Какво бихте предпочели - средна заплата, но за сметка на това почти никаква работа и възможност да си прекарвате приятно деня в хилтундрене с колегите и други занимания, които са ви приятни или добре платена работа, но як гърч. Да речем, че парите не са много важен фактор, защото има кой да допълва семейния бюджет...
- Публикувана: 14 септ. 2007, 12:13 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2007, 19:38 ч.
Амбициозни ли сте?
Умерено амбициозна съм.
Мога да не работя, но работя, защото ми е приятно, работата ме удовлетворява напълно. Достатъчно предизвикателна е за мозъка ми. Заплатата не я коментирам, но не защото е малка, а защото за мен тя е последния показател, който би ме ръководел в избора на работа.
Мога да не работя, но работя, защото ми е приятно, работата ме удовлетворява напълно. Достатъчно предизвикателна е за мозъка ми. Заплатата не я коментирам, но не защото е малка, а защото за мен тя е последния показател, който би ме ръководел в избора на работа.
В моментра съм в много стрнно положение-работя по 12 часа,но за сметка на това вися като идиот и се чудя в кой форум да се забия,а времето не минава.Качих 10кг,а сам млада да не кажа малка.Парите не са много,но то няма и как да са много при условие,че вися дневни,нощни!Сега от няколко дни имам възможността да сменя работата-парите са добри,но гърча е голям.Бях в голяма чуденка,но приех новата работа и сега се чувставам полезна и удовлетворена.При мен няма кой да попълва бюджета,така че пари са решаващ фактор,а и когато имаш нещо по-добро пред себе си няма смисъл да седиш на едно място!
Имах възможност да пробвам и двата варианта. С първия-затъпявах и затъвах, с втория се убивах от работа за нищо.
Ама съм имала и трети вариант. Работа, гърч, минимални пари. Е това вече е убийствено.
Ама съм имала и трети вариант.
Преди да имам дете, бях много амбициозна. Учех, работех на 2 места и пр.
Сега отсявам нещата по - стриктно. Заплатата и развитието вече не са основните критерии. Важното е да не ощетявам прекалено семейството си. И без друго, времето с дъщеря ми е съвсем малко, така че каквато и да е заплата не може да го компенсира.
Сега отсявам нещата по - стриктно. Заплатата и развитието вече не са основните критерии. Важното е да не ощетявам прекалено семейството си. И без друго, времето с дъщеря ми е съвсем малко, така че каквато и да е заплата не може да го компенсира.
Имала съм три варианта:
Много работа, малко пари.
Много работа, достатъчно пари.
Малко работа, същите пари, като при многото работа.
Нито един не ме удовлетворява. Да поясня.
Първият е ясен. Вторият - играх хорото 7 години и ми писна, скапвах се.
В момента съм в третия вариант, но усещам, че затъпявам.
Много работа, малко пари.
Много работа, достатъчно пари.
Малко работа, същите пари, като при многото работа.
Нито един не ме удовлетворява. Да поясня.
Първият е ясен. Вторият - играх хорото 7 години и ми писна, скапвах се.
В момента съм в третия вариант, но усещам, че затъпявам.
Амбициозна съм ... не се гърча , взимам достатъчно .
И аз така
Въпросът ми хрумна днес, наблюдавайки колеги, които с обезумял вид се щураха насам-натам...Заемат високи постове, със съответното възнаграждение, но се питам струва ли си всичкото това издивяване и кое те кара да търпиш това напрежение - жаждата за кариера, многото пари, наличието на мазохистични наклонности или нещо друго 
Какво бихте предпочели - средна заплата, но за сметка на това почти никаква работа и възможност да си прекарвате приятно деня в хилтундрене с колегите и други занимания, които са ви приятни или добре платена работа, но як гърч. Да речем, че парите не са много важен фактор, защото има кой да допълва семейния бюджет...
по принцип аз обичам да работя и да съм заета. тоест, клоня към 'яко гърч'.
Трябва да има кой да допълва бюджета-да,тва е много важен момент.Иначе предпочитам да не се гърча много на работа.Много по-приятно ми е да се "гърча" с децата в парка или с възлюбления в леглото.Що да си пилея енергията за някой шеф?Тъй,де! 
