dushka, shine_on75 подкрепям, напълно съм съгласна
- Публикувана: 5 дек. 2007, 14:41 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2007, 21:57 ч.
Каква е цената, която плащаме за сбъдване на заветната мечта...
След всяко едно мнение което про4етох, остава ми едно, да кажа, колко много съжалявам за слу4илото се, за нелепият развой на нещата............. и просто да осмисля живота си и целите, които имах .......... Задавам си въпроси като: Дали пък на всяка цена копнежа да износя моето бебе е по-силен от това да се самоубия?! До къде трябва да отида в борбата да имам собствено дете, знаейки, 4е толкова много деца 4акат по домовете самотни 
И се сещам за друга реплика, про4итайки я на скоро, Фуси бе казала, 4е когато решила да осинови детенце /тя си има прекрасният Никола ве4е/ една потребителка от дира я нарекла "пораженка".............. нямам думи, мога само да размишлявам със сълзи на очи ............... Плача защото наистина много ама многогооооооо ме изгаря желанието да усетя живот в себе си, Боже толкова ли много искам, при условие, 4е това е най-естествената функция на жената, която Ти Господи си отредил......................
И се сещам за друга реплика, про4итайки я на скоро, Фуси бе казала, 4е когато решила да осинови детенце /тя си има прекрасният Никола ве4е/ една потребителка от дира я нарекла "пораженка".............. нямам думи, мога само да размишлявам със сълзи на очи ............... Плача защото наистина много ама многогооооооо ме изгаря желанието да усетя живот в себе си, Боже толкова ли много искам, при условие, 4е това е най-естествената функция на жената, която Ти Господи си отредил...................... 
Ох Денди, нормално е да имаш такова желание, но да ти кажа от собствен опит- минава, ако си изправена пред труден избор.
По здравословни причини минахме на осиновяване. Първите месеци след като ми казаха да спрем опитите беше кошмар- рев, депресия, трагедия. Все се питах защо на мен, защо всички около мен забременяват, не ми ли стигаха спонтанните аборти, ами дойдоха и по-големи проблеми. Лично за себе си стигнах до извода, че сама си навредих с безкрайните нерви- дали е станало, защо не става, този роди, онзи роди, кога ние.
Съпругът ми взе трудно решение за осиновяване, но след това се чувствам значително по-добре. Има надежда за нас в бъдеще да опитаме за дете, но не мисля за това. Аз искам да съм майка, а не да родя дете на всяка цена рискувайки живота си.
Затова и бях писала да не стигаме до край в преследването на една мечта, защото понокога егоизмът да имаме на всяк цена дете може да остави недай си боже тези деца без майки.
Всичко с мярка- и емоциите и лекарствата и процедурите.
По здравословни причини минахме на осиновяване. Първите месеци след като ми казаха да спрем опитите беше кошмар- рев, депресия, трагедия. Все се питах защо на мен, защо всички около мен забременяват, не ми ли стигаха спонтанните аборти, ами дойдоха и по-големи проблеми. Лично за себе си стигнах до извода, че сама си навредих с безкрайните нерви- дали е станало, защо не става, този роди, онзи роди, кога ние.
Съпругът ми взе трудно решение за осиновяване, но след това се чувствам значително по-добре. Има надежда за нас в бъдеще да опитаме за дете, но не мисля за това. Аз искам да съм майка, а не да родя дете на всяка цена рискувайки живота си.
Затова и бях писала да не стигаме до край в преследването на една мечта, защото понокога егоизмът да имаме на всяк цена дете може да остави недай си боже тези деца без майки.
Всичко с мярка- и емоциите и лекарствата и процедурите.
И продължение по темата:
Снощи разказвах цялата тази жестока история на моя приятелка, която се отказа след 2 операции на тръбите и 4 инвитро процедури и си осинови дете. Обсъждахме дали напредването на медицината повече помага или повече предизвиква такива "странични" ефекти. Говорихме много, аз пих много. Боян, което ще направи 2 годинки скоро щъкаше около нас, радваше се на елхата и си играеше със заека ми. Страхотно дете, със слънчев и закачлив поглед, щастлив.
И по едно време явно тя не издържа и ми разказа от какъв "грип" е боледувала това лято.
Без да споделят с никого решават да направят последен опит, защото вече са спокойни, че имат дете и я няма страшната преса на очакването. И докато са в процедура по осиновяване на второ дете, този път момиченце, ей така между другото, да направят едно нестимулирано ИКСИ.
