Как се научихте да готвите?

Понаучих се с практика, с опити и много грешки...и досега редовно пресолявам например...Но пък повечето ястия стават чудни...Просто не се отказвай, ако те кефи- продължи, ако не - прави прости и лесни неща...Забелязала съм,, че ако не съм в настроение, не става хубава манджа 

Неволята учи.Когато около масата седят няколко човека и те гледат тъжно,а ти си сготвила ориз с месо (уж),който е всъщност нещо като кокали с пихтия ,следващия път се стараеш да е по-добре.Това беше в ранна младост
Сега готвя доста добре,ама някои неща просто ги издънвам понякога...Наскоро правих масленки,които след опичането ставаха за чупене на зъби-твърди на кокал!Така и не разбрах какво им сговнясах
Та мисля че е нормално отвреме-навреме да има провали в кухнята.

просто ми се отдава  когато ми се дояде нещо специфично,започвам да го правя и така...но все пак стават фалове понякога 
а от рецептите тук във форума,които съм правила-само едни картофи огретен нещо ми се изплъзнаха,станаха много сухи 

и пак да напиша...LEO,страхотни рецепти даваш!!!!!!!   

Не се отчайвай  
Що продукти съм изхабила.
Първите си сладки направих в 5.клас. Не можеха да се гризнат - камък. Рецептата беше пудра захар, брашно и вода.
Всичко се научава с практиката.  

Аз вече мислех курс да си намеря да запиша, че....

Много практика си трябва, пък и... Готвенето е свещенодействие, любов си трябва на манджата 
И на мен понякога не ми се получават нещата... Наскоро правих едни картофени кюфтета, които се оказаха пържено картофено пюре 
Нейсе, с много опити се нагаждаш към вкусовите предпочитания в семейството. Аз хем от 12-годишна готвя и пак имам издънки...
Хъм, един таратор за довечера сякаш, че много жега и хич не му се яде на льо Мъж...

Не му мисли толкова!То колкото повече му трепериш,то толкова не става! Всеки има провали,дори и най-добрите!Щом имаш желание - ще се научиш!

Да, ама нещо не намирам такъв курс 

Не може да няма курсове по готварство.
И сигурно ще са много вкусни курсове. И на мен и се прииска 

Всеки е имал провали, едни по-малко, едни повече. Една моя приятелка още съвсем в началото на семейният им живот беше сготвила питка......от бобена яхния.Сестра и и давала наставления по телефона как да сготви боб на фурна, казала и жената, че се сгъстява с брашно, и моята дружка сипвала ли сипвала брашно. Като извадила манджата от фурната имила бобена питка за вечеря  . Сега пък готви разкошно, от нищо нещо прави.
Мен лично ме е учила неволята. Като си живеех с мама и тати, грижи за манджи не съм имала, не ме е интересувало. Като се задомих, трябваше да храня голям мъж, доста глезен от мама  . сега съм сложила и майка ми и свеки в малкия си джоб  . Къде от книжки, къде от списанийца, къде импровизация. Човек се учи, докато е жив. Но трябва да има и желание.

 
  И аз,и аз не мога
 Ако не е обяснено до най-малоумната подробност,нищо не ми се получава.
 Ама какви салати правя   

Абе то и аз салати правя, ама то само на салати ли бе

Аз в момента се уча. Преди 2-3 години ми дойде музата, до преди това правех пържени картофи и яйца, пица и спагети. 
Като си харесам някой рецепта я пробвам, стават фалове от време на време, но в повечето случаи се получават нещата. С рецептите от форума проблеми не съм имала, а и хубавото е, че има коментари и допълнителни съвети. 

Никак специално. Още се уча. Хващам една рецепта за ушите и стриктно изпълнявам. 99,9 процента се получава. Не мога на око обаче, винаги с рецепта и точни пропорции. 

