Омъжена съм от 2 години и половина, имам дете на 1 година и половина. Работя престижна и доста добре платена работа.
И въпреки всичко, нещо ми липсва. До скоро не знаех какво. Сега май не е така – установих, че не се чувствам щастлива със съпруга си. И не мога да обясня защо е така. Чета тук за изневеряващи мъже, за мъже регистрирали се в сайтове за запознанство, за мъже нагрубяващи жените си, за мъже дето не искат да правят секс с жените си. Е моя мъж не е в нито една от горните графи – ходи на работа, връща се винаги на време, не виси пред компютъра, помага ми в домакинството, обръща внимание на детето, съгласява се с мен и зачита мнението ми за всичко, оставя цялата си заплата в семейната касичка. И секс правим сравнително редовно – 4-5 пъти в седмицата. И въпреки всичко не съм щастлива с него. И аз не знам защо е така, но е факт. Бях в командировка за 1 месец и единствения човек, който ми липсваше бе детето. Звънях по 5 пъти на ден да разбера как е малката, а за съпруга ми не бе никак грижа. Не мога да си го обясня.
Преди обичах съпруга си, а сега ме дразни. И дотолкова не го искам, че от няколко дни реших да живея в едната спалня, а той в другата, да разделя бюджета ни и въобще да не се грижа за готвене, пране и чистене свързано с него. Искам да се грижа само за детето и себе си. Той не се противи, дава ми спокойствие и време. Тази сутрин усетих как беше влязъл в стаята и целуваше ръцете ми. Не му казах нищо, направих се, че спя. Ще попитате няма ли друг мъж замесен?! Не, няма.
И ето на - имам куп работа днес, но ми е едно такова никакво. Чудя се къде живее щастието? Как другите го намират, а аз не? Поглеждам се отстрани и се чудя какво ми има? Защо е тая пустота в мен, защо не мога да се отпусна и да живея безгрижно и спокойно? Чудя се това депресия ли е, що ли? Знам, че много от Вас ще ми се нахвърлят, но не знам какво да правя. Знам, че наранявам съпруга си, но аз се чувствам още по-наранена.
Искам да намеря щастието, но не знам как!!!
Ще съм благодарна на всякакви мнения!