Ние сме две сестри с разлика от близо повече от 8 години. Аз съм голямата сестра и съм изгледана повече от бабите ми, сестра ми също, но не изцяло. Моята майка е от така наречените вечно работещи жени и определено с това се гордее. Аз бях и съм много самостоятелна, непокорна, имала съм доста изпълнения, абе както викат "нищо не ми е чуждо", а сестра ми на моменти съм си мислила, че е психясала, затворена, пишеща в дневника си философски и психологически разсъждения върху живота, изпадаща в депресии и мании.
След като завърших поработих три години и тогава кандидатствах, приеха ме. Сестра ми завърши езиковата, кандидатства и я приеха, като на кандидатстудентските бях с нея, за да не е сама. Започна да живее на квартира и при всеки проблем майка ми ми звънеше да ходя да и помагам, защото след като завърших се изнесох от вкъщи и заживях сама, работих на две места и се издържах. Така докато се омъжих, имах тежка бременност и временно ме оставиха на мира, защото и без това бях на ръба. Родих и сама си гледах детето, свекърва ми много командваше и не беше добра алтернативата да остане вкъщи, бъркаше се в семейните взаимоотношения със съпруга ми и решихме, че сами ще се оправяме в живота, както сами си платихме сватбата, аз сама си купих роклята, сами си купихме обзавеждането и жилището...направо изнемогвахме от заеми. В същото време сестра ми завърши, майка ми и намери работа, направи я партиен член, за да я премъкне на по-хубава работа. Живееха си добре, тя стана 26 години и майка ми започна да мрънка няма ли да се жени. На един от парийните конгреси, сестра ми се запозна с едно момче, излизаха отвреме навреме, но тя не го харесваше. Нещата се проточиха година и майка ми започна да нервничи, кога ще се женят. Като напълно зависима тя реши да вземе компромисното решение да живеят заедно с приятеля си. Започна се едно лудо купуване на перални, хладилници, обзавеждане и търсене на квартира. Заживяха заедно, отидоха на море и стана белята, сестра ми забременя. Започна подготовка на сватбата, майка ми изтегли заем и сватовете също, за да дадат най-необходимото на младото семейство и да ги оженят подобаващо. На сватбата баща ми не дойде, защото са разделени с майка ми, стояхме с мъжа ми сред гостите, когато сватът най-нахално дойде хвана моя за ръкава и го замъкна да застане от страната на родителите на булката, защото мястото било празно. Това така ме изнерви, че направо побеснях, той не е баща на булката и не може да замести безотговорния ни родител, но нали щастието трябва да е пълно. На първата им годишнина майка ми натовари едно такси и отиде да им я отпразнува.
Какво да пиша още като предистория незнам, може би това, че сетра ми ме ползва като параван, за да покаже какви роднини има, а когато я помолих да дойде на рождения ден на сина ми, защото той много обича братовчедка си, тя ми отказа под предлог, че ще развали режима й. Стана ми болно. Най-лошото е отношението на майка ми, тя ни дели. Когато стане напечено и бебето е зле, започват да ми звънят да давам съвети, а когато направя някаква забележка относно отглеждането на детето собствената ми майка ме реже с репликата "Ти не се бъркай и не разстройвай сестра си". Прословутата случка с витамините, която описах тук, отново аз бях виновна, че съм посъветвала сестра си, понеже детето й е под нормите за телесно тегло, след консултация с педиатър да изпълни препоръката му да дава витамини и детето повърнало. После стана ясно, че тя е дала витамините на гладно. Майка ми ми се обади и ми забрани да говоря със сестра си, защото и давам тъпи съвети. Отговорих, че синът ми пие същите витамини и те са много добри, а тя отсече "като го тъпчеш с витамини, защо вечно е болен и има астма?".
Едва преглътнах това, защото сина ми е фамилно предразположен към астма от страна на свекърва ми и това заболяване се появи точно след като му извадихме сливиците по препоръка на педиатър. Вече четири години се боря с болестта, научила съм много и имам голям опит. В момента детето ми се справя успешно и лечението му ще продължи още 2 години. Много се отплеснах. Много ме заболя, собствената ми майка да го каже.
Днес отново се получи подобна ситуация, утре сестра ми ще се премести при майка за 1 месец и тя е цялата в нерви. Моят син отиде при нея и и показа покупката си, карти на ю ги йо - 90 ст. и тя като се развика, "ти само глупости купуваш, няма да купиш нещо полезно", аз също влезнах в стаята и видях, че е взела на малката, която е на 1 година, детска количка-играчка, в която може тя самата да се побере и на етикета пишеше за деца над 4 годишна възраст. Нейната покупка каква е ,много подходяща ли е, да хвърлиш 30 лв. за нещо, което няма да може да се използва, но се развика на сина ми. Тръгнахме си по най-бързия начин и да ви кажа, не искам повече да се връщам там. Не мога да мълча и да се правя, че нищо не е станало...всеки път да инсценирам удар с мокър парцал и амнезия...дразня се ужасно. Кажете ми как да престана да се дразня, разбирате ли, то не е веднъж, не е два пъти, аз не съм чердже ,на което да се бършат и да ме използват, когато им е изгодно, аз не съм предмет...разбирате ли!? Моля, помогнете...само не ме карайте да се премирявам, защото това няма да спре.