С мерак! Комбинация от Зори, Блонди и малко ген от мама  Още преди да се оженя си харесвах готварски книги, на мама тефтера е преписан старателно и сега продължавам да търся и обогатявам менюто вкъщи. Събрала съм над 30 книги, а и като има бг-мама, няма недоволни у нас! 
 Братовчедка ми като млада булка старателно вари боб, а той така и не увря,щото били фъстъци 
 

А, съвсем не си сама- аз не умея, просто не ми се отдава и това е. Опитвала съм преди, но все не са се получавали ястията. Откакто имаме жена, която готви, съвсем ми закърняха готварските умения.
За готвенето преди всичко трябва да имаш желание, иначе е голяма тегоба, според мен.

Но пък обичам да ям! 

Ми спазвай стриктно рецептите.
На мен не ми се получава, когато импровизирам, без да съм сигурна какво трябва да се получи.
И аз много пъти удрям на камък и ми става толкова тъжно сякаш и най-лесното нещо не мога да направя

И аз като Блонди!

Много обичам да готвя.Първите си опити ги помня,но на каква възраст съм била не помня.Големи фалове съм имала в началото,но човек се учи.Сега,когато прочета една рецепта долу-горе ми е ясно какво се получава.Е,има и изключения,но затова пък много питам,докато ми се изясни и действам.Направо ме досърбяват ръцете,когато някоя рецепта ми допадне.

С много мерак и още повече грешки. И аз като Блонди и Ледената Кралица - ако имам точна рецепта, се справям съвсем прилично . Обаче никак не ми се отдават рецепти, в които има брашно колкото поеме или една непълна лъжица нещо си. А колко парфета изядохме с лъжичка, докато налучкам колко точно се държи желатина на водна баня, за да стане 'като рядко лепило'  .

Обичам да го правя!
Още като малка все се въртях в кухнята около баба ми и я гледах в ръцете какви ги върши. Все се опитвах и аз да бъркотя разни неща. Започнах в един момент сама да правя разни неща кога успешна, кога не, но с голям мерак и така лека полека си се научих. Нямам претенции да съм велика готвачка, но се справям добре. Винаги готвя на око. Точните пропорции ме отегчават. Много импровизирам в кухнята но най-важното е да се прави с много мерак. Тогава винаги става

Всичко зависи от това, от какъв етап започваш да се учиш. Малко или много човек има някаква база наблюдения (опит в някои случаи) от детските си години. Наблюдавал е майка си, баба си как го правят и дори да не помни рецептите или етапите, има представа за елементарна кулинарна техника. Значи знае как да обработи или нареже продуктите, в някои случаи е чувал за някои тънкости. Примерно мама му е заръчала да довари боба и му е показала в кой точно момент трябва да сложи солта и как да провери момента.  Или пък майката се е вайкала по повод някой свой фал и е казвала какво е пропуснала. Така малко или много, всеки има някаква база от знания, която при всеки е различна. То зависи от това дали в семейството му се е готвело, доколко добри кулинари е имало в семейството, а също от това в каква степен са впрягали децата да помагат. Зависи също така и от любопитството и любознателността на детето. На мен ми беше адски приятно когато в училище всеки трябваше да занесе някакви сладки и как сладките на майка ми събираха погледите на всички. В изработката на красиви неща (сладки, тортички, боядисване на яйца и т.н.) аз намирах място за приложение на онзи творчески потенциал който принципно е заложен във всеки. С тази разлика вероятно, че по природа съм малко по-творчески и художествено надарена, а следователно малко по-креативна може би. И така, боядисването на яйцата беше детска игра, в която влагах творчество. По-късно, в юношеските години ми доставяше безумно удоволствие да украсявам тортички. От там любопитството към кулинарията и наред с криминални романчета четях и кулинарна литература. Толкова книги относно кулинарни техники съм изчела и толкова енциклопедии на плодове, зеленчуци и подправки съм изнакупила, колкото едва ли има в някой дом. Да уточня, че това става доста преди първите ми сериозни опити на практика. Майка ми може и още да не знае какво е аншоа, аспержи, селъри или резене, но аз знаех всичко за тези продукти много преди да ги бях видяла реално или вкусила.

