Здравейте.
Аз не съм мама, а 17 годинша мома.
Принципно не пиша личните проблеми във форум, но не знам към кой да се обърна, а имам нужда от съвет и то от хора, с повече опит.
Та, става въпрос за най-добрата ми приятелка.
Преди около 4 месеца тя тръгна с един момък. Той е свястно момче, обожава я, непрекъснато й казва, че я обича, въобще не може да живее без нея. Имайте предвид, че приятелката ми е много красиво момиче и мъжете са тълпят около нея, та определено има опит във връзките и мъжете като цяло и макар тя да не повтаряше през 10 мин. "Обичам те", както той на нея въпреки това вярвах в идеята че го обича. Бяха щастливи, въобще страхотни 4 месеца, също и за мен, защото ми ставаше адкси хубаво като ги видех заедно.
Та, на скоро започнаха едни проблеми между тях. Тя се зачуди дали не трябва да скъсат, защото не беше сигурна в чувствата си. Тя му сподели съмненията си и той започна да се държи адски...гадно, в смисъл само се заяждаше от всяка дума, все скандали вдигаше и т.н., имайте предвид, че той винаги е бил адски ревнив, просто болезнено ревнив...та това му качество изостряше допълнително ситуацията. Но въпреки гадното си държание просто като го видиш си личеше че го прави, защото го е страх да не я загуби, нали знаете някои хора просто от страх се държат така. Тъй де, тя покрай неговото държание и своите съмнения просто се побърка, като цяло е доста силен човек и не изпада в криза от най-малкото нещо, но това я изкара от релси и просто не беше на себе си, много страдаше, въобще ужас, болеше ме само да я гледам. Тя просто не знаеше какво искаше и непрекъснато се обвиняваше и се чудеше и си удряше главата и се питаше какво да направи, как да постъпи. Говорили сме с нея много, опитвала съм се да помогна, но принципно при такива проблеми избягвам да давам по-крайни съвети, защото не искам ако ме послуша да се окаже, че съм я посъветвала грешно. И така, обаче не знам какво ми стана и взех че й казах, че щом за тия 4 месеца не е решила какви са й чувствата няма смисъл да е с него. Няма смисъл да стои с него, само защото той е много мил и добър и защото много я обича. В крайна сметка нали или обичаш някого или не, ако не си сигурен значи...не е любов. Не знам защо го казах това, винаги съм била на идеята, че Любов за 4 месеца не се изпитва и че трябва повече време, винаги съм била на мнение че той е страхотен мъж, който ще я направи щастлива, но не знам какво ми стана и ги казах тези неща, пък и може би бях повлияна и от мои проблеми, а и неговото държание, тази негова реакция. Просто вътрешно така исках да й помогна, за да не страда повече. Така или иначе, тя го заряза и в момента не мога да спра да се питам дали съм постъпила правилно. Дали съм й дала правилният съвет? Ами ако съм постъпила грешно? Ако в действителност той е бил мъжът на живота й, и това тяхното е било просто период. Дали ако не бях казвала нищо тя щеше да вземе сама същото решение или щеше да постъпи по друг начин. Ами ако наистина го е обичала просто я треснало нещо и са я обзели съмнения...не знам, много зле се чувствам. Толкова много искам тя да бъде щастлива, че ако се окаже, че съм виновна за нейното нещастие ще се гръмна някъде.
Мислих си, ако в действителност не го е обичала, значи е постъпила както трябва, ще й мине, ще намери някой по-добър мъж и ще бъде щастлива. Някой ден...
Но ако наистина го е обичала, дори да бяха останали заедно...колко време щеше да е това? 1 година? 2? 3? В крайна сметка сме на 17 години, няма да се жени за него...рано или късно щяха да се разделят...
Ох не знам, много бих ви била благодарна ако ми драснете по някой и друг ред и ми кажете дали според вас съм постъпила правилно. Наистина имам нужда от вашите мнения.
Благодаря предварително.
