Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 115 отговора
Пиша тук защото имам нужда да споделя, обменя опит и потърся съвет!
Ситуацията е следната - С моя мъж сме заедно от 7 години. Много си го обичам и ми е мил, и ми е най-добрия приятел. Имаме и 2 прекрасни деца!
Обаче - през последната 1 година, забелязвам как той става все по мързелив и поема все по малко отговорности и инициативи у дома, около децата, в личните неща. Докарали сме я дотам че дори не си навива часовника да стане за работа сутрин и разчита на мен да го ръчкам по 30-40 минути да стане, въпреки че аз няма нужда да ставам толкова рано. Да не говорим за помощ в домакинството, отглеждане на децата, сметки и всякакви други неща за вършене. Дори и в отношението си към мен няма много близост и ентусиазъм. (казва ми че ме обича, ама до там).Ако аз имам нужда от почивка и помощ трябва постоянно да си я прося. През почивните дни и след работа най обича и предимно седи пред телевизора или компютъра. Ако аз не поема инициативата да направим нещо,да отидем някъде, не се сеща сам. С децата дори не се хваща да си поиграе....че и ги навиква като не е на кеф.  Crying or Very sad
Говорили сме много пъти по въпроса, и той осъзнава грешките си и казва че разбира и иска да промени нещата. И дотук, ентусиазма отстъпва място на правенето на нищо и вземането на каквито и да било решения и действия! За всичко и винаги има някакво банално извинение.
 
Аз вече не издържам психичски, физически и емоционално! Нямам изобщо време и сили за себе си и затова което аз искам да правя. Не съм щастлива и със живуркането ни като семейството и с  това че според мен той деградира интелктуално. Чувствам, че понеже всичко е на мойта глава и отговорност аз губя самоличноста си. Прекарвам дните и част от нощите си в постоянен опит да задоволя нуждите на децата и неговите. (защото ако играчките са разпиляни и децата играят той мърмори че било разхвърляно и го прави така че аз да зарежа това което правя и да отида да прибирам играчки, иначе им разваля на децата играта).
Ако ли реша и правя нещо за себе си - ми го изкарва едва ли не през носа със това какво да направя за му е по лесно на него докато ме няма, и като се прибера у дома пак е паднала бомба.

Искам и се опитвам да му помогна да се промени, защото го обичам, знам че може и по друг начин да живее  и защото ми е тъжно да го гледам как деградира и бездейства. Не мисля че е много добър пример за децата.

Искам да вървим напред и да израстваме заедно..... а той май не иска!

А пък аз се уморих да се опитвам и незнам накъде да се обърна и какво да правя?

Споделете и вие! Дайте ми съвет моля!
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Аман от тези мъже!  ooooh! Какво им става?
Това, което на мен понякога ми се е искало да направя в такива ситуации е да избягам за една - две седмици. При нас също имаше подобен период и той беше доста дългичък.
Безброй разговори, говоря спокойно, опитвам се да обясня как се чувствам, как изнемогвам, а то стената по - добре ще ме разбере.
Случи се така да вляза в болница и на него му се наложи да поеме моите задължения (демек всичко). Това като студен душ му дойде.
Сега в 12 часа вечерта си идва и почва да мие чинии. Събота и неделя помага, за да може да поизлезем семейно. Даже проявява инициатива детето да води на детски празници.
Така че, може би малко трябва да се стресне. Не че ти пожелавам в болница да ходиш, ама нека поостане малко сам с децата и задълженията.
Успех   bouquet
Цитирай

Иринополис

Мнения: 467
И аз вчера го водих този разговор, ще видим резултата, наистина му трябва един як шут в задника за да се стегне, стига вече сме мили и разбиращи, защото те от това не разбират и не оценят. Вземи си почивни дни и отиди някъде САМА.Няма да се изгърби за 3-4 дни, стига сме ги жалили, егати "силния пол", май са силни само на думи. Успех и пиши за развитието  bouquet
Цитирай


Мнения: 9 963
Същият проблем! Постигам кратък ефект като се развикам. Съжалявам, но май не мога да помогна Sad Tired
Цитирай


Мнения: 5 733
lost_id, искрено ти съчувствам!
Едно да те питам само, от кога е така и защо е така? Той самият знае ли?

И към всички - а когато се запознавахте и заживявахте с мъжете си какви бяха?
Цитирай
Благодаря за подкрепата и съветите!
Има промяна в ситуацуята,към добро, понеже си поговорихме. Осъзнах че проблем идва и от мен все пак, защото не съм тупнала с крак много по рано и не съм прекъснала опитите в началото, и сега като ми идва нанагорно се оплаквам. Казали са хората - "Не е луд тоя дето яде баницата, ами този дето му я дава." И така аз реших да не давам вече и първото нещо което вече правя е да сменя  подхода си - ясно че никой няма да е доволен и да направи това което и както го искам ако му мърморя постоянно и викам и тръшкам!Полека и постепенно ще станат промените, само търпение му е майката!
Beth - не беше такъв, ама аз май го поотпуснах доста! ooooh! И разбира се че знае, ама сега ще му напомням по честитичко че да не забравя и да не се стига пак до подобни изцепки. И като закъснее за работа 2-3 пъти и като го смъмрят, че и като няма чиста риза да облече,  после като похапне за вечеря сандвичи за няколко дни и като го оставя да си прекарва почивните дни в ТВ ще се ориентира много бързо знам си аз, ама....глезотия!
И не беше изобщо такъв,като се запознахме и през първите години на брака ни- много помоглив, инциативен, загрижен изобщо- всичко което очаквах от един мъж и любовник!
Цитирай

