Защо на мъжете им минава по-бързо при една раздяла???

Славче, гадно е, но това, което казват момчетата за съжаление е факт.
От позицията на шеф на мъже и жено с две ръце се подписвам под това, което AL Jankoni е казал - ако в работата например шефа доиде и се скара, за един мъж ситуацията ще е по скоро "тук сбърках, ще направя така и ще се поправя", докато за една жена ситуацията по скоро би стоя като нещо като "хм, сега дойде шефа да се скара, да не би да ме мрази, или някой му е казал нещо против мен, а бе най-вероятно е бил ядосан сутринта и се е чудил на кой да си го изкара"
Също така и не можем да отречем факта, че Логиката е такава - една жена с деца е някак си нежелана за нещо сериозно от мъжете. Един мъж, който си гледа сам децата вече е доказано отговорен към деца и т.н. - както казва бащата.
Просто ... какво да ти кажа - Sad but true са и двете твърдения и вместо да рием и тропаме с крачета е по-добре да се научим да живеем в света такъв, какъвто е - ултра несправедлив, ама си е наш.

Я не се нервирай 

Бърди, съгласих се бе, съгласих се и аз с т`ва - и с точка едно, и с точка две.
Обаче...
Някакси статистически, общия случай, принципно и тн.
И в отношението към работата има доста нюанси и изключения (и аз като жена, дето работи от години най-вече с мъже или поне 90%), и по отношение децата и кой си ги гледа сам.
Ама...аз затова съм направила от себе си частен случай и  като такъв се разглеждам, а статистиката да ме класифицира където си ще
И си ми е добре.
И служебно, и лично.
На работа не се чудя `що си го е изкарал на мен и за к`во е бил ядосан шефа` (дори и случая наистина да е бил такъв), а лично - мен мъже с отношение `нежелана за нещо сериозно от мъжете` (поради факта, че имам две деца) не ме интересуват.
Или не ме интересуват за нещо сериозно
Тъй де, и друг път съм споменавала, аз да не би да ги връщам на основание, примерно, че нямат деца? Шегата настрана, хич не съм преизпълнена с желание да впечатлявам до степен `намерение за сериозни отношения` който и да е индивид от мъжки пол, ако ще му е най-главното имам или нямам деца. В замяна не давам кой знае к`во, просто адекватно, реципрочно отношение...и не ми е плюс или минус в сиви-то му има или няма деца

Неприятно, но факт!
Аз не познавам мъж, който да се залети влюбено към мен, разбирайки, че имам дете от друг.
Или въпреки това.
Много пъти съм споделяла, че ми е трудно да повярвам, че някой ще приеме дъщеря ми като свое дете.
Това се случва само по филмите и в други географски ширини.
Което обаче не означава, че нямам право на втори шанс по отношение на себе си.

Аз за това си имам друго обяснение. Повечето мъже не сметя да имат сериозни отношения с жена с деца,просто защото ги е страх от отговорности,страх ги е и от това че очевидно тази жена е силна,за да съумява да се справя сама,а не защото жената е нежелана!Докато жената е по-сколонна да приеме мъж с деца,защото то ние заложено-да поемаме отговорност,да се грижим за някого...някакси сме по-всеотдайни и много по-смели от мъжете!Всъщност самотните бащи са рядо явление,защо ли?!Май пак стигаме до въпроса с отговорността?!

Момчета...и момичета.
При раздяла детето остава при майката.Рядко има случай, в който детето остава при бащата.От бебе примерно.Да, като стане на 15 и реши, че майка му е крива за всичко и си вдигне чукалата при баща си е едно, ама от бебе да е при бащата е рядко.Бащата ползва майчинството явно.Даже незнам как се процедира тогава.Един баща-би ли споделил опит!Когато бебето остане при бащата и майката си бие камшика нейде-ти ли оставаш у дома да сменяш дрисканите дупета и на теб ли превеждат майчинството...Наистина ми е любопитно-незнам, просто около мен няма такъв случай.Как се процедира тогава?Я вещите да кажат.
Инак по темата, дето винаги взима обрати,фактите са неоспорими за много неща.Аз лично за себе си съм си изградила една представа за Нещата От Живота, но съм отворена за мъжкия начин.Щом все аз влизам в положението Му и  приемам все аз Неговите гледни точки.
Но искам тук да попитам-като мъже-да кажете-защо една жена с деца не е желана?Защо един мъж с деца да е желан?На мен, ако ми цъфне някой, дето има някъде дете и го вижда два пъти в месеца-еми много ще ми заговори...Изключенията, когато бащата си гледа детето сам само потвърждават това правило.Такива като един баща са изключение.
И последно-няма как да избягаме от частния случай на всеки един от нас.Няма как да обобщим.И затова е форума-да си мръннеш, когато ти се мрънка, щото в живия живот приемаш всички факти и си живееш и си минават годините въпреки всичко.
Глупости, Малвина.Точно този мъж, който не те иска теб, защото си с деца ще е може би много отговорен към една жена без.Защото ще си прокара пътеката там, ще пожелае тя да е майка на неговите деца.И към нея ще е отговорен и към Неговите деца.Твоите деца на него не са му никакви реално.Как да е отговорен той за тях?
И после-има една уж малцинствена група-за тях е характерно да си зарязват децата.Има и една част жени, които оприличавам на онези жени от нази малцинствена група.Но тя е малка.Защо обаче чувам по-често за случаи, когато бащата не си познава въобще потомството?Аз лично познавам доста майки, отглеждащи сами децата и бащата въобще не ги е виждал.Познавам само двама бащи, които си гледат сами децата/т.е. от бебе, а не да го взимат на свиждане събота или неделя/Единят е Един баща от тук.Другият е един млад мъж, който даже не гледа собствено дете, а това на някаква негова братовчедка, която заминала уж за Испания за малко и забравила да се върне...Друг реално не познавам.Също така обаче познавам и много мъже отговорни към семейството си.Така че за мен далеч не всички са боклуци, даже напротив, незнам защо мъжете пък това интерпретират така.Аз лично не влизам тук да кудкудякам, какъв боклук е тоя и оня, а за да споделя, да почерпя опит за да съхраня и малкото, което е останало може би...

И аз така мисля.
Пък и мисля, че не е длъжен да е отговорен.
Този, който ги е правил, да си поема отговорността 
Поне материалната бе! (Това последното за Бърди го пиша, да не се прави на горда...можела сама...дрън-дрън, ми то можем и да не ядем, и да не се обличаме, та на бившите да им е комфортно и спокойно на душичките...милите... )

Не знам глупости ли са,но аз така мисля! Имам няколко примера около себе си за мъже,приели жена с деца и не просто са я приели ,а са създали семейство и си имат и свое дете!Така,че отговорност си е да приемеш и да се грижиш за чужди деца,които пък в крайна сметка не са толкова чужди,те са и на жената  която все пак обичаш.Не знам,аз разсъждавам в таква посока,колкото и глупаво да изглежда !

Абе я някой да ме светне за това с оставането на детето при бащата.Наистина ме интересува.Казус-жената е смотана, не става и си зарязва бебето, прибира си го бащата и какво следва?Хубу-развод, тя така или иначе се отказва доброволно от детето, нали така-и попечителството получава бащата.После-майчинство-болнични-на кой?Акт за раждане...ей такива-всичко ме интересува. Извинете за големия офф.

Ми не точно от първа ръка информация, щото моите си ги гледам аз, но...
Акт за раждане - какво за него, там двамата родители, какво значение има развода, ако е признато детето.
А майчинство, болнични - на таткото.

*малко задочно, но познавам един такъв, девойката му би трябвало да е вече около 12г. всъщност, познавах майката, но явно само съм си мислела така, не съм я виждала или чувала от години. не мога да си представя причините за подобен акт, обаче...

Добре де-реално този баща трябва да спре работа и да остане по майчинство вкъщи, нали така?Или да наеме жена поне за година и половина.

sugarfree, и аз мразя обобщенията, първа скачам като някой почне да ми обяснява за жените това и мъжете онова например. Аз за себе си също мога да кажа, че възпитах у себе си „мъжко” отношение в работата – като сгреша се извинявам и поправям, не си мисля, че ме мразят; също така и не се опитвам да печеля колеги и партньори с женски усуквания, а с професионализъм (уважението е по-голямо). Но това става с голям самоконтрол и възпитание от моя страна и въпреки това понякога се улавям да го правя.
Сабинче, мерси за напомнянето, мацка, знам, че трябва да се взема в ръце, но е много трудно да си пренастроя мозъка
Пенелопа, в десетката както винаги. Аз лично познавам един баща, който си гледа детето, но дефакто го гледа майка му – да е жива и здрава бабата. Сега виждам как тя се старае да го въвлича повече и повече в гледането и има сериозни шансове да успее, но жената реално в момента възпитава син и внук паралелно.

Ами много ясно, че ще наеме жена или ще извика баба.
То ако трябва да издържа цяло домакинство само с едно майчинство...

А жената защо го прави?

Чисто технически по такива причини най-често се прехвърля майчинството на бащата (или на друг човек) - ако майката взема по-висока заплата и без нейните доходи нормалният живот на всички е под въпрос. Имам бивша колежка, и двете майчинства прехвърли на мъжа си, който работеше тогава (баш по времето на фалити, приватизации etc.) в БГА 'Балкан' - дали щеше да е на заплата или на майчинство, все тая. И други мотиви имаше за това, освен заплатата, но това е странична тема.

Съвсем се отнесохме от предмета на темата, ма нейсе .