Страх ме е от това, което следва. Засега отказва да ми помага с отглеждането на детето, но аз се справям някак си. Родителите ми помагат. Но какво ме чака? Какво е да си самотен родител? Какво стана с мечтата ми за семейство? Ще се появи ли човек, който ще ни приеме с детето и ще се доверя ли отново на някой, след като човека, който съм обичала и с който съм искала да имам семейство се отнесе така с мен?
Много ме е страх. Може би тези неща се струват смешни или тривиални на някои от вас, но за мен са страшни. По-скоро липсата на отговор на въпросите ми. Още не сме разведени, сигурно скоро ще говорим за развода. неизбежно е.
Как да се справя със самотата и с това, че се провалих? Чувствам се ужасно и дори не мога да намеря точните думи. А детето е само на 3 месеца...