здравейте
аз отскоро преглеждам вашия хубав форум, но досега така и не се престраших да пиша. а и, честно да си призная, все още няма желание да ставам мама, въпреки че наближавам 30
та, много ми се иска да ви попитам, уважаеми дами, с опит, по-голям от моя, какво бихте направили в една такава ситуация:
половинката, с която сме заедно от почти две години, винаги бе афиширал желанието си да бъде глава на семейство и негова материална опора. аз, през последните 10 години се занимавах с обучението си (с едно прекъване от две години, когато се изживявах като журналист). та тъй, преди няколко месеца - през юни, завърших докторантурата си извън България...там е малко омотано за обяснение, основното е, че от тези две години сме били разделени за около 8 месеца. докато бях в Бг, получавах стипендия плюс допълнителни доходи от проекти. нямам доходи от юни насам, за което бях предупредила, че ще се случи, тъй като шансът ми да започна работа бе чак от началото на октомври.
преди седмица върху главата ми се изсипа страшна буря - бях обвинена в харчове, мързел, окачествена като паразит, който никога не се е издържал сам и е свикнал да лежи на нечии ръце и т.н., и т.н. само да отбележа, че излизанията са ни много редки, а шопингът не ми спада към основните приоритети.
и това от човекът, който винаги е твърдял, че за него подобни периоди не са проблем. и който знае, че това е временно. ако бе дошло от който и да е друг, не би заболяло толкова силно. в процеса на изясняване се оказа, че той просто е изтълкувал погрешно една моя реплика и оттам са започнали горните изводи.
имала съм няколко сериозни връзки. избрах него, защото бе стабилен човек, на който бих могла да си позволя да се опра и с когото мога да споделя. оказа се, че нещата не стоят точно така. в момента имам намерение да делим сметките, да си държим средствата отделно (от началото са общи). чудя се дали намеря втора работа, за да си запълня свободното време...най-големият проблем е, че вече не мога да го помоля да купи каквото и да е. въпреки, че се разкайва и твърди, че е сбъркал. не мога да си плюя на гордостта и да приемам подаяния. а отделните каси рядко водят до добри семейни отношения - така съм възпитавана поне.
какво да правя, мили дами (и господа)? какво бихте ме посъветвали?
аз отскоро преглеждам вашия хубав форум, но досега така и не се престраших да пиша. а и, честно да си призная, все още няма желание да ставам мама, въпреки че наближавам 30
та, много ми се иска да ви попитам, уважаеми дами, с опит, по-голям от моя, какво бихте направили в една такава ситуация:
половинката, с която сме заедно от почти две години, винаги бе афиширал желанието си да бъде глава на семейство и негова материална опора. аз, през последните 10 години се занимавах с обучението си (с едно прекъване от две години, когато се изживявах като журналист). та тъй, преди няколко месеца - през юни, завърших докторантурата си извън България...там е малко омотано за обяснение, основното е, че от тези две години сме били разделени за около 8 месеца. докато бях в Бг, получавах стипендия плюс допълнителни доходи от проекти. нямам доходи от юни насам, за което бях предупредила, че ще се случи, тъй като шансът ми да започна работа бе чак от началото на октомври.
преди седмица върху главата ми се изсипа страшна буря - бях обвинена в харчове, мързел, окачествена като паразит, който никога не се е издържал сам и е свикнал да лежи на нечии ръце и т.н., и т.н. само да отбележа, че излизанията са ни много редки, а шопингът не ми спада към основните приоритети.
и това от човекът, който винаги е твърдял, че за него подобни периоди не са проблем. и който знае, че това е временно. ако бе дошло от който и да е друг, не би заболяло толкова силно. в процеса на изясняване се оказа, че той просто е изтълкувал погрешно една моя реплика и оттам са започнали горните изводи.
имала съм няколко сериозни връзки. избрах него, защото бе стабилен човек, на който бих могла да си позволя да се опра и с когото мога да споделя. оказа се, че нещата не стоят точно така. в момента имам намерение да делим сметките, да си държим средствата отделно (от началото са общи). чудя се дали намеря втора работа, за да си запълня свободното време...най-големият проблем е, че вече не мога да го помоля да купи каквото и да е. въпреки, че се разкайва и твърди, че е сбъркал. не мога да си плюя на гордостта и да приемам подаяния. а отделните каси рядко водят до добри семейни отношения - така съм възпитавана поне.
какво да правя, мили дами (и господа)? какво бихте ме посъветвали?
Човек в афекта си казва неща, които мисли, но се въздържа да каже, когато е спокоен. Поне аз съм така. Ако не мисли това, което ти е казал никога нямаше да го изрече. Има мъже, които издържат жените си цял живот и смятат това за свое задължение. В твоята ситуация май е по-добре да работиш, за да не продължават тези изявления. Избери ти варианта в който ще се чувстваш най-комфортно. 
? помисли в посоката да не би да се чувства, все едно му висят на врата. ако искаш, сподели с нас корена на всичко това - въпросната реплика и контекста, в който я е чул. 
. Много с-ва знам, че си делят парите на мои и твои, а ма според мен това никак не е редно. Моя съпруг въпреки, че печели в пъти повече от мен винаги ме е оставял да разполагам със всичките му пари. Много е лошо да бъдеш финансово зависим от стиснат човек, който непрекъснато ще ти брой стотинките. А твоя приятел веднъж вече си е показал рогата, така ,че едва ли ще се промени и ти трябва да си решиш да ли ще можеш да живееш с такъв човек и за напред. 
. би ли разказала за контекста на това, което ти е казал? например върнала си се от разходка с обувки равни по стойност на 75% от заплатата му и той почва та ти нарежда или пък просто си отишла до магазина за сирене и той ти се е развикал после... 
. това не е любопитство, просто съм заинтригувана, пък и винаги съм била добра в това да оценя нещата обективно. 
