Целият ден нещо ми е криво и съм се замислила над ежедневието.
От 4 години бачкам в една фирма с колеги-идиоти. Отношението им един към друг и към мен направо ме смазва, защото аз обичам чисти отношения...настрана оставяме факта, че именно с тези хора прекарвам 9 часа от деня си. Работата ми ми е ужасно скучна. Няма нищо общо с това, което съм учила, това за което имам талант, това което ми носи душевно удоволствие. С всеки изминат месец имам чувството, че затъпявам. Всичко вече е станало машинално до краен предел.
Отдавна искам да се махна оттук, но все набивам спирачки. Работа на друго подобно място веднага ще си намеря, но проблема е, че не искам да се занимавам с офис работа.
Преди година направих моя фирма. С фотография и реклама се занимавам по нощите, когато не съм на проформа работата ми. Имам малко клиенти, но не са достатъчно, а нямам физическото време да търся нови (все пак цял ден съм закована в офиса). Лека полека си купих оборудване и имам техническата възможност да се занимавам с това, което ми е по душа - да творя.
И така ... ДИЛЕМАТА ... да напусна ли сегашната ми работа и да опитам да пробия в сфера, която ми доставя истински душевен оргазъм? Напусна ли я обаче край на сигурните пари в края на месеца...
РИСКОВЕТЕ... мои кредити за 600 лв., на мъжа ми кредита за 400 лв. ... и сметката на края на месеца е, че ако аз не съумея да изкарам 1 лв. неговата заплата ще стигне за вноските по кредити и почти нищо друго няма да остане.
Това, което ме вълнува е дали човек трябва да преследва мечтите си в такива ситуации? Да кажа ли майната му на сигурните пари...нека опитам...ако успея мога да изкарвам повече отколкото сега ... проваля ли се ще сме походили гладни няколко месеца, но ще знам, че вече съм опитала...