Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора

Бусманци

Мнения: 1 278
Много, много ви благодаря за сърдечните пожелания!
Успях да прочета оф-лайн повечето още в болницата, благодарение на мъжа ми, който ми донесе 4 прекрасни страници с топли думи, на 4 отворени експлоръра   Very Happy   Толкова ме зарадвахте  Love

Наистина падна голямо чакане този път. Първите няколко дни тръпнехме в очакване, после преминахме в чакане, а накрая вече нервничихме. Определно получихме един добър първи урок от твърдоглавия си рогат наследник - "Не когато вие си мислите, а когато аз реша!!!"  Laughing  Laughing

И така, след като първия ден направо се чудехме какво да правим без суматоха и деца наоколо и почти бяхме готови да се върнем обратно, на втория ден започнахме да се поотпускаме и даже да си почиваме. На третия, четвъртия и т.н , се размазвахме от ядене, спане, ядене, спане, ядене...
Когато на 10,04, на термина, отидох на преглед, се оказа, че съм със 1,5 см разкритие без изобщо да съм разбрала, защото единственото, което имах, бяха обикновени безболезнени контракции. След два дни отново отидох до болницата, тъй като бебе Борис все още си седеше на топло и едиственият сигнал, който ми пращаше, че може и да реши да се роди някой ден, бяха същите тези безболезнени контракции. Резултатът този път обаче ме хвърли в ужас - вече бях с 3,5 см, отново без нищо да разбера. Почти ревяща казах на мъжа ми, че ще родя, докато спя, без изобщо да разбера и никога няма да успея да вляза в басейна. Честна дума, много се притесних, особено като се има предвид, колко бързо бях родила първите два пъти.
От този момент наострих всичките си сетива, за да дебна и най-мижавата контракцийка и вечерта на 12.04, след поредното плюскане, пльокване в леглото и гледане на две филмчета, започнаха едни прилично редовни, силно стягащи, макар и безболезнени контракции. Изхвърчахме за нула време към болницата като в безумен американски филм, в който красивата, честна и нищо неподозираща трудница изведънж подскача и казва "Аааа!", а на следващото "Аааа!", вече държи бебе в ръцете си.

Там ни посрещнаха страхотно и в една топла уютна стаичка ни чакаха една голяма зелена топка, спретнато легло за мама и бебе, везна за теглене и ... Басейнът, пълен с топла водичка и няколко, плуващи на повърхността й жълти, гумени патета!!!
Аз се метнах на топката, която се оказа невероятно приспособление за раждане. Не съм очаквала, че може да бъде толкова ефективно и хубаво нещо за целта. Апаратът отчиташе все по-силни и все по-начесто контракциите, за съжаление обаче все още почти безболезнени. Уви, след няколко часа утихнаха и малките жълти патета останаха самотни в басейна, а аз ги гледах жално отстрани. След целия зор, въртене и поскачане върху топката и, въпреки че това бяха най-силните контракции, които бях имала до този момент, разкритието се беше увеличило едва с 0,5 см. Недоумявах. Как може да стигна 3,5 без изобщо да усетя, а след цялата тая работа да мръдна едва половин сантим. Любезно и спокойно  ми обясниха, че третото раждане е "по-особено" по принцип. Можеш да родиш буквално за нула време, без почти да усетиш, а може да започнеш да раждаш, да спреш и да се проточи доста дълго в крайна сметка. Е, май клонях към второто, затова си легнах на спретнатото легло и поспах два, три часа, докато чакахме да рзберем, дали ще продължим нататък след малко или на овнето още ще му се гледа сеир.
Рогатият ми питомник категорично не се беше задоволил с представлението дотук и изглежда беше пратил контракциите на разходка. Затова ме качиха на горния етаж, на който комунизмът все още се строеше, а соцреализмът беше в действие и напред-назад се разхождаха строги, следящи за спазването на болничния ред зли сестри, и категорчно ми завиха, че с 4 см разкритие и със започнала, макар и временно утихнала родилна дейност, никъде няма да ме пуснат и ще чакам ТУК и точка! Всичко наоколо ми няпомняше лежачката в Шейново в шестия месец с Иван и ужасно ме потискаше. В резултат на това изобщо не можах да заспя и да си почина, а започнах да кръстосвам в продължение на няколко часа коридорите на етажа, като обяснявах, че съм дошла да раждам, а не да задържам. Крачех напред-назад, кляках, ставах и упорито не мирясвах. Накрая, когато се изтощих тотално, полегнах малко и ТЕ, болезнените ТЕ, започнаха. Нарядко, но ГИ имаше. Лежах си, а когато ТЯ се появяваше, ставах от леглото и кляках на земята, а съкилийничките ми ме гледаха недоумяващо и в погледа им се четеше "луда бугарка". Аз пък си мислех "луди хърватки, как си мислят, че ще родят като само лежат" и така всички бяхме доволни и щастливи  Laughing .
Когато от родилното разбраха, че отново са ми се появили контракциите, веднага ме извикаха. И така, 20 часа по-късно, аз отново бях при жълтите патета. Уморена, недоспала, но при тях, при малките, жълти, гумени патенца. Последваха няколко часа поскачане въру топката и... тогава дойде дългоочакваният момент - влязох в байсена! Най-сетне! Цамбурках се и контрахирах на воля цели два часа, но ми стана толкова студено в един момент, че реших отново да се върна на топката. От недоспиването и умората водата ми се струваше не повече от 20 градуса, макар че си беше цели 37. И така, представлението продължи, докато някъде към деветия сантиметър не издържах от умора и ги помолих да ми спукат околоплодния мехур и да се връщам по-бързо в басейна да го раждам това упорито момче. И тогава настана истинският купон! Както няколко часа преди това, голямата ми уста философстваше: "Не разбирам защо някои жени крещят и викат, докато раждат. Ами така се губи енергия и не може да се диша правилно и .... дрън-дрън", така същата уста сега се дереше "Сега разбирам защо някои жени крещят и викат, докато раждат.. ааааааааа!" Ей, Богу, такива родилни болки не бях имала, а не е като да нямам опит в това. Е, звукът не беше точно "аааааааа", защото все пак се мъчех да дишам, уж. В резултат на тези жалки опити обаче, докарвах някакви оргазмичноподобни звуци, тъй щото мъжът ми не знаеше да се смее ли или да плаче в този момент.  И тогава се върнах обратно в басейна. Сякаш аз самата се родих. Водата хич вече не ми беше студена, напротив, беше топла и животоспасяваща. Не знам откъде намерих сили да напъвам изобщо, но за петнайсетина минути се появи упоритото, рогато, дългоочаквано, голямо момче Борис, с внушителнителното за моите размери тегло от 4,180 кг, при това без никакви разкъсвания, даже и на мястото на епизиотомията от първото раждане. Сега за втори път се наслаждавам на здраво, нешито дупе  Wink
Най-хубавото от всичко обаче беше моментът, в който милото ми детенце излезе от мен и веднага го сложиха на гърдите ми. Бях се отпуснала във водата, а детето ми - върху мен. Никога няма да забравя този миг. Миг на сладка победа и за двама ни, сладка победа след дълга и продължителна борба.
Цитирай

