Публикувана: 24 окт. 2007, 20:08 ч.
Последно мнение: 27 окт. 2007, 13:48 ч.

кога свикнахте, че сте майки?

3 676
83
1

Отговори

# 30 24 окт. 2007, 23:04 ч.

Мнения: 1 121

Аз не гледам толкова философски на нещата, нито пък си задавам такива сериозни въпроси Laughing

просто си гледам детето, радвам му се, гледам да го гушкам повече сега, докато ми дава Laughing

... то си расте и така Wink

# 31 24 окт. 2007, 23:19 ч.

Мнения: 1 193

На мен ми е все още трудно и понякога си мисля, че въобще не се справям Sad

# 32 25 окт. 2007, 00:09 ч.

на брега на Дунав
Мнения: 1 571

Мисля, че в момента в който си гушнах детенцето за първи път аз вече бях и се чувствах 100% майка. Това как се справям като такава е отделен въпрос, правя всичко което ми е по силите и както го чувствам, че трябва да го направя. Колкото до отговорността за това да съм родител и да възпитавам децата си ... ами понякога я усещам с такава сила, че чак се плаша, но никой не е се е родил научен, а аз съм решена да се справя. bouquet

# 33 25 окт. 2007, 00:17 ч.

Мнения: 625

Когато сложиха прекрасното малко вързопче на гърдите ми,веднага след раждането.От тогава го обожаваам и се чувствам горда майка.

# 34 25 окт. 2007, 00:31 ч.

Мнения: 15 553

Да си кажа честно и аз не знам точно кога. При мен нещата ставаха толкова плавно и последователно, че имам чувството, че цял живот съм била майка. А и не усещам някаква разлика от преди и сега освен, че сега си имам компания на всякъде и ми е много приятно Heart Eyes

# 35 25 окт. 2007, 01:31 ч.

Мнения: 297

Осъзнах, че съм майка още докато дъщеря ми беше в корема ми. А когато се роди, много бързо свикнах с мисълта ,че трябва да се грижа нон-стоп за това малко човече. Гледам си я сама, защото с мъжа ми живеем самостоятелно, така, че мога да кажа, че не съм минавала през този етап на адаптиране или депресия от мисълта за новия човек - неща, за които съм чувала при други майки. Просто детето ми беше планувано и много желано и очаквано, така, че майчинството ме беше обхванало още преди да се роди.

# 36 25 окт. 2007, 08:11 ч.

Мнения: 478

Аз все още не съм свикнала с мисълта, че съм майка. Simple Smile

# 37 25 окт. 2007, 08:32 ч.

Мнения: 1 044

Аз имах много тежка бременност, нещата висяха на косъм. Преди това имам един спонтанен аборт. Много тежко го преживях. Вероятността да родя и този път бе по-ниска от тази да направя спонтанен аборт отново. Непрекъснато бях с контракции и болки. Не вярвах, че ще стана майка. Даже не говорех за бебето, за бременността си, за бъдещето. Нищо не купих, не подредих за бебето. Просто очаквах най-лошото да се случи всеки миг.
А то взех, че родих здраво и красиво момченце. Дълго време не можех да повярвам, че се е случило. Все ми се струваше, че още има опасност, че ще открият някаква болест на него, на мен... След като толкова дълго свиквах с мисълта, че бременността няма да завърши добре, ми трябваше цяла година да се окопитя и да повярвам, че всичко е наред, че аз съм майка, а момченцето ми е живо, здраво и силно. Това бе и причината, поради която винаги съм се стремяла да бъда перфектна в отглеждането на детето, да не жаля време, средства, сили.

# 38 25 окт. 2007, 08:58 ч.

Мнения: 3 360

Мисля ,че още първия месец бях готова-наясно с отговорността ,която ми се е "случила"Щастлива съм от това Peace

# 39 25 окт. 2007, 09:33 ч.

Мнения: 339

Когато синът ми се роди, може би около месец не можех да осъзная, че това малко розово бебче е моето дете. Спомням си как питах майка ми : Наистина ли станах майка и това дете аз го родих? Невероятно усещане. Неусетно с времето осъзнах, че това малко същество е най-голямата радост в живота ми и аз съм неговата майка.

# 40 25 окт. 2007, 09:46 ч.

Мнения: 15 553

Цитат на: Меденка в чт, 25 окт 2007, 08:32

Миличка много съжалявам за това, което ти се е случило. Напълно те разбирам защото и при мен беше така - аборт, трудна бременност, страхове непрекъснато. Tired

Важното сега обаче е, че сме мами и се чувстваме най-щастливите на света bouquet

# 41 25 окт. 2007, 09:55 ч.

Мнения: 666

Цитат на: Mimiii в ср, 24 окт 2007, 21:24

По принцип още когато разбрахме,че съм бременна - става дума за статута на майка.Но като отговорност...не зная дали тук става въпрос за свикване.Малкото ми съкровище непрекъснато ми поставя изпитания,грижите с всеки ден са все повече и аз изисквам съответно повече от себе си.Там е работата ,че израстването като майка е непрекъснато и непрекъснато се свиква с нови неща.

# 42 25 окт. 2007, 10:02 ч.

Мнения: 4 965

Имах много тежка бременност и се налагаше да правя всякакви усилия да запазя бременността и живота на децата ми (преди това вече знаех какво е да си майка, защото загубих първото си дете). Тогава още осъзнах колко крехки същества са те, колко много ги искам и ги обичам.
Е, сега понякога забравям Embarassed