Коментирана тема.

"Аз не съм длъжен да нападам, но съм длъжен да се защитавам" е казал Конфуций и с този принцип съм си възпитавала децата. Мярката е в ответната реакция - не трябва да се превръща в побой. Откъде накъде ще си уча децата да са муньовци! А после в училище какво става, това тук са бели кахъри.

А как предполагаш, че едно дете може да определи границите на самозащитата?
Та тя неизбежно е да се превърне в двустранна битка според мен.

Това за портаджията е интересно, не се бях замисляла за този аспект 
Струва ми се, че битките са необходими, особено за момчетата (сега ми е лесно да теоретизирам, нали, след някоя и друга година като ми цъфне синковецът разкървавен, не знам дали ще съм толкова уверена  ).
Моите родители никога не са се намесвали в детските ни конфликти. Казаха ми "Оправяй се сама" и... това е. Нямаше "Мамо, мамо, пък той ме удари". Тогава им се сърдех, но сега съм им благодарна. Не съм станала кой знае колко борбена, но не съм портаджийка 

Не е задължително да е бой, може така да се "скръцне със зъби", че на побойника да му мине. Обикновено посягат деца, които са възпитавани с бой, а едно такова дете е наплашено. Моите деца и през ум не им е минавало да посегнат, защото не им е посягано. Това им помага да преценят по-трезво от дете, което е виждало, че проблем се разрешава с бой.
Малко надуто е обяснението, но нали темата всъщност е как да се прекрати насилието, а не е задължително чрез насилие. Но в никакъв случай родителите не трябва да възпитават реакция на примирение, това е моята мисъл.

 И ние имаме този проблем.
 Голямото ни момиченце е кротко,нежно и възпитано дете.Когато беше по-малка редовно се връщаше набита и нахапана.
 Много сълзи проля милото.Накрая сменихме тактиката,казахме когато я удрят и тя да удря.Тогава попита баща си "Тати,но как да се бия,ще ме научиш ли?".
 Така и не се научи,просто детето ни не е насилник.
 Сега има едно момиченце,което постоянно върви и я обижда за нещо.Нашата пак е разплакана,думите към тати са "Тати нали не е хубаво така да се говори,нали само невъзпитаните хора говорят така,тя защо ме обижда постоянно?".
  Какво да и отговорим,да не и обръща внимание ли?Тя е още дете,не може да е чак толкова над тези неща.
  Може би да обиди и тя,но нали до днес сме я учили,че така не се говори?
  Да ограничим контактите с това дете,утре ще се появи друго такова?
  И май в крайна сметка,просто не трябва да си възпитаваме децата,а да ги оставим да бъдат гаменчета,което е много тъжно.

С това изобщо не съм съгласна. Моето дете е буйно и палаво момиче и се отбранява, когато й посегнат, но не съм я възпитавала с бой в никакъв случай. Тя е дете-лидер и не отстъпва някой да я командори, да я удари пък - съвсем не би позволила.
Агресията е навсякъде около тях - в книжки,телевизия. Напълно споделям мнението, че не трябва да се поощрява подобно поведение, но за съжаление в такава обстановка живеем.

Не знам. Знам, че мъжът ми никога не е позволявал да го бият и никога не се е връщал бит. И свекърва ми не знае как го е постигал. Възпитавала е еднакво и него и брат му, но брат му се е сбивал и т.н
Знам, че когато някой го нападал, казвал само "аз не се бия" и въпроса приключвал. Довечера ще го попитам, защото и ние имаме подобен проблем, но не с боя, а с "този ми каза това, онзи онова".

Аз наблягам на думите. Казвам му, че по-умният отстъпва. Още, че когато не показва страх, а е сериозен, тогава побойникът ще утихне. Уча го да побеждава с думи, да им казва, че са невъзпитани, че само слабите се бият, като нямат мозък да се справят без бой и все неща от този род. Не подценявам и това, че наблюдаващият ги трябва да бъде уведомен, но по подходящ начин. Не пред всички да каже: "Госпожо, пък той ме бие", а нещо от сорта: "Това дете нарушава правилата и вътрешния ред, трябва да понесе наказание".

И моя има този проблем четвърта година вече.Непрекъснато го бият и тормозят(не,че са го смляли от бой,но е постоянно)В началото казвахме да казва на госпожата,когато това не помогна му казахме и той да отвръща,но така и не се получи той просто не е агресивен и не разбира това в другите деца,обидите по същия начин-никога не му е хрумвало да обиди някое дете по какъвто и да е повод.Сега вече казва,че отвръща на ударите и резултата е че наистина по-малко го тормозят.Мисля си,че ако детето не си е агресивно едва ли така ще възпиташ побойник,но пък това е в разрез с по-чувствителната душа и аз не съм сигурна как е правилно,но не съм съгласна безнаказано да го тормозят.

Моето дете е сравнително малко, но и ние си имаме случеи да се оплаква, че е одраскан, че е ухапан, че са го скубали или бутали. Обеснявам му да се оправя сам. Още от пясъчниците започнах да му говоря, че когато му вземат колата/лопатката/ колелото няма нужда да тича при мен- вече са му я взели и аз нищо не мога да направя. Никога не се меся в детски конфликти и не вземам страна. Резултата е, че споделя от къде е белега, как е станало и как госпожите са наказали виновника. Ако аз съм наблизо го виждам, че се огорчава за момент от агресивното поведие и после ходи да целува агресора и да му прави смешни физиономии. Не се сърди трайно на такива деца и не ги приема твърде навътре. Може би защото и той е доста жив и обикновено лудее с тях. Много е обичлив и целувателен и всичко решава в този дух. Пък и ако не става дума за съзнателен терор на едно дете над друго и сериозни наранявания- нямам нищо против да го тормозят- няма да живее в саксия цял живот.

  Абсолютно съм съгласна.

Додо моите и двамата са доста по-агресивни, така че не съм имала по-скоро обратната грижа. Да не нападат без да са предизвикани. Друга тема е как се дефинира на едно 4-5 годишно дете предизвикателството. Много е трудно да вкараш емоциите и усещанията на някой друг в скала. Самата  аз по принцип трудно бивам изкарвана от равновесие, но на моменти и най-дребното на пръв поглед предизвикателство ме изважда извън релси и ставам друг човек просто.
Според мен заложи на старата максима бият ли те бий и ти! съгласна съм че звучи много примитивно, но е съвсем разбираемо.
И в градината и в училището много зависи от госпожите, ако са си на място самите те обясняват на децата как тряба\не трябва да се държат и следят малките палавници да не преминават бариерата на доброто общуване. За жалост в днешно време доста рядко се срещат вече такива педагози.....

Аз съветвам да казва на учителя. За мое щастие тази политика се толерира от правилника на училището.   Изпитвам голям страх не само да не пострада моето дете, но и той да не нарани някой.  В една детска градина може да се осъществи много по-лесно контрол над подобни ситуации, предвид възрастта на децата. 

и аз говоря на моя син ( 3год) да отстъпва, ако някой му посегне, 4е боят не разре6ава проблемите, ама един път в градината явно му е писнало и е посегнал в ответ, за което той е бил смъмрен от у4ителката, а не детето, което е запо4нало - слу4ката много го нарани, тъй като според него той  се е за6титил и не е било справедливо да бъде мъмрен. От тогава му казвам, ако някой му посегне да му извика силно в лицето "хей, бебе, я не ме бий" и да се отдръпне. Или има въздействие високият тон (изкре6тяването ) в лицето на другото дете, или това, 4е всъ6тност никой не го разбира като говори на български и това малко пла6и останалите, но тактиката има резултат за сега. Върху това, 4е някое дете може да се обиди от факта, 4е друго го нари4а бебе, о6те не сме разсъждавали, ама пък си мисля, 4е е заслужена ирония, 6том е посегнало.

не искам да засегна никой с въпроса си - за боя е ок, приемливо да се ти4а при възрастен, все пак може някой да бъде наранен, но дали децата няма да се нау4ат по този на4ин за всяко не6то да ти4ат при трета инстанция, която да им ре6ава по-сложните ситуации?
Прост пример:  дете си играе с не6то си и го оставя настрана, моят син отива и го взима, за да играе с него, без да е попитал. Съответно другото дете не казва ни6то, а изпада в истерия и ти4а при родителя и реве, 4е му е взета игра4ката от ло6о дете. Родителят съответно или се опитва да обясни ситуацията или отива при моето дете и му казва да върне игра4ката. Синът ми връ6та не6тото си без проблем, но остава в 4уденка от поведението на другото дете. Ре6енията са две: 1. моето дете пита дали може да вземе игра4ката или 2. другото дете го моли да му я върне. Демек 4рез комуникация те или не позволяват да възникне проблем или си го ре6ават впоследствие. Виждала съм съ6тата ситуация, в която някой подсказва на детето само да помоли моето да му върне игра4ката - връ6та я, няма истерии, играта продължава. Май е малко настрани от темата за боя и дали да се отвръ6та или не, но пък за мен е свързано с " мамо, пък той/тя направи....."

Аз вече възпитавам момчето си да отвръща на ударите. Преди няколко седмици го ухапаха така зверски по бузата, че имаше синина 10 дни. А ако не ги бях видяла можеше и месце да му откъснат. Моят син кротко си плачеше, а другото дете не го пускаше.

Никога не съм толерирала боя, но в случая мисля че трябва да започне да се отбранява. Сега остана да го науча да не отвръща на сестра си , че тя доста му посяга и миналия ден и той отвърна с един конструктор в главата.

Борис се бие само тогава когато го ударят, другото което много ме учудва е чувството му за справедливост. Готов е да набие някой който удря друго дете. Не знам какво да те посъветвам, той просто е такъв, никога не е възпитаван със бой.

Запис за темата,защото ми е интересна и има интересни разсъждения.

Една от причините за класовите различия според мен.

Всичките по - агресивни и проблематични деца, които аз съм виждала до сега идват от по- необразованите семейства.  Понеже.....

И аз ще следя темата, тъй като си отглеждам класически "портаджия". Видях го как порти пред госпожата в градината и щях да припадна. Като му направих забележка да не клюкари, тя се обади, че те поощрявали подобно поведение. 
Последните седмици само за това си говорим. И баща му полага усилия в къщи да обяснява, че той трябва да се опитва да решава сам проблемите и само в определени случаи да търси помощ от госпожата или друг възрастен. Стана му много чудно като му разправях, че ако продължава да порти, ще яде бой от децата в училище и че няма да искат да играят с него.
Доста често ми се е случвало докато сме в някой детски кът или на площадка изведнъж да се разреве с пълно гърло, защото някой си му направил нещо си. Докато беше по-малък в незнанието и неразбирането си съм скачала, за да го браня и да му бъда парламентьор, но сега определено смятам, че трябва да съм по-дистанцирана. Когато се случи инцидент и той разреван дойде при мен, го питам дали се е защитил. Примерно:"Ти каза ли му да не прави така?; Ти удари ли го?; Ти обясни ли му?" В повечето случаи отговорът му е "Не". Тогава аз с доста категоричен тон му казвам да спре да плаче и че няма право да плаче, защото нищо не е направил по въпроса. Ако той продължи му предлагам да си тръгнем, но никога не се е стигало до там 

Ами аз я уча първо да се кара на нахалниците с учителски тон, второ да си организира своя групичка приятели и приятелки и да се защитават едни други. Това общо взето работи, но не безотказно, де.
И да й кажа да отвърне, полза няма, не й иде отвътре. Един път се мъчих да й покажа как да се защитава - загубена работа, бута ме с юмруче като комарче. А виж да порти се сеща - това не съм я учила. Но вероятно в училище ще отпадне, там е много лош тон.

Да, и аз работя в тази посока.
Опитвам се да му втълпя да избягва побойниците и да страни от тях, като същевременно открие свои съмишленици с които да дружи.
Разказа ми, че въпросните момченца не тормозят само него, но и всички останали деца. Включително и личната приятелка на Дени. По отношение на нея никак не се поколебах да го посъветвам, че трябва да бъде рицар и следва да я защити от всеки нахалник, който си позволява да я терори!