Значи...на мен ми е много трудно да кажа, че във възрастта в която аз самата станах стопанка на дом, проимах съпруг до себе си, който трябваше да храня (пълен инвалид в кулинарно отношение), че в този момент е трябвало да се уча на някакви фундаментални неща. От там на сетне учих рецепти. Основните неща си бяха вече залегнали. Имало е много бедни моменти, в които трябваше да влагам цялата си креативна енергия да измислям нещо от нищо или от един и същ набор елементарни продукти да правя х- количество различни ястия. Гадничко, но и полезно, защото ти развива фантазията.

Между другото, сега правя не по-малко фалове отколкото на 20-годишна възраст когато се омъжих. Просто защото повече от всичко мразя еднообразието в храненето и съм в постоянно търсене на нещо ново и непознато за вкусовите рецептори. Аз нямам "фирмени" или "семейни" рецепти. Не са много нещата които готвя често. Моите в къщи са "дресирани" да не питат "какво е това" когато им се сервира. Просто най-често и аз не знам какво е това. Готвя по непознати рецепти и вкусваме всички като в ресторант- за пръв път е на всички. Ако има нещо не както трябва, има нещо на рецептата, вината рядко е в мен.

Аз от малка се въртях в кухнята и понеже леля ми, баща ми, майка ми са добри готвачи взех от всеки по нещо и мисля че сама добре се справям. Иначе наложи ми се да живея сама от 15 годишна и тогава започнах да се уча и на по - сложни кулинарни творения.Иначе по рецепти само не винаги ми се получават нещата знам ли всяко нещо си има тънкости, а в рецептите понякога се пропускат

скъпа един ден  със сълзи ще се смееш на спомените си от първите стъпки в готварството ,така както аз и околните се смеят на моите спомени
за първата "домашна"торта ,която се опитах да направя изхабих 30 бр.яйца и така не се и получи всичко отиде в кофата ,/може би защото беше за рожден ден на свекърва ми/
първата баница, която изпекох беше нещо подобно на препечени хвърчащи на всякъде кори  ,ноoooooo сега е нещо друго просто трябват много търпение от околните и мерак от теб ,а и тук има такива лесни и сполучливи рецепти дерзай имаш време

Още се уча. На 27 г. съм, 9 години живея сама, а от 4 - 5 г. - с приятеля ми и честно казано, чак от тази година започнах да готвя повече от 1 път на месец-месец и половина. Често се шегувам, че още съм на ниво - готвене по книга. От страх, да не пресоля манджите, почти винаги са ми безсолни. 

Все още не съм се научила,но не се отказвам,пък и мъжо не е прентенциозен!

И аз съм така  При мене фаловете са само, когато правя нещо с желатин - е не става и не става 

Аз все още се уча  Намирам разни рецепти и експериментирам. Получават се ястията, а ако допусна грешка, гледам после да не я повтарям.   

С въображение и упоритост.
Провалите само ме амбицираха.

И при мен така! 

Още се уча.
Когато се изнесох от нас си записах някой по-лесни рецепти, които мама приготвя с обяснения като за бавноразвиващи се, защото не умеех дори да пържа яйца
После се учех пак от нея или от форума - има много лесни рецепти, аз избирам предимно такива. Мисля, че причината бързо да почна да готвя е, че не обичам да се храня на ресторант. Много съм капризна и все се чудя как са приготвили нещата и дали не са сложили нещо, което не обичам. Затова се наложи сама да готвя - така слагам в яденето само каквото обичам.

Готвя по малко. Не мога всички традиционни ястия да приготвям, но се уча. Първите ми манджи ставаха най-вкусни, напоследък нещо не ги правя добре 
Първо майка ми казваше кое как се готви и аз го правех, но после започнах и да импровизирам и понякога стават много по-вкусни!   

Човек се учи, докато е жив.
Според мъжа ми готвя перфектно. Рядко имам провали, които всъщност само аз установявам, на вкус всичко е ОК.
Много неща не мога да правя, но не е късно да се науча 

Научих се, когато ме приеха студентка и майка ми нямаше как вече да ми готви 

В началото започнах с по-лесни неща и така с проба-грешка и повече практика сега се справям доста добре.