Видин; Италия

Мнения: 1 057
иИииии,Деметра, БРАВО Exclamation
Ама упорито това мом4е, ама и мама не се е дала лесно...
Поздрави сьрде4ни Love
Цитирай

Германия

Мнения: 6 912
Ох, разциври ме тука! Да сте живи и здрави с рогатото Wink , и все такива сладкодумни да ги пишеш Flutter  Flutter  хем цивря, хем се смея тука с твоите патета
Цитирай

сред цветята

Мнения: 3 033
Деметра, не ти е било лесно, но си е zаслужавало. Нека малкия Борис много ви радва. Smile
Цитирай


Мнения: 1 502
Искренни поздравления, и аз така като тебе се чудех, как мога да си викам на воля, при условие, че акушерката ми викаше, "Затвяряй си устата и дишай!", ама как да стане, като аз умирах от болка и мъжа ми говореше "Викай си щом те боли, може и да ти улекне." и аз не спирах да викам.
Цитирай

Canada

Мнения: 1 766
Деметра, така хубаво си описала всичко, че хем ми се плаче хем ми е смешно. Май повече клоня към рев, щото и мен това ме чака. Да ти е жив и здрав сина и да компенсира родилните мъки с много послушание!
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
Веси, мила, още веднъж честито Love  newsm51
Добре дошла в отбора на водните родилки!  bath   bath1
Казах ти аз че е друга работа това раждане.
 coolcool
Докато четох си спомнях за моя рогат добитък как се правеше на интересен и след 10 дни мъка и очакване се роди.
Да ти е жив и здрав дебеланчото. welcome   ylinfant
Надявам се да запазиш най хубави чувства от това раждане и ако, дай Боже, пак решите да пробвате за женско Wink пак ще исакш в басейна newsm37  newsm30

А за разказа ти - живописен като ти самата newsm10  newsm74
Цитирай

München/Stara Zagora

Мнения: 422
S takyv interes pro4etoh razkaza ti.Opisala si vsi4ko tolkova obrazno i vylnuva6to.
Samo kato si pomislq,4e i men me 4akat takiva prejivelici.. Shocked
Vajno e,4e vsi4ko e minalo pri teb i sega mojete da se naslajdavate edin na drug s malkiq Boris.
Da ste jivi i zdravi!!!
Цитирай


Мнения: 768
Честито!!
Да ви е жив и здрав Борис!!
Цитирай

USA

Мнения: 1 777
О6ете vеднаж 4естито!
да е живо и здраво малкото голиамо мом4е! Very Happy
Цитирай

The Netherlands, Waalre

Мнения: 1 072
Честито, Деметра, най-най-хубави пожелания на цялото ти семейство, да сте живи и здрави всички и да си се радвате!
Много е интересен разказа ти, ако раждам трети път и аз ще опитам!
Поздрави, Сара
Цитирай


Мнения: 1 247
Mного ЖИВ разказ Деметра......а казват,4е третото се раждало бързо и лесно,излиза,4е лъжат.....Много усмивки да ви носи голямото упорито мом4е Борис. Razz
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 061
Честито, Деметра!
Наистина ме развълнува с разказа си. Да ти е живо и здраво овнето и много да те радва.
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 838
Страхотен разказ, Деметра! Развълнувах се много!
Желая ви много усмивки с бебе Борис!
Цитирай

Русе

Мнения: 4 406
Деметра, миличка, с мъжо страхотно се посмяхме, четох на глас, май ти е било много забавно.а каква е тази зелена топка?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора