Днес си изтървах нервите и се изложих, ама като кифладжийка. Какво правите вие като се изложите? Аз лично страдам сега и си извадих поука - никога повече няма да повторя грешката си. Но как да ми стане по-леко?
- Публикувана: 11 септ. 2007, 16:41 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2007, 19:50 ч.
Какво правите когато сте се изложили ужасно?
Ох, няма да стане някак си от въздуха, просто постепенно ще забравиш с времето. А ако се върнеш и почнеш да се оправдаваш, от собствен опит съм забелязала, че става по-зле и повече омазваш...така, че пий една студена вода дет се вика и давай нататък - поуката и обицата на ухото са най-важните в случая 
Срамувам се. Дори когато остана сама, пак си се срамувам - от мене си. С времето, обаче минава, за щастие!
Уф, ужасно изглагане, поне за мен. НИКОГА не съм правила подобно нещо, и няма и да повторя, но..... Срам ме е да си призная. 
Уф, ужасно изглагане, поне за мен. НИКОГА не съм правила подобно нещо, и няма и да повторя, но..... Срам ме е да си призная.
Давай, ще ти олекне.
Е, най-много да те оплюем дружно...
Споко, Янтра!
За всяка грешка има и прошка!
Извини им се за тона си, но не и за съдържанието, ако смяташ, че си права. Извини се и на свидетелите на случката за изпуснатите нерви, но недей да го преживяваш много надълбоко!
Ако мислиш, че са дълбоко засегнати, изчакай известно време да се поуспокоят и след това омеси една погача на помирението и така
За всяка грешка има и прошка!
Извини им се за тона си, но не и за съдържанието, ако смяташ, че си права. Извини се и на свидетелите на случката за изпуснатите нерви, но недей да го преживяваш много надълбоко!
Ако мислиш, че са дълбоко засегнати, изчакай известно време да се поуспокоят и след това омеси една погача на помирението и така
А, хич няма да им се извинявам. Права съм да съм бясна. Всъщност ме е срам, че толкова се ядосах, че се изпуснах пред външни. Иначе аз и да бях дочакала вечерта пак щях да викам и да вдигам скандал. Тя не разбира от дума!
Сега съм се зарекла - с каквото и да ме ядоса, колкото и чудеса да натвори - скандали само вкъщи.
Сега съм се зарекла - с каквото и да ме ядоса, колкото и чудеса да натвори - скандали само вкъщи.
Идва ми да се ритна. Единственото успокоение ми е, че всеки се е излагал някога и някъде, а някои и повече пъти, така че, на всички ни се е случвало. Ще забравиш с времето, а сега гледай да не мислиш много за случката. И да мислиш и да не мислиш, все тая, не можеш да върнеш времето назад.
ти мине споко. 
Не мен най-голямата ми излагация беше да се забия челно в една стъклена врата, на магазин, на Витошка.
Не мен най-голямата ми излагация беше да се забия челно в една стъклена врата, на магазин, на Витошка.
и аз съм се забивала, но във щанд 
. В НДК на някакво изложение исках да си навра главата толкова близо до нещо, което оглеждах, че си я думнах яко в стъклото. Ами те като го излъскали и хич не се виждаше, че има . Изнизах се като бит педераст, такъв срам ме хвана.... 
Не мен най-голямата ми излагация беше да се забия челно в една стъклена врата, на магазин, на Витошка. 
Голям срам брах, голям... 
И следващите 6 месеца не стъпих в магазина.
Голям срам брах, голям... И следващите 6 месеца не стъпих в магазина. Да бе срам, веднага ги обвиних, че нарочно са излъскали така стъклото, и само дебнат да влезне някой клиент и тайничко да затворят вратата зад гърба му. Т.е. искам да кажа, че и на мен ми се е случвало, даже може и същия магазин да е. Явно номера им още е актуален.
Да бе срам, веднага ги обвиних, че нарочно са излъскали така стъклото, и само дебнат да влезне някой клиент и тайничко да затворят вратата зад гърба му. Т.е. искам да кажа, че и на мен ми се е случвало, даже може и същия магазин да е. Явно номера им още е актуален.
Абе аз се тряснах на влизане.
Беше някакъв тежкарски тогава магазин, голям сконфуз. Аз не се ударих просто, а направо си се ЗАБИХ във витрината. Всички хора на улицата зяпаха, а приятелката, с която бях, умря да се хили и им вика "Еми то детето от месеци събирало пари да си купи нещо и няма търпение!" Чудех се да избягам или да вдигна високо глава и да вляза
, е, влязох, а продавачката ме гледаше злобно, срам, срам. 
Ако съм се изложила се извинявам на този, пред когото съм се изложила. 
Ако може, естествено.
А ако не мога да се извиня си обещавам, на себе си, де, че няма да повторя такавата си грешка.
Но в този случай, за който говориш ти, Янтра, ще се извиня само ако счета, че не съм права.
А ти пишеш, че си била в правото си. Така че ....
Да се срамуват тези, които са те предизвикали, а тези, които са били немите свидетели - ами и те са хора, и на тях се случва да си изпуснат нервите.
Ако може, естествено.
А ако не мога да се извиня си обещавам, на себе си, де, че няма да повторя такавата си грешка.
Но в този случай, за който говориш ти, Янтра, ще се извиня само ако счета, че не съм права.
А ти пишеш, че си била в правото си. Така че ....
Да се срамуват тези, които са те предизвикали, а тези, които са били немите свидетели - ами и те са хора, и на тях се случва да си изпуснат нервите.
Чудех се да избягам или да вдигна високо глава и да вляза , е, влязох, а продавачката ме гледаше злобно, срам, срам.
, е, влязох, а продавачката ме гледаше злобно, срам, срам. ОФца, леле как ме дразнят такива продавачки. Само да й засека злобния поглед и веднага ще взема да пробвам десет поли и десет блузки. Пък после като й ги върна с небрежен жест, без да купя нищо естествено, поне ще знам защо ме гледа злобно.
Племенника го бях пратила до нов офис на Вивател да ми вземе ваучер.Той горкия взел и на излизане се зазяпал в момичета, които работели там и баам - тряснал се във стъклото до вратата.Но беше нацелил ръба, та си дойде с разцепено чело и нос и потънал в земята от срам, защото момичетата го изпратили със залп от смях.Каза,че повече там няма да стъпи.
А за скандал не ми пука, щом съм направила, значи е трябвало.
А за скандал не ми пука, щом съм направила, значи е трябвало.
ти мине споко.
Не мен най-голямата ми излагация беше да се забия челно в една стъклена врата, на магазин, на Витошка.
Не мен най-голямата ми излагация беше да се забия челно в една стъклена врата, на магазин, на Витошка.
и аз съм се забивала, но във щанд . В НДК на някакво изложение исках да си навра главата толкова близо до нещо, което оглеждах, че си я думнах яко в стъклото. Ами те като го излъскали и хич не се виждаше, че има . Изнизах се като бит педераст, такъв срам ме хвана.... хо хо хо, че ме хвана смях
И аz сьм го правила тоя номер и то на няколко пьти. Ама иzмьрморвам нещо от рода на "Уууууф", почесвам се многоzначително по дрьннатата тиква, zасмивам се (уж да zамажа положението) и се иzмьквам по терлици...
Имах един случай... карах колело.
Таман минавах на zелен светофар и поглеждам на дясно, човекьт в колата ме чакаше да мина уж, пьк гледаше на някаква друга страна. Някак усещах, че ще натисне педала на гаzта, а аz ще се окажа точно пред него.
Така и стана.
Той даде гаz, аz инстинктивно zавьртях педалите гледайки надясно кьм него и в последния момент, почти с периферно zрение видях как се сботурясах в светофара насреща ми, та чак паднах от колелото.
Който не беше там, само той не се смя
Иzпсувах грьмогласно кьм шофьора на колата, а той се пукна от смях, та даже ми свирна и с клаксона.
По темата _ преди 2 години се поиzложих на едно местенце, направих се, че не свм раzбрала, т.е. гледах "умно" и досега и досега като ги видя тея хора и само zа тва се сещам.
Гледам да не ги срещам често, ако може сьвсем даже
Срамувам се. И гледам да забравя, ако няма как да го поправя.
И аз тъй
И аз имам случки, доста .
Преди има-няма 17 години беше. Карам голямо колело с рамка, едва стигам педалите, не сядам на седалката, на село съм си.
Карах си спокойно, докато не видях едно детенце да си играе с някакви шарени нещица на една пейка, зяпам и карам, знам че пред мен няма никой...но уви не било така. Из храсталаците изскача някакъв чичко, точно в момента, в който почвам да се набирам на педалите. Естествено по всички всемирни закони на гадостите го блъскам в гръб, със засилка, точно между двата крака...Ударът беше доста силен, аз паднах и той падна. Разхвърчаха му се чепиците. Доста се изплаших смотолевих едно "извинете" и газ към къщи, веднага прибрах колелото и отидох да си чета задължителните книжки за през лятото. Да де, ама след мен идвал дядо ми и ме видял. И говорил с човека..и после ме наказаха. И в продължение на вече 17 години всеки път като си отида на село и видя този човек, той ми казва:" Е-Е как си, научи ли се да караш колело, а? А помниш ли как ме лъсна, а-а-АААААААААА?" Сраам. Всеки път се червя.
И още една омразна...Пътувам си САМА с влака София-Пловдив. Решавам към средата на пътя да отида до тоалетната, стискаха, ама вече няма как. С бял панталон съм, купето пълно с баби и деди, сака ми на високо, започвам да се въртя да си вадя кърпички. Отивам в тоалетната и 
дошло ми, и не само ми дошло, ами отишло та чак се забравило, едно огромно, ама огромно петно на задника...подранил ми цикълът с една седмица...И си представих как си завирах задника под носа на един дядо, как се гъзурчих из купето, как имам резервни дънки в сака, ама няма кой да ми ги донесе. И като ревнах, ама рев ви казвам...Нямам какво да съблека да вържа на кръста, лято е по потник съм...На края почнах да се ослушвам за хора около тоалетната, чух че има 2 момичета, отворих врата колкото са си промуша главата и с 2 часови обяснения кой ми е ска и в кое купе, ги помолих да ми го донесат. Донесоха го, преобух се и минах 3 вагона, да си търся ново място.
