Момичета, някой от вас чувствал ли се е така, сякаш е задушен от любов? Мислите ли, че партньорът ви се чувства по този начин заради силните ви чувства към него? Ще ми е интересно да поговорим за това. Кое ни кара да обичаме толкова силно, как приема това човекът, към когото е насочена всичката тази обич и как да обуздаем малко емоциите си...
- Публикувана: 4 дек. 2007, 13:26 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2007, 08:19 ч.
Задушaваща любов...
Имала съм моменти,когато ме е задушавала нечия любов.(малко обратна ситуация 
).
Беше доста отегчително.Като че ли не оставаше място за мен,за моите чувства,защото цялото пространство между нас е било заето със чувствата на партньора.В моите случаи това не е довело до нищо хубаво.
Прекрасно е да обичаш толкова силно,но ,може би ,трябва просто да внимаваш, как точно изразяваш любовта си.
).Беше доста отегчително.Като че ли не оставаше място за мен,за моите чувства,защото цялото пространство между нас е било заето със чувствата на партньора.В моите случаи това не е довело до нищо хубаво.
Прекрасно е да обичаш толкова силно,но ,може би ,трябва просто да внимаваш, как точно изразяваш любовта си.
веднъж са ме обичали така, беше ужасно. в началото ми харесваше - да съм първата му мисъл сутрин, последната вечер, единствената през деня. да иска да правим всичко заедно. после наистина взе да ме задушава, аз самата не бих могла да поддържам такива всепоглъщащи отношения. напуснах го заради това. всеки има нужда от лично пространство. ако нямаш, нещо не е наред 
веднъж и аз съм обичала така. докато един ден не ми каза, че му е писнало да го питам как се чувства. с малко думи разбрах какво греша. и спрях. иначе нямаше да оцелеем.
за любовта винаги съм твърдяла няколко неща(както и други преди мен) :
- не си необичан само защото другият те обича по по-различен начин, отколкото на теб ти се иска
- не всичко е любов
веднъж и аз съм обичала така. докато един ден не ми каза, че му е писнало да го питам как се чувства. с малко думи разбрах какво греша. и спрях. иначе нямаше да оцелеем.
за любовта винаги съм твърдяла няколко неща(както и други преди мен)
:- не си необичан само защото другият те обича по по-различен начин, отколкото на теб ти се иска
- не всичко е любов
веднъж и аз съм обичала така. ......................... и спрях. иначе нямаше да оцелеем.
Според мен обсебващата любов винаги е свързана с голяма доза ревност от страна на обсебващия.
В този ред на мисли едва ли е нещо, което би могло да се тълкува и да се приема добре от отсрещната страна.
Въпреки, че съм щастливо омъжена /обичам и ме обичат/, никога не съм се чувствала по този начин и мисля, че същото важи и за мъжа ми.
В този ред на мисли едва ли е нещо, което би могло да се тълкува и да се приема добре от отсрещната страна.
Въпреки, че съм щастливо омъжена /обичам и ме обичат/, никога не съм се чувствала по този начин и мисля, че същото важи и за мъжа ми.
Цитат
Публикувана от: InaV
Вмъкни Цитат
На мен ми се струва, че си зависи от човека до теб. Никога не ме бяха обичали така, и не бях обичала така. Сега обаче обичам обсебващо, обичат ме обсебващо, но нито един от двамата не се задушава. Най-добре ни е когато сме заедно, навсякъде.
Вмъкни Цитат
На мен ми се струва, че си зависи от човека до теб. Никога не ме бяха обичали така, и не бях обичала така. Сега обаче обичам обсебващо, обичат ме обсебващо, но нито един от двамата не се задушава. Най-добре ни е когато сме заедно, навсякъде.
На мен ми се струва, че си зависи от човека до теб. Никога не ме бяха обичали така, и не бях обичала така. Сега обаче обичам обсебващо, обичат ме обсебващо, но нито един от двамата не се задушава. Най-добре ни е когато сме заедно, навсякъде. 
И ние сме така..и мен понякога ме е страх,дали няма да се обърнат изведнъж нещата
..(и за себе си говоря,щото и аз съм чалната в това отношение 
)..,надявам се с времето да успокоим топката,но винаги да продължаваме да се обичаме така силно. 
И аз съм така , ама то си ми е от зодията (Риби ) - искаме едва ли не другият да ляга и става с мисълта за неповторимата ни личност. 
От време на време имаме нужда да се разделим (за по ден, не повече 
), за по глътка свеж въздух, но веднага почваме да си липсваме и да си звъним по телефоните.
