Публикувана: 28 септ. 2007, 00:35 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2007, 20:54 ч.

Възпитание,култури,ценности

6 163
104
1

# 60 2 окт. 2007, 12:07 ч.

Мнения: 1 909

Цитат на: gioia в вт, 02 окт 2007, 11:58

на мен ми се трува леко извратено 55 годиШна жена да гледа старец в 4ужбина (на робски на4ела), за да може дъЩерята да е студентка в София, примерно

Ами да, извратено си е - не става въпрос за такъв вид амбиции... а така да възпиташ въпросната дъщеря, че тя да отиде да работи в чужбина, примерно, за да може да си плати образованието... и да иска да го направи Sunglasses

# 61 2 окт. 2007, 12:21 ч.

Цитат на: chumbi в вт, 02 окт 2007, 12:07

Цитат на: gioia в вт, 02 окт 2007, 11:58

хехе какъв сценарии измисли, така да направя, 4е да знам аз какво е най_добре за детето, ама то така да е възпитано , 4е да си мисли 4е той го иска това, което аз искам за него Mr. Green

# 62 2 окт. 2007, 12:26 ч.

Мнения: 2 427

Мисля че на детето не трябва да му се натъртва ежедневно какво трябва да прави.Да му се пили от сутрин до вечер"Учи".Просто така трябва да се въведе в нещата,че да изпитва удоволствие,а не отврашение.Успелия родител е този,който успэ да изгради интерес,не който натрапва насила.Колко бой сме изяли от нашите с това учене аз и съучениците ми,наказания,лишения от еди к'во си и пак нищо.Въпроса е да възпиташ,не да тормозиш и да травмираш за цял живот.

# 63 2 окт. 2007, 12:37 ч.

Мнения: 1 909

Цитат на: gioia в вт, 02 окт 2007, 12:21

Ми нещо такова, макар че така го завърташ - идеята ми е самото дете да има амбиции, но ако няма кой да му подскаже малко какво да прави, да го мотивира и стимулира...

# 64 2 окт. 2007, 12:51 ч.

Bristol
Мнения: 9 363

Цитат на: gioia в вт, 02 окт 2007, 11:58

аз пък изобЩо нямам намерение да стресирам детето си с някакви мои пресилени амбиции, да не говорим , 4е най_амбициозните родители просто искат да постигнат 4рез децата си това, което те самите не са успели да постигнат ...

А gioia, защо си мислиш, че детето се стресира newsm78

Или може би си права, да моят се стресира, защото вместо да играе на компютъра или да гледа CN, трябва да учи или да спортува Twisted Evil

И да, аз искам децата ми да постигнат поне толкова, колкото ние, а най-добре, да е повече Mr. Green

Цитат на: gioia в вт, 02 окт 2007, 12:21

Колкото и да е странно, точно с помоща на манипулации от страна на родителите, се гради личността на нашите деца. Ти си този, който промива мозъка на детето от малко, какво е лошо и какво е добро, какви цели в живота да преследва и тн и тн. Никой не се ражда научен и взел решението, какво иска от този живот Wink

# 65 2 окт. 2007, 13:32 ч.

ами не знам ама за сега много по успеШно ме манипулира той мен, а не аз него, 4е и помага в развитието на ли4ността ми
не е лесно да си родител, ей
интересна тема се заформи, въпреки 4е не е по темата ...
до утре

# 66 2 окт. 2007, 15:10 ч.

Мнения: 2 907

Аз до ден днешен страдам от упреците на майка ми. Жертва на нейната амбиция съм. Жертва на НЕЙНИЯ план за МОЯ живот. И това, че не съм постигнала това, което тя искаше ми се набива в главата всеки Божи ден, при всеки удобен момент директно или по косвен път.
Никога няма да изисквам от детето ми да става доктор или да учи в университет например. Едно е да посъветваш, друго е да насилваш и да казваш кое е добро и кое лошо.
Не мечтая моето дете да стане астроном, лекар или адвокат, а искам само едно за нея : щастие. Може да си обикновен работник, но ако си доволен от живота и знаеш как да го цениш, си истински щастлив човек.

И само да добавя, че това както вие го наричате "да насърчава" и "насочва", благодарение на майка ми, която цял живот ей това си пее ( " аз само искам да те насоча" ) , аз развих комплекси, които ми пречат в работата, в ученето, в комуникацията. Аз съм като ампутирана, защото винаги когато пробвам нещо или се реша на важна стъпка, излизат наяве дългогодишните упреци, "съвети", критики, пак "съвети"...
Това не е от помощ на едно дете да бъде постоянно упреквано или насочвано.