Срам не срам, сега като се сетя ми е смешно ама тогава....
.Преди има-няма 17 години беше. Карам голямо колело с рамка, едва стигам педалите, не сядам на седалката, на село съм си.
Карах си спокойно, докато не видях едно детенце да си играе с някакви шарени нещица на една пейка, зяпам и карам, знам че пред мен няма никой...но уви не било така. Из храсталаците изскача някакъв чичко, точно в момента, в който почвам да се набирам на педалите. Естествено по всички всемирни закони на гадостите го блъскам в гръб, със засилка, точно между двата крака...Ударът беше доста силен, аз паднах и той падна. Разхвърчаха му се чепиците. Доста се изплаших смотолевих едно "извинете" и газ към къщи, веднага прибрах колелото и отидох да си чета задължителните книжки за през лятото. Да де, ама след мен идвал дядо ми и ме видял. И говорил с човека..и после ме наказаха. И в продължение на вече 17 години всеки път като си отида на село и видя този човек, той ми казва:" Е-Е как си, научи ли се да караш колело, а? А помниш ли как ме лъсна, а-а-АААААААААА?"
Сраам. Всеки път се червя.И още една омразна...Пътувам си САМА с влака София-Пловдив. Решавам към средата на пътя да отида до тоалетната, стискаха, ама вече няма как. С бял панталон съм, купето пълно с баби и деди, сака ми на високо, започвам да се въртя да си вадя кърпички. Отивам в тоалетната и
дошло ми, и не само ми дошло, ами отишло та чак се забравило, едно огромно, ама огромно петно на задника...подранил ми цикълът с една седмица...И си представих как си завирах задника под носа на един дядо, как се гъзурчих из купето, как имам резервни дънки в сака, ама няма кой да ми ги донесе. И като ревнах, ама рев ви казвам...Нямам какво да съблека да вържа на кръста, лято е по потник съм...На края почнах да се ослушвам за хора около тоалетната, чух че има 2 момичета, отворих врата колкото са си промуша главата и с 2 часови обяснения кой ми е ска и в кое купе, ги помолих да ми го донесат. Донесоха го, преобух се и минах 3 вагона, да си търся ново място.Срам не срам, сега като се сетя ми е смешно ама тогава....
Започвам да се иронизирам, обръщам на майтап.
Това с вратите наистина е масово явление. Преди време и аз се натресох в една врата, която на влизане в магазина беше отворена, но на излизане се залепих в нея Защото очаквах да е отворена, ама девойките я затворилиии... Започнах да се смея и дори казах:"Е, днес поне ще имате за какво да си говорите и да се смеете, момичета" Казах го с усвимка, извиних се, а продавачките като гракнаха, че щяла съм да им счупя вратата и после те щели да бъдат виновни... Тогава се ядосах, че са така плитки и казах: "Ми, да и щях да ви осъдя"...
А когато излагането е по някакъв по-сериозен повод, се сконфузвам...
Янтра, роднини сте все пак, ще се оправите!
Това с вратите наистина е масово явление. Преди време и аз се натресох в една врата, която на влизане в магазина беше отворена, но на излизане се залепих в нея
Защото очаквах да е отворена, ама девойките я затворилиии... Започнах да се смея и дори казах:"Е, днес поне ще имате за какво да си говорите и да се смеете, момичета" Казах го с усвимка, извиних се, а продавачките като гракнаха, че щяла съм да им счупя вратата и после те щели да бъдат виновни... Тогава се ядосах, че са така плитки и казах: "Ми, да и щях да ви осъдя"...А когато излагането е по някакъв по-сериозен повод, се сконфузвам...
Янтра, роднини сте все пак, ще се оправите!
И още една омразна...Пътувам си САМА с влака София-Пловдив. Решавам към средата на пътя да отида до тоалетната, стискаха, ама вече няма как. С бял панталон съм, купето пълно с баби и деди, сака ми на високо, започвам да се въртя да си вадя кърпички. Отивам в тоалетната и
дошло ми, и не само ми дошло, ами отишло та чак се забравило, едно огромно, ама огромно петно на задника...подранил ми цикълът с една седмица...И си представих как си завирах задника под носа на един дядо, как се гъзурчих из купето, как имам резервни дънки в сака, ама няма кой да ми ги донесе. И като ревнах, ама рев ви казвам...Нямам какво да съблека да вържа на кръста, лято е по потник съм...На края почнах да се ослушвам за хора около тоалетната, чух че има 2 момичета, отворих врата колкото са си промуша главата и с 2 часови обяснения кой ми е ска и в кое купе, ги помолих да ми го донесат. Донесоха го, преобух се и минах 3 вагона, да си търся ново място.Срам не срам, сега като се сетя ми е смешно ама тогава....
