Първоначално реших,че някой се е ядосал и ги е хвърлил.Прибрах ги в къщи като реших да ги подаря на някого.
Скоро след това се разболях доста сериозно и все още не работя.
Сетих се за "вещите" и казах на мъжа ми да ги изхвърли на улицата.
Вчера отново случайно в двора ни "пристигна" друг мобилен телефон (розов).
Мъжа ми го видя,казах му да го хвърли със замах и на който в градината отиде.
Снощи идва съседката и ме пита дали е наш?Решила,че е на сина ни и той го е хвърлил.
Ей това ме прати "в трета глуха".Първо защото сина ни е много спокойно дете и никога не хвърля предмети.После самия цвят на телефона не е никак подходящ за момче.И не на последно място "защо точно нашия син",в квартала има къде-къде по агресивни деца.
П.П.Същата съседка смята мъжа ми за модел за съпруг и дори му е предлагала да "си разменим съпрузите".От тогава той се държи студено с нея и ни е предупредил ако идва да го търси за да и свърши нещо да казваме,че спи или го няма.