И аз така мечтая. Струва си. Нямам все още опит с моя син, но помня как беше при мен - бях плаха, свенлива и страхлива даже. Имахме си две яки (тогава така ми се виждаха) тарторки, които ме тормозеха. Сядаха върху корема ми, блъскаха ме, скубеха, спомням си...  Не съм се оплаквала на никого. Не знам как е правилно да се процедира. За момчета и момичета е различно. Ще следя темата, защото предстои и на моето детенце, но не знам има ли верен и конкретен отговор. Като ходим на гости при едно-две хлапета тук, те са по-буйни, ходят на ясла и са усвоили похватите за заграбване на играчки и бонбони, както и блъскането и други трикове в боя. Криско никога не реагира, отдръпва се, гледа тъжно и отстъпва. Тъжно ми е, защото сега съм до него, макар че се старая да не се меся, за да не свиква така и да чака на мен, но си представям какво ще бъде в градината. Затова засега отлагаме максимално дълго този момент, както често казвам, просто не всички малки деца са готови за детска градина, а яслата си я недолюбвам като идея по принцип, макар да знам, че понякога нямаме избор.

Абе, Додо, толкоз рицарски приказки има. За момчетата май лесно могат да се изведат изводите: код на честта, никога не нападаш по-слабите, никога не се даваш на по-силните и т.н. Разкажи му - крал Артур, това-онова, има как да се дозира работата - хем да не се дава, хем сам той да не напада другите.

Аз не мога да го направя, защото тя грам не се идентифицира с ни един мъжки образ.

Аз казвам,че ударят ли ги,трябва да се защитят.Искам децата ми да могат да се защитават-с думи и действия.И двете на външен вид са много нежни и мили,никога не са посягали на деца първи,никога не са искали чужди играчки,не са любопитствали.Но когато посегнат върху тях самите или върху тяхна собственост и двете от нежни и сладки момиченца се превръщат с истински малки войничета.Това не е само плод на  моето възпитание,това е просто ген,който носят в себе си.Аз винаги съм казвала,че е грозно да клюкарят децата на учителите.И изобщо клюкарството ме отвращава.разбира се,в тази крехка възраст не става въпрос точно за клюкарство,а за това да потърсиш справедливост.Стига да я намериш.

Много интересна тема.

Моят син винаги е бил по-пасивен и отстъпчив в отношенията си с децата на неговата възраст. Дълго време това не ме притесняваше, защото бях близо до него в готовност да реагирам, ако някой се опитва да го нарани по някакъв начин. С времето обаче започнах да се ядосвам, че много по-дребни и даже по-малки на години деца, го бутат, взимат му играчките, а единственото, което той прави в отговор на това, е да реве и да тича при мен.
Със свито сърце го пуснах на детска градина миналата година. Започнах да му говоря, макар и до известна степен против принципите си, че трябва да се бие, когато някой го бута, дърпа или го удря, че не трябва да отстъпва на никой за нищо.
На моменти даже го нахъсвах повече от необходимото и много се надявах да израсне с мисълта, че е победител, а не победен.
В началото не се получаваше, защото детето ми по природа е по-спокойно, отстъпчиво и добричко.
Обаче след една година в детската градина мога да кажа, че "терапията" започва да действа. В групата на сина ми има едно дребно и много напористо момченце, което преди непрекъснато го биеше, а моят син никога не му отвръщаше подобаващо.
Наскоро станах неволен свидетел на една случка, която (може и да ме обвините в цинизъм), ме направи щастлива.
Същото това бойно момченце започна да рита сина ми на площадката и да го блъска, на което той реагира не както месеци наред- да изтича при мен и да плаче, а го сграбчи за косата (защото е много по-висок), и започна да го тресе, след което много ожесточено започна да се защитава.
Майката на момченцето, която е и моя позната, не е свикнала да реагира в такива ситуации, защото нейното дете никога не е в ролята на битото и удряното, но сега скочи и отиде да разтървава децата.
По темата- тъй като имам лично мнение към отношенията на децата и към по-сложните отношения на родителите на тези деца, искам да кажа, че никога повече няма да насаждам в главата на сина ми мисълта, че трябва да отстъпва, че не трябва да се бие, когато го нападат, че трябва да се примирява с ролята на по-слабия.
Смятам, че това не е полезно за неговото личностно житейско израстване. Разбира се, всяко дете носи в себе си характер, който не можем коренно да променим, но аз определено предпочитам моят син да е боец, а не пасивна страна в отношенията с връстниците си.

Направо нямам думи Явно повечето майки са решили да възпитават децата си по законите на джунглата, затова и не се учудвам, че в ясли, градини и у-ща е пълно с побойници и побойнички. Извинете ме за резкият тон, но аз съм избрала по-трудният път - възпитавям децата си да не се бият, да проявяват търпимост, да помагат на по-малките и т.н.По- нагоре някой използва за синоним на възпитано дете думичката "муньо"/много противно звучи, може би означава смотан или нещо подобно/, което обяснява защо на родителските срещи учителите директно заявяват на някои родители, че на децата им липсват първите 7г. от възпитанието им.По-лесно е да възпитавате децата си да бъдат агресивни, ваше право е, защото най-вероятно ще бъдат "по-оправни" кагато пораснат, но има една поговорка, която аз много уважавам - "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще" и ще продължавам да ги възпитавам да бъдат мили, обичливи и да не се бият.

Дете, на което не му идва отвътре, едва ли може да бъде научено да отвръща. И въпреки това, ако детето ми е по-плахо, бих водила разговори с него в този дух...
В групата на Калина има доста деца, които тормозят останалите. Тя се оплаква от време на време, че еди-кой си я е ударил или ощипал, но не се тревожа толкова, първо защото тя отвръща, когато я нападнат по някакъв повод и второ, защото не забелязвам да го преживява особено тежко. Просто констатира и толкова.
По въпроса за "портенето" на госпожата - и аз не съм привърженик, макар че когато е споделяла, че са я удряли, първото, което ми идва е да я посъветвам да се оплаква на госпожата. После обаче се чудя правилно ли постъпвам. Така или иначе тя не го прави.

Уча, че ако е придизвикана, има прово да отвръща /не че някога го е направила, де/. Уча, че няма право да напада и удря първа и че винаги може "да изясни" ситуацията по-друг начин - с говорене и хитрост. Когато някой я тормози /много рядко се случва/, я уча да помоли приятелките си за помощ или да се сприятели с момченце, което да я пази Повтарям й, че вече е голяма и трябва да се оправя сама, а не да "изказва" на учителките /освен, в случаите, когато се върши нещо наистина опасно/. Но каквото й да и говоря, тя прави това, което е присъщо на характера й - свива се, трае си или "изказва".

здравейте ! Много искам да ме посъветвате какво да правя в моя случай.Става въпрос за дъщеря ми, която е на 2 годинки по4ти.Тя е много  любвеобвилна и добричка в отношението си към другите деца и много често те я хапят ,бият, скубят (естествено без умисъл-става въпрос за 2 годишни деца), но тя се разплаква и идва при мен.Аз я успокоявам,но незнам как да реагирам никога няма да й кажа "удари я/го и ти", но в никакъв случай не ми е приятно и да е издрана и оскубана.Ако се опитам да я разделя от децата, които я "бият" все се намират други такива, а не мога да я изолирам от средата й.Помогнете

здравей не знам какво да те посъветвам...защото разказът ти ми напомня за моето детство..аз бях точно такова дете като дъщеря ти:( не искам да те  отчайвам,но положението ми си остана такова..докато порастнах:(когато в твое присъствие стане тази ситуация с удрянето..просто я защити....и това ще я успокоява...ако не ходи в градина..се постарай да я събираш с деца на твои познати,които няма да я наранят:)Успех:)

-----
Моля, пишете на Кирилица!

Аелис, животът е джунгла, в която всички ние се учим да оцеляваме. В една идеална ситуация, в която всички ние, а и децата ни, сме толерантни към хората около себе си, не се чувстваме глупави, когато по-глупави от нас се опитват да ни стъпчат, и навсякъде около нас цари обич и взаимно разбирателство, тогава и аз бих настоявала детето ми да е в уносон с тези чисти житейски отношения. ОБАЧЕ действителността е различна. За да не получиш втори удар под кръста, не трябва да го позволяваш, след като веднъж ти се е случило. А ако залагаш на някакъв свой измислен идеализъм, просто реалността ще те смачка много скоро. Затова трябва да се научим да се приспособяваме и да възпитаме децата си да го правят. Не е лесно, защото при някои хора това е вродено, а други цял живот си плуват по течението без собствена посока. Затова аз заставам твърдо зад горния си пост.
Успех на всички мами, които ще се опитват и занапред да променят света!