Всичко тръгва много добре, тя има хидросалпингс, но се оказва, че без стимулацията няма проблем. Първи тест - положителен. Втори тест - положителен. 2 седмици по-късно ехографът потвърждава, но те суеверно мълчат и не споделят с никого. На 20-тия ден след инвитрото вдига страхотна температура, болки в стомаха, повръщане и веднага в Медицинска академия. Загубва бебето. Лекарската констатация - организма разпознавал бебето като чуждо тяло и черния дроб започвал отделяне на някакви антитела, за да го унищожи, тровейки по този начин кръвта и цялото тяло. Още е на диета за възстановяването му.
И тук идва въпросът ЗАЩО. Защо едно женско тяло е способно на такава реакция? Знае ли то нещо повече от съвременната медицина? Какво толкова би могло да не бъде наред с тоя зародиш, че тялото да е готово да се самоубие, но да не допусне развитието му? Ако толкова истерично природата иска да се предпази от потенциални дефектни гени защо нормални и здрави родители раждат дете с малформации?
Ако медицината не беше толкова "развита" колко подобни драми биха били спестени? Повече са ползите или загубите глобално погледнато?
Елементарна математика:
- да си купиш дете с припознавене - 10.000 лева. Избираш пол и знаеш историята на майката. 100% сигурност.
- да си купиш надежда за майчинство - 7.000 лева. Вероятност за зачатие изобщо - в някои случай 5%.
Но живота не е толкова елементарен и черно-бял. Аз например не се чувствам готова да осиновя . Фактът, че вече имам собствено дете още повече усложнява този избор. По здравословни причини не мога да ползвам АРТ. И си оставам с болката, с дарителските акции за детски домове и с новопридобитите хобита.
Снощи разказвах цялата тази жестока история на моя приятелка, която се отказа след 2 операции на тръбите и 4 инвитро процедури и си осинови дете. Обсъждахме дали напредването на медицината повече помага или повече предизвиква такива "странични" ефекти. Говорихме много, аз пих много. Боян, което ще направи 2 годинки скоро щъкаше около нас, радваше се на елхата и си играеше със заека ми. Страхотно дете, със слънчев и закачлив поглед, щастлив.
И по едно време явно тя не издържа и ми разказа от какъв "грип" е боледувала това лято.
Без да споделят с никого решават да направят последен опит, защото вече са спокойни, че имат дете и я няма страшната преса на очакването. И докато са в процедура по осиновяване на второ дете, този път момиченце, ей така между другото, да направят едно нестимулирано ИКСИ.
Всичко тръгва много добре, тя има хидросалпингс, но се оказва, че без стимулацията няма проблем. Първи тест - положителен. Втори тест - положителен. 2 седмици по-късно ехографът потвърждава, но те суеверно мълчат и не споделят с никого. На 20-тия ден след инвитрото вдига страхотна температура, болки в стомаха, повръщане и веднага в Медицинска академия. Загубва бебето. Лекарската констатация - организма разпознавал бебето като чуждо тяло и черния дроб започвал отделяне на някакви антитела, за да го унищожи, тровейки по този начин кръвта и цялото тяло. Още е на диета за възстановяването му.
И тук идва въпросът ЗАЩО. Защо едно женско тяло е способно на такава реакция? Знае ли то нещо повече от съвременната медицина? Какво толкова би могло да не бъде наред с тоя зародиш, че тялото да е готово да се самоубие, но да не допусне развитието му? Ако толкова истерично природата иска да се предпази от потенциални дефектни гени защо нормални и здрави родители раждат дете с малформации?
Ако медицината не беше толкова "развита" колко подобни драми биха били спестени? Повече са ползите или загубите глобално погледнато?
Елементарна математика:
- да си купиш дете с припознавене - 10.000 лева. Избираш пол и знаеш историята на майката. 100% сигурност.
- да си купиш надежда за майчинство - 7.000 лева. Вероятност за зачатие изобщо - в някои случай 5%.
Но живота не е толкова елементарен и черно-бял. Аз например не се чувствам готова да осиновя . Фактът, че вече имам собствено дете още повече усложнява този избор. По здравословни причини не мога да ползвам АРТ. И си оставам с болката, с дарителските акции за детски домове и с новопридобитите хобита.
И тук идва въпросът ЗАЩО. Защо едно женско тяло е способно на такава реакция? Знае ли то нещо повече от съвременната медицина? Какво толкова би могло да не бъде наред с тоя зародиш, че тялото да е готово да се самоубие, но да не допусне развитието му?
Много е тежка основната тема, която се обсъжда тук. Много емоции изживях днес и нямам сили да продължа и по тази тема. Затова ще се хвана за цитата по-нагоре
Не мисля, че такава реакция на тялото е заради това, Ланфеар. Не вярвам, че тялото е готово да се самоубие, за да не допусне развитието на плод с малформации. Напротив, ако случаят беше такъе щеше просто да настъпи менструация, която да изчисти матката и да я подготви за нова по-качествена бремменност. За мен това, което се е случило, е като класическа алергична реакция - тялото на жената по някакъв начин грешно разпознава ембриончето като вредна субстанция и изпраща своите стражи да го унищожат. Същото се случва в тялото на всеки, алергичен към дадена субстанция, когато тя попадне в кръвта му. Знам, че не е много по темата, просто ме шокира горното разсъждение...