София

Мнения: 1 096
Все едно чета за моя мъж и моя живот. Разликата е в това, че имам само едно дете. Не знам, от година си водим един и същи разговор на няколко месеца и всичко си остава в приказките. Аз лично не издържам вече. Казах му, че предпочитам да се разделим отколкото да живеем аз и детето така. Каза "да, ще опитам да променя нещата". Така ги промени, че нямам думи. Спи по цял ден и по цяла нощ от неделя - болен е Tired. Само той боледува, няма как трябва да го търпим. На всичкото отгоре спи като пън, а детето по цял ден си е в нас, че и той е болен, а аз съм на работа и само го мисля, все едно сам съм го оставила в нас. Обаче човека е зле и трябва да си полежи една седмица, за да се излекува. Не издържам повече и в най-скоро време ще си събера багажа наистина.
Пак се ядосах!
Цитирай


Мнения: 206
Не знам да се радвам ли или да плача че не съм единствена!! Мисля че ние ги създадохме тези мъже, моя не беше такъв, но като видя че аз добре се справям с всичко той се отпусна , не че е мързелив , напротив работи много ,но не проявава никаква инициативност!! Аз трябва да реша ще ходим ли някъде, къде ще запишем децата, с какво да ги лекуваме и т.н , а той ако му сведа задачите подрбоно описани ще ги изпълни!! Ако обаче закъснея примерно и пропусна да кажа "купи хляб" никога няма да погледне дали имаме и да купи, оправданието е "ти не ми каза"!? В началото се сърдех, после разбрах че трябва да говоря, започнах на няколко месеца като изпуша да му спретвам скандали, имаха ефект но промяната траеше по месец, накрая му казах че ако така продължава ,аз да се грижа за всичко , то той вече не ми е необходим , и тогава чак започна да се променя към по-добро, но все още крачките са малки!!!
Цитирай
сякаш това аз съм го писала - за моя мъж и за моето семейство!явно е всеобщо заболяване!снощи така му виках точно по този повод че днес сам прегракнала... и какво от това... май ние сме си виновни, ние сме си ги направили такива
Цитирай


Мнения: 13 176
да ви успокоя ли че и при нас е така Tired
често му казвам че вече не ми е нужен, защото всичко сама си правя, но ефект-нула
Цитирай

София

Мнения: 1 492
Ами донякъде и ние сме си виновни. Тичаме да вършим всичко, а те започват да привикват така и ходи го накарай да свърши нещо после ooooh!

Скоро се хванах, че и аз се подавам на мързел, ако има кой да върши всичко останало. Бях за няколко дни при нашите и майка ми готви, сервира, отсервира, мие, чисти и така...аз не се сещах след няколко дни даже да и помогна Tired Взех го като даденост. То си е нейно задължение и така, даже не се чувствах виновна. Ужас Tired Осъзнах се, ама на края, когато трябваше да си тръгна.
Цитирай

с трима мъже в къщи

Мнения: 371
Всички ли мъже са еднакви Mad  Аз в скоро време ще направя ето това  comp03  или  hit  Само пред РС-то кисне и за нищо не се сеща сам да помогне. Със скандал постигам ефект, но временен Thinking
Цитирай

На първо място в телефона на дъщеря ми :)

Мнения: 918
Ами съсвем разбираемо е! Ние ги учим, че сме силни, че сме знаещи, че сме можещи, че носим на всичко, а после се оплакваме.
Еманципация, майка!!! И до какво ни доведе тя?  Thinking До там, че почнахме сами да вършм всичко (вкл. и мъжките задължения - много са, да ни ги изброявам), а не до равнопоставеност на половете.
Вместо това, ако бяхме си чоплили маникюрите по цял ден, а да не се втуркаме да им помагаме във всичко (ама нали си ги обичаме и не можем да си позволим да се потят сами, милите Mr. Green) щяхме да сме си къде по-рахат.  Ама не - ние трябва да се докажем на всички колко сме перфектни и многостранно развити личности, така че - сами сме си виновни. hahaha
В следващия си живот ще бъда друга!! И ще искам помощ за всяко нещо, колкото и да е незначително и елементарно, та да знае, че без него не мога да се справя Wink.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 162
Ами и моят е такъв, само дето нищо не разбира от компютри и моя си е лична територия остава и това да ми завземе. Иначе понякога ми помага в домакинството ама за детето никак. Даже съм пуснала и тема Играят ли си вашите мъже с децата си? Какво да се прави май всичките са еднакви. Ех има и по тежки случаи..........................
Цитирай

София, откъм тъмната страна

Мнения: 238
Ох, майко мила, за кой ли път се убеждавам, че всички мъже са еднакви!!?? Твоя пост все едно за моя мъж се отнася....
Май няма значение къде са расли, кой ги е възпитавал, и къде са учили и колко знаят...
Но имам чувството че tanya_75  е съвсем права за еманципацията. Познавам жени дето наистина само маникюр и прически въртят по цял ден, а мъжете им ги носят на ръце и тичат по тях, че и децата си гледат... newsm78
Като гледам моя мъж, с викане нещата няма да се оправят, просто вече съм се отчаяла Thinking
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 115 отговора