И на мен ми е идвало вьв влака...
Отивах на гости на един пич zа 3 дена (да сьм била 16 или 17 годишна) и вьв влака сякаш ГО усетих.
Пичьт ме чакаше на гарата, не си спомням какво ми даде да си вьржа на крьста, щото ТО се виждаше и от самолет. В тях ми даде едни дьнки и една тениска, от майка си поиска някакви преврьzки (срам голям) и така 3 дена...
Иzкарахме си обаче повече от страхотно.
Никога няма да го zабравя...
Момчето почина преди няколко години...
Бог да го прости!
Много се срамувам, но по скоро от самата себе си. Гледам да не мисля за това и с времето забравям. Като е избледняло от времено и не ми е пред очите, някак си все едно не се е случило на мен. Иначе и до ден днешен се срамувам за един емоционелен изблик пред някогашния ми шеф поради една несъществена несправедливост от негова страна по отношение на ръководения от мен отдел. Мите, ако четеш тези редове, извинявай за наглостта ми.
И аз имам случки, доста .
Преди има-няма 17 години беше. Карам голямо колело с рамка, едва стигам педалите, не сядам на седалката, на село съм си.
Карах си спокойно, докато не видях едно детенце да си играе с някакви шарени нещица на една пейка, зяпам и карам, знам че пред мен няма никой...но уви не било така. Из храсталаците изскача някакъв чичко, точно в момента, в който почвам да се набирам на педалите. Естествено по всички всемирни закони на гадостите го блъскам в гръб, със засилка, точно между двата крака...Ударът беше доста силен, аз паднах и той падна. Разхвърчаха му се чепиците. Доста се изплаших смотолевих едно "извинете" и газ към къщи, веднага прибрах колелото и отидох да си чета задължителните книжки за през лятото. Да де, ама след мен идвал дядо ми и ме видял. И говорил с човека..и после ме наказаха. И в продължение на вече 17 години всеки път като си отида на село и видя този човек, той ми казва:" Е-Е как си, научи ли се да караш колело, а? А помниш ли как ме лъсна, а-а-АААААААААА?" Сраам. Всеки път се червя.
И още една омразна...Пътувам си САМА с влака София-Пловдив. Решавам към средата на пътя да отида до тоалетната, стискаха, ама вече няма как. С бял панталон съм, купето пълно с баби и деди, сака ми на високо, започвам да се въртя да си вадя кърпички. Отивам в тоалетната и дошло ми, и не само ми дошло, ами отишло та чак се забравило, едно огромно, ама огромно петно на задника...подранил ми цикълът с една седмица...И си представих как си завирах задника под носа на един дядо, как се гъзурчих из купето, как имам резервни дънки в сака, ама няма кой да ми ги донесе. И като ревнах, ама рев ви казвам...Нямам какво да съблека да вържа на кръста, лято е по потник съм...На края почнах да се ослушвам за хора около тоалетната, чух че има 2 момичета, отворих врата колкото са си промуша главата и с 2 часови обяснения кой ми е ска и в кое купе, ги помолих да ми го донесат. Донесоха го, преобух се и минах 3 вагона, да си търся ново място.
Срам не срам, сега като се сетя ми е смешно ама тогава....
.Преди има-няма 17 години беше. Карам голямо колело с рамка, едва стигам педалите, не сядам на седалката, на село съм си.
Карах си спокойно, докато не видях едно детенце да си играе с някакви шарени нещица на една пейка, зяпам и карам, знам че пред мен няма никой...но уви не било така. Из храсталаците изскача някакъв чичко, точно в момента, в който почвам да се набирам на педалите. Естествено по всички всемирни закони на гадостите го блъскам в гръб, със засилка, точно между двата крака...Ударът беше доста силен, аз паднах и той падна. Разхвърчаха му се чепиците. Доста се изплаших смотолевих едно "извинете" и газ към къщи, веднага прибрах колелото и отидох да си чета задължителните книжки за през лятото. Да де, ама след мен идвал дядо ми и ме видял. И говорил с човека..и после ме наказаха. И в продължение на вече 17 години всеки път като си отида на село и видя този човек, той ми казва:" Е-Е как си, научи ли се да караш колело, а? А помниш ли как ме лъсна, а-а-АААААААААА?"