Аз не съм мама, а 17 годинша мома.
Принципно не пиша личните проблеми във форум, но не знам към кой да се обърна, а имам нужда от съвет и то от хора, с повече опит.
Та, става въпрос за най-добрата ми приятелка.
Преди около 4 месеца тя тръгна с един момък. Той е свястно момче, обожава я, непрекъснато й казва, че я обича, въобще не може да живее без нея. Имайте предвид, че приятелката ми е много красиво момиче и мъжете са тълпят около нея, та определено има опит във връзките и мъжете като цяло и макар тя да не повтаряше през 10 мин. "Обичам те", както той на нея въпреки това вярвах в идеята че го обича. Бяха щастливи, въобще страхотни 4 месеца, също и за мен, защото ми ставаше адкси хубаво като ги видех заедно.
Та, на скоро започнаха едни проблеми между тях. Тя се зачуди дали не трябва да скъсат, защото не беше сигурна в чувствата си. Тя му сподели съмненията си и той започна да се държи адски...гадно, в смисъл само се заяждаше от всяка дума, все скандали вдигаше и т.н., имайте предвид, че той винаги е бил адски ревнив, просто болезнено ревнив...та това му качество изостряше допълнително ситуацията. Но въпреки гадното си държание просто като го видиш си личеше че го прави, защото го е страх да не я загуби, нали знаете някои хора просто от страх се държат така. Тъй де, тя покрай неговото държание и своите съмнения просто се побърка, като цяло е доста силен човек и не изпада в криза от най-малкото нещо, но това я изкара от релси и просто не беше на себе си, много страдаше, въобще ужас, болеше ме само да я гледам. Тя просто не знаеше какво искаше и непрекъснато се обвиняваше и се чудеше и си удряше главата и се питаше какво да направи, как да постъпи. Говорили сме с нея много, опитвала съм се да помогна, но принципно при такива проблеми избягвам да давам по-крайни съвети, защото не искам ако ме послуша да се окаже, че съм я посъветвала грешно. И така, обаче не знам какво ми стана и взех че й казах, че щом за тия 4 месеца не е решила какви са й чувствата няма смисъл да е с него. Няма смисъл да стои с него, само защото той е много мил и добър и защото много я обича. В крайна сметка нали или обичаш някого или не, ако не си сигурен значи...не е любов. Не знам защо го казах това, винаги съм била на идеята, че Любов за 4 месеца не се изпитва и че трябва повече време, винаги съм била на мнение че той е страхотен мъж, който ще я направи щастлива, но не знам какво ми стана и ги казах тези неща, пък и може би бях повлияна и от мои проблеми, а и неговото държание, тази негова реакция. Просто вътрешно така исках да й помогна, за да не страда повече. Така или иначе, тя го заряза и в момента не мога да спра да се питам дали съм постъпила правилно. Дали съм й дала правилният съвет? Ами ако съм постъпила грешно? Ако в действителност той е бил мъжът на живота й, и това тяхното е било просто период. Дали ако не бях казвала нищо тя щеше да вземе сама същото решение или щеше да постъпи по друг начин. Ами ако наистина го е обичала просто я треснало нещо и са я обзели съмнения...не знам, много зле се чувствам. Толкова много искам тя да бъде щастлива, че ако се окаже, че съм виновна за нейното нещастие ще се гръмна някъде.
Мислих си, ако в действителност не го е обичала, значи е постъпила както трябва, ще й мине, ще намери някой по-добър мъж и ще бъде щастлива. Някой ден...
Но ако наистина го е обичала, дори да бяха останали заедно...колко време щеше да е това? 1 година? 2? 3? В крайна сметка сме на 17 години, няма да се жени за него...рано или късно щяха да се разделят...
Ох не знам, много бих ви била благодарна ако ми драснете по някой и друг ред и ми кажете дали според вас съм постъпила правилно. Наистина имам нужда от вашите мнения.
Благодаря предварително.