в мечтата си да създаде живот, да се бори за своя.жестоко е.моля се ,господ да и помогне да отгледа децата си ,да направи чудо с нея. 
Плача защото наистина много ама многогооооооо ме изгаря желанието да усетя живот в себе си, Боже толкова ли много искам, при условие, 4е това е най-естествената функция на жената, която Ти Господи си отредил......................
мили момичета, Господ е отредил на жените да са майки - а това ка кще станат такива - не е от значение за него...
НАЙІЕСТЕСТВЕНАТА ФУНКЦИЯ е да си МАЙКА, но как ще станеш...мисля си Господ това не го интересува
надявам се да ме разберете правилно
но майка значи да се грижиш за детето си...а не да го лишиш от себе си за да го "имаш"...тогава то вече не е твое дете, защото живота показва едно - това че ще родиш дадено дете още не те прави негова майка....иначе домовете като МОгилино и хиляди други нямаше да са пълни с изоставени деца, ничии деца....
много мъчно ми стана като прочетох темата , човек никога не знае какво му е отредено в този живот, силно се надявам да има надежда и това семейство отново да е щастливо- тези две малки дечица да не растат без майчина ласка ще се моля за тях ще се моля това да не е цената която трябва да платим за да изпитаме миговете на щастие че сме родили дете 
, човек никога не знае какво му е отредено в този живот, силно се надявам да има надежда и това семейство отново да е щастливо- тези две малки дечица да не растат без майчина ласка ще се моля за тях ще се моля това да не е цената която трябва да платим за да изпитаме миговете на щастие че сме родили дете
Ох, жестока тема! Попаднах на нея сякаш в отговор на собствените ми страхове. Отдавна знам за себе си, че хормоналните лекарства за стимулация си носят риска и "цената", но ето има толкова положителни примери ... в повечето случаи се изтъкват именно положителните примери - статистиката на центровете за АРТ, опита на познатите ни, повечето от постовете по форумите ... А всъщност нямаме реална статистика и представа за риска и последиците ... Центровете не следят черните факти, те настъпват след като те са си свършили работата и пациентът не е техен пациент ... Личната ми дилема е дали да се подложа на стимулация за инвитро до няколко месеца ... И много ме е страх - хем вероятността от успех не е голяма, хем ще си натоваря организма, пък и как ли ще си го натоваря точно не е и ясно - може да си изчерпя яйчниковия резерв, да си изтегля напред климактериума, а в по-черен сценарий да си докарам рак ... Вярно е, че има жени, на които нищо им няма от множество процедури, но аз съм карък и съм чувала за доста вече каръци, на които и един опит им стига за нежелани ефекти ... С моя Док уж сме достатъчно близки, за споделя страховете си и да попитам, и въпреки всичко получавам успокоителното "няма страшно". Излиза така, сякаш се притеснявам за глупости, че му нямам доверие ... Нямам медицинско образование, но пък достатъчно научих по пътя на борбата със стерилитета и някак не мога с лека ръка да приема просто, че "няма страшно" ... Напоследък във връзка с дилемата си, чета за mild IVF, за IVF на естествен цикъл, основно защото там стимулацията е изключително деликатна - и попадам на още повече доводи против стимулацията, включително за връзката с рака на яйчници, гърди, матка (тук например http://www.naturalcycle.org/PDFs/RB2808-Brinton.pdf ... ужас!)
Та, не съм готова на всичко в името да това да родя ... мога да изтърпя болка, ама необоснован риск за живота ми - не. Много бих се радвала на обяснение, мотивирано достатъчно, какъв точно е рискът, при това в моя конкретен случай, за да мога да взема решение ... но едва ли ще го получа. И така се разкъсвам между гадното чувство, че предавам себе си и съпруга си в мечтата ни от един страх, а от друга се разкъсвам от точно този страх от последиците ...
Та, не съм готова на всичко в името да това да родя ... мога да изтърпя болка, ама необоснован риск за живота ми - не. Много бих се радвала на обяснение, мотивирано достатъчно, какъв точно е рискът, при това в моя конкретен случай, за да мога да взема решение ... но едва ли ще го получа. И така се разкъсвам между гадното чувство, че предавам себе си и съпруга си в мечтата ни от един страх, а от друга се разкъсвам от точно този страх от последиците ...
Това е много тъжно. Просто каквото и да кажа няма да е достатъчно. Ще се моля много за тази майчица