С други думи,не съм амбициозна,в социален смисъл,само в личен.Нищо,че в последно време яко взех да "мешам" двете (а "мешенето",всички знаят,е мнооооого опасна работа 
) 
С други думи,не съм амбициозна,в социален смисъл,само в личен.Нищо,че в последно време яко взех да "мешам" двете (а "мешенето",всички знаят,е мнооооого опасна работа )
Обичам за малко работа
да получавам много пари.
Пък и съм свикнала на това.
да получавам много пари.
Пък и съм свикнала на това.
Ако и при мен не беше подобно положението, щях да кажа, че звучи грандомански
Бездействието ме убива. Мразя да вися без работа. Гърчът е сто пъти по-приятен.
Ритъмът на работата ми обаче е много променлив. Понякога съм супер натоварена, друг път - просто си вися. Парите не са ми мотив, макар че ми трябват и не мога да си позволя да не ги изкарвам.
Обичам си работата, държа на кариерата, макар че напоследък, в зачестилите ми моменти на умопомрачение, си мисля колко хубаво би било да зарежа всичко. Да пия уиски, да пуша, да чета, да пиша и да се занимавам със себе си... Мисля си, че няма да ми омръзне никога.
Ритъмът на работата ми обаче е много променлив. Понякога съм супер натоварена, друг път - просто си вися. Парите не са ми мотив, макар че ми трябват и не мога да си позволя да не ги изкарвам.
Обичам си работата, държа на кариерата, макар че напоследък, в зачестилите ми моменти на умопомрачение, си мисля колко хубаво би било да зарежа всичко. Да пия уиски, да пуша, да чета, да пиша и да се занимавам със себе си... Мисля си, че няма да ми омръзне никога.
Ами мен периодично ме обхваща тръпката за себедоказване. И по принцип работя най-добре, когато съм под стрес. Та и на тях не знаеш какво им е - може пък да им харесва.
Хора всякакви.Сто пъти предпочитам гърча, пред лентяйстване пред компа! Не виждам причина да коментирампарите. Мечо е казал - колкото повече, толкова повече
Имам принцип, който спазвам
За мен един човек работи на едно място по три причини
1. Супер заплата
2. Супер йерархия
3. Супер отношение
Обяснявам:
1. Ако получавам 5000 ойро месечна заплата,
към момента в Бг,
изобщо не ми дреме дали ще ми викат овцо, патко и т.н.
Нали взимам повече от целия МС
2. Ако съм министър на енергетиката, например,
и 20 лева да взимам - много важно - ша си докарвам 20 000
3. Когато позицията, доверието и отношението,
са това, което искам - работя като вол и за по-малко пари
Амбициозна съм и за жалост,
много горда
Малко хора са чули от моята уста "ДАЙ"
Няма нищо по-прекрасно
от чувството за независимост и свобода - това е моето гориво за амбицията!
За мен един човек работи на едно място по три причини
1. Супер заплата
2. Супер йерархия
3. Супер отношение
Обяснявам:
1. Ако получавам 5000 ойро месечна заплата,
към момента в Бг,
изобщо не ми дреме дали ще ми викат овцо, патко и т.н.
Нали взимам повече от целия МС
2. Ако съм министър на енергетиката, например,
и 20 лева да взимам - много важно - ша си докарвам 20 000
3. Когато позицията, доверието и отношението,
са това, което искам - работя като вол и за по-малко пари
Амбициозна съм и за жалост,
много горда
Малко хора са чули от моята уста "ДАЙ"
Въпросът ми хрумна днес, наблюдавайки колеги, които с обезумял вид се щураха насам-натам...Заемат високи постове, със съответното възнаграждение, но се питам струва ли си всичкото това издивяване и кое те кара да търпиш това напрежение -
жаждата за кариера - предизвикателство и себедоказване,
многото пари - що пък не - хубаво е да имаш парички,
наличието на мазохистични наклонности - обикновено тренинга идва от нуждата, като постепенно става навик
или нещо друго -
кажи ми, че не мога нещо и ми гледай сеира
жаждата за кариера - предизвикателство и себедоказване,
многото пари - що пък не - хубаво е да имаш парички
, наличието на мазохистични наклонности - обикновено тренинга идва от нуждата, като постепенно става навик
или нещо друго -
кажи ми, че не мога нещо и ми гледай сеира Няма нищо по-прекрасно
от чувството за независимост и свобода - това е моето гориво за амбицията!
Препоръчани теми