бихте ли се отказали от правото си да бъдете майка, поради финансови причини?

Съгласна съм с Тарталета. И как може да предпочитате детето ви въобще да не се ражда,отколкото да е живо и здраво,но да не можете да му купите всички играчки,които поиска? Ми те като са малки не разбират кое е марково и може да се мине и по-скромно. Дори понякога всичките дърпат някоя лъскава фалшива Барби и не поглеждат по-скъпото бебе Борн.

Относно финансите-г... знае две и двеста. Парите все не стигат

Детето определено изисква доста разходи, но може покупките за него да са съобразени с възможностите. Има и по-евтини дрешки, които не са никак лоши, не е задължително да му купуваш от най-скъпите шишета и т.н. Проблемът ще възникне когато порастне детенце и започне да иска това и онова, като гледа в училище кое дете какво има, но си мисля че в никакъв случай човек не трябва да се лишава от щастието да има деца, дори с цената на всичко.

Я се замисли ако толкова обичаш един мъж ще ти минава ли изобщо подобна мисъл през главата    дали да останеш с него или да се омъжиш за по-богат, и защо говориш за "чичко-паричко", в бг в момента има средна класа и това съвсем не са хора на годините на "чичковците", а напротив млади, работещи, развиващи се, хора които не се примиряват с ниския стандарт, а по това което описва авторката, човекът до нея явно е пораженчески настроен без желание за промяна на текущата ситуация!
А парите и бебеправенето нямат нищо общо, както и липсата на пари и бебеправенето    не знам как си го свързала!

Тарталета, колко струват памперсите на месец, а ако майката не кърми колко са млеката и другите храни, не слагам дрехи и обувки, лекарства, козметика, колички, столчета, легълца, играчки, грубо пресметнато като разпределиш за цяла година, за мен едно 300 лв поне средно на месец си вървят!

Ето тук - ти си го свързала, а не аз. И писах точно, че НИКОГА не би ми минала подобна мисъл. За едно и също ли говорим? Че не ми е ясно на кое точно ми опонираш като пишеш същите неща като мен в последния си пост? А с последното си изречение исках да кажа, че като намери някой дето да и осигури "стандарта" това не значи, че всичко ще е ок, точно защото парите не са решаващото нещо в случая.

  Подкрепям всички майки, които казват, че дете се гледа и с 2 и с 200............ според мен, като дойде детето човек си пренастройва живота така, че може да стигнат паричките за всичко. При това вие сте млади, мъжът до теб може да работи много неща, може и на две работи да е......... има хиляди начини......... Когато родих, бях на 20 г., последното за което сме мислили беше с какви пари ще го гледаме. Дойде революцията и дори тези с парите нямаше с какво да си хранят децата.......... Раждай смело, по- голяма радост няма, не му мисли, щом се обичате и искате детенце ще се справите, не се съмнявай......... 

Нямам никакво намерение да споря, просто забележи, че отглеждането  и правенето на бебе са две мноооого различни неща  !
А с някой дето не може да ти осигури "стандарта", определено нищо няма да ти е "ОК" след няколко години, особено ако си свикнал на този "стандарт", както описва живота си авторката !

Ааааа, тук нещата вече опират до съвсем друго. Ако смята, че не може да преглътне "по-ниския стандарт", защото е свикнала да живее охолно... да си търси друг мъж. Но тук не виждам връзката с имането или нямането на дете. Защото както го писаха и преди мен дете се гледа и с две и с двеста. Въпросът е дали ТЯ се чувства щастлива и удовлетворена от връзката си. А като се замисля, ако беше така, въпросът да има или няма дете нямаше да стои.

Никога не бих се отказала.
Но за мен децата са стимул.
Когато се събрахме с мъжа ми, бяхме още студенти, работехме в държавната администрация (я има, я няма 300 лв. заплата), той живееше с малката си сестра, аз в апартамента на родителите ми)... Решихме, че искаме да сме семейство и да имаме деца (бяхме по на 25 г.) - сменихме си работата с по-платена такава, започнахме допълнителна работа (и двамата), теглихме кредити, после се захванахме и с по още една работа и т.н. Децата се родиха, а ние не сме спирали да работим, но няма по-голямо щастие от това да сме родители и да ни прегръщат 2 чифта малки ръчички... Към момента живеем добре и за 5 г. направихме неща, които нашите родители са направили за около 20 г. и се гордеем със себе си. А вече сме решили да имаме и трето дете - само е въпрос на време, защото си харесвам работата и не ми се остава да работя само от дома. А дори спокойно на този етап може да си позволим и 4-то.
За първо дете никога не бих се колебала. Вече за 2-3 и т.н. бих се съобразила с финансовите си възможности, защото не бих лишила едното си дете от нещо, за сметка на другото (примерно).

Съгласна съм с Tess, че е важно желанието. Аз също не бих си давала зор, ако нямах деца - щях да си стоя кротичко на държавната службичка и хич нямаше да ми пука за нищо.
А и с годините човек (поне на теория) повишава финансовото си състояние, ако успее да се докаже като професионалист, ако е борбен и т.н. Е, ако чака на помощи и подобни и не си мръдва пръста, няма как да се получи.

 Навикът да живееш под над определен финансов праг се преодолява, стига човек да прецени че си струва.

Финансовия проблем не е проблем да си нямаш детенце...

Има много по-жестоки проблеми, които никому не пожелавам.

Ако почнеш да си викаш че ще правите бебе като му дойде времето, времето няма никога да дойде

Аз също правя това, но не защото наистина нямам пари, а за да огранича храненето с боклуци /вредните храни/. Иначе не мога да ти дам съвет, понеже пред нас стои същата дилема за второ. Към момента можем да издържаме едно, а така ми се иска детето ми да не е само.

За нищо на света не бих се отказала да стана майка!

Да-бих се отказала,ако възможностите които се обсъждат тук са повече от минимални,или мизерни-тогава каквото и да разпределяш,ще си чупиш главата защо се мъчи това дете.

Майка съм на прекрасно момченце на 1г. и 10м. и не бих се отказала от това право за нищо на света!!!