Форума също много помага 

Неволята ме научи!
Баща ми много държеше майка да ме научи да готвя преди да изляза от къщи , а тя му отговаряше, че за всичко си има време и няма смисъл от малка да правя нещо, което после ще върша цял живот...
От начало бяха рецепти написани като за бавноразвиващи/също като Арлина/, едновременно имаше и консултации по телефона с мама, после останаха само книгите, списанията и т.н., а сега се хващам, че много често импровизирам...но има една подробност-имам голямо желание, правя го с удоволствие и много често, когато имам проблем или съм изтормозена от друга дейност се закотвям в кухнята и релаксирам...

Единствената причина, поради която реших да се науча да готвя, е че няма мама цял живот да прави това за мен. Приятелят ми също готви, но според мен той само така си мисли - прави елементарни неща Тук във форума попаднах на интересни рецепти и реших да се пробвам...Е, вече не правя само салати, но и спагети и една торта  Но виждам, че повечето още се учите Значи не съм сама в начинанието ми (иначе приятелките ми готвят та се късат  )

Ако го хванеш момчето от сега да готви ще се родиш просто/разбира се ако не ти доставя удоволствие/,днес ще са елементарни, утре по-завъртяни и така...

Ами пробутвам му разни рецепти 

А, продължавай тогава, ще се усети след пет-шест години, когато ще е късно 

Как се научих - от книга - Българска национална кухня ли беше или нещо такова...Май от Земиздат бе, една дебела, зелена книга е...Много хубави рецепти има.....сега се уча на това онова от форума,а за тестените неща - от майка ми...Тя е царица на брашното!

Цоцоланче,спомням си я тази книга дебелата....още я пази мама,вече е без корици.
Учих се да готвя като учих в Сливен средно образование.Бях на квартира,нямахме стол и нямаше как.От баба знам много неща,но за съжаление тя почина ,когато най-имах нужда от нея.Иначе почти всички супи , козунаци,пити,баници и тиквеници ги знам от свекърва ми.Страшна майсторка е!

Тиках се около бабите (майка ми започна да готви след мен - като стана на около 30) - готвя прости неща и пека сладки от 6-7 годишна, а манжди, супи, кюфтета и всякакви "играчки" от 10-11 годишна.
Рядко готвя по рецепти, но преди няколко месеца се научих на прекасните питки на Карина      
Трябва фантазия и смелост 
Най важното е неуспешните опити мигновено да се унищожават, а поуката да се запомня

Аз в момента се уча, опитвам по-нестандартни неща, а не това, което се готви обикновено вкъщи. И аз обичам точните мерки и теглилки, а не едно към гьотура )).
Преди като търсих рецепта за ориз с маслини и гъби /сигурно не е много сложно, обаче аз съм си блондинка/, попаднах на това http://maestross.blogspot.com/2006/10/internet.html
Май някой трябва да направи подобен guide for dummies и ще има огромен успех на пазара ))

Не съм се учила. Гледала съм майка ми и баща ми как готвят, а и много обичам да импровизирам.

според съпругът, още не съм се научила 

Ами и аз не знам как. Прави ми впечатление, че в последната година-две правя неща, които преди това ми се струваха доста сложни за изпълнение. Далеч съм още от кулинарното майсторство на други домакини, но пък в сравнение с някои мои познати съм направо виртуоз.  Явно ми се отдава, за разлика от други неща - например шиене и плетене. Имам желание и непрекъснато експериментирам. И почти никога не изпълнявам рецептата 1 към 1, винаги променям нещо, така че да стане още по-сполучлива.

  Аз мислех, че по-зле от моя мъж в кухнята няма. И на него съм му давала някои обяснения като на малко дете, но чак толкова....

Това ме подсети за няколко правила в организацията на кухнята за да няма проблеми в реализацията на различни рецепти.

-Наличие на максимално количество разнообразни подправки, добре подредени и обозначени. Имам голям шкаф с подправки и никога не са ми достатъчно.
-Наличие на максимално количество сухи и бавноразвалящи се продукти или пък консерви като "неприкосновен запас", на които винаги да можеш да разчиташ.
-Наличие на оптимално количество дребна техника и инструменти.
-Наличие на разнообразни форми, тенджери и тигани.