Сраам. Всеки път се червя.И още една омразна...Пътувам си САМА с влака София-Пловдив. Решавам към средата на пътя да отида до тоалетната, стискаха, ама вече няма как. С бял панталон съм, купето пълно с баби и деди, сака ми на високо, започвам да се въртя да си вадя кърпички. Отивам в тоалетната и
дошло ми, и не само ми дошло, ами отишло та чак се забравило, едно огромно, ама огромно петно на задника...подранил ми цикълът с една седмица...И си представих как си завирах задника под носа на един дядо, как се гъзурчих из купето, как имам резервни дънки в сака, ама няма кой да ми ги донесе. И като ревнах, ама рев ви казвам...Нямам какво да съблека да вържа на кръста, лято е по потник съм...На края почнах да се ослушвам за хора около тоалетната, чух че има 2 момичета, отворих врата колкото са си промуша главата и с 2 часови обяснения кой ми е ска и в кое купе, ги помолих да ми го донесат. Донесоха го, преобух се и минах 3 вагона, да си търся ново място.Срам не срам, сега като се сетя ми е смешно ама тогава....
Смея се с глас сама пред компютъра 
Оф, дами, чета, чета, не вярвам на ушите си.
Блъскала съм се във врата, но и през ум не ми е минавало да се срамувам, камо ли да не стъпвам там или как са ме били гледали някакви продавачки.
Но никъде не прочетох простото "Извинявай", що тъй? Като съм се изложила, се извинявам и обяснявам защо (в случая според дамата причината е била основателна, но не мястото и хората), който иска, да ми приема извиненията. Точка.
Блъскала съм се във врата, но и през ум не ми е минавало да се срамувам, камо ли да не стъпвам там или как са ме били гледали някакви продавачки.
Но никъде не прочетох простото "Извинявай", що тъй? Като съм се изложила, се извинявам и обяснявам защо (в случая според дамата причината е била основателна, но не мястото и хората), който иска, да ми приема извиненията. Точка.
И аз имам случки, доста .
Преди има-няма 17 години беше. Карам голямо колело с рамка, едва стигам педалите, не сядам на седалката, на село съм си.
Карах си спокойно, докато не видях едно детенце да си играе с някакви шарени нещица на една пейка, зяпам и карам, знам че пред мен няма никой...но уви не било така. Из храсталаците изскача някакъв чичко, точно в момента, в който почвам да се набирам на педалите. Естествено по всички всемирни закони на гадостите го блъскам в гръб, със засилка, точно между двата крака...Ударът беше доста силен, аз паднах и той падна. Разхвърчаха му се чепиците. Доста се изплаших смотолевих едно "извинете" и газ към къщи, веднага прибрах колелото и отидох да си чета задължителните книжки за през лятото. Да де, ама след мен идвал дядо ми и ме видял. И говорил с човека..и после ме наказаха. И в продължение на вече 17 години всеки път като си отида на село и видя този човек, той ми казва:" Е-Е как си, научи ли се да караш колело, а? А помниш ли как ме лъсна, а-а-АААААААААА?" Сраам. Всеки път се червя.
И още една омразна...Пътувам си САМА с влака София-Пловдив. Решавам към средата на пътя да отида до тоалетната, стискаха, ама вече няма как. С бял панталон съм, купето пълно с баби и деди, сака ми на високо, започвам да се въртя да си вадя кърпички. Отивам в тоалетната и дошло ми, и не само ми дошло, ами отишло та чак се забравило, едно огромно, ама огромно петно на задника...подранил ми цикълът с една седмица...И си представих как си завирах задника под носа на един дядо, как се гъзурчих из купето, как имам резервни дънки в сака, ама няма кой да ми ги донесе. И като ревнах, ама рев ви казвам...Нямам какво да съблека да вържа на кръста, лято е по потник съм...На края почнах да се ослушвам за хора около тоалетната, чух че има 2 момичета, отворих врата колкото са си промуша главата и с 2 часови обяснения кой ми е ска и в кое купе, ги помолих да ми го донесат. Донесоха го, преобух се и минах 3 вагона, да си търся ново място.
Срам не срам, сега като се сетя ми е смешно ама тогава....
.Преди има-няма 17 години беше. Карам голямо колело с рамка, едва стигам педалите, не сядам на седалката, на село съм си.
Карах си спокойно, докато не видях едно детенце да си играе с някакви шарени нещица на една пейка, зяпам и карам, знам че пред мен няма никой...но уви не било така. Из храсталаците изскача някакъв чичко, точно в момента, в който почвам да се набирам на педалите. Естествено по всички всемирни закони на гадостите го блъскам в гръб, със засилка, точно между двата крака...Ударът беше доста силен, аз паднах и той падна. Разхвърчаха му се чепиците. Доста се изплаших смотолевих едно "извинете" и газ към къщи, веднага прибрах колелото и отидох да си чета задължителните книжки за през лятото. Да де, ама след мен идвал дядо ми и ме видял. И говорил с човека..и после ме наказаха. И в продължение на вече 17 години всеки път като си отида на село и видя този човек, той ми казва:" Е-Е как си, научи ли се да караш колело, а? А помниш ли как ме лъсна, а-а-АААААААААА?"
