Сливен 19 - да подарим детска усмивка

Момичета бяхме си в Сливен през почивните дни. Такава буря не помня от ученическите си години. Вятър (ама вятър), дъжд, гръмотевици. И аз през цялото време в колата. Моя мъж беше решил там да си сменя гумите със зимни (зет ми работи в Мототехника-бившата и пак си е друго, няма да ти пробутат нещо дето не става). И аз със него като багаж; децата ги оставихме при свекърва ми в Шивачево, то е на 30-35 км от Сливен. Аз също исках да си свърша някои неща в Сливен, за целта трябваше да изчакам смяната на гумите, регулиране и т.н. По едно време зет ми и мъжа ми отидоха някъде, оставиха ме в колата - и като задуха онзи вятър, викам си: Край преобърна колата. Дъжда се усили, после премина в мокър сняг. Когато най-накрая всичко беше готово, след много часове чакане, се отправяме към къщи в Сливен - образували се такива огромни локви (има си 2-3 места дето си стават такива от време оно) вътре по няколко коли намокрени и закъсали. Няма откъде да се мине, а вятъра не спира, започва да натрупва сняг, който още повече пречи на водата да се оттича. Докато си тръгнахме обратно към Шивачево, вятъра още се усилил, не можем да стигнем до колата, а беше спряна точно пред входа. Тръгнахме. И като капак на всичко се развали чистачката на колата, върви, но много трудно (а ни чака и път за София в неделя).
Та криво-ляво с тази чистачка стигнахме до Шивачево - по пътя нападали клони, виждат се в последния момент (вече беше тъмно). Замъкнахме се. Спираме до къщата - колата не може да застане на едно място, вятъра още по-силен. Наложи се да вървим с гръб, не можем да отидем до вратата - ние се опитваме да се преместим в една посока, и се оказва че вятъра ни издухва наобратно; пък не сме малки - аз съм към 80 кг, мъжа ми минава 100-те. Навсякъде тъмнее - няма ток от обяд, вятъра накъсал жиците. Децата се сгушили в баба си и дядо си и ни чакат. Печката с дърва - не могат да я поддържат, вятъра връща обратно дима в стаята (добре че другата дето е в кухнята гореше по-добре). Легнахме си с дрехи, чорапи; нали няма печка.
На другия ден все едно нищо не е било. Усмихнало се едно слънце. Пак си подухваше, но то там без това не може. Обаче имало нападали дървета - изкоренени, потрошени клони; издухани керемиди, нападала мазилка, а за строшените прозорци да не говорим. Децата бяха навън почти целия ден - от 10 до 4 следобяд, мъжа ми си ремонтира чистачката, тръгнахме добре (сняг нямаше, шосето беше изсъхнало). Чак на тунела - Траянови врата видяхме сняг отстрани на магистралата. В София мокро и кално...