Много е неприятно да готви човек в зле оборудвана кухня. От това може цялото желание за готвене да се изпари.

Чак сега го виждам,ама това е много забавно! Тя рецептата е смешно подробно указана,ама чата по-долу е върха!Е,след такива обяснения,ако някой не може да го сготви....да се откаже завинаги от кулинарията!

Докато бях при мама правех само яйца и спагети. Като се омъжих ща, не ща започнах с опитите. Като хванех някоя манджа и по 100 пъти се е случвало да звъня на мама или на приятелка , да питам кое, как ..... И така...с времето се понаучих...

Като в тото-то - с малки суми, но редовно 
Майка ми държеше да ме омъжи научена, та започна да ме кара да готвя лесни ястия през лятната ваканция - пиле с ориз, пълнени чушки... и така неусетно се научих.
Имам и няколко запомнящи се провала - първата ми лазаня и кучето не искаше да я опита, а и досега изпитвам страхопочитание към всичко с мая 

О,това е бял кахър.По-лошия вариант е,когато цялото семейство се изреди да сложи сол на манджата,без да я опита.И това се е случвало в нашето скромно домакинство

Аз нищо не можах да готвя.Първо се обаждах на майка ми и тя диктуваше рецепти по телефона.Миналото лято си купих 3 готварски книги от БГ и стриктно по рецептата.Колкото пише в книгата, толкова слагам. Сега не съм майстор готвач, но готвя вкусно.Щом приятеле ми яде Той иначе много капризен.

Ако това ще те успокои, аз даже и не пробвам 
Мога да готвя няколко неща и когато ножът опре до кокъла ги правя 

Ами с желание 
Гледах майка ми като бях малка, после се отделих защото учих средното си образование в друг град- та ща не ща сама се справях, после дойдоха студентски години пак сама и така.
Обичам да готвя, да експериментирам, да забърквам различни "буламачи"  и у дома мъжа ми се облизва  Като готвя все традиционни рецепти и се мине време и вземе та  каже "Скоро не си правила нещо по-така завъртяно" 

Постепенно се научих, предимно от баба ми през лятната ваканция. Когато излязох в майчинство, но още не бях родила, се развихрих в кухнята, цял ден готвих и все завъртяни работи. Най-много ме мъчеше един кекс...сигурно поне 10 съм изхвърлила, докато стане  Трябва да си упорита и както те посъветваха по-горе унищожавай провалите възможно най-бързо.   На мен като ми се подиграват за някое ядене, ми става много гадно...не стига, че си се трепал да го сготвиш, ами накрая като не става за ядене и ти се подиграват отгоре на всичко, идва малко много... Убива ти мерака от всякъде...Затова опитвай, като не става го хвърляй и замаскирай положението с нещо готово от магазина или някоя по-лесна рецепта.

научиха ме и сега съм перфектна:)

Ами в началото си харесвах някоя рецепта от книга, купувам продуктите и изпълнявам. Почти винаги се получаваше, но имаше и провали разбира се. Сега вече започнах и да импровизирам.

На определени хитринки се научавам от ... темите тук в готварският форум! За всички от готварският               

Когато се ожених не можех едни яйца да направя,но с питане,ровене из готварски книги човек се научава,няма на къде .Тогава изпълнявах всичко както е написано или са ми казали,ако имаше правописна грешка в книгата не знам .

От няма и къде.Не обичам да готвя и явно затова и на мен не винаги ми се получава.

Божеее, собствената си тема редовно чета като : Как се научихте да говорите ?

Научих се да готвя още в 6клас. Много обичам да готвя. То като му хванеш цаката почти всички манджи се правят по един и същ начин

КОгато започнахме да живеем заедно с моя мъж можех само яйца да пържа...с питане и опитване се научих да готвя.

От много малка обичам да се навъртам в кухнята. Баба ми като готвеше нещо и аз все "помагах". А като пораснах започнах да експериментирам. Каквото има в хладилника слагах в тигана и ако ми хареса резултата си пишех "рецептата" в една тетрадка.