) - искаме едва ли не другият да ляга и става с мисълта за неповторимата ни личност. От време на време имаме нужда да се разделим (за по ден, не повече ), за по глътка свеж въздух, но веднага почваме да си липсваме и да си звъним по телефоните. 
Ужасно е! Никога повече не искам да се чувствам така. 
веднъж и аз съм обичала така. ......................... и спрях. иначе нямаше да оцелеем.
Колкото и гадно да прозвучи - всичко прекалено не е хубаво, не е полезно. Отнася се и за любовта.
Аз лично съм се чувствала задушена от нечия обич и никак не ми е приятно. Много ограничаващо е, много задушаващо е. Отнема ти се личното пространство. Кара те да се чувстваш задължен, защото някой те обичал, а ти не можеш да му отвърнеш със същата сила на чувствата.
Аз лично съм се чувствала задушена от нечия обич и никак не ми е приятно. Много ограничаващо е, много задушаващо е. Отнема ти се личното пространство. Кара те да се чувстваш задължен, защото някой те обичал, а ти не можеш да му отвърнеш със същата сила на чувствата.
веднъж и аз съм обичала така. ......................... и спрях. иначе нямаше да оцелеем.
не беше лесно и бързо, но стана с търпение и много мисъл. първо, поставих си за цел да не сме заедно във всичко - по магазини - с приятелки, на театър - с майка, опитах се да прекарвам по-малко време с него. не да се отдалечим един от друг, но да имаме собствено време и пространство. спрях да питам 'как си' по няколко пъти на ден
в крайна сметка, ако има проблем да си каже. оставих го да поема инициативата за някои неща в ежедневието. понеже му беше непривично, пооставахме доста в къщи - на моя рожден ден, на неговия, уикендите. в един момент му присветна, започна да казва 'хайде да излезем' без да съм го карала. е, отне време, но от скука не се умира лесно.ние сме имали много труден живот, не му е мястото тук да описвам много турбуленции и болка, които сме си причинили. едно нещо е сигурно - по-добре е да оставиш мъжа сам да стигне до някой извод, който иначе ти обичаш да му поставяш като условие и факт. така хем се чувства свободен, хем умен. е, отнема няколко седмици или месеца, но има мир
Мисля, че такава задушаваща любов идва от ниско самочувствие, липса на приятели, интересни занимания, създадена зависимост от партнъора. Когато целият ти свят се крепи само на него , всеки един момент е запълнен само с мисълта за него и разчиташ винаги на него за решаване на всеки едим проблем,това води до страх от загубата му. Единствения начин да се отърсиш е да си намериш хоби, приятелки ,с които да си споделяш, да спортуваш. Така мисълта ти няма да е насочена единствено към партнъора, ще можете да разговаряте за неща, които не са свързани единствено и само с вас и всеки ще си има лично пространство.
Аз си мисля, че любовта може да задуши само този, който не я изпитва.
Имах един такъв случай преди години! Оттогава бягам надалече! Човекът, въпреки че бяхме постоянно заедно, ме причакваше по спирките на път за работа да ми подарява цветя и плюшени играчки, чакаше ме вечер пред офиса (чак колегите ме бъзикаха)... не мога така! А странно, не беше ревнив...
Моя приятелка имаше много години такова гадже. Бяха винаги навсякъде заедно (освен на работа). Тя дори не ходеше на женски срещи без него. Съответно "женските приказки" бяха по телефона...
Според мен всеки си има нужда от известна доза лично пространство...
Noemy,
такова нещо, каквото описваш е ужасно. Но аз все си мисля, че това не е любов, а болестно състояние, комплекс, знам ли... Мен лично би ме уплашило. Напомни ми един стар филм "Невъзможно бягство" брррр
На мен ми е правило впечатление (от познати), че се задушават, ако се чуят с половинката си повече от веднъж на ден, ако се виждат по-често от два пъти в седмицата (това за несемейните се отнася), ако излизат навсякъде заедно и подобни. За това и се изказах по този начин. Не съм разбрала просто.
такова нещо, каквото описваш е ужасно. Но аз все си мисля, че това не е любов, а болестно състояние, комплекс, знам ли... Мен лично би ме уплашило. Напомни ми един стар филм "Невъзможно бягство" брррр
На мен ми е правило впечатление (от познати), че се задушават, ако се чуят с половинката си повече от веднъж на ден, ако се виждат по-често от два пъти в седмицата (това за несемейните се отнася), ако излизат навсякъде заедно и подобни. За това и се изказах по този начин. Не съм разбрала просто.
