева.(надявам се разбрахте какво имам в предвид) 
да но и като паднеш - няма кой дори да те погледне..
аз не гоня спокойствие на всяка цена
искам да не съм сама
май всичко опира до това какво жадува човек(
ако това е спокойствие - той ще жертва всичко в името му
ако това е свобода - също
ако пък това е да бъде с някого /дори да не е правилно това/ - също ще направи всико възможно...
та аз мисля че да - има прибързани мменти, но по-скоро вярвам, че това "прибързване" е неизбежно спрямо нагласата ни в дадения момнт и това, че след време мислим друго идва от нашата нова нагласа...от поуките които сме си взели и т.н.
аз не гоня спокойствие на всяка цена
искам да не съм сама
май всичко опира до това какво жадува човек(
ако това е спокойствие - той ще жертва всичко в името му
ако това е свобода - също
ако пък това е да бъде с някого /дори да не е правилно това/ - също ще направи всико възможно...
та аз мисля че да - има прибързани мменти, но по-скоро вярвам, че това "прибързване" е неизбежно спрямо нагласата ни в дадения момнт и това, че след време мислим друго идва от нашата нова нагласа...от поуките които сме си взели и т.н.
Щото голяма гаранция е,че ако имаш някой ще те погледне ако паднеш?! Нещо много розово ми се види това, а аз съм по-реалистка и като гледам из форума какво подпиране пада...не, мерси!
А и за кака Моргана спокойствието вече е мнооого важна дума! Ежедневните компромиси на съвместното съществуване вече не са за мен...Да, труден характер, темерут и нервак - знам се много добре и също така знам, че нито аз ще изтърпя дълго някой, нито той мен...Все пак БНД не е първия ми опит в дългото съвместно съществуване.....Та аз съм от тея дет са пробвали веднъж, два, три...че и четвърти път и знам за какво говоря!
X
Реклама