Сраам. Всеки път се червя.И още една омразна...Пътувам си САМА с влака София-Пловдив. Решавам към средата на пътя да отида до тоалетната, стискаха, ама вече няма как. С бял панталон съм, купето пълно с баби и деди, сака ми на високо, започвам да се въртя да си вадя кърпички. Отивам в тоалетната и
дошло ми, и не само ми дошло, ами отишло та чак се забравило, едно огромно, ама огромно петно на задника...подранил ми цикълът с една седмица...И си представих как си завирах задника под носа на един дядо, как се гъзурчих из купето, как имам резервни дънки в сака, ама няма кой да ми ги донесе. И като ревнах, ама рев ви казвам...Нямам какво да съблека да вържа на кръста, лято е по потник съм...На края почнах да се ослушвам за хора около тоалетната, чух че има 2 момичета, отворих врата колкото са си промуша главата и с 2 часови обяснения кой ми е ска и в кое купе, ги помолих да ми го донесат. Донесоха го, преобух се и минах 3 вагона, да си търся ново място.Срам не срам, сега като се сетя ми е смешно ама тогава....
Смея се с глас сама пред компютъра
Из храсталаците изскача някакъв чичко, точно в момента, в който почвам да се набирам на педалите. Естествено по всички всемирни закони на гадостите го блъскам в гръб, със засилка, точно между двата крака...Ударът беше доста силен, аз паднах и той падна. Разхвърчаха му се чепиците.
Това ме довърши
!!! 
Темата е станала много симпатична .
Янтра, кофти е когато човек прекрачи собствените си принципи, но не се ядосвай - ще мине и замине(срамът, де, не яда-на него му трябва повече време
)
Във врати не съм се блъскала, но най-редовно си набивам канчето в тавана на автомобилите докато се качвам. Много крива нива, особено, ако си зает през това време да правиш добро впечатление . Имам и няколко безумно неудачни лапсуса, но те направо не са за разправяне .
.Янтра, кофти е когато човек прекрачи собствените си принципи, но не се ядосвай - ще мине и замине(срамът, де, не яда-на него му трябва повече време
)Във врати не съм се блъскала, но най-редовно си набивам канчето в тавана на автомобилите докато се качвам. Много крива нива, особено, ако си зает през това време да правиш добро впечатление
. Имам и няколко безумно неудачни лапсуса, но те направо не са за разправяне .
Преди десетина години се влюбих за първи път, ама безумно, в истинския смисъл на думата. Тогава нямах кола и за мен единственият опознавателен знак за тези машини бе цветът. Въпросният обект на моите чувства караше Лада, бежова на цвят. Всеки път, когато тръгнехме да се прибираме и трябваше да се ориентираме към колата, паркирана на някой паркинг, аз не можех да я позная и се насочвах към някоя чужда със същия цвят. Един път положих неимоверни усилия да запомня как изглежда колата, какъв и е номерът, къде сме паркирали, но пък се бях наредила да се качвам от към страната на шофьора. И той виждаше, че съм замаена от любов, ами да не се беше правел на кавалер и пускал да вървя напред да се лутам по паркингите.
... И той виждаше, че съм замаена от любов, ами да не се беше правел на кавалер и пускал да вървя напред да се лутам по паркингите.
Аz бих го хванала под рька и да си вьрвим дружничко прикаzвайки си...
Така не ми се налага да помня каквото и да било...
Блондинка начи, кво да прайш..
Един ден , като тръгвахме за болницата си налях Кока -кола в от голямото шише в малко , от тези с бибероните уж, но не съобразих , че е газирана и си я бутнах в чантата. Шишето от налягането се отваря и потича. Сядам в колата и по едно време усещам нещо ми тече и мокрее по седалката под задника.Когато погледнах 300 грама кола ми беше изтекла на седалката под мен и съответно бежовия ми панталон беше като напикан, а трябваше вече да слизам от колата пред болницата.Нямах какво да си вържа отзад, а от чантата продължаваше да се цеди кола. Пред болницата и вътре гъчкано с народ, взех една мокра кърпичка и започнах да се бърша, все едно току що съм се изцапала и така въртейки се наляво -надясно, бършейки се и прикривайки се с капещата чанта успях да стигна до осмия етаж. Беше просто някакъв ужас. Навсякъде дългии коридори и всички те виждат. Какво са си мислили не знам , но добре, че никой поне не се засмя.
Въпросният обект на моите чувства караше Лада, бежова на цвят. Всеки път, когато тръгнехме да се прибираме и трябваше да се ориентираме към колата, паркирана на някой паркинг, аз не можех да я позная и се насочвах към някоя чужда със същия цвят.
Няма нищо, един познат веднъж в тъмното пробва да отключи 2 коли подред, докато нацели неговата (и трите по случайност червени фолксвагени, макар и различни модели, паркирани един до друг и неговият беше последен
) 
Ами...Първо се изчервявам , после започвам да се редя извинения и да се опитам да обясня ситуацията; честно казано адски много се паникьосвам и успявам почти винаги да разсмея човека срещу мен, та що-годе ситуацията се тушира.
Не ми е трудно да кажа "извинявай", даже го казвам прекалено често - за щяло и нещяло.
