Това ли е таткото

ммного благодаря,на хората,които са направили опит да ем разберат,без да "скачат"))и на другите благодаря!Аз също много обичам мъжа си,просто нещата се развиха така-запознахме се,влюбихме се,започнахме опити,оженихме се,опознахме се.Само заради това съм се питала,защото не съм искала да се насилвам,прекалено много енергия ми отнеха опитите до сега.А ако ми кажете,че не сте се запитвали все в някакъв момент-защо са тези усилия и не ви ли погубват,то,явно аз съм сбърканата.Иначе съм супер позитивен неща и никога не съм се отказвала!Това е:)Пак благодаря на всички и много успехи ви желая

Именно!Аз не съм тръгнала да се отказвам,самосъжалявам и прочие.Просто понякога човек изпада в дупки ,на собствените си въпроси.И нали,това е идеята на форума-да споделиш с хора,които са минали през това.....подкрепата е адски важна и за такава деликатна тема,не трябва да се подхожда грубо и  сукор,според мен поне.

подкрепям с всички лапки:)))верно е,че приятелския шут върши работа,но,аз сама си го бия нон стоп:)трябваха ми 2 години да се престраша да пиша в подобен форум,щото съм си "таралежът е птица упорита,не го ли ритнеш,не полита")))и даа,всеки нещо го е довело в този форум,но като открих темата,просто ми беше зле.Сега ми е добре и много се радвам,че имам възможност да контактувам с жени като вас  за позитивизма-задължеее

Майче(от мая:)),не си луда,ама хич!!!просто,истината е,че жената влач1и каиша и тва си е.Аз също съм много грижовна и слънчева,ама понякога полудявам,като се прибере и вземе мрън мрън,а аз -нищо все едно не правя....щото къщата сама се чисти,яденето само се готви,изпитите ми сами се вземат....а на всичко отгоре,се правя на чичо Фройд,понеже да си на 30 хич не бил лек пубертет за мъжете. нооо,това си е-за това беше темата ми-просто бях напрегната и тук изригнах.А за котето и децата-искам да ти разкажа нещо.....

една от най-добрите ми приятелки забременя.Не можех да повярвам,аз правя опити от 2 години,тя отведнъж без кондом,забременя.И ме пита какво да прави-отвърнах й,че не съм човека,дето взима такива решения,само мога да я подкрепя,каквото й да стане.Каза ми,че е решила да задържи бебето,понеже,като гледала аз какви проблеми имам я дострашало.Като беше бременна се чувахме в скайп и тя ми разправя,че ми завиждала,че имам опит с гледане на деца(имам брат на 2 години,който почти съм отгледала).Аз й казах,че няма връзка,като тази между майката й детето,раснало в утробата й,така че щом се появи бебенцето,сама ще се оправи и без опит.Изводът ми е,че-не трябва адс е тревожиш,мила.Щом си задаваш такива въпроси,значи си достатъчно съвестна и съм убедена-прекрасна бъдеща майка.Моята мама веднъж ми каза(аз я питах през сълзи добър човек ли съм)-"лошите хора не си задават този въпрос"таа,не се паникъосвай напразно,всичко ще бъде наред

еммм,тва беше:)дозата поучителна история:)))))още нещо да ви питам-има ли дискриминация на младите майки,според вас????понеже съм само на 21,а съм много зряла според повечето хора.И съм се вбесявала,понеже,отивам в някоя клиника и ме гледат презрително от рода на "амм,тя тая е млада,кво е седнала да мрънка и тн" и супер откачам.....

плюс че,ок,млада съм,но уча,работя,готвя,чистя,дундуркам мъжа си и съм на 100 места....и не е честно някак А и стерилитетът и проблемите не са "превилегия" за никоя възраст ужасно е,надявам се поне тук да срещна разбиране и анти-дискриминация:))))

хмммм...от една страна те разбирам,но от друга-не.В смисъл,аз също не съм искала деца преди,но аз съм максималист-искам всичко да ми е ясно и не просто "да съм спокойна" с мъжа до мен.Тогава бих се омъжила за терапевт Просто в ежедневието възникват хиляди нещамкоито просто няма начин да си предвидила преди това.И човек се колебае по някога,аде стига сте ме бичували за това.....И аз бях мега ентусиаст и крайно осъждах хората,които говориха подобни неща,обаче нещата се променят.Ако погледнеш по-горните постове,ще видиш,че обясних, защо така съм се почувствала-започнахме опити-оженихме се-опознахме се. Не се оплаквам,напротив.Но така или иначе водиш борба по цял ден със всичко,не  енужно никой да ме критикува.По-скоро се надявах жени,които са имали подобни мисли да отвърнат......