Последна редакция: вт, 02 окт 2007, 15:19 от mystic

# 67 2 окт. 2007, 17:01 ч.

Bristol
Мнения: 9 363

mystic, за всяко дете си има подход Peace

Сега на твоето дете, ако плюе по другите деца, ти не му казваш сигурно нищо, защото не желаеш да го насочваш. Аз обаче казвам, не плюй, защото само невъзпитаните и лоши деца плюят, а ти не си такъв и с плюене само ще отблъснеш другарчетата си. Примерът е в кръга на майтапа, сигурна съм, че не правиш така Peace

Това имах в предвид под насочване. Показвам кое е добро, кое лошо, градя ценностната му система, а ако един ден той реши, че ще е най-щастлив да не учи след 16 години, да се пише безработен и да чака социални помощи от държавата, това си е лично негов избор Tired

Аз поне ще съм с чиста съвест, че съм се постарала да му дам най-доброто, на което съм способна, според моите разбирания и съм се опитала да му покажа и друга гледна точка в живота.
Накратко, не съм съгласна с мнението, че детето се оставя да прави каквото си иска. Това за мен граничи с анархията Crazy

но и не считам, че трябва да се насилва, тогава резултатите също са нулеви. Ето в момента насилвам моят най-накрая да запамети таблицата за умножение. Всеки ден го препитвам, уж я запомня и на следващият ден отново не знае ooooh!

Ако някой ми даде идея, как да се преборя с този проблем, независимо дали метода ще е български или чуждестраннен, ще съм много благодарна!

# 68 2 окт. 2007, 17:18 ч.

Мнения: 2 907

Мери, ние говорим за различни неща. Ти говориш за възпитание. То е нужно на едно дете и е задължение на всеки родител. Аз говоря за манипулиране и командване, което много родители слагат във възпитанието. За тях да настояваш детето ти да получава само 6-ци в училище е като това да го научиш да не удря другите деца. За тях това е напълно в реда на нещата.
Ето на това исках да наблегна.

# 69 2 окт. 2007, 17:18 ч.

Мнения: 1 909

M_e_р_и, като стана въпрос за насилие, тъкмо се сетих как на времето един учител ми вкара в главата таблицата за умножение. Спомням си го и до днес - беше ужасен, стар, грозен, направо смърдеше на гробище, застава до теб и те пита, "колко прави 2 по 3" примерно, и ако не отговориш правилно - шляп по бузата! Ако пак не отговориш правилно - шляп по другата. Не много силно, но достатъчно и много гадно ми ставаше. Отвратителен метод, ама на, и до днес я знам таблицата.
Това не значи, че бих приложила същия метод и на моите деца Cry

# 70 2 окт. 2007, 17:50 ч.

Мнения: 486

Цитат на: м_е_р_и в вт, 02 окт 2007, 17:01

Ето в момента насилвам моят най-накрая да запамети таблицата за умножение. Всеки ден го препитвам, уж я запомня и на следващият ден отново не знае ooooh!

M_e_р_и, a опитвали ли сте нещо от този род:

http://www.teacherandtherockbots.com/songs_multiplication.html?

Последна редакция: вт, 02 окт 2007, 18:01 от Ellie

# 71 2 окт. 2007, 19:30 ч.

Мнения: 11 314

Искам да възпитам децата си според моята ценностна система, казвам моята - за мен като мен самата, а не като на българка. Искам да ги възпитам да са Човеци, да знаят какво искат от Живота и как да го постигнат - т.е. ще им предложа всякакви възможности да опознаят себе си, талантите и способностите и да могат да избират накъде да поемат. Дали ще са амбициозни или ще се оставят на течението, зависи от тях самите.
Моята задача е аз да ги следвам по пътя, когато се налага да им го показвам и насочвам, но никога да ги бутам нанякъде, където аз съм решила.
Дали това ще са типично български ценности, времето ще покаже.
Все пак си мисля, че отглеждам и възпитавам граждани на света, а не конкретно българи или германци.

# 72 2 окт. 2007, 20:47 ч.

ах мамини сладурани!
ако знаете само с какъв кеф чета раздумката! то човек като чете и ако ЧЕТЕ тук има какво да си запази за свое ползване, защото му допада и как ли не се е сетил по рано сам? ама то човек ако се сеща за всичко сам защо са му приятели? Two Hearts

та да си дойдем на думата: няма да цитирам, защото от всяка мога да взема по нещо ценно за мен отговарящо на моите разбирания за това какво искам да видя след време от детето си и как да го постигна

# 73 2 окт. 2007, 20:56 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

С моята работа много въпросителни си задавам, но преди 2 седмици имах проблем с един от класовете. Говорих с един координатор, който ме наведе на дълбок размисъл. Оказа се, че реагирам и поставям граници по някакъв начин, точно както моето семейство ( системата ) в България го е правила, когато съм била дете.
Така и се замислих дали майките тук наистина са незаинтересовани или оставят децата си просто да се развиват с тяхно темпо и начин.
Честно казано аз все още търся златната среда.

# 74 2 окт. 2007, 22:16 ч.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=227742.msg5122455#msg5122455
момичета май и там си говорим за тези неща та вече се оплетох къде писах но тук съм сигурна сече че казах че е големичко моето дете

Препоръчани теми

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Живот и учене на език в Нидерландия

Банка действаща в Бг и Германия???

Раждане в Чужбина (Германия)

Причина:

Причина: