Имам приятелки, които ми казаха" аз не бих могла да стана приемен родител- да гледам едно дете като свое и после да се появи някой и да ми го вземе. Да, наясно съм,че ще се привържа, ще ми е много мъчно...но само мисълта, че тя е все пак при роднини, а не в институция, е достатъчен за мен. Както бях казла- бих помагала на тези хора да я гледат/ ако преценя, че са способни, обаче! Ако не- ще ги гоня до дупка.
- Публикувана: 12 ноем. 2007, 20:08 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2008, 19:00 ч.
колко от вас биха взели да гледат дете от дом ;ако имат и собствено дете
Ако имах финансовата жъзмовност бих взела не едно,а десет деца.Защото децата са най-важното нещо в нашия живот и не бива да страдат 
Права е монда, финансовата възможност няма нищо общо с децата, още повече, че приемната грижа се заплаща, мисля е към 200лв месечно, а те са достатъчни за нуждите на едно дете, иска се желание и ГОЛЯМО СЪРЦЕ ! А иначе и аз бих взела, но мъжа ми и каката, която е почти на 15 са против, много пъти съм подхващала тази тема в къщи, но немога да ги убедя, че можем да направим поне едно детенце щастливо 
Имам приятелка, която работи в отдела за закрила на детето и казва, че има само 7 молби от Пловдив за приемни семейства, не знам защо обществото ни още не е готово за подобна грижа, уж на много хора им е мъчно за децата без родители, но резултата е показателен! Възхищавам се на Монда и й пожелавам много здраве и хубави моменти със семейството й, дано има повече мами като теб 
Имам приятелка, която работи в отдела за закрила на детето и казва, че има само 7 молби от Пловдив за приемни семейства, не знам защо обществото ни още не е готово за подобна грижа, уж на много хора им е мъчно за децата без родители, но резултата е показателен! Възхищавам се на Монда и й пожелавам много здраве и хубави моменти със семейството й, дано има повече мами като теб
Имам приятелка която е израснала в дом без да е осиновена и позната която осинови дете. От това което съм разбрала за живота на приятелката си и като виждам какъв живот води осиновеното дете съм на мнение че осиновяването е най-хубавото нещо което може да се случи на дете без родители. Тук включвам и приемните родители, не само осиновителите.
Хората които взимат дете от дом много силно желаят да имат дете. Това дете съм сигурна че живее обградено от грижи и любов. Да не говорим че има деца които растат в такава среда че по-добре да се вземат и да се дадат на осиновители отколкото да останат при родителите си. Сигурна съм че не е лесно, но и да гледаш собствено дете не е лесно.
Що се отнася до мен аз много искам да взема момиченце като порастне още малко малкия ми син, но не знам дали ще съм толкова смела. Не е въпрос на финанси. Страх ме е дали ще се справя с отговорностите. Но пък и мъжа ми иска да има момиченце така че, живот и здраве, след няколко години може би ще кандидатстваме за приемни родители.
Хората които взимат дете от дом много силно желаят да имат дете. Това дете съм сигурна че живее обградено от грижи и любов. Да не говорим че има деца които растат в такава среда че по-добре да се вземат и да се дадат на осиновители отколкото да останат при родителите си. Сигурна съм че не е лесно, но и да гледаш собствено дете не е лесно.
Що се отнася до мен аз много искам да взема момиченце като порастне още малко малкия ми син, но не знам дали ще съм толкова смела. Не е въпрос на финанси. Страх ме е дали ще се справя с отговорностите. Но пък и мъжа ми иска да има момиченце така че, живот и здраве, след няколко години може би ще кандидатстваме за приемни родители.