))) мммдаа,Първо-не че не съм наясно за таткото,просто ПИТАХ,някой сблъсквал ли се е с подобни мисли.2ро-ставаше въпрос за ежедневие и такива разни,3то-повярвай ми,всичко друго,но не и отнесена съм.Като не ти харесва-не четеш...и не се заяждаш.Искрено ти съчувствам,че си изморена,знам как е.Хайде,успехи и усмивки

бррр...никой не съм искала да обидя,много се извинявам.Аде просто да спрем с темата и така:)иначе,пожелавам на всички да са все така уверени в себе си и да успеят,каквото са си наумили

хехе,sister of night:)))амаа,рзбира се,че няма да ти убегне:)дано се засечем и в друг форум или в този,по-позитивно:)иначе акам в ЛС и скайп,ала бала.Разбира се,depeche са просто велики.Мъжа ми е теле,като dave;))))a аз везни-като О.Уайлд;)

Евала!!!!за всичко,което си казала:)просто....не знам,и мен много ме е подкрепял мъжа ми,бях чисто и просто в дупка.Не е кой знае какво престъпление,нали?Иначе е трудно да намериш не само мъж с  желание за дете,ами и такъв,който ще те подкрепя в проблемните ситуации в пътя до бебето:)))Много се радвам за теб и искрено го желая на всички!!!!Понякога брак и дете не са толкова обвързани,понякога се караш с твоя човек и се чувстваш изгубена,понякога имаш нужда от жени,да споделяш(понеже аз главно с мъже се разбирам)Само за това беше глупавата тема и се надявам да се приключи с тоя бич по мен.....

Здравейте на всички, 
Не съм се появявала отдавна, за което се извинявам...
Не допрочетох всичко, само първата страница на темата...
Мога да кажа само едно: " Каквото сам човек си направи, никой не може да му го причини!"
Не се чудете дали той е таткото, Обичайте и давайте това което можете от себе си.Аз не съм омъжена, но и аз съм си задавала този въпрос, но по различен начин, в смисъл - Той ли е човека? - Сърцето ми каза ДА и това само по себе си значи, че и той е таткото /Поне за мен, според моите разбирания/...
 Няма да изпадам в подробности, но... Исках да споделя за една книга, която четох преди около 2 год., не беше мн заинтригуваща, но все пак интересна. : "Войнът на светлината" на Пауло Коелю.  обобщено: там пише, че когато нещата не се случват точно както ги мислиш и плануваш, това е закон,но все пак трябва да за бориш. Да се бориш за лично щастие и успех. Да се смееш , едва ли не , на хора, които не вярват в теб и силата ти. Да "подритваш" обстоятелставата, да подсещаш сама съдбата ако се налага...
Да се бориш да бъдеш ти и да сбъдваш мечтите си.
Една мисъл - дали той е таткото, поставя под съмнение и избора който си направила, което автоматично предизвиква въпроса : Защо си се омъжила за този човек, след като ще се съмняваш? Т.Е. ти се съмняваш в собствения си избор!
А хората, в случая ти, аз и всички останали трябва да вярваме в това което сме избрали, особено когато обичаме .Трябва да сме силни и да се борим срещу съдбата понякога, но това не трябва да ни пречи, да ни смазва и да ни кара да се съмняваме в избора си!...


Извинявам се ако съм засегнала някого с написаното. За мен това е истината. Един правилно зададен въпрос, да ва правилен отговор...

Аз да споделя по темата. Щом задаваш така въпроса значи не обичаш мъжа до себе си, или не си сигурна. Аз с първия си мъж не можах да забременея, и него не го исках, след това се разделихме. Сега съм с друг човек, когото много обичам и се надявам, че ще имаме бебче, защото силно го желая и то от сърце. Той знае, че имам проблем преди, но ме успокоява и казва, че ако силно го желаеш ще стане. А може би това е пръст на съдбата??? Не знам , времето ще покаже.