Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 109
Чудя се как да кажа на Наско, че татко вече не живее с нас. Той непита много за него, и без това го виждаше основно вечер и то евентуално, за 10-ина минути или вече спящ. Но все пак пита. За сега отговарям, че е на работа, отговорът се приема нормално. Няма драми, все едно е в реда на нещата. До кога да го правя, кога да му кажЕМ, защото тук вече мисля, че и таткото ТРЯБВА  да присъства.
Преди на подобен въпрос бих дала съвет-веднага, сега обаче не знам, чета по въпроса разни нещица, благодаря на catnadeen за линовете за руски книги, доста са обнадеждаващи, но все пак..какъв е вашия практически опит?
Цитирай

София

Мнения: 282
И нашата ситуация беше подобна. Малкият виждаше баща си предимно вечер и то ако не е заспал. Случваше се и с дни да не се виждат. Казах му, че тате вече няма да живее с нас, а в друга къща и той ще може да ходи там когато поиска. Първият месец ме питаше по-редовно, защо татко му не живее с нас, кога ще се върне, но този етап премина бързо. Просто самото дете не беше свикнал с постоянното присъствие на баща си, на това дължа по-лесната адаптация към положението.
Успех  Hug
Цитирай


Мнения: 109
И нашата ситуация беше подобна. Малкият виждаше баща си предимно вечер и то ако не е заспал. Случваше се и с дни да не се виждат. Казах му, че тате вече няма да живее с нас, а в друга къща и той ще може да ходи там когато поиска. Първият месец ме питаше по-редовно, защо татко му не живее с нас, кога ще се върне, но този етап премина бързо. Просто самото дете не беше свикнал с постоянното присъствие на баща си, на това дължа по-лесната адаптация към положението.
Успех  Hug

Мисля да изчакам малко и да говорим с детето. Нашите младежи са набори Smile
Сега има ли някакъв проблем от това, че таткото не живее е с вас-търси ли го...по никое време или домъчнява ли му внезапно?
Цитирай


Мнения: 517
И нашата ситуация беше подобна. Малкият виждаше баща си предимно вечер и то ако не е заспал. Случваше се и с дни да не се виждат. Казах му, че тате вече няма да живее с нас, а в друга къща и той ще може да ходи там когато поиска. Първият месец ме питаше по-редовно, защо татко му не живее с нас, кога ще се върне, но този етап премина бързо. Просто самото дете не беше свикнал с постоянното присъствие на баща си, на това дължа по-лесната адаптация към положението.
Успех  Hug

Мисля да изчакам малко и да говорим с детето. Нашите младежи са набори Smile
Сега има ли някакъв проблем от това, че таткото не живее е с вас-търси ли го...по никое време или домъчнява ли му внезапно?
И при нас беше същото,не го виждаха с дни и адаптацията беше доста по лесна,моя съвет е истината и само истината.Той няма да е все на 3 години!!!и винаги ще  те пита ,така че това е по лесно отколкото да му казваш ,че е на работа.той е малък и лесно ще приеме нещата.
Цитирай

София

Мнения: 282
Мисля да изчакам малко и да говорим с детето. Нашите младежи са набори Smile
Сега има ли някакъв проблем от това, че таткото не живее е с вас-търси ли го...по никое време или домъчнява ли му внезапно?

При нас ситуацията е такава, че бащата изявява желание за срещи със сина си веднъж на месец-два. Не показва с нищо, че му домъчнява за баща му. Понякога ме пита защо татко му не му се обажда, аз казвам, че сигурно в момента е зает и ще му се обади по-късно и с това се приключва.
Намерете си общи игри с дечко, приятели и всичко ще е наред.  Peace
Цитирай


Мнения: 109
Със сигурност ще е истината и само истината, но искам първо аз да вляза в час с нещата, да се успокоя, да намеря някакъв баланс и след това да говоря с детето.
Цитирай