ами на мен си ми доставя удоволствие да готвя! е не всеки път съм във форма,ама и случаи когато залагам на полуфабрикати,просто защото и аз съм човек и имам нужда за почивка и себе си,но когато се развихря наистина съм добра !
мисля ча това се наследява!мама е перфектна готвачка и аз като малка мн.обичах да и помогам,макар и само с измиване на някои продукти,или донасянето им до определено место!
после,лека полека без да се насилвам нещата дойдоха от самосебе си и започнах аз да готвя!
помня 1-вото си пиле с ориз! мисля че бях в 3 или 4-ти клас.баба ми тогава ми помогна много с напътствията си,защото явно от тогава съм започнала да проявявам характер в кухнята и до ден днешен обичам като започна нещо да си правя си правя сама!
спомням си ,че във 2-ри клас направихме с една приятелка едни локумки,защото в уч-ще имаше тържество!ношета майки бяха 1-ва смяна и ние запретнахме ръкави!това бяха най-вкусните локумки момичета! представете си деца във 2-ри клас как сме се справили идея си нямам!останахме мн.горди от себе си,защото след края на тържеството нашите сладки бяха изядени от нашите съучиници! 
но истината е че когато се готви тр.да се слага и щипка любов!!

Постепенно и с мерак. В нашето семейство проблемът е, че моя мъж обича традиционната кухня, а пък аз съм фен на експериментите. Иначе ядем всичко  

в повечето случаи не ми се получава, ако много съм се старала и съм опитвала. Правя ли го леко, вършейки и нещо друго, без да пробвам на вкус, става вкусно.
Най-голям проблем ми  е било да уцеля солта - имам склонност да пресолявам. Но на завързани манджи изобщо не се хвърлям, а сладкиши сигурно никога няма да правя като хората - не се обичаме с тестото.......

 Ами аз не мога да меся, да правя засукани сладкиши или да готвя огромен брой неща, но това, което знам, съм го научила по неволя - защото живеех сама и нямаше как.    Ядях първо сухи храни, но като видях, че не ми се отразява добре      се хванах и научих доста.    Сега се радвам, че поне като за мен и за милото мога да готвя. 

А и завърших ТОХ 
срамота да не мога да готвя,мъжа ми казва,че ми идвало отвътре 

Имам приятел завършил ТОХа - страхотно готви и сам измисля много интересни рецепти

като обичам да ям, къде ще отида 

В началото и на мен не ми се получаваше всичко, но с годините практика... даже и не опитвам понякога как е на вкус, толкова съм свикнала с пропорциите
Чета готварски книги и опитвам, като не стане -пак 

Доста късно се научих да готвя,но вече се справям с повечето манджи и никога не готвя с точни пропорции,ами "на око"....то пък и едно готвене у нас.Много-много не сме по манджите и я караме на сухоежбина

В момента се уча, но дотук каквото и да направя, наистина успявам. Мисля, че е защото се старая наистина много и го правя с огромно желание. Това е най-важното.

Ами мен неволята ме научи да готвя, пък после взе, че ми хареса и сега това ми е любимото домашно занимание. Първоначално питах майка ми по телефона как се готви това или онова, после четях списания и експериментирах. Накрая направих пожар в кухнята и оттогава преодолях всички страхове и започнах да се забавлявам около печката.

По метода на пробите и грешките се научих... Все пак от 20 години почти всеки ден готвя... това са горе-долу 7000 пъти досега, че и повече! 
Имам една леля-стара мома, често ми идва на гости на вечеря. И все казва: ау, колко вкусно готвиш! Ами ще готвя, я! За 7000 пъти ако не съм се научила...

Научих се да готвя по телефона.Живеехме заедно с нашите и майка ми работеше от 8 до 17.30.Беше ми съвестно-аз в къщи с бебето по цял ден и да я чакам тя да сготви.....Повечето неща ми ги обясняваше като на идиот-кога е завряла водата-като почне да пуска мехурчета,кога да посоля боба-като се изкачи на повърхността на тенджерата. И т н -мили спомени.Сега дъщерите ми са същите-ако искат се пробват, бяха сами 10 дни ито преди две години-всичко им напазарувахме,направи се график -кога и какво ще си готвят и се справиха децата. Не ги насилвам,ще им дойде времето, тогава аз ще съм на телефона.Само дано не ги отнесе живота много надалече, че и да пробвам отвреме навреме какво съм ги научила.

Когато бях някъде 6 -7 клас постоянно ходех след баба ми с една тетрадка и записвах всичко което слагаше в манджата. След това го пробвах у нас и така се научих много малка да готвя 

Аз така ходя сега след баба ми, майка ми, приятелят ми ...  и записвам ли записвам 

   бъди сигурна че ще се научиш 

Аз се научих да готвя от любов.Исках да радвам съпруга си и така лека полека,след като изчетох доста книги се научих.Обичам да приготвям интересни ястия,особено като имам гости,менюто е доста завъртяно. 

Много обичам да готвя,първата си манджа направих  на 7 год-картофени кюфтета,станаха супер Но както е писано по-нагоре,трябва да имаш желание за това и да искаш да зарадваш семейството си с нещо хубаво.
Към авторката на темата-опитай наистина с по-лесни манджички,после нещо по завъртяно и разбира се тука във форума има страшни рецепти стъпка по стъпка.Ето аз например с манджите и месенто на разни тестени неща нямам проблем,но например с тортите и сладкишите ми някой път все още стават изненади

Не обичам да готвя ,но няма как.Днес това утре друго и хващаш тънкостите.Аз като ям нещо и горе-долу схващам как се прави.Като се сетя какви пържоли правех на мъжа ми преди 10 години-истинска подметка.Чудя се как нито веднъж не се оплака.А майка му е превъзходна готвачка.
За тортите- изцяло дължа на "Моите любими торти".Сега вече и други глезотии.

Винаги адски много съм харесвала домакинстването и най-вече готвенето. На 13-14 години си купувах вестник "За дома" (а моите съученички списания за музика  )

Като се преместихме с приятеля ми да живеем заедно (преди да се оженим) имах вече цяла купчина със тефтери, тетрадки, списания и какво ли още не за готвене.

После се оказа, че човек най-добре се учи с практиката! 

Уча се още.Оставят ми 5-10 лева и казват:Да сготвиш!Засега правя като хората само картофи на фурна-добре че беше моя та да ме научи.Днеска-супа и СТАВА ЗА ЯДЕНЕ Утре сигурно ще е спагети.
Обаче всичко се изяжда-все пак сме 6 човека.Който мрънка-да си готви.

А като се отделим с него как ще я караме-не ми се мисли 

Научих се на основно готвене от съпруга ми и най-голямата ми зълва !
А като цяло това изкуство -готварството е необятно и не мога да кажа , че е възможно някой да го е изучил цялото .
Справям се прилично в кухнята и щом се изяжда съдържанието по чиниите значи съм постигнала приличен резултат !

Като ученичка само правих опити за кекс и други сладкиши.

Като студентка-на готова храна.

Като се ожених започнах една тетрадчица, първата ми рецепта е пиле с ориз, след нея боб, яхния и т.н.

Сега съм доволна от кулинарните си умения, мъжът ми също... 

Опит, практика, успехи и провали и... си се научил. Но ако нямаш желание, нищо не очаквай като резултат. Успех.

Като студентка - гладът ме научи. 

Нищо не можех да готвя до преди 4-5 години,дълго живях с мама и тя се грижеше за това.Но после се наложи да се науча и с оказа,че не било толкова трудно.Моят трик е,не пържа нищо,за което майка ми изпада в потрес,готвя само прости ястия,т.е. такива рецепти,които първо свари,после запържи и накрая запечи,ги пропускам.Всичко ми е сурово и пека,независимо дали приготвям мусака или пиле с ориз.Така се запазват полезните вещества в яденето и е здравословно

"Неволята учи" са казали старите хора.
Научих се като станах вегетарианка-вкъщи се ядеше само месо. Та започнах да си готвя-хареса ми, започнах да готвя и за семейството...и така!