Приятелят ми много се смя с мен еди път. Бяхме в колата и някакъв излиза с неговото си МПС от една пресечка, ама нито се огледа, нито нищо. В последния момент ни видя и спря. А аз му вдигам ръка да му благодаря, че е спрял
И приятелят ми "А, така! Благодари му,че не ни блъсна!"
, после започвам да се редя извинения и да се опитам да обясня ситуацията; честно казано адски много се паникьосвам и успявам почти винаги да разсмея човека срещу мен, та що-годе ситуацията се тушира.Не ми е трудно да кажа "извинявай", даже го казвам прекалено често - за щяло и нещяло.
Приятелят ми много се смя с мен еди път. Бяхме в колата и някакъв излиза с неговото си МПС от една пресечка, ама нито се огледа, нито нищо. В последния момент ни видя и спря. А аз му вдигам ръка да му благодаря, че е спрял
И приятелят ми "А, така! Благодари му,че не ни блъсна!"
Нищо. Иде ми да потъна в земята от срам. Рашъните казват чуть от стыда не сгорел.
Веднъж вървях след жена си да пазарува, от магазин в магазан. В поредния на дъното в магазина на едно бюро имаше срожена манекенка. Седнах до нея и понеже нямаше място, си срожих ръката на бедрото на манекенката. Тя ми хвана ръката за китката и я вдигна, при което ченето ми увисна.
Абе собственичката на магазина бива ли да стои така неподвижно.
Сетих се за един мой чуден гаф, докато ви четях и се смеех от сърце.
Едно мое гадже идва да ме вземе от вкъщи с колата си. Знаех, че трябва да караме някакъв негов телевизор на ремонт. Колата беше така паркирана, че шофьорската врата бе по близо до мен за качване и аз вместо да заобиколя колата, реших, че няма да е проблем за гъвкавото ми, тогава, тяло да прелетя над шофьорската седалка и да се наместя на тази до нея. Младежа нещо промърмори, в смисъл да заобикалям, ма аз не слушам. Качвам се, засилвам се и успешно се приземявам между двете предни седалки. Чу се звучно:Пльок! И за зла беда се оказах насадена върху две кофички кисело мляко. В този момент той седна до мен и каза: Запознай се с майка ми. Като в просъница си спомням как излетях с нисък старт от колата, барабар с омазаното си в мляко четирибуквие, в унес си смених панталона у дома и накуцвайки от притеснение, без да поглеждам жената си подадох ръката, да се запознаем. Извинила съм се сигурно, но така или иначе пътувахме в тягосно мълчание. Сега ми е смешно, но тогава ми идваше да се отвори земята и да ме погълне
Едно мое гадже идва да ме вземе от вкъщи с колата си. Знаех, че трябва да караме някакъв негов телевизор на ремонт. Колата беше така паркирана, че шофьорската врата бе по близо до мен за качване и аз вместо да заобиколя колата, реших, че няма да е проблем за гъвкавото ми, тогава, тяло да прелетя над шофьорската седалка и да се наместя на тази до нея. Младежа нещо промърмори, в смисъл да заобикалям, ма аз не слушам. Качвам се, засилвам се и успешно се приземявам между двете предни седалки. Чу се звучно:Пльок! И за зла беда се оказах насадена върху две кофички кисело мляко. В този момент той седна до мен и каза: Запознай се с майка ми
. Като в просъница си спомням как излетях с нисък старт от колата, барабар с омазаното си в мляко четирибуквие, в унес си смених панталона у дома и накуцвайки от притеснение, без да поглеждам жената си подадох ръката, да се запознаем. Извинила съм се сигурно, но така или иначе пътувахме в тягосно мълчание. Сега ми е смешно, но тогава ми идваше да се отвори земята и да ме погълне
В живота винаги се случват излагации и изложения ,но може би точно затова е многолик,пъстър и интересен той. 
Всеки човек е попадал в ситуация на излагация ,но па важно е да си вземе поука или ,ако не е толкова сериозно изложението просто да го погледне от веселата страна ..и да може да се посмее сам на себе си
Случвало ми се е не веднъж да се срамувам от себе си ..,а още по-лошо е постъпката ми да е за сметка на човек,когото обичам ..
Всеки човек е попадал в ситуация на излагация ,но па важно е да си вземе поука или ,ако не е толкова сериозно изложението просто да го погледне от веселата страна ..и да може да се посмее сам на себе си Случвало ми се е не веднъж да се срамувам от себе си ..,а още по-лошо е постъпката ми да е за сметка на човек,когото обичам ..
ти мине споко.
Не мен най-голямата ми излагация беше да се забия челно в една стъклена врата, на магазин, на Витошка.
Не мен най-голямата ми излагация беше да се забия челно в една стъклена врата, на магазин, на Витошка.
и аз съм се забивала, но във щанд . В НДК на някакво изложение исках да си навра главата толкова близо до нещо, което оглеждах, че си я думнах яко в стъклото. Ами те като го излъскали и хич не се виждаше, че има . Изнизах се като бит педераст, такъв срам ме хвана.... после бързо се изнесох от магазина Който не е падал в кош за боклук пред 10 човека, не знае какво е срам ...