Varna, Bulgaria

Мнения: 462
И аз мислех, че е най-удачно да сме тримата, когато говорим и обясняваме за това, но тати каза, че не може да го направи, за това мама се нагърби.
Обясних на дъщеря ми, че татко вече няма да живее с нас, тъй като мама и татко не се чувстват щастливи заедно, не се разбират и ,че мислим различно ,а  това води до безкрайни спорове и неразбирателства по между ни. Че мама и татко я обичаме много и , че тя е всичко за нас на този свят и ще бъде винаги на първо място в съцата и на двама ни. Казах й, че може да излизаме понякога тримата заедно-на разходка или вечеря например, или само за да се полюлеем на някоя площадка. Също, че и тя ще ходи при татко си на гости когато пожелае и , че ще си има детски кът в 2 къщи с различни играчки.
Принципно ние не живеем с него вече почти година и половина, преди това работата му беше такава, че работеше до сред нощ, когато тя спеше.
На яслата аз съм я водела винаги(с единични случаи -2 или 3, когато татко я е водил), а са я прибирали бабите. Сега на градината е по същия начин.
Не знам как ще бъде, когато татко й се върне в България обаче(той не е в страната)
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
А при нас стана по възможно най - гадния начин. Дойде и пред детето - Има друга, разделяме се.
После му викал ,че може би е най - лошият татко на света. Ами не знам дали е най - лошият, но е изключително противен баща. Не знам може ли да се каже, че е баща вече?  newsm78
Цитирай
Ние на нашето дете, май на практика не сме го информирали официално, въпреки че е във възраст където всичко разбира (3год. И 3мес.). А и може би защото ние някак си сме доста време заедно, ние с майка му се прегръщаме и целуваме (малко от второто), а и някак си усеща, че другия мъж се пада един вид тайна. Въпреки всичко жена ми не подучава детето да си мълчи това съм сигурен, но то явно усеща че това е някак си ... наричайте го както си искате.
Един път с жена ми си говорехме за една друга жена (бяхме вече разделени), която има момченце и кво стана на въпрос за него нащо почна да пита ама това ама онова (а тя живее сама с детето) и какво стана и ние казахме, че еди кое си дете няма баща и че о,а деца без бащи или майки. И мойто със супер усмивка на лицето каза добре добре поне, че ние живеем с нашия тати.
Ами не мога да ти дам съвет как да му кажеш. Ние просто го оставихме само да се сети, предполагам че занапред ще има въпроси ама отговорите за измисляеми.
Един съвет от мен: каквото и да е направил мъжът ти, каквото и ра се е случило не го очерняи пред детето си, защото така очерваш себе си. А и ако имаш син още по зле, та мали бащите са модел на поведение.
Успех.

P.S. Като те гледам маи само ние сме набори. От випуск 2000 (в училище де), моето дете беше 3тото в випуска. Хората планират бъдещето, децата, колата, талавизора и т. Н.
Цитирай

София

Мнения: 6 977
... ние с майка му се прегръщаме и целуваме (малко от второто), а и някак си усеща, че другия мъж се пада един вид тайна. Въпреки всичко жена ми не подучава детето да си мълчи това съм сигурен, но то явно усеща че това е някак си ... наричайте го както си искате.

По книгите дето ги чета пише, че това е супер вредно да го правите пред детето, щом сте разделени... Naughty А както майката си има и друга връзка  ooooh!  Ако искаш ще ти препоръчам книгата.  Peace

Само казвам - мнение не налагам.
Цитирай


Мнения: 109
Ние на нашето дете, май на практика не сме го информирали официално, въпреки че е във възраст където всичко разбира (3год. И 3мес.). А и може би защото ние някак си сме доста време заедно, ние с майка му се прегръщаме и целуваме (малко от второто), а и някак си усеща, че другия мъж се пада един вид тайна. Въпреки всичко жена ми не подучава детето да си мълчи това съм сигурен, но то явно усеща че това е някак си ... наричайте го както си искате.
Един път с жена ми си говорехме за една друга жена (бяхме вече разделени), която има момченце и кво стана на въпрос за него нащо почна да пита ама това ама онова (а тя живее сама с детето) и какво стана и ние казахме, че еди кое си дете няма баща и че о,а деца без бащи или майки. И мойто със супер усмивка на лицето каза добре добре поне, че ние живеем с нашия тати.
Ами не мога да ти дам съвет как да му кажеш. Ние просто го оставихме само да се сети, предполагам че занапред ще има въпроси ама отговорите за измисляеми.
Един съвет от мен: каквото и да е направил мъжът ти, каквото и ра се е случило не го очерняи пред детето си, защото така очерваш себе си. А и ако имаш син още по зле, та мали бащите са модел на поведение.
Успех.

P.S. Като те гледам маи само ние сме набори. От випуск 2000 (в училище де), моето дете беше 3тото в випуска. Хората планират бъдещето, децата, колата, талавизора и т. Н.


Не искам сам да се сеща, не мога да знам какво ще се "сети" и колко грешни изводи ще си направи.
На 3 години мисля, че заслужава яснота, за да не чака татко всяка вечер, а и мен ме боли като пита-къде е татко- да не мисли, че това е временно положение. Предпочитам да расте с тази идея, постепенно.
Иначе и аз си мислех за това с двете къщи и многото играчки на двете места.
Цитирай

София

Мнения: 6 317
В началото като питаше къде е, казвах че има работа (нямаше 3 годинки тогава). По-късно вече казах съвсем простичко, че с татко му не живеем заедно и че той си има друга къща, но ще го вижда. Когато порасне ще научи и причините.
Цитирай

София, кв. Редута

Мнения: 2 713
Детето беше на 4 току що навършени, когато се преместих в новата къща.
Отначало питаше къде е баща му - аз му казвах на работа. /което си е така де/
После от само себе си разбра, че баща му не живее с нас.
Сега това, което знае е, че баща му живее в друга къща, а ние в тази.
Не пита кога ще го види, защато го вижда достатъчно често 1-2 в седмицата.
Толкова много се притеснявах и плачех как ще го преживее детето, как ще му кажем, как ще седнем с таткото...
Всъщност стана много естествено и сина ми е един голям герой.
Сега е на 5 год и 1 месец.Мисля, че не страда и се чувства добре.
Знае, че го обичаме.

п.п. може би е добре да обясня факта, че от както сме се пренесли в новия си дом не е ходил в стария /жилището на баща му/, именно с цел да не се раздвоява, да е по-спокоен.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.