благодаря за линка,моя грешка е че не съм прочела добре нещата във форума благодаря и за мнението,което не ме успокои много, де, за това че нещата продължават дълго така ще ми се аз за себе си да разбера кое правилно,защото ако й кажа да се защитава по начина по който са я нападнали едва ли ще постигна положителен ефект.Същото обаче си мисля и за другия вариант- нищо да не правя.Незнам...сложно е

не про4етох вси4ки мнения до края, ама наистина ли пове4ето от вас мислят, 4е е проява на слабост, ако на боя не се отговори с бой? Не6то с такова впе4атление оставам

Никога не бих накарала дъщеря си да посегне на някого (независимо дете или възрастен) като средство за постигане на нещо. Но и никога не бих я посъветвала да стои безучастно докато някой издевателства над нея (без значение физически или психически).
Когато тръгна на градина непрекъснато се прибираше ухапана или одрана, и непрекъснато ми се жалваше за това кой какво и казал или направил. След дълги "философски" обяснения за това, че това признак на лошо възпитание и проява на слабост от страна на другите деца, реших, че е много по-просто да я науча, че никой няма право да я обижда или да и посяга, и че трябва да отвръща на всеки удар...
Записах я на карате (ходи точно 1 път), но резултатът е поразителен, от този ден (преди година) не съм чула нито веднъж, че някой я биел, обиждал или каквото и да било. Имаше няколко оплаквания (от родители на на момчета, които тормозят всички деца в групата), че дъшеря ми ги биела, но след разговор с госпожите се установи, че е при самозащита.
Няма нищо лошо децата да са любвеобилни и чувствителни (моето е точно такова), но не виждам защо това да е в конфликт с правото им на достойнство, чест и самочувствие.
Съвета ми към авторката на темата е, тъй като има момче, не виждам нищо лошо да го запише на някой боен спорт. Там освен физически техники, учат децата и на морални ценности и определено им помагат да имат по-високо самочувствие.

     Някога в нашият квартал имаше няколко момичета от ромски произход,които ни се канеха с мойта приятелка,да ни пердашат...Винаги е битувало мнението че те са по агресивни,и за това аз се оплаках на баща ми,а неговият отговор бе-Ако те бият,и аз ще те бия после...
      Звучи малко прекалено твърдо,но пък до ден днешен не съм се дала,и така възпитавам и децата си...Но в никакъв случай не толерирам боя,и особенно злобата безконечна,зависта и материализма,които обикновенно са в основата на човешките проблеми...Въобще смятам че ако възпитаваме дуецата си като човеци,те няма да ударят първи,но това не значи че не трябва да се бият когато се налага...А това за децата които са насилвани,че удрят първи,е много погрешно.Напротив!Първи удрят несигурните,озлобените деца,които не могат да наложат някакво мнение или стил или каквото и да е по друг начин.Моите деца-големите се очертават като лидери,но никой родител,никога не се е оплакал от държанието им...Дори напротив,те съумяват да сплотяват,и да отстояват своето по достоен начин,и за това другите ги уважават...Децата които бият рано или късно стават аутсайдери.

Спорно е за мен кое носи достойнството, честта и самочувствието. Може би по-скоро умението да обърнеш гръб на грубостта и агресията, а не да и се поддадеш, превръщайки я в част от себе си.
Да, тази година ги записах и двамата на карате. Миналата съвсем умишлено не го сторих. Страхувах се този спорт да не обърне вниманието им върху боя. В момента вече не съм сигурна дали не съжалявам. Малкото ми момче от как е тръгнало изпробва научените хватки / силно казано, но пери юмручета/ върху батко си. А докато схване за какви морални ценности става въпрос...

dodo_dodo,
може6 да поговори6 с тренорите да под4ертаят пред децата, 4е уменията, които придобиват в залата, не се прилагат извън нея.