Е кажи малко повече де, заинтригува ме.
Нищо, продължавам напред, сякаш
нищо не е станало. У зрителите се
насажда чувството, че те нещо не
са видели както трябва, а не, че аз
съм окепазила положението. Никога
не се извинявам, за да не обърна към
случилото се вниманието на околните.
Много често само аз забелязвам, че съм
сгафила и затова просто си карам нататък.
нищо не е станало. У зрителите се
насажда чувството, че те нещо не
са видели както трябва, а не, че аз
съм окепазила положението. Никога
не се извинявам, за да не обърна към
случилото се вниманието на околните.
Много често само аз забелязвам, че съм
сгафила и затова просто си карам нататък.
Е кажи малко повече де, заинтригува ме.
Младо и зелено, чакам автобус на спирка, а умът ми блуждае в съседни вселени ... Крача напред-назад, не ме свърта на едно място.
По едно време минават някакви хора, аз отстъпвам крачка заднешком, за да им направя място да минат и нещо ме удря от задната страна на крака, на нивото на коляното. На който са му правили този номер знае, че краката се подгъват по някакъв рефлекс. И моите така ... Седнах в нещото, което ме беше чукнало по крака. Кош за боклук.
А хората ме гледат ...
Пламтях като факла докато най-накрая не ми дойде автобуса ...
Въпросният обект на моите чувства караше Лада, бежова на цвят. Всеки път, когато тръгнехме да се прибираме и трябваше да се ориентираме към колата, паркирана на някой паркинг, аз не можех да я позная и се насочвах към някоя чужда със същия цвят.
Няма нищо, един познат веднъж в тъмното пробва да отключи 2 коли подред, докато нацели неговата (и трите по случайност червени фолксвагени, макар и различни модели, паркирани един до друг и неговият беше последен
) да ми помага в заплеса
Спичам се, но бързо ми минава. После си се хиля сама на себе си
Скоро след като започнах работа и нямах опит с тия хлъзгави колелца на столовете в офиса (това съм го разказвала тук де)... и една вечер всички колеги се бяха събрали, имаше и клиенти. Аз се протегнах към кошчето да хвърля нещо, обаче се оказа далече... хързулнах се, вирнах крака... скочиха да ми помагат да стана, а на мен хем ми е срамотно, хем смешно Голям майтап е изведнъж да се озовеш под бюрото пред толкова свидетели
Скоро след като започнах работа и нямах опит с тия хлъзгави колелца на столовете в офиса (това съм го разказвала тук де)... и една вечер всички колеги се бяха събрали, имаше и клиенти. Аз се протегнах към кошчето да хвърля нещо, обаче се оказа далече... хързулнах се, вирнах крака... скочиха да ми помагат да стана, а на мен хем ми е срамотно, хем смешно
Голям майтап е изведнъж да се озовеш под бюрото пред толкова свидетели
Няма нищо, един познат веднъж в тъмното пробва да отключи 2 коли подред, докато нацели неговата (и трите по случайност червени фолксвагени, макар и различни модели, паркирани един до друг и неговият беше последен )
) да ми помага в заплеса Мнеее, то беше отдавна, тогава само богаташите имаха аларми на колите
Пък и той и на трите опита беше убеден, че отключва правилната кола Е кажи малко повече де, заинтригува ме.
Младо и зелено, чакам автобус на спирка, а умът ми блуждае в съседни вселени ... Крача напред-назад, не ме свърта на едно място.
......................................
Пламтях като факла докато най-накрая не ми дойде автобуса ...
И както си крачиш напред-назад, накрая се озова седнала в боклука.
Само като си представя каква озадачена физиономия си имала.......
Срам, не срам, ще си призная, че веднъж не видях една бетонна саксия на Витошка, посред бял ден. Като се метнах плонж, в цял ръст, накипрена и издокарана.
Не стига това, ами бях и с детето, и го държах за ръчичка, уж да го пазя да не се спъне. Всъщност то горкото ме спаси от по-сериозно претрепване, защото инстинктивно се е дръпнало назад, и ме е спряло в летежа ми, малко от малко поне. 
А какво направих после ли, след като се убедих, че с детето всичко е наред, метнах един поглед да видя колко свидетели има на излагацията ми. Физиономиите на хората изразяваха нещо средно между искрено притеснение (предполагам заради детето) и лека насмешка заради отнесената му майка.
Между другото, имам снимка на едно цигане, седнало в кош за боклук на главната улица на Варна. Беше се разположило съвсем удобно, клатеше си босите крака и наблюдаваше с усмивка минаващите покрай него хора
Ех ... само да намеря снимката ...
Ето я - това трябва да се види!
Съжалявам за лошото качество, правена е с телефон
Ех ... само да намеря снимката ...
Ето я - това трябва да се види!
Съжалявам за лошото качество, правена е с телефон