Аз си мисля, че любовта може да задуши само този, който не я изпитва.
Имах един такъв случай преди години! Оттогава бягам надалече! Човекът, въпреки че бяхме постоянно заедно, ме причакваше по спирките на път за работа да ми подарява цветя и плюшени играчки, чакаше ме вечер пред офиса (чак колегите ме бъзикаха)... не мога така! А странно, не беше ревнив...
Моя приятелка имаше много години такова гадже. Бяха винаги навсякъде заедно (освен на работа). Тя дори не ходеше на женски срещи без него. Съответно "женските приказки" бяха по телефона...
Според мен всеки си има нужда от известна доза лично пространство...
Явно по някакъв начин съм му внушила притеснението си, защото преди всяка комадировка се чуди как да ми каже, че заминава... И вчера беше така. Аз не искам да го ограничавам по никакъв начин, гадно ми е, когато пътува за дълго, защото ми липсва, не за друго. Притеснявам се да не започне да се чувства точно като задушен от любовта ми. Затова повдигнах темата.
Danilele,сигурна ли си ,че във вашия случай думата става за ''задушаваща любов''?
Daniele,отпусни се на интуицията си.Тя определено ти подсказва доста неща
Преди да е започнал да пътува е било различно ,нали?Според мен,пътуванията създават тази ситуация.
Имаше тема за пътуващите половинки( за съжаление,не помня ,как точно беше формулирано името на темата).Ако искаш,потърси я.Може би там ще намериш повече мнения за твоите терзания.
Преди да е започнал да пътува е било различно ,нали?Според мен,пътуванията създават тази ситуация.
Имаше тема за пътуващите половинки( за съжаление,не помня ,как точно беше формулирано името на темата).Ако искаш,потърси я.Може би там ще намериш повече мнения за твоите терзания.
Daniele,отпусни се на интуицията си.Тя определено ти подсказва доста неща
Преди да е започнал да пътува е било различно ,нали?Според мен,пътуванията създават тази ситуация.
Имаше тема за пътуващите половинки( за съжаление,не помня ,как точно беше формулирано името на темата).Ако искаш,потърси я.Може би там ще намериш повече мнения за твоите терзания.
Преди да е започнал да пътува е било различно ,нали?Според мен,пътуванията създават тази ситуация.
Имаше тема за пътуващите половинки( за съжаление,не помня ,как точно беше формулирано името на темата).Ако искаш,потърси я.Може би там ще намериш повече мнения за твоите терзания.
А темата за пътуващите мъже я знам, ама там са основно съпруги на моряци. Моите терзания ще изглеждат смешни в очите им
Все пак те не виждат мъжете си с месеци
Сега вече окончателно се убедих,че не говорим за "задушаваща любов".Обичаш си го съвсем нормално,мъжа си.....Но това,обаче,те кара да се чувстваш некомфортно.
Мдаммммм....
Опитай да бъдеш максимално спокойна.Изчакай.Времето ще покаже откъде идва този дискомфорт.
А в онази тема,мисля,ще те разберат,никак няма да си им смешна.Колко са дълги командировките на мъжа ти,между другото?
(идва ми да питам и още нещо,но,хайде, после.....)
Мдаммммм....
Опитай да бъдеш максимално спокойна.Изчакай.Времето ще покаже откъде идва този дискомфорт.
А в онази тема,мисля,ще те разберат,никак няма да си им смешна.Колко са дълги командировките на мъжа ти,между другото?
(идва ми да питам и още нещо,но,хайде, после.....)
Danilele,сигурна ли си ,че във вашия случай думата става за ''задушаваща любов''?
Охх май и в нашия случай не е така,мисля че се изказах доста прибързано
.В никакъв случай не съм ограничавана и си излизам с приятелки...,въпроса е че ако решим да ходим вечер някаде сме си заедно(с малката даже ).(но това ни харесва и на двамата )Истинския смисъл на "задушаваща любов май е наистина болестно състояние
,прикрепено с ревност и скандали 
"..в нашия случай абсолютно не е така. Даниеле ,мисля че и при вас не е..
Уф, май нещо аз не съм наред:) Командировките на мъжа ми са по седмица-две. Виждам го за 2-3 дни и пак го няма...
А бяхме свикнали да сме непрекъснато заедно.
А бяхме свикнали да сме непрекъснато заедно.А защо са от 2 месеца,